Решение по дело №3413/2021 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 863
Дата: 20 юли 2022 г.
Съдия: Владимир Балджиев
Дело: 20214110103413
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 863
гр. Велико Търново, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20214110103413 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на *., в която се излагат твърдения, че на
03.12.2016г. *управлявал лек автомобил „*. Изтъква се, че в района преди *е изпреварен от
лек автомобил *, който го принудил да спре. Твърди се, че от автомобила излязъл
ответникът, който се качил на тавана на управляваното от ищеца превозно средство и
започнал да скача. Изтъква се, че при деформирането на тавана е ударена главата на ищеца и
в резултат на това му е причинен оток в теменно-тилната област, придружен с болки шията
и главоболие. Ищецът твърди, че от инцидента е преживял силен стрес като в резултат от
причинените увреждания е претърпял болки и страдания. Изтъква се, че в хода на лечението
си е направил разходи за изследвания и медикаменти в размер на 152,58 лв. Навеждат се
доводи, че с присъда *, ответникът е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл. 216, ал. 1 от НК, в резултат на което са причинени горепосочените вреди. С оглед
гореизложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000 лв.
и обезщетение за имуществени вреди в размер на 152,58 лв., ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор чрез назначения си особен
представител, в който оспорва основателността на предявените искове по основание и
размер. Изтъква, че липсват доказателства твърдените вреди да са реално претърпени и да са
резултат от противоправното поведение на ответника, за което е постановена присъда.
Навежда доводи, че претенциите са неоснователни тъй като са погасени по давност като се
1
отправя искане за отхвърлянето им
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 03.12.2016г. *ищецът управлявал лек автомобил *. След изхода на г* той изпреварил два
автомобила - *. В района *автомобилът *бил изпреварен от лекия автомобил *, който го
принудил да спре, а автомобилът * паркирал непосредствено до лявата му страна като
възпрепятствал възможността на ищеца да излезе навън. От автомобила *излязъл
ответникът, който се качил на предния капак на автомобила *като започнал да скача върху
него, след което се прехвърлил и на тавана му като продължил да извършва същите
действия. Таванът на автомобила се деформирал навътре и вътрешната му част влязла в
съприкосновение с главата на ищеца като ударите причинили оток в теменната област и
спазъм на вратната мускулатура. Непосредствено след инцидента ищецът е прегледан от
невролог като са констатирани постравматичен стрес, периферен световъртеж и
хоризонтален нистагъм. От изготвената съдебно-медицинска експертиза се установява, че
уврежданията на ищеца е възможно да са получени по начина посочен в исковата молба
като шийната травма е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота с
изразен болков и вестибуларен синдром, а травмата на главата е причинила болки и
страдания. Срокът на лечение при нормално протичащ оздравителен процес е определен на
около 25 дни по отношение на травмата на шията и на около 10 дни за травмата на главата.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че от уврежданията
на здравето си ищецът е изпитвал интензивни болки в областта на главата и шията с
ограничения в движението й, за което е следвало да носи яка. За преодоляване на
последиците от уврежданията той следвало да приема болкоуспокояващи медикаменти като
неблагоприятните изменения в здравето му за период от един месец трайно променили
начина му на живот като до възстановяването си * ограничил социалните си контакти. По
делото са приложени фактури с фискални бонове, издадени от болнични заведения и от
аптека, от които се установява че при лечението на травмите ищецът е заплатил за
медицински прегледи, изследвания и медикаменти сумата от 152,58 лв. С присъда *,
ответникът е признат за виновен в това, че на 03.12.2016г. * - престъпление по чл. 216, ал. 1
от НК, за което му е наложено наказание *.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
С оглед постановената присъда по * и на основание чл. 300 от ГПК по делото са доказани
обстоятелствата свързани с извършване на деянието от 03.12.2016г., неговата
противоправност и вината на ответника. Причинените от последния деформации по тавана
на управлявания от ищеца лек автомобил са в пряка причинна връзка с уврежданията на *в
областта на главата и шията, които са довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота с продължителни болки и страдания. От гореизложеното се достига до
2
извода, че са налице елементите от фактическия състав обосноваващи отговорност на
ответника по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, поради което предявените искове са доказани по
основание.
От вредоносното поведение на делинквента, ищецът е претърпял неимуществени вреди.
Налице е увреждане на здравето, изразяващо се в леки телесни повреди в областта на
главата и шията, които са нарушили обичайния начин на живот на *за период от един месец.
Въпреки пълното си оздравяване, той е изживял силен стрес от извършените спрямо него
противоправни действия на ответника, който е довел до нарушения в психоемоционалното
му състояние като причиняването на уврежданията и последващото възстановяване са били
съпроводени от продължителни болки. Съдът след като съобрази характера и интензитета на
уврежданията, начинът и обстоятелствата, при които те са причинени, продължителността
на оздравителния период и отражението им върху начина на живот на увреденото лице, с
оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, намира, че обезщетението за претърпени
неимуществени вреди за сумата от 5000 лв. е справедливо като *следва да бъде осъден да го
заплати, ведно със законната лихва от 01.12.2018г. до окончателното изплащане на
задължението. Претенцията за разликата до 15000 лв. е неоснователна, прекомерна и следва
да бъде отхвърлена тъй като ищецът за един относително кратък период от време се е
възстановил напълно от травматичните си увреждания като по делото липсват доказателства
последните да са довели до усложнения. Възражението на ответника за погасяване по
давност на претенцията на ищеца е неоснователно, тъй като срокът по чл. 110 от ЗЗД е
започнал да тече от 03.12.2016г. съгласно чл. 114, ал. 3 от ЗЗД и е прекъснат на 01.12.2021г.,
на основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД, когато е подадена исковата молба.
От вредоносното поведение на ответника, ищецът е претърпял и имуществени вреди тъй
като е направил разходи за лечението си в размер на 152,58 лв., поради което предявеният
иск относно тяхното заплащане също е основателен и следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва от 01.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението. Изложените
съображения за неоснователност на възражението за изтекла давност са относими и в този
случай, поради което не е необходимо преповтарянето им.
Процесуалният представител на ищеца е предоставил безплатно адвокатска помощ и
съдействие и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, ответникът следва
да бъде осъден да му заплати сумата от 587,62 лв. за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на
Великотърновския районен съд сумата от 250 лв., представляваща дължимата държавна
такса за предявените искове както и 272,03 лв. за възнаграждения на вещо лице и на особен
представител.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
3
Осъжда* с ЕГН: ********** *, да заплати на *с ЕГН: ********** *, по сметка с *, сумите от
5000 лв. /пет хиляди лева/ - главница, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се във временно разстройство на здравето, придружено с
болки и страдания от увреждания в областта на главата и шията, причинени от извършено
на 03.12.2016г. престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, за което е постановена присъда *,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, 152,58 лв. /сто петдесет и два лева и петдесет и осем стотинки/
- обезщетение за имуществени вреди за извършени разходи за лечение на временно
разстройство на здравето, придружено с болки и страдания от увреждания в областта на
главата и шията, причинени от извършено на 03.12.2016г. престъпление по чл. 216, ал. 1 от
НК, за което е постановена присъда *, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 01.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
Отхвърля като неоснователен предявения от * с ЕГН: ********** *, срещу * с ЕГН:
********** *, иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се във временно разстройство на здравето, придружено с
болки и страдания от увреждания в областта на главата и шията, причинени от извършено
на 03.12.2016г. престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, за което е постановена присъда *, в
частта за разликата от 5000 лв. до 15000 лв.
Осъжда * с ЕГН: ********** *, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да
заплати на адвокат *с ЕГН: ********** *, сумата от 587,62 лв. /петстотин осемдесет и седем
лева и шестдесет и две стотинки/ за адвокатско възнаграждение.
Осъжда * с ЕГН: ********** *, да заплати в полза на Великотърновския районен съд,
сумата от 522,03 лв. /петстотин двадесет и два лева и три стотинки/ за държавна такса за
предявените искове и за възнаграждения на вещо лице и на особен представител, както и 5
лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4