Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Иск по чл.79 ал.1 вр.чл.266 ал.1 от ЗЗД вр.чл.286 ал.1 от ТЗ. Постъпила е искова молба от „Б.” О.-гр.С. против „М.” Е.-гр.В.Т., в която ищецът твърди, че с ответника в качеството му на възложител са сключили договор за извършване на СМР от 07.10.2005 г., съгласно който ищецът е поел задължение да изгради „Пристройка и надстройка на жилищна сграда” на ул. „О.”, гр. С., част Конструктивна и част Архитектурна, съгласно одобрена оферта. Твърди, че съгласно договора цената на изработката е въз основа на офертна документация приложение 1 и 2 около 165 775 лв. за част Конструктивна и за част Архитектурна 210 000 лв., без ДДС. Твърди, че за извършените количества СМР изпълнителят съставя актове образец 19, които се утвърждават от възложителя и са основание за плащания, които е следвало да се извършат, както следва: 1. Аванс в размер на 25 % от цената, в срок от 3 банкови работни дни от предаване на строителната площадка. 2. Останалите частични плащания – до 90 % от цената на изработката, възложителят ще извърши след утвърждаване на акт 19. 3. От задържаните като гаранция 10 %, 5 % ще бъдат платени при подписване на акт 15, а останалите 5 % в срок до 6 месеца след предаване на изработката. Твърди се, че с платежно от 13.06.2006 г. възложителят е платил част от аванса в размер на 97 791.50 лв. с ДДС. Ищецът твърди и че за изпълнените от него СМР са били съставени двустранно подписани протокол-образец 19, както следва: протокол образец 14 от 17.09.2006 г. за 11 717,89 лв., протокол- образец 19 от 02.10.2006 г. за 16 915,03 лв.; и протокол-образец 19 от 14.12.2006 – 75 178, 24 лв. или общо изпълнени СМР за 103 811,06 лв., а с ДДС 124 57.27 лв., от които като се приспадне платеният аванс 97 791,50 лв. остават за доплащане 26 781,77 лв., която сума представлява главницата по предявения иск. Твърди се, че ответникът на основание договора му дължи и неустойка в размер на 0.04 % за всеки ден забавено плащане или общо неустойка в размер на 19 310.13 лв. Твърди, че е отправил до ответника покана, получена от него на 13.6.2011 г., но плащане не е извършено. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 46 091,90 лв., от които 26 781,77 лв. главница, представляваща стойността на неизплатени СМР по протоколи образец 19, посочени по-горе, и 19 310, 13 лв,. неустойка, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на искова молба до окончателното изплащане. В съдебно заседание е направен отказ от иска за неустойка и производството по делото е прекратено в тази му част-по иска по чл.92 от ЗЗД. Претендират се разноски. В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника „М.” Е.-В.Т., с който се оспорва изцяло предявената претенция. Направено е възражение, че управителят на ответното дружество Р. В. не е подписвал договора, нито приложените като доказателства 3 броя протоколи за установяване завършването и за заплащането на СМР. Твърди се, че положения подпис не е негов и макар, че по това време е възложил на негови познати в С. ремонт на процесната сграда, за което е изпращал периодично пари, те явно за своя сметка са подписали въпросните протоколи и договор, за което не са го информирали. Твърди, че не е упълномощавал някого за сключване на договор за извършване на СМР, нито е потвърждавал договора впоследствие. Сочи, че фактът, че са извършени плащания е, защото в посочената сграда е извършено строителство, но до него не е достигала информация, че дължи пари или че не е платена цялата сума. Прави възражение за изтекла погасителна давност на иска за неустойка. Като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните,съдът намира за установено следното: Като доказателство по делото е приложен договор за извършване на строителни работи от 07.10.2005г. с възложител ответника и изпълнител-ищеца. Предмет на договора е изграждането на „Пристройка и надстройка на жилищна сграда”-част Конструктивна и част Архитектурна съгласно писмено одобрена от възложителя документация за изпълнение предмета на изработката, с място на строежа-гр.С., ул.”О.” № ... Плащанията на извършените СМР съгласно т.VII от договора страните са уговорили да се извършват както следва: 1. Аванс в размер на 25 % от цената, в срок от 3 банкови работни дни от предаване на строителната площадка. 2. всички други частични плащания- до 90 % от цената на изработката, възложителят ще извърши след утвърждаване на разплащателните документи /актове/, които са съставени според обема на действително изпълнените СМР и според съгласувания с фирмата за строителен надзор график на плащанията; 3. от задържаните като гаранция 10 %, 5 % ще бъдат платени при подписване на акт 15, а останалите 5 % в срок до 6 месеца след предаване на изработката. От заключението на назначената съдебно-графологична експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно, се установява, че договорът за „възложител” е подписан не от представляващия ответното дружество Р.В., а от лицето Р. Б. Съгласно приложеното по делото генерално пълномощно от 03.09.2004г., нотариално заверено, Р. В. в качеството си на представляващ „М.” Е.-В.Т. е упълномощил Р. Б. от гр.С. със следните права: да извършва всички необходими действия във връзка със събарянето на съществуваща сграда, построена в собствено на дружеството дворно място в гр.С., ул.„О.” № ..., с площ от 382 кв.м., включваща апартамент от 55,44 кв.м., почистване на терена и строителство на нова сграда в описания имот по одобрени строителни книжа, като има право при изпълнение на горните действия да представлява дружеството пред всички физически и юридически лица, държавни и обществени органи и институции, като подава необходимите молби, заявления и други книжа, извършва разплащания и подписва договори във връзка с инвестицията, по начин и преценка, каквито намира за добре. Като доказателства по делото са приложени три броя протоколи за установяване завършването и за заплащане на натурални видове СМР-№ 1 от 17.08.2006г. за извършени СМР на стойност 11717,79 лв., № 2 от 02.10.2006г. за извършени СМР на стойност 16915,03 лв. и № 3 от 14.12.2006г. за извършени СМР на стойност 75178,24 лв., които съгласно протоколите са завършени и подлежат на заплащане въз основа на протоколите и приложенията към него. В протоколите е посочено, че са подписани от представител на възложителя К. Т. Съдебно-графологичната експертиза не е изследвала дали подписите върху протоколите за „възложител” принадлежат на лицето К. Т., тъй като не е имало такава поставена задача, а и ответникът е твърдял, че протоколите не са подписани от представляващия ответното дружество. От приетото като доказателство по делото писмо от 25.04.2012г. на Р. Б. до ищеца е видно, че във връзка с направено от ищеца запитване относно „Пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда на ул.”О.” № 5 в гр.С., Б. е потвърдил, че проверката на количествата и протоколите за разплащане са били извършвани от г-н К. Т. по разпореждане и със знание на Б. От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно, е видно, че вещото лице е извършило проверка на приложените към делото материали и е посетила на място обекта, намиращ се в гр.С., ул.”О.” № .... При това експертът е констатирал, че сградата е напълно изградена, има завършен вид, междублоковото пространство е оформено. Вещото лице е посочило, че по време на строителството е изпълняван непрекъснат строителен надзор от „ЗТ К.” Е.. В приложения 1 и 2 е описала извършените СМР по процесните три протокола, като е посочила, че видовете работи и техните количества са съобразени с предписанията в отделните заповед на строителния надзор. Вещото лице е изчислило стойността на извършените СМР съгласно приложените три протокола, на база средните пазарни цени за страната съобразно изданието Стройексперт СЕК, като съгласно тези изчисления стойностите на извършените СМР са: по протокол № 1-12362,17 лв., по протокол № 2-15276,54 лв. и по протокол № 3-82993,64 лв. Видно от допълнителното заключение на назначената съдебно-икономическа експертиза е, че от извършената проверка в счетоводството при ответника е констатирала, че по единствено издадената фактура № 449 от 07.06.2006г. „за аванс по договор” с данъчна основа 110200 лв. и ДДС 22040лв., е извършено плащане на 22040 лв. /ДДС/ и част от данъчната основа-75751,50 лв. констатирала е, че неплатеният остатък от данъчната основа в размер на 34448,50 лв. се води по сметка 402 „Доставчици по аванси” като неуредено задължение към „Б.” О.-С.. Като свидетел по делото е разпитана З. Т.-Й., собственик на фирма за строителен надзор. Излага, че има сключен договор за строителен надзор с ответното дружество, като има такъв договор и с представляващия Р.В. и с упълномощеното от него лице Р. Б. Излага, че К. Т. й е бил представен от Р. Б. като негов представител на обекта, като представител на инвеститора за контакти, но не е предоставял документ за преупълномощаване на К. Т. Сочи и че с Б. са контактували относно представяне на документация, подписване на документи по ЗУТ. По делото е приложен делото договор от 29.08.2004г., от който е видно, че е сключен договор за строителен надзор между „М.” Е.-В.Т. с представляващ Р.В. и „ЗТ К.-З. Т.”-С. с обект-процесния. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл.79 ал.1 вр.чл.266 ал.1 от ЗЗД. Искът е основателен и доказан в претендирания размер по следните съображения: Безспорно се установява от приложения по делото договор за извършване на СМР от 07.10.2005г., че страните по делото са били в облигационни взаимоотношения по цитирания договор за изработка, по който ответникът е възложител, а ищецът-изпълнител. Възражението на ответника, че договорът не е подписан от представляващия ответното дружество и че същият не е упълномощавал никого да го подписва, е несъстоятелно. Съгласно цитираното по-горе генерално пълномощно, ´одписалият договора Р. Б. е притежавал представителна власт да стори това, поради което договорът е действителен и поражда действие, независимо, че срещу „възложител” не е посочено изрично, че договорът е подписан от упълномощеното лице Б. Оспорването на този документ не е доказано, тъй като се установява безспорно, че договорът е подписан от Р.