О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№

гр. Варна, 23.03.2015 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закритото заседание на двадесет и трети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИЛА КОЛЕВА

 

при секретаря............, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 101 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Настоящият състав намира, че на основание чл. 253 от ГПК следва да си отмени постановеното по делото определение № 355 от 28.01.2015 г., с което на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК ищцата В.С. ***, с ЕГН: **********, е освободена от внасяне на такси по производството, по следните съображения:

Производството е образувано по предявени искове от В.С. ***, против „КТМ ЕКС” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Младост”, бул. „Вл. Варненчик” № 277, ет. 4, с ЕИК *********, представлявано от управителя Любомир Иванов Крачунов, с които е поискано да бъде унищожено пълномощно с рег. № 8310/20.08.2014 г. на Дарина Стоянова – помощник нотариус на нотариус Светлана Димова с район на действие района на РС – Варна, вписана с рег. № 363 в регистъра на Нотариалната камара, като извършено от лице, което не е могло да разбира и ръководи действията си, както и да бъде прогласен за нищожен договор за замяна от 25.08.2014 г., обективиран в нотариален акт за замяна № 34, том IV, рег. № 8472, дело № 322/2014 г. на Светлана Димова – нотариус с район на действие района на РС – Варна, вписана с рег. № 363 в регистъра на Нотариалната камара, като сключен при липса на съгласие. При условията на евентуалност е предявен и иск за обявяване на недействителен спрамо ищцата договор за замяна от 25.08.2014 г., обективиран в Нотариален акт за замяна № 34, том IV, рег. № 8472, дело № 322/2014 г. на Светлана Димова – нотариус с район на действие района на РС – Варна, вписана с рег. № 363 в регистъра на Нотариалната камара, като сключен от пълномощник, който е договарял във вреда с представляваания.

По делото е постъпила молба с вх. № 1644/19.01.2015 г. от ищцата по делото, с която на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК е поискала да бъде освободена от държавна такса за разглеждане на предявените искове, тъй като не разполага със средства да я заплати. Ищцата се е мотивирала с това, че в момента няма доходи, не притежава бързо ликвидно имущество, което може да продаде и да получи средства. Навела е доводи, че е самотна майка и отглежда сама две деца, бащата на които отказва да дава издръжка. Към молбата са приложени писмени доказателства, а именно: два броя удостоверения за раждане, удостоверение за семейно състояние, спогодба по гр. дело № 18605/10.12.2014 г. на ВРС, жалба с вх. № 18605/10.12.2014 г. до РП - Варна и декларация за имуществено състояние по чл. 83, ал. 2, т. 2 от ГПК от 19.01.2015 г.

Въз основа на изложеното в молбата и представените към нея доказателства, с определение № 355 от 28.01.2015 г. на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК съдът е освободил ищцата от внасяне на такси по производството, като е приел, че същата няма достатъчно средства да ги плати.

По делото е постъпила молба вх. № 3283/30.01.2015 г. от ответника „КТМ ЕКС” ЕООД – гр. Варна, чрез адв. И.З., с която моли съда да отмени определението от 28.01.2015 г., тъй като са налице данни, че ищцата не е лице без доходи и средства да заплати дължимата държавна такса. Навежда доводи, че видно от определение от 17.10.2014 г. по н.ч.х.д. № 1391/2014 г. по описа на Специализиран наказателен съд – 15-ти състав, последният се е позовал на това, че „събраните по делото доказателства”, и „приобщените документи дават възможност на съда да изведе своето становище, че обвиняемата С. е с определено сравнително високо материално благосъстояние”, същата е собственик и управител на дружества, които извършвали значителна търговска дейнот, поради което и съдът е изменил наложената мярка за неотклонение „Задържане под стража” и е определил „Гаранция в пари” в „сравнително висок размер” на 30 000 лева. Ответникът посочва още, че по личната си банкова сметка ***,96 лв., видно от приложеното към молбата банково извлечение от ПИБ. От постановление от 26.09.2014 г. по преписка № 13396/2014 г. по описа на РП – гр. Варна, е видно, че издръжката на детето Данаил Пламенов Димитров е заплатена в размер на 3000,00 лв. от бащата Пламен Димитров Димитров. Твърди, че ищцата притежава вземане в размер на 47 000 евро с настъпил падеж 31.12.2014 г., видно от Нотариален акт за продабжа № 81, том 4, рег. № 7096, дел № 586 от 2014 г. на нотариус Жана Тикова. На следващо място се твърди, че Веселин С.С. притежава дялове в търговски дружества, като например „Сида Трейд 1” ЕООД и др., които имат развита търговска дейност, от която са реализирани доходи в големи размери, видно от обявените в ТР – ГФО, което се доказва и от определението от 17.10.2014 г. по н.х.д. 1391/2014 г. по описа на Специализиран наказателен съд – 15-ти състав.

Препис от молбата и приложенията е изпратен на ищцата В.С.С., като в срока за отговор е постъпил такъв с вх. № 7924/11.03.2015 г., с който е изразено становище за неоснователност на искането за отмяна на определението за освобождаване от държавна такса. Относно представеното извлечение от банковата й сметка ищцата твърди, че то е старо и информацията в него отдавна не е актуална. Представя банково извлечение от „Първа инвестиционна банка” АД за същата банкова сметка ***.03.2015 г., от което е видно, че салдото по сметката е нула лева. Твърди, че има огромни разходи докато е била с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, а и след това, изразяващи се в заплатени адвокатски хонорари за защита по наказателното дело, както и необходимостта от средства за заплащане на жена, която да гледа двете й малолетни деца. Посочва, че паричната гаранция за освобождаването й в размер на 30 000,00 лв. е осигурена от нейните родители и близки. Детето й Данаил посещава платена форма на обучение и възпитание в ЧДГ „Малкия принц” – Варна, с такса на година в размер на 6 000,00 лв., за което представя удостоверение. Навежда доводи за наличието на заболяване с диагноза – епилепсия, за което приема лекарства, заплащани от нея. За дължимата издръжка за детето Данаил твърди, че я получава от бащата само тогава, когато сезира прокуратурата. Оспорва, че е получила 47 000 евро по нотариален акт от 08.08.2014 г., тъй като сумата не е предназначена само за нея, а се разделя на петима продавачи според квотите им, сред които е и тя, макар и сумата да е преведена по нейната банкова сметка ***. Относно твърденията, че има участие в търговски дружества, заявява, че има дялово участие единствено в „ДЕНИВЕС ТАЙМ” ООД и „СИДА ТРЕЙД 1” ЕООД, но доходи няма, тъй като фирмите нямат дейност. В отговора си ищцата се позовава и на декларания от самата нея месечен осигурителен доход от 420,00 лв.

Настоящият състав, преценявайки представените по делото от страните доказателства, намира следното:

Предвиденото от законодателя освобождаване на страната от заплащане на такси и разноски по делото цели облекчаване за същата при завеждането и воденето на съдебното производство независимо и въпреки затрудненото й материално положение, гарантирайки защитата на правата и законните й интереси.

За реализацията на това право обаче следва да бъдат представени доказателства за наличието на предпоставките, предвидени в нормата на чл. 83, ал. 2 от ГПК. Визираната нормативна разпоредба дава възможност за освобождаване от задължението за внасяне на такси по преценка на съда съобразно законоустановени критерии. По молбата за освобожаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние на лицето, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудова заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства, които могат да способстват за формиране на извода, дали конкретно дължимият размер на съдебната такса или на разноските, които трябва да се внесат, практически би лишил страната от достъп до правосъдие.

Имущественото състояние на ищцата е удостоверено с декларацията по  чл. 83, ал. 2, т. 2 от ГПК. В същата ищцата е посочила единствено, че притежава четири поземлени имота и една двуетажна сграда в с. Генерал Кантарджиево, като няма други недвижими имоти, няма МПС, в момента няма доходи. Касае се за изходящ от страната документ, който няма обвързваща съда формална сила. От събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е в работоспособна възраст, без данни за заболявания или пречки от друго естество, които биха препятствали упражняването на професия или дейност, източник на средни за страната доходи. Твърденията за влошено здравословно състояние с траен характер не са подкрепени с доказателства. От извършената от съда служебна справка в Търговския регистър е видно, че ищцата е съдружник, управител или едноличен собственик на капитала на множество търговски дружества, който факт е от значение за преценката за освобождаване от държавна такса, но не е посочен от ищцата в декларацията й по чл. 83, ал. 2, т. 2 от ГПК. Колкото до твърдението, че дружествата не развиват търговска дейност, същото се опровергава от представеното по делото определение от 17.10.2014 г. по н.ч.х.д. № 1391/2014 г. по описа на Специализиран наказателен съд – 15-ти състав, видно от което от събраните по делото доказателства е установено, че В.С.С. „е собственик на дружество, което извършва значителна търговска дейност”, което е мотивирало съда, въпреки обстоятелството, че С. следва да полага грижи за две малолетни деца, да счете, че спрямо същата следва да бъде взета мярка за неотклонение „Гаранция в пари” в сравнително висок размер – 30 000,00 лв. За да наложи тази мярка, Специализираният съд е посочил в определението си, че събраните по делото доказателства и приобщените документи давата възможност на съда да изведе своето становище, че С. е с оределено сравнително високо материално благосъстояние. Този извод се налага и с оглед обстоятелството, че въпреки високия размер гаранцията е била заплатена от С.. В тази връзка, съдът намира за неоснователни твърденията й, че паричната гаранция в размер на 30 000,00 лв. е осигурена от нейните родители и близки, доколкото липсват каквито и да е доказателства в тази насока. Относно твърденията на ищцата, че има дялово участие в дружества, но доходи няма, тъй като фирмите нямат дейност, същата е поискала да й бъде дадена възможност да представи заверени от НАП копия на последните годишни данъчни декларации на двете посочени дружества, но такива не са представени както в определения й срок за отговор, който е изтекъл на 11.03.2015 г., така и до момента на произнасянето на съда, който срок е достатъчен за снабдяване с исканите доказателства. На следващо място, не е оспорен и фактът, че към 06.11.2014 г. С. е разполагала по банковата си сметка в „Първа инвестиционна банка” АД със сумата 134 709,96 лв., което се установява и от представения по делото отчет по сметка на банката от същата дата. Действително, с отговора си ищцата е представила извлечение от сметка от 05.03.2015 г., издадено от „Първа инвестиционна банка” АД, видно от което салдото по сметката е нула лева. Липсват обаче доказателства за изразходването и начина, по който ищцата се е разпоредила с горепосочената сума от 134 709,96 лв., която е била налична по сметката й към 06.11.2014 г. Представените с отговора доказателства за изплатени адвокатски възнаграждения от ищцата във връзка с водените от и срещу нея дела не покриват тази сума, като липсват и доказателства, че сащите са изпатени именно със сумите от сметката. Действително, видно от служебна бележка изх. № 148/05.12.2014 г., издадена от Частно езиково училище и детска градина „Малкият принц” – гр. Варна, за обучението на детето Данаил Пламенов Петров е заплатена такса от ищцата в размер на 6 000,00 лв. за учебната 2014/2015 г., като същият размер такса се дължи и за следващата 2015/2016 г. Обстоятелството обаче, че ищцата сама е направила избор за частна форма на обучение за детето си и е преценила, че може да си позволи такива разходи, при положение, че съществува алтернативна форма на обучение в общинските детски градини, където таксата е многократно по-ниска, води до извода, че за нея съществува възможността да заплати и държавната такса по делото. Още повече, че детето продължава да посещава Частно езиково училище и детска градина „Малкият принц” – гр. Варна, въпреки твърденията за липса на средства. Що се отнася до представената от ищцата справка от ТД на НАП – Варна от 19.02.2015 г. и позоваването на декларания от самата нея месечен осигурителен доход от 420,00 лв., то следва да се има предвид, че самоосигуряващите се сами избират размера на сумата, върху която се осигуряват, което не означава непременно, че ищцата има доходи в този размер. При преценка на материалното й състояние следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че същата е реализирала допълнителни доходи от продажбатата на съсобствени недвижими имоти, видно от представените по делото нотариален акт № 77, том 4, рег. № 7083, дело № 583/2014 г. и нотарилен акт № 81, том IV, рег. № 7096, дело № 586/2014 г., двата на Жана Тикова – нотариус с район на действие РС – Варна, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 214. Видно от първия нотариален акт, ищцата заедно с още трима съсобственици са продали недвижим имот за сумата  3 000,00 евро, платена по банков път от купувача по банковата сметка на ищцата В.С.С. в деня на подписване на нотариалния акт – 08.08.2014 г. От втория нотариален акт се установява, че ищцата заедно с още четирима съсобственици са продали друг съсобствен недвижим имот за сумата 50 000,00 евро, от които 3 000,00 евро са платени по банков път от купувача по банковата сметка на В.С.С. в деня на подписване на нотариалания акт – 08.08.2014 г., а остатъкът в размер на 47 000,00 евро е договорено да бъде платен по банков път от купувача по банковата сметка на В.С.С. в срок до 31.12.2014 г. Ищцата се е позовала на това, че сумите се разределят между съсобствениците, съобразно квотите им, като обстоятелството, че сумите са преведени по нейната банкова сметка ***. Независимо от това, обаче, няма данни за тяхното изразходване, което е още едно основание да бъде прието, че за ищцата съществува възможността да заплати и държавната такса по делото, определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Що се отнася до твърденията на ищцата за нарушения на адвокатската етика от страна на процесуалния представител на ответното дружество във връзка с предходно водени дела и междуличностни отношения между него и ищцата, съдът намира, че същите не са предмет на настоящото производство, поради което и не следва да бъдат обсъждани.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 253 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯВА определение № 355 от 28.01.2015 г., постановено по търговско дело № 101/2015 г. по описа на ВОС, с което на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК ищцата В.С. ***, с ЕГН: **********, е освободена от внасяне на такси по производството.

   ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.

 

 

                                                     ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: