Решение по дело №1160/2025 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 7937
Дата: 15 юли 2025 г. (в сила от 15 юли 2025 г.)
Съдия: Веселина Чолакова
Дело: 20257050701160
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 юни 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 7937

Варна, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - II състав, в съдебно заседание на осми юли две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

При секретар ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА административно дело № 20257050701160 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по реда на чл. 268 от ДОПК.

Производството по делото е образувано по жалба на „ЕП-Уъркс“ ООД, ЕИК *********, със седалище в гр.Варна, чрез адв. Е. , против Решение № 102/14.05.2025 г. на директора на ТД на НАП-Варна, с което е оставена без уважение подадената жалба против Разпореждане с изх.№ С250003-137-0002892/30.04.2025 г. издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, с което е отказано да бъдат погасени по давност 36 /тридесет и шест/ публични задължения, предмет на събиране по изпълнително дело № *********/2016 г. , конкретно посочени като вид и стойност, общо в размер на 15 662,01 лв.

Решението се оспорва с основанието за допуснати нарушения на материалния закон. Счита, че по отношение на процесните задължения не са налице предпоставките на чл.172,ал.1,т.5 от ДОПК. Сочи, че издаденото Съобщение за доброволно изпълнение с изх.№ С160003-048-0009698/05.07.2015 г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С180003-022-0077522/19.10.2018 г., с което е наложен запор върху суми по банкови сметки в Първа инвестиционна банка, не са произвели действие по спиране на давността, тъй като не е уведомен в качеството му на длъжник. Сочи, че по отношение на тези задължения е изтекла 5-годишната погасителна давност по чл.171,ал.1 от ДОПК през 2021 г. и 2022 г. Сочи се, че е налице основанието на чл.168,т.3 от ДОПК за погасяване на публичните вземания, както и за тяхното отписване на основание чл.173 от ДОПК. Иска се отмяна на решението. Претендира сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Поддържа жалбата в представено писмено становище.

Ответникът – директорът на ТД на НАП, чрез представляващия го юрисконсулт, оспорва основателността на жалбата, като поддържа становището, че давността не е изтекла, тъй като е налице хипотезата на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК за спиране на погасителната давност поради издадено на 19.10.2018 г. постановление за налагане на обезпечителни мерки – налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, като за настъпване на техния ефект се позовава на Тълкувателно решение № 3/2015 г. на ВКС. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и в законоустановения срок.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Видно от административната преписка в ТД на НАП – Варна е образувано изпълнително дело № *********/2016 г. , длъжник по което е „ЕП Уъркс“ ООД, за принудително събиране на различни видове публични вземания – здравноосигурителни вноски, вноски за ДОО, УПФ и данък върху доходите от трудови правоотношения, ДДС, възникнали в следните периоди – 01.01.2015 г. -31.12.2015 г., 01.01.2016 г. -31.07.2016 г.

С образуване на изпълнително дело № *********/2016 г. е издадено Съобщение за доброволно изпълнение с изх.№ С160003-048-009698/05.07.2026 г., което не е връчено на дружеството. Издадено е Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С18003-022-0077522/19.10.2018 г., с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, съдържание на касети, както и суми предоставени за доверително управление, находящи се в Първа инвестиционна банка АД за сумата от 9888,34 лв. Запорното съобщение на осн. чл.202,ал.1 от ДОПК с изх.№ С180003-003-0172827/19.10.2018 г. е връчено на банката на 30.10.2018 г. Видно от отговора на Първа инвестиционна банка АД от 09.11.2018 г. сметката е блокирана за бъдещи постъпления, като липсва авоар за изпълнение.

Жалбоподателят е депозирал пред публичния изпълнител възражение вх.№ С250003-000-0162351/19.03.2025 г., с което на основание чл.171 от ДОПК е поискал да бъдат погасени по давност задълженията по изпълнителното дело, които конкретизирал по видове, периоди и размер на задълженията за главница и лихва.

По тези възражения е постановено Разпореждане изх. № С250003-137-0002892/30.04.2025 г. от публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна , видно от което е прие, че с издаване на постановлението за налагане на обезпечителни мерки от 19.10.2018 г. е спрян давностния срок за присъединените титули, както и не е изтекъл 10-годишния давностен срок, поради което отказал да бъдат погасени по давност задълженията по изпълнителното дело в общ размер от 15 662,01 лв.

