№ 7378
гр. София, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:......
при участието на секретаря ....
като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20221110127123 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от ... срещу ..... обективно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД за следните суми:
- сума в размер на 12 600 евро, представляваща общ размер на главница за
незаплатени комисионни възнаграждения по сключени неформални договори през
2020г., за която сума са издадени фактура с № 8/10.04.2020г. на стойност 6600.00 лева
и фактура с № 13/30.09.2020г. на стойност 6000.00 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 07.01.2022г. /датата на депозиране на заявлението/ до
окончателното изплащане на вземането;
- сума в размер на 1563 евро, представляваща обезщетение за забава за периода
от 30.09.2020г. до 06.12.2021г.
Ищецът твърди, че се намира в трайни търговски взаимоотношения с ответника
от месец ноември 2019г., съгласно които на ищеца е било възложено да презентира
стоките, представляващи резервни части, произведени от ответника на италианския
пазар, да намира купувачи за тях, да посредничи при сключване на договори между
ответника и италиански дружества. Страните уговорили, че при сключен договор
между ответника и купувач, осигурен от ищеца, за ..... възниква задължение за
заплащане на комисиона на ... в размер на 5% от стойността на сключените договори с
трети за настоящото производство лица. Ищецът посочва, че предвид изпълнение на
възложените му задължения през 2020 г. издал фактура №8/10.04.2020 г. на стойност
6600 евро, представляваща дължимо възнаграждение за извършено посредничество
при сключване на договор между ответника и купувач за доставка на два броя
филтриращи инсталации на обща стойност от 132 000 евро и фактура № 13/30.09.2020
г. на стойност 6000 евро, представляваща дължимо възнаграждение за извършено
посредничество при сключване на други договори. Твърди, че въпреки представянето
на процесните фактури на ответника за плащане, такова не било извършено. Счита, че
поради това ответникът е изпаднал в забава и дължи заплащане на обезщетение за
забава върху сумите по двете фактури в общ размер от 1563 евро за периода от
1
30.09.2020 г. до 06.12.2021г. Претендира разноски.
В указания по реда на чл.131 ГПК срок е постъпил отговор от ответника по
делото, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва дължимостта на
претендираните с исковата молба суми с твърдения, че не са намира в трайни
търговски взаимоотношения с ищеца, не му е възлагал да предлага произведените от
ответника продукти на италианския пазар и не са постигали съгласие за заплащане на
възнаграждение на ищеца в посочения размер. Посочва, че не са му представяни
процесните фактури. Изразява становище за неоснователност на предявения акцесорен
иск, предвид неоснователността на главната претенция. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Настоящата инстанция следва да отбележи, че така предявените обективно
съединени установителни искове са допустими, тъй като същите са предявени в срока
по чл. 415, ал. 1 ГПК, след инициирано от страна на ищеца заповедно производство по
реда на чл. 410 ГПК, в хода на което ответникът е депозирал възражение в
законоустановения срок.
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявените установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на
следните предпоставки:
1/ валидно сключени неформални договори между страните през м. ноември
2019г., по силата на които ответното дружество, в качеството си на възложител е
възложило на ищцовото дружество, в качеството му на изпълнител осъществяването
на дейности по презентиране на произведените от ответника стоки на италианския
пазар, намиране на купувачи и посредничество при сключване на договори между
ответника и купувачите;
2/. доказване на обстоятелството, че ищецът е изправна страна по договорите;
3/. доказване на размера на претендираните вземания;
4/. настъпила изискуемост на вземанията за възнаграждение
При изследване на предпоставките от фактическия състав на предявените
искове, следва да се изложат следните съображения: по делото са представени фактури
от 30.09.2020г. на стойност 6000 евро /л. 6/ и от 10.04.2020г. на стойност 6600 лева /л.
8-л. 9/, изготвени от ищцовото дружество и адресирани до ответното дружество, в
които е посочено, че същите касаят възнаграждения за услуги, извършени през 2020г.
/л. 6/ и за натрупани комисионни за доставки на 2 броя системи MVA 25 и 12 броя
мембрани MG 4040 RO и 6 броя мембрани MG 4040 UF, във връзка с документ за
2
транспорт № 78/31.01.2020г. и документ за транспорт с № 87/02.04.2020г. за обща сума
в размер на 132000 като дължимата комисионна е в размер на 5%. По делото не са
представени доказателства за изпращането на въпросните фактури до ответното
дружество.
По делото е представен дневник на покупките на дружеството ответник /л. 26-
л. 28/, в който не са отразени посочените по-горе фактури като същевременно не е
посочено и наименованието на ищцовото дружество.
От представеното по делото електронно писмо от ....... от Съвета на
директорите на ответното дружество, изпратено до д-р ....., служител в ищцовото
дружество /л. 39-л. 41/ се установява, че през 2020г. е имало сътрудничество между
страните по делото като ответникът признава, че дължи на ищеца сумата от 5500 евро
за направени разходи, както и еднократна сума в размер от 4500 евро за извършената
работа при потенциални клиенти при предоставяне на редовна фактура. В писмото се
съдържа покана за бъдещо сътрудничество като е заявено, че ответното дружество е
прекратило сътрудничеството си с ...., считано от 05.03.2021г.
По делото е представено търговско споразумение за сътрудничество от
23.01.2020г. /л. 73 и сл./, сключено между ответното дружество и ....... /трето лице за
настоящия спор/ с което ответникът се задължава да продаде на тяхната себестойност
2 броя машини като между страните е установен пробен срок с продължителност от 6
месеца, през който ответникът се задължава да не предприема по-нататъшни търговски
действия на територията на Италия като всички текущи търговски операции ще бъдат
прехвърлени на ........
По делото е представено и споразумение за сътрудничество от 03.04.2018г. /л.
76 и сл./, от което се установява, че ответникът предоставя на .... изключителни права
за препродажба на териториите на Тоскана и Умбрия с възможност за ангажиране на
клиенти
Представено е и електронно възлагателно писмо до .... от 01.03.2018г., с което
се предоставя на Монтиани правото да насърчава маркетинга на своите продукти като
същият няма да може да сключва продажби, но ще може да доставя поръчки, които
трябва да бъдат приети от принципала.
Представена е и фактура, изготвена от .... до ответника, с предмет:
възнаграждение за винена консултация с изба в .... /л. 86/ на стойност 700 евро.
По делото са събрани гласни доказателства, получени чрез разпита на
свидетелите ..... /л. 94, стр. 2 и сл./ и ....... /л. 95, стр. 2 и сл./. От показанията на
свидетеля ..... /син на служителя на на ищцовото дружество ...... ...../ се установява
следното: свидетеля заема длъжността „техник“ в ищцовото дружество, считано от
2018г.; през 2019г. е започнало сътрудничеството между страните по делото; в хода на
сътрудничеството представителят на ответното дружество Рамела се е обърнал към
3
ищцовото дружество с искане за съдействие да продава произвежданите от ответното
дружество машини в полза на .......; доколкото ... ..... /служител в дружеството ищец,
съобразно представена на л. 55 декларация/ е имал лични контакти със собственика на
......., то той е свързал ответното дружество с третото лице и между последните е бил
сключен договор на 23.01.2020г. за продажба на машини; за целта ответникът се е
ангажирал да плати на ищеца 5% комисионна при продажбата на въпросните машини.
От показанията на свидетеля на ответника ....... се установява следното:
управителят на ответното дружество е негова дъщеря; свидетелят не знае как се е
осъществила връзката между ответника и ....... и как се е стигнало до сключването на
договор между тях.
От събраните по делото доказателства /електронно писмо от ....... от Съвета на
директорите на ответното дружество, изпратено до д-р ....., служител в ищцовото
дружество – л. 39-л. 41 и от събраните гласни доказателства, получени чрез разпита на
свидетелите ..... /л. 94, стр. 2 и сл./ се установява, че между страните по делото
действително е имало валидно сключени неформални договори между страните през м.
ноември 2019г., по силата на които ответното дружество, в качеството си на
възложител е възложило на ищцовото дружество, в качеството му на изпълнител
осъществяването на дейности по презентиране на произведените от ответника стоки на
италианския пазар, намиране на купувачи и посредничество при сключване на
договори между ответника и купувачите. Същевременно обаче единственото
доказателство за размера на вземането са събраните гласни доказателства, получени
чрез разпита на свидетеля ....., в които заявява, че ответникът се е ангажирал да плати
на ищеца 5% комисионна при продажбата на въпросните машини по сключения между
ответника и ........ В тази връзка следва да се отчете обстоятелството, че свидетелят е
служител в ищцовото дружество и показанията му са напълно изолирани от наличния
по делото доказателствен материал. По отношение на представените фактури от
ищеца, следва да се съобрази следното: съгласно задължителната практика на ВКС тя
може да послужи като доказателство за възникването на отразените в нея задължения,
ако съдържа реквизитите на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е
счетоводно от ответното дружество, както и е ползван данъчен кредит /в този смисъл
са и решение № 71/08.09.2014г. на ВКС по т. д. № 1598/2013г., ІІ т. о., ТК, решение №
96 от 26.11.2009 г., по т. д. № 380/2008 г., но І т. о.; решение № решение №
30/08.04.2011 г., по т. д. № 416/2010 г. на І т. о.; решение № 118/05.07.2011 г., по т. д. №
491/2010 г. на ІІ т. о.; решение № 42/2010 г., по т. д. № 593/2009 г. на ІІ т. о., решение
№ 211/30.01.2012 г., по т. д. № 1120/2010 г. на ІІ т. о.; № 109 от 07.09.2011 г., по т. д. №
465/2010 г. на ІІ т. о.; № 92/07.09.2011 г., по т. д. № 478/2010 г. на ІІ т. о./. В настоящия
случай няма ангажирани каквито и да било доказателства, че процесните фактури са
отразени в счетоводно от ответното дружество, като е ползван данъчен кредит. В
представеното по делото електронно писмо от ....... от Съвета на директорите на
4
ответното дружество, изпратено до д-р ....., служител в ищцовото дружество /л. 39-л.
41/, от своя страна, са посочени суми, чийто размер се различава съществено от
процесните суми.
С оглед изложените съображения, доколкото ищецът не доказа при условията
на пълно и главно доказване размера на претендираните вземания, то исковете следва
да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Относно иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, вземането за законна лихва
възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение,
настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това
вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно
причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо
главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение –
липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
Доколкото съдът отхвърли главния иск като неоснователен, то и предявеният
акцесорен иск следва да се отхвърли като неоснователен.
По отговорността за разноските:
Съобразно изхода на спора право на разноски възниква за ответника. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъди на ответника сумата от 2565.00 лева
/сумата от 2400.00 лева – адвокатско възнаграждение и сумата от 165.00 лева – такса за
превод на документи/.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., италианско дружество с № ....., със съдебен
адрес: гр. ........ срещу ....., с ЕИК ...., със съдебен адрес: ... обективно съединени искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: сума в размер на 12 600 евро, представляваща общ
размер на главница за незаплатени комисионни възнаграждения по сключени
неформални договори през 2020г., за която сума са издадени фактура с №
8/10.04.2020г. на стойност 6600.00 лева и фактура с № 13/30.09.2020г. на стойност
6000.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.01.2022г.
/датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането; сума
в размер на 1563 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от
30.09.2020г. до 06.12.2021г.
ОСЪЖДА ..., италианско дружество с № ....., със съдебен адрес: гр. ........ да
5
заплати на ....., с ЕИК ...., със съдебен адрес: ..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 2565.00 лева – разноски за производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6