Б., каквото е и твърдението на ищеца. Безспорно се установява от приложените Протоколи № 1, 2 и 3 за извършени СМР от 17.08.2006г., 02.10.2006г. и 14.12.2006г., и от заключението на приетата СТЕ, че ищецът е изпълнявал точно задълженията си по договора, и е извършил посочените в протоколите СМР, който факт не се спори от ответника. Напротив, последният чрез процесуалния си представител в първото по делото съдебно заседание признава, че са извършени посочените в исковата молба СМР, но твърди, че същите са заплатени. Доказателства в подкрепа на последното ответникът не ангажира. Съгласно протоколите общата стойност на извършените СМР възлиза на 12457.27 лв. с ДДС, като след приспадане на внесения аванс от 97791,50 лв. неиздълженият остатък е в размер на 26781,77 лв. Видно от заключението на СИЕ вещото лице не е констатирало да е извършено от ответника такова плащане, а само плащане на сумата общо 97791,50 лв., при което неизплатеният остатък е 34448,50 лв. Съгласно т.VII.3 от договора за ответника е възникнало задължение за заплащане на извършените СМР, тъй като разплащателните документи/ актове/-в случая протоколите № 1, 2 и 3 за установяване на завършването и за заплащане на натурални видове СМР са утвърдени от възложителя, тъй като са подписани. Фактът, че протоколите са подписани от лицето К. Т. /оспорването на тези документи не е доказано, тъй като от приложеното писмо от 25.04.2012г. се установява, че същите са подписани от К.Т./, а не от представляващия ответното дружество, или от упълномощения от него Румен Б., не опорочава извършеното от Т. действие по приемане на извършената работа. Това е така, тъй като самият Б. е потвърдил в приложеното, цитирано по-горе писмо, че по негово разпореждане и с негово знание Т. е извършил проверка на количествата извършени СМР и подписал протоколите за разплащане. Действително, упълномощеният Б. не е овластен от упълномощителя да преупълномощава други лица с предоставените му правомощия, но ответникът чрез своя представляващ не се е противопоставил на извършените от Т. действия по приемане на извършената работа веднага след узнаването. А същият видно от приложената покана за доброволно изпълнение, отправена от ищеца до ответника, съдържаща описание на протоколите и сумите по тях, както и на общо дължимите суми за извършените СМР, е узнал най-късно на 13.06.2011г., тъй като тогава е получена поканата. Съгласно разпоредбата на чл.301 от ТЗ, приложима в случая, тъй като се касае за отношения между търговци, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Съгласно чл.258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава да изработи нещо на свой риск, съгласно поръчката на другата страна, а последната-да заплати възнаграждение, а съгласно чл.266 ал.1 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Безспорно са установени както фактът на извършените СМР по приложените три протокола, така и приемането на работата от страна на възложителя. Не са ангажирани от ответника доказателства за изпълнение на задължението му за заплащане стойността на извършените СМР, посочена в трите протокола, която след приспадане на заплатения аванс възлиза на общо 26781,77 лв. С оглед на изложеното, съдът счита, че предявеният иск за сумата 26781,77 лв.-стойността на извършени от ищеца, но частично незаплатени от ответника СМР на обект „Пристройка и надстройка на жилищна сграда” в гр.С., ул.”Огоста” № 5, по договор от 07.10.2005г., за които са съставени и одобрени протоколи обр.19 от 17.08.2006г., 02.10.2006г. и 14.12.2006г., е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло. Сумата ще следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателното й изплащане. При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски-за адв.възнаграждение, депозит за вещи лица и държавна такса, като от последната само сумата 1071,27 лв., представляваща държавната такса за иска по чл.79 ал.1 от ЗЗД /тъй като производството по иска по чл.92 от ЗЗД е прекратено поради отказ от иска/, или общо 2501,27 лв. Водим от горното,съдът Р Е Ш И : ОСЪЖДА „М.” Е. със седалище и адрес на управление: гр.В. Т., ул.”Н.” № 5, да заплати на „Б.” О. със седалище и адрес на управление: гр.С., жк „Я.”, Б.7. .7, А.1. сумата 26781,77 лв. /двадесет и шест хиляди седемстотин осемдесет и един лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща стойността на извършени, но частично незаплатени СМР на обект „Пристройка и надстройка на жилищна сграда” в гр.С., ул.”О.” № ..., по договор от 07.10.2005г., за които са съставени и одобрени протоколи обр.19 от 17.08.2006г., 02.10.2006г. и 14.12.2006г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.12.2011г. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА „М.” Е. със седалище и адрес на управление: гр.В. Т., ул.”Н.” № 5, да заплати на „Б.” О. със седалище и адрес на управление: гр.С., жк „Я.”, Б.7. .7, А.1. направените разноски по делото-2501,27 лв. Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните. Окръжен съдия: |