„ЕП-Уъркс“ ООД подал жалба против разпореждането на публичния изпълнител пред директора на ТД на НАП-Варна. По жалбата е постановено Решение № 102/14.05.2025 г., с което е оставена без уважение жалбата на дружеството. Видно от мотивите на решението, административният орган се е позовал на изложената по-горе хронология на действията по изпълнителното дело, въз основа на които е обосновал извод, че с издаването на Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С18003-022-0077522/19.10.2018 г., давностният срок е спрян по реда на чл.172,ал.1,т.5 от ДОПК и не е изтекъл към датата на издаване на решението. Отбелязано е, че в този случай, след като не е изтекла абсолютната 10-годишна давност, то задълженията по изпълнителното дело не могат да се считат за погасени по давност.

Решението е издадено от компетентен орган – директора на ТД на НАП-Варна, който има качеството на решаващ орган по смисъла на чл.267, във вр. чл.266,ал.1 от ДОПК. Издадено е в изискуемата писмена форма, при отсъствието на процесуални нарушения, като в решението се съдържат фактическите и правни основания за издаването му.

Решението е издадено при допуснато нарушение на материалния закон. Незаконосъобразността произтича от неправилния извод на административния орган, че действията по налагане на запор водят до спиране на давността, въз основа на което е изведено заключението, че погасителната давност не е изтекла.

Съгласно нормата на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, на която органът се е позовал, давността спира с налагането на обезпечителни мерки. Видно от разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ДОПК подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания, като в алинея 2 на правната норма предвижда, че обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение. Съгласно следващата алинея 3 обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител по искане на органа, издал акта за установяване на публичното вземане. Това е хипотезата, когато обезпечението се извършва преди образуването на изпълнително производство. Налагане на обезпечителните мерки по чл. 198, ал. 1, т. 1 – т. 4 от ДОПК, измежду които и запор, е възможно и допустимо и след образуването на изпълнителното дело, вкл. видно от нормата на чл. 195, ал. 3, т. 2 от ДОПК, съгласно която когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, може да бъде извършено обезпечение след получаване на изпълнителното основание. Налагането, обаче, на запор след започването на изпълнителното производство, т. е. след изпращането на съобщението за доброволно изпълнение по чл. 221, ал. 1 от ДОПК, не представлява действие на публичния изпълнител по обезпечение на установено и изискуемо публично вземане, а представлява действие по принудително изпълнение. Този извод се извежда от разпоредбата на чл. 221, ал. 4 от ДОПК, съгласно който в случаите, когато не са наложени обезпечителни мерки – има се предвид липсата на наложени обезпечителни мерки преди започването на изпълнителното производство, принудителното изпълнение върху вземания на длъжника и върху негови движими и недвижими вещи започва чрез налагането на запор, съответно чрез вписването на възбрана, с постановление на публичния изпълнител. Систематичното място на посочената разпоредба е в Глава двадесет и пета „Принудително изпълнение“, Раздел ІV „Действия“ от ДОПК. Следователно, налагането на запор или възбрана в условията на започнало изпълнително производство, винаги има характер на действие по принудително изпълнение. В случая, запорът върху банковите сметки на дружеството в Първа инвестиционна банка АД е наложен на датата на връчване на запорното съобщение на банката на 30.10.2018 г. , на осн. чл.202,ал.1 от ДОПК. Наложеният с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№С180003-022-0077522/19.10.2018 г. запор, представлява действия по принудително изпълнение съгласно посочения чл. 221, ал. 4 от ДОПК. Този извод не се променя нито от наименованието на постановлението на публичния изпълнител - "за налагане на обезпечителни мерки", нито от посоченото правно основание за тяхното издаване - чл. 200 и чл. 202, ал. 1, във вр. с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК, нито от обстоятелството, че правното действие на запора като обезпечителна мярка - чл. 206 от ДОПК е еднакво с правното действие на запора като действие по принудителното изпълнение – наложените запори след започването на изпълнителното производство са действия по принудително изпълнение по смисъла на чл. 215, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК. В този смисъл, наложеният запор няма сочения в обжалваното решение правен ефект на спираща давността обезпечителна мярка по чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, а представлява действие по принудителното изпълнение с правен ефект на прекъсващ погасителната давност факт – чл. 172, ал. 2 от ДОПК – давността се прекъсва с предприемането на действия по принудително изпълнение. Така предвидените по чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК обезпечителни мерки са предварителните обезпечителни мерки, налагани в рамките на производство по установяване на публичното задължение – на основание чл. 121 от ДОПК, които се налагат идентично с постановление по реда на чл. 197 ДОПК. Процесният случай не е такъв, тъй като се касае за обезпечаване на задължения които са установени с подадени от данъчно-задълженото лице декларации и станали изискуеми поради изтичането на законоустановените срокове за плащането на задълженията. Ето защо, спорният въпрос относно давността, следва да се реши не в контекста на нейното спиране, а на нейното прекъсване.

Видно от таблицата, съдържаща се в издаденото Разпореждане изх. № С250003-137-0002892/30.04.2025 г. на публичен изпълнител в ТД на НАП-Варна, предмет на принудително събиране са различни видове публични вземания – здравноосигурителни вноски, вноски за ДОО, УПФ и данък върху доходите от трудови правоотношения , ДДС всички възникнали в следните периоди – 01.01.2015 г. -31.12.2015 г., 01.01.2016 г. -31.07.2016 г.

Съгласно правилото на чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

По отношение на задълженията за ДОО, здравно осигуряване, УПФ и данък върху доходите от трудови правоотношения по декларациите от 2015 г. ( декларирани с декларации №№ 030021510018158/24.11.2015 г., 030021510976634/23.12.2015 г., 030021600631158/23.12.2015 г. ) , следва да се платят през 2015 г., съответно давностният срок по чл.171,ал.2 от ДОПК е започнал да тече от 01.01.2016 г. и изтича на 31.12.2021 г. През този период от време е било извършено първото действие по принудително събиране с издаването на Постановление изх. № С18003-022-0077522/19.10.2018 г., произвело правен ефект, считано от получаването му от Първа инвестиционна банка на 30.10.2018 г., поради което на тази дата е настъпило прекъсване на давността и е започнала да тече нова давност. В рамките на този нов 5-годишен давностен срок не са извършени други действия по принудителното изпълнение и давностният срок по чл.171,ал.1 от ДОПК е изтекъл на 30.10.2023 г.

По отношение на задълженията за ДОО, здравно осигуряване, УПФ и данък върху доходите от трудови правоотношения по декларациите от 2016 г. (декларирани с декларации №№ 030021600631158/23.12.2015 г., 0300216001938175/27.02.2016 г., 030021602329966/17.03.2016 г., 030021603366880/15.04.2016 г., 030021605988894/27.06.2016 г., 030021606847257/25.07.2016 г. и 030021607720178/25.08.2016 г. ) , следва да се платят през 2016 г., съответно давностният срок по чл.171,ал.2 от ДОПК е започнал да тече от 01.01.2017 г. и изтича на 31.12.2022 г. През този период от време е било извършено първото действие по принудително събиране с издаването на Постановление изх. № С18003-022-0077522/19.10.2018 г., произвело правен ефект, считано от получаването му от Първа инвестиционна банка на 30.10.2018 г., поради което на тази дата е настъпило прекъсване на давността и е започнала да тече нова давност. В рамките на този нов 5-годишен давностен срок не са извършени други действия по принудителното изпълнение и давностният срок по чл.171,ал.1 от ДОПК е изтекъл на 30.10.2023 г.

По отношение на задълженията за ДДС, декларирани със СД по ЗДДС с № 03002549958/15.02.2016 г. , следва да се платят през 2016 г., съответно давностният срок по чл.171,ал.2 от ДОПК е започнал да тече от 01.01.2017 г. и изтича на 31.12.2022 г. През този период от време е било извършено първото действие по принудително събиране с издаването на Постановление изх. № С18003-022-0077522/19.10.2018 г., произвело правен ефект, считано от получаването му от Първа инвестиционна банка на 30.10.2018 г., поради което на тази дата е настъпило прекъсване на давността и е започнала да тече нова давност. В рамките на този нов 5-годишен давностен срок не са извършени други действия по принудителното изпълнение и давностният срок по чл.171,ал.1 от ДОПК е изтекъл на 30.10.2023 г.

Към момента на подаване на възражението за отписване на задълженията е изтекъл давностният срок по чл.171,ал.1 от ДОПК , същите са погасена по давност и подлежат на отписване по реда на чл.173, ал.1 от ДОПК. Посоченият извод не се променя от § 29 от ПЗР на ЗМДВИП, на който параграф решаващият орган се е позовал в издаденото решение.

Съдът приема, че са били налице предпоставките по чл. 173, ал. 1 от ДОПК за отписване на публичните задължения по т. т. 1-36 от разпореждането в общ размер на 15 662,01 лева. Като е отказал да го стори, публичният изпълнител е постановил своето разпореждане в нарушение на материалния закон. Същото нарушение е допуснал и горестоящият административен орган, отхвърляйки жалбата срещу разпореждането на публичния изпълнител в посочената част.

На основание изложените мотиви постановеното решение на директора на ТД на НАП-Варна, с което е оставена без уважение жалбата на „ЕП-Уъркс“ ООД срещу Разпореждане с изх.№ С250003-137-0002892/30.04.2025 г. издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, с което е отказано да бъдат погасени по давност 36 /тридесет и шест/ публични задължения, предмет на събиране по изпълнително дело № *********/2016 г. , конкретно посочени като вид и стойност, общо в размер на 15 662,01 лв. следва да бъде отменено, като преписката се върне на административния орган за разглеждане на подаденото от длъжника по изпълнително дело № *********/2016 г. възражение вх. № С250003-000-0162351/19.03.2025 г., при съобразяване на мотивите на настоящия съдебен акт.

Съобразно чл. 143,ал.1 от АПК, във връзка с пар.2 от ДР на ДОПК на жалбоподателя следва да се присъдят разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. При прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, препращащ към текстовете на Наредба № 1/2004 г. на ВАдС. Разноските в производството за заплатено адвокатско възнаграждение са в размер на 1800 лева като доказателство за тяхното извършване, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съставлява отбелязването за заплащането в брой на възнаграждението в представената разписка по договор за правна защита и съдействие от 19.05.2025 г.

С оглед задължителното тълкуване на съюзното законодателство - чл. 101, § 1 и § 2 от ДФЕС и чл. 4, § 3 от ДЕС, дадено в решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 и доколкото спорът не е такъв с фактическа и правна сложност, то на сочените основания и при своевременно направено възражение за прекомерност в полза на жалбоподателя следва да се присъдят 50 лева заплатена държавна такса и 700 лева – адвокатско възнаграждение.

Деловодни разноски, на основание § 1, т. 6 от ДР на АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, следва да бъдат възложени в тежест на НАП, която има качеството на юридическо лице съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗНАП.

Така мотивиран и на основание чл. 268 от ДОПК и чл. 173, ал. 2 от АПК, вр. пар.2 от ДР на ДОПК Административен съд - Варна, ІІ-ри състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 102/14.05.2025 г. на директора на ТД на НАП-Варна, с което е оставена без уважение подадената жалба против Разпореждане с изх.№ С250003-137-0002892/30.04.2025 г. издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, с което е отказано да бъдат погасени по давност 36 /тридесет и шест/ публични задължения, предмет на събиране по изпълнително дело № *********/2016 г. , конкретно посочени като вид и стойност, общо в размер на 15 662,01 лв.

ИЗПРАЩА преписката на публичния изпълнител при ТД на НАП-Варна за разглеждане на подаденото от „ЕП-Уъркс“ ООД възражение вх. № С250003-000-0162351/19.03.2025 г. по изпълнително дело № *********/2016 г., при съобразяване с дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да плати на „ЕП-Уъркс“ ООД, ЕИК ********* сторените по делото разноски в размер на 750 ( седемстотин и петдесет) лева.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.268,ал.2 от ДОПК.

Съдия: