РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Враца, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на първи ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Мария К. Ценова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Търговско дело №
20221400900053 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по обективно кумулативно съединени искове за
заплащане на застрахователно обезщетение с правно основание чл. 432, ал.1
КЗ вр. чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и за обезщетение за забава по
чл.86 ЗЗД във вр. с чл.409 от КЗ.
В исковата молба ищцата Й. М. Б., ЕГН **********, чрез адв. Й. Д. -
САК, твърди че на 06.04.2021 г., около 15:30 часа, на път ІІ-15, между селата
Борован и Алтимир, е управлявала л.а. „Фолксваген Голф" с peг. № ВР ***
СК, като заедно с нея в автомобила пътували Ц. Т. К. и М. М. А.. По същото
време и по същия път, но с посока, обратна на посоката на движение на л.а.
„Фолксваген Голф", Т. Д. Л. е управлявал л.а. „Тойота Корола" с peг. № ОВ
*** ВР, а непосредствено пред него се движел друг неизвестен лек
автомобил. На км. 38.911, водачът на л.а. „Тойота Корола" решил да
изпревари движещия се пред него лек автомобил, без да се увери, че
извършването на тази маневра е безопасно в този момент, като се изнесъл
изцяло в платното за насрещно движение, започвайки изпълнение на
маневрата, в резултат на което настъпил челен удар между управлявания от
него автомобил и движещия се правомерно в своята пътна лента л.а.
„Фолксваген Голф", управляван от нея. Поддържа, че за така настъпилото
ПТП били уведомени органите на реда, като на местопроизшествието
пристигнал екип на РУП - Бяла Слатина и екип на Спешна медицинска
помощ. Полицейските служители съставили Констативен протокол за ПТП с
1
пострадали лица № 248р-6010/08.04.2021 г., а спрямо виновния водач било
взето административно отношение - съставен му е АУАН №
293797/06.04.2021 г. Посочва, че вследствие на гореописаното ПТП е
получила следните травматични увреждания: 1. Средна телесна повреда,
представляваща черепно-мозъчна травма - травма на главата и сътресение на
мозъка с непълно изпадане в безсъзнателно състояние, с оток и порезна рана
на главата - разстройство на здравето, временно опасно за живота, причинило
физически болки и страдания за период по-дълъг от 30 дни; 2. Травма на
дланта на дясната ръка с множество охлузвания по същата - разстройство на
здравето, причинило физически болки и страдания. Изтъква, че веднага след
настъпване на ПТП, е откарана в „МБАЛ - Бяла Слатина" ЕООД, където са й
извършени редица прегледи и изследвания. Твърди, че е била във видимо
отпаднало състояние, без ясен спомен за случилото се, оплаквала се е от
главоболие, световъртеж, гадене и повръщане, както и болки по цялото си
тяло. Проведено е необходимото медикаментозно лечение и на 09.04.2021 г. е
изписана от лечебното заведение. Поддържа, че въпреки преведеното
консервативно лечение, месеци наред не е усещала подобрение в
здравословното си състояние, че е изпитвала остри, почти непоносими болки
в главата, които станали хронични, светлочувствителност, замаяност и
отпадналост. Всичко това създало чувство на безполезност у нея, изпитвала
затруднение да се концентрира и задържи вниманието си, поради което била
и в невъзможност да извършва обичайните си ежедневни дейности. Дясната й
ръка била болезнена и с ограничени движения, което допълнително
затруднило хигиенно-битовото й обслужване; с цел овладяване на болковия
синдром, дълго време приемала обезболяващи и противовъзпалителни
медикаменти. Посочва, че всички тези физически болки и страдания,
неудобства и затруднения, които е търпяла, се явяват неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от ПТП на 06.04.2021 г. и с оглед
справедливостта, те следва да бъдат репарирани от ответника ЗК „Лев Инс"
АД, тъй като към датата на ПТП по отношение на л.а. „Тойота Корола" с
регистрационен № ОВ *** ВР е била налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица №
BG/22/120003020234, със срок на действие от 30.10.2020 г. до 29.10.2021 г.,
сключена с него. Изтъква, че с искане от 19.05.2021 г. е предявила доброволна
претенция пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение
за търпените неимуществените вреди и е образувана щета № 0000-1000-С4-
21-7312/19.05.2021 г. Твърди, че с писмо изх. № 8684/01.10.2021 г. от
застрахователното дружество поискали представяне на допълнителни
документи от административно-наказателното производство, с които и към
настоящия момент не разполагала; а с писмо с изх. № 9190/12.10.2021 г. й
предложили да й заплатят застрахователно обезщетение за търпените от нея
неимуществени вреди в размер 1000,00 лв., която сума счита за прекалено
занижена и не отговаряща на претърпените от нея болки и страдания. Моли
съда, да осъди ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД да й
2
заплати сумата 25 500.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 06.04.2021 г., ведно
със законната лихва върху тази сума от 19.08.2021г. – датата, на която изтича
тримесечният срок за произнасяне на доброволната претенция от страна на
ответника, до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски.
Ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК ***, гр.
София, чрез юрк. К. А., в срока по чл.367, ал.1 ГПК, в отговора на исковата
молба не оспорва твърденията на ищцата, че по повод настъпило на
06.04.2021г. пътнотранспортно произшествие при него е постъпила
претенция от Й. М. Б. за изплащане на застрахователно обезщетение, че въз
основа на тази претенция в дружеството е образувана преписка по щета №
0000-1000-04-21-7312, като в изпълнение на договорните си задължения е
определил застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер
1000.00 лева. Предвид това не оспорва по основание предявения иск за
неимуществени вреди за сумата до 1000.00 лева, но оспорва основателността
на претенцията в частта над тази сума. Оспорва твърдението за изключителна
вина на водача на лек автомобил „Тойота Корола“ с peг. № ОВ *** ВР - Т. Д.
Л., за настъпване на пътнотранспортното произшествие и на претендирания
от ищцата вредоносен резултат. Прави възражение за съпричиняване на
произшествието от 06.04.2021г. и на вредоносния резултат от ищцата, като
водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с peг. № ВР *** СК, като твърди,
че в нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП същата не се е съобразила с характера
и интензивността на движението, не е намалила скоростта и не е спряла,
когато е възникнала опасност за движението; че в нарушение на чл. 21, ал.1
от ЗДвП, при избиране скоростта на движение е превишила установената за
процесния пътен участък максимална скорост за движение; че в нарушение на
чл. 137А от ЗДвП, не е изпълнила установеното й задължение като водач да
използва обезопасителния колан, с който моторното превозно средство е
оборудвано. Ответникът оспорва също и твърдението, че в резултат на
пътнотранспортното произшествие от 06.04.2021г. за ищцата са възникнали
всички описани в исковата молба вреди. Счита и размера на предявения иск
за неимуществени вреди за неоснователно завишен и прекомерен, както и за
предявен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от
ЗЗД. Оспорва по основание и размер и предявения акцесорен иск за
присъждане на лихва за забава, както и началната дата, от която същата се
претендира.
С допълнителна искова молба ищцата оспорва изцяло подадения от
ответното дружество отговор като счита, че са налице всички предпоставки за
ангажиране отговорността на ответното дружество, както и че
претендираният размер на обезщетението напълно кореспондира с принципа
за справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД, с претърпените от нея болки и
страдания, както и със съдебната практика по сходни дела и присъжданите по
тях обезщетения. Твърди, че е неоснователно оспорването на ответника
3
относно претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие на ПТП,
както и възражението му за съпричиняване на вредоносния резултат от нейна
страна, като заявява, че към момента на настъпване на процесното ПТП е
била с правилно поставен обезопасителен колан.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК по делото е постъпил отговор от
ответника на допълнителната искова молба, в който същият заявява, че
изцяло поддържа изложеното в отговора на исковата молба.
В съдебните заседания ищцата не се явява и не се представлява, а
ответното дружество, чрез процесуалния си представител, поддържа
изложеното в отговора на исковата молба и направените искания, като в
писмено становище от 31.10.2022г. прави възражение за прекомерност на
размера на адвокатския хонорар, претендиран от ищцовата страна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и заключенията на вещите лица по изготвените съдебно-
медицинска и съдебно-автотехническа експертизи, намери за установено
следното:
Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установи,
че на 06.04.2021 г., около 15:30 часа на път II - 15, гр. Враца - гр. Оряхово /с.
Борован - с. Алтимир/ км. 38 + 911 на Т - образно кръстовище /на разклона за
с. Добролево/ е станало ПТП, участници в което са лек автомобил марка
„Тойота“, модел Корола, с per. № ОВ *** ВР, собственост и управляван от Т.
Д. Л., ЕГН **********, и лек автомобил марка „Фолксваген“, модел Голф, с
per. № ВР*** СК, управляван от Й. М. Б., ЕГН **********. С определението
по чл.374 от ГПК съдът е обявил на страните за безспорно и ненуждаещо се
от доказване, на основание чл.146, ал.1, т. 4 от ГПК, вр. с чл.377 от ГПК,
настъпването на процесното ПТП на 06.04.2021 г.
Произшествието е документирано с констативен протокол за ПТП с
пострадали лица рег. № 248р-6010/08.04.2021 г., след посещение на мястото
от мл. автоконтрольор – дежурен ПТП при РУ-Бяла Слатина. В протокола
като пострадали са посочени три лица, сред които и водача на лек автомобил
„Фолксваген Голф” с per. № ВР*** СК Й. М. Б., която е получила прорезна
рана на главата, прегледана е във ФЦСМП и е освободена, а като
обстоятелства и причини за ПТП са посочени: неправилна маневра
изпреварване от страна на водача Л.. В протокола е посочено, че е съставен
АУАН № 293797/06.04.2021 г., копие от който е приложено по делото на л.62.
4
В съставеният акт е описан механизма на ПТП: на път II-15, на км. 38+911, Т.
Д. Л. управлява лек автомобил „Тойота Корола” с per. № ОВ *** ВР, негова
собственост, извършва неправилна маневра изпреварване, маркирано с пътна
маркировка, вследствие на което удря в заден ляв калник лек автомобил
„Фолксваген Голф” с per. № ВР*** СК, управляван от Й. М. Б. и го
преобръща извън пътното платно, като реализира ПТП с материални щети, с
което виновно е нарушил чл.25, ал.1 от ЗДвП – предприемайки маневра,
създава опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях.
Актът е връчен на водача и същият го е подписал без възражения. Въз основа
на издадения акт, за извършеното нарушение на виновния водач Т. Д. Л. е
издадено Наказателно постановление № 21-0248-000273 от 28.04.2021 г. на
ОД на МВР-Враца, Сектор „Пътна полиция“, с което му е наложено
административно наказание. В писмо от 02.08.2022г. РУ-Бяла Слатина е
уведомило съда, че във връзка с процесното ПТП от 06.04.2021г. няма
образувано досъдебно производство.
За установяване механизма на процесното ПТП и наличие на причинно-
следствена връзка между произшествието и настъпилите щети по делото е
назначена съдебно-автотехническа експертиза, изпълнена от вещото лице
инж. Г. П. В., заключението на което не е оспорено от страните и съдът
приема като обективно, компетентно и пълно, изясняващо относими към
предмета на делото факти и обстоятелства. На база на приложените по делото
доказателства, вещото лице е дало заключение, че от техническа гледна точка
ПТП е настъпило при следния вероятен механизъм: лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с per. № ВР *** СК се е движил по път II - 15 в посока с.
Борован към Т - образно кръстовище на отклонение в ляво за с. Добролево. В
един момент наближавайки кръстовището лекият автомобил е започнал да
намалява скоростта до около 30 км/ч., с която скорост е навлязъл в посока
пресичане на лентата за насрещно движение и в момент на почти напречно
разположение в нея с насоченост отклонението, е бил ударен от лек
автомобил „Тойота Корола“ с инициален удар в заден ляв калник. Вследствие
на получения ударен импулс лек автомобил „Фолксваген Голф“ започва
въртеливо движение в посока часовата стрелка и с насоченост северозападен
ъгъл на кръстовището в състояние на транслационно и ротационно движение
преминава през ляв банкет, достига до низходящ затревен скат, преобръща се
по него около надлъжната си ос в посока обратна на часовата стрелка и се
установява в покой, обърнат по таван на купе. Лек автомобил „Тойота
Корола“ с per. № ОВ *** ВР се е движил попътно след лек автомобил
„Фолксваген Голф“; наближавайки кръстовището и вероятно възприемайки
намаляващата скорост на попътно движещия се пред него лек автомобил
„Фолксваген Голф“ в зоната преди кръстовището предприема маневра
5
„изпреварване“, чрез навлизане в лентата за насрещно движение и достигайки
до мястото на удара, изцяло намирайки се в лентата за насрещно движение,
движейки се със скорост около 85 км./ч., с предна челна част на лекия
автомобил удря навлезлия в тази лента лек автомобил „Фолксваген Голф“ с
инициален удар в заден ляв калник, след което се установява в покой на
пътното платно върху левия банкет. Според заключението причина за
настъпилото ПТП са субективни действия на водача на лекия автомобил
„Тойота Корола“ с per. № ОВ *** ВР с органите за управление на автомобила,
довели до навлизане в лентата за насрещно движение при наличие на
хоризонтална маркировка, забраняваща тази маневра; закъсняла реакция на
аварийно спиране или намаляване на скоростта на движение на лекия
автомобил от страна на водача му при предприето „изпреварване“, с което е
поставил сам себе си и водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с per. №
ВР *** СК да предотвратят настъпилото ПТП. От заключението се
установява също, че водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с per. №
ВР *** СК не е имал техническа възможност да предотврати реализираното
ПТП, а водачът на лек автомобил „Тойота Корола“ с per. № ОВ *** ВР е имал
техническа възможност да намали и дори да спре преди мястото на удара, с
което би предотвратил настъпването на ПТП. Според вещото лице
траекторията на движение на тялото на водача на лек автомобил „Фолксваген
Голф“ Й. М. Б. в момента на удара и непосредствено след него е следвало
движението на седалката на водача и не се е отделяло от нея; водачът на този
автомобил е била с правилно поставен предпазен колан, което е ограничило
движението на тялото и не се е отделяла от седалката си към момента на
инициалния удар и по следващото му движение след удара.
За изясняване на факти и обстоятелства относно процесното ПТП и
неговият механизъм допринасят и показанията на свидетеля Т. Д. Л. – водач
на лек автомобил „Тойота Корола" с peг. № ОВ *** ВР, които съдът
кредитира като непосредствени, преки и обективни. Свидетелят твърди, че е
участвал с ищцата в процесното ПТП като водач на лек автомобил "Тойота
Корола"; това станало в светлата част на денонощието, лек следобед, при
добра видимост; движил се е с около 100 км/час, по нормален път с две ленти
за движение по дълъг прав участък, около 3 км.; изпреварвал два ТИР-а, а
автомобилът, който управлявала ищцата бил пред единия ТИР. Според
свидетеля ищцата направила ляв завой, без да се огледа и да види, че той
изпреварвал по това време и автомобилът й застанал перпендикулярно на
пътя; нямало как да възприеме сигнал, защото автомобилът й не се виждал от
ТИР-овете; видял колата й на разстояние 20 м. преди да се ударят.
Свидетелят установи също, че ударът в неговия автомобил бил челен, а в
техния автомобил - странично, откъм страната на шофьора. След
6
произшествието свидетелят извадил и трите жени, защото автомобилът, в
който пътували, бил паднал в трап с тавана надолу и колелетата нагоре и
текло гориво върху тях.
Страните по делото не спорят относно съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, обективирано в застрахователна полица №
BG/22/120003020234, по която застрахователят-ответник „ЗК Лев Инс“ АД
покрива отговорността на водача на лек автомобил „Тойота Корола" с peг. №
ОВ *** ВР - Т. Д. Л., ЕГН **********, в периода от 30.10.2020 г. до
29.10.2021 г., поради което, на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, с
определението по чл.374 от ГПК съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо
се от доказване това обстоятелство.
Установи се също и не е спорно, че с искане от 19.05.2021г., на
основание чл. 380 от КЗ, Й. М. Б. е предявила пред „ЗК Лев Инс“ АД,
гр.София претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за
причинените й от процесното ПТП неимуществени вреди, по която
застрахователят е завел щета № 0000-1000-04-21-7312 и е определил
обезщетение 1000 лева, за което е уведомил ищцата с писмо от 12.10.2021г.,
но последната е отказала да получи обезщетението.
За установяване на причинените на ищцата травматични и
неврологични увреждания, техния интензитет и продължителност на лечение
по делото е представено писмено доказателство (епикриза) и е назначена и
изпълнена съдебно-медицинска експертиза.
От представеното ксерокопие на епикриза ИЗ № 872 от МБАЛ „Бяла
Слатина“ ЕООД - гр. Бяла Слатина, се установява, че след като е докарана от
екип на ЦСМП след ПТП, Й. М. Б. е настанена в болницата за лечение от
06.04.2021 г. до 09.04.2021 г. с диагноза: мозъчно сътресение. При
приемането ищцата е била в добро общо състояние, ориентирана за време и
място, отговаряла адекватно на поставяните й въпроси. При прегледа същата
е съобщила, че е претърпяла ПТП, че е изгубила съзнание за кратко време;
оплаквала се е от главоболие, световъртеж, гадене и повръщане; имала е
болки в тялото. Направена е рьография на черепа /фас и профил/, КАТ на
главен мозък. Ищцата е имала травматичен оток в окосмената част на главата,
болки и охлузна рана на дясна длан. Липсвали са видими травматични увреди
и засягане на други органи и системи. Направена е консултация с невролог,
7
проведено е медикаментозно лечение, в хода на което няма настъпили
усложнения - болките в главата липсвали, не повръщала, нямала световъртеж.
Направен е контролен преглед от невролог - без данни за огнищна
симптоматика. От болницата ищцата е изписана с подобрения, дадени са й
препоръки за ХДР и назначено медикаментозно лечение.
От заключението на вещото лице по назначената и извършена съдебно-
медицинска експертиза, неоспорено от страните, което съдът приема като
професионално и компетентно изготвено, неоспорено от страните, изготвено
след изследване на материалите по делото и личен преглед на ищцата, се
установи, че вследствие на пътно-транспортното произшествие от
06.04.2021г. Й. М. Б. е получила следните травматични увреждания: оток в
окосмената част на главата, лекостепенно мозъчно сътресение и охлузване на
дясна длан. Според заключението е налице причинно-следствена връзка
между установения механизъм на произшествието и причинените телесни
увреждания на Й. Б.. Лечението, което е било приложено на ищцата е било
консервативно, като продължителността на оздравителния период е бил около
2-3 седмици. Според вещото лице прогнозата за развитие на здравословното
състояние на ищцата по отношение на травматичните увреждания от ПТП е
благоприятна.
При извършения на ищцата преглед от вещото лице д-р Г. К., е
констатирано, че същата е в добро общо състояние без съществени
оплаквания, освен световъртеж от време на време, нормална походка, без
отпадна неврологична симптоматика. Заключението на вещото лице е, че към
момента на прегледа не са налице остатъчни явления, вследствие на
получените при процесното ПТП травми; ищцата е възстановена напълно от
получените при ПТП телесни увреждания.
В съдебното заседание вещото лице д-р Г. К. поясни, че световъртежа
на ищцата от време на време, за който се е оплаквала при прегледа й, може да
се получи от всякакви обстоятелства, като напр. от промяна на време, кръвно
налягане или претоварване. Вещото лице потвърди извода си, че
възстановяването на ищцата е пълно и прогнозата е благоприятна.
Въз основа на така възприетите фактически констатации, от правна
страна, съдът намира за обосновани следните изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ, във
вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД е допустим. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ,
установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за
8
допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно
събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя
писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение, пострадалият може да предяви претенцията си пред
съда. Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – писмено
заявление от ищцата от 19.05.2021 г., определено от застрахователя
обезщетение от 1000 лв., с който размер ищцата не е съгласна. Не е оспорена
и материално – правната легитимация на ответника-застраховател.
Правната норма на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото деликвентът или
отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за
застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна
отговорност. Основателността на прекия иск предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1.
настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. противоправното поведение на
виновния водач, 3. претърпените неимуществени вреди и 4. наличието на
пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. ответникът да е
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието
водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е
налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
деликта.
От Протокола за ПТП с пострадали лица рег. № 248р-6010/08.04.2021 г.,
съставеният АУАН № 293797/06.04.2021 г. и издаденото Наказателно
постановление № 21-0248-000273 от 28.04.2021 г. на ОД на МВР-Враца,
Сектор „Пътна полиция“, по делото безспорно се установи настъпването на
пътнотранспортно произшествие на 06.04.2021 г., около 15:30 ч., на път II-15,
в района на км. 38+911, причинено виновно от водача на лек автомобил
„Тойота Корола” с per. № ОВ *** ВР Т. Д. Л., който е нарушил правилата за
движение по пътищата и е причинил неимуществени вреди на ищцата Й. Б. –
9
водач на лек автомобил „Фолксваген Голф” с per. № ВР*** СК. От
посочените писмени доказателства се установява и механизма на ПТП:
водачът Т. Д. Л. е извършил неправилна маневра изпреварване на пътен
участък, маркиран с пътна маркировка, вследствие на което е ударил лек
автомобил „Фолксваген Голф” с per. № ВР*** СК, управляван от Й. М. Б. и го
е преобърнал извън пътното платно, като реализира ПТП.
Настъпването на процесното ПТП и неговият механизъм не са оспорени
от ответника, поради което с определението по чл.374 от ГПК съдът е обявил
тези факти за безспорни и неподлежащи на доказване. Същите са установени
и от заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-автотехническа
експертиза, в която е посочен механизма на процесното ПТП. Наличието на
причинно-следствена връзка между произшествието и настъпилите щети е
установено от изпълнената съдебно-медицинска експертиза.
С оглед на изложеното, след съвкупна преценка на събраните
доказателства, съдът приема за установен механизма на процесното ПТП и
причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и вредоносните
последици.
От протокола за ПТП с пострадали лица, съставеният АУАН и
издаденото Наказателно постановление с обвързваща съда доказателствена
сила се установява и виновното и противоправно деяние на водача на „Тойота
Корола” с per. № ОВ *** ВР Т. Д. Л., с което виновно е нарушил чл.25, ал.1 от
ЗДвП – предприемайки маневра изпреварване е създал опасност за
участниците в движението, без да се съобразява с тях. Субективният елемент
от състава на гражданския деликт - вината, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се
презюмира, като в тежест на ответника бе да проведе обратно доказване, като
ангажира съответни доказателства за липсата й. Такива не са представени по
делото.
Установява се също от заключението на съдебно-автотехническата
експертиза, че единствената причина за настъпилото ПТП са субективните
действия на водача на лекия автомобил „Тойота Корола“ с per. № ОВ *** ВР с
органите му за управление, довели до навлизане в лентата за насрещно
движение при наличие на хоризонтална маркировка, забраняваща тази
маневра; закъсняла реакция на аварийно спиране или намаляване на скоростта
на движение на лекия автомобил при предприета маневра „изпреварване“ .
Безспорен по делото е и фактът, че гражданската отговорност на
виновния за произшествието водач е застрахована при ответника и събитието
10
е настъпило в срока на покритие на застрахователната полица.
Събраните в настоящото производство доказателства (медицински
документи и заключение по съдебно медицинската експертиза) дават
основание за извод, че при процесното ПТП ищцата е получила телесни
увреждания, а именно: оток в окосмената част на главата, лекостепенно
мозъчно сътресение и охлузване на дясна длан, и е претърпяла болки,
страдания и неудобства, окачествени от съдебната практика като
неимуществени вреди. Същите са в пряка причинна връзка с произшествието
и поведението на водача на застрахования автомобил, тъй като се установи, че
ищцата е пострадала именно при посоченото ПТП.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че по делото е доказано
по безспорен начин основанието за възникване на прякото право на ищцата
по чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за справедливо обезщетяване на
претърпените при застрахователното събитие болки и страдания по критерия
на чл. 52 от ЗЗД.
Спорен по делото е въпросът за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички
конкретни обстоятелства около самото произшествие, броя, произхода, вида,
характера и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, възрастта на пострадалия, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Следва да се посочи, че на обезщетяване
подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от
11
увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и
самото понасяне на увреденото състояние. В този смисъл са и дадените
разяснения в ППВС № 4/1968 г., съгласно които понятието "справедливост"
не е абстрактно понятие и е свързано "с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства" каквито са "характера на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.".
В процесния случай ищцата Й. Б. е получила оток в окосмената част на
главата, лекостепенно мозъчно сътресение и охлузване на дясна длан; била е
хоспитализирана за три дни и не са й извършвани оперативни интервенции;
лечението й е било консервативно, а продължителността на оздравителния
период е бил около 2-3 седмици; не са налице остатъчни явления от
получените травми; възстановена е напълно и прогнозата за развитие на
здравословното й състояние по отношение на посочените увреждания е
благоприятна.
При определяне справедливия размер на обезщетението, съдът съобрази
кратковременната хоспитализация на ищцата Й. Б. в здравно заведение,
възрастта й - 28 години към момента на настъпване на ПТП, в която същата е
била работоспособна и активна, както и свързаните с периода на
възстановяване болки, страдания и неудобства от битово и хигиенно
естество, не на последно място преживения стрес от травмиращото събитие,
както и икономическите условия в страната към момента на настъпване на
вредите – 2021г. и като ориентир съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, индиция
за икономическите условия. От друга страна, следва да бъде отчетено
обстоятелството, че причинените на ищцата телесни увреждания не са
налагали специално лечение и хирургични интервенции, че не са налице
данни за невъзстановени увреди, пълното й възстановяване и благоприятната
прогноза за развитие на здравословното й състояние, като не са ангажирани
доказателства причинения от катастрофата стрес да е обусловил душевни
страдания или развитие на психиатрично заболяване или други сериозни
нарушения в психо-емоционалната сфера на пострадалата.
С оглед всички посочени критерии, съдът намира, че справедливото в
случая обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед конкретните
обстоятелства следва да бъде определено в размер 5 000 лева. Този размер на
обезщетението към 2021 г. е адекватен на присъжданите обезщетения с оглед
икономическата конюнктура и би репарирал в пълна степен причинените на
ищцата неимуществени вреди вследствие на деликта, без да води до
12
неоснователно обогатяване за сметка на застрахователя.
По възражението за съпричиняване:
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало,
наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Само това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови
извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице
винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за
възникване на вредите. Съпричиняването подлежи на пълно и главно
доказване от страна на ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може
да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по
несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия
или е улеснил неговото настъпване.
В конкретния случай в отговора на исковата молба е наведено
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с peг. № ВР
*** СК, с твърдения, че в нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП същата не се е
съобразила с характера и интензивността на движението, не е намалила
скоростта и не е спряла, когато е възникнала опасност за движението; че в
нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение е
превишила установената за процесния пътен участък максимална скорост за
движение; че в нарушение на чл. 137а от ЗДвП, не е изпълнила установеното
й задължение като водач да използва обезопасителния колан, с който
моторното превозно средство е оборудвано.
Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като по делото не
се ангажираха никакви доказателства от ответната страна, от които да се
установи, че ищцата, като водач на лекия автомобил, е допуснала посочените
нарушения на ЗДвП. Напротив, от заключението по изготвената съдебно-
13
автотехническата експертиза се установи, че наближавайки кръстовището
преди да предприеме маневра завой на ляво управляваният от ищцата
автомобил е намалил скоростта до около 30 км/ч., с която скорост е навлязъл
в него, както и че водачът на този автомобил е била с правилно поставен
предпазен колан, което е ограничило движението на тялото й към момента на
удара и непосредствено след него.
При горните мотиви съдът приема, че предявеният иск за
неимуществени вреди е частично основателен и следва да се уважи, като се
осъди ответното дружество „ЗК Лев Инс“ АД да заплати на ищцата Й. Б.
обезщетение за неимуществени вреди 5 000 лева. За горницата над уважения
размер до предявения размер на обезщетение за неимуществени вреди от 25
500 лв., искът не е доказан и следва да се отхвърли като неоснователен.
По претенцията за законна лихва:
Предвид основателността на главната претенция, като основателна
следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на законна
лихва върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
Ищцата претендира законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от 19.08.2021 г. (датата, на която е изтекъл
тримесечния срок за произнасянето на застрахователя по предявената
претенция) до окончателното изплащане на сумата. Ответникът оспорва по
основание и размер предявения акцесорен иск и началната дата, от която се
дължи законната лихва, без да обосновава възражението си.
Съгласно чл. 409 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху застрахователното обезщетение след изтичане срока по чл. 405,
освен в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Според чл. 405, ал. 1, вр чл. 108, ал. 3,
вр чл. 496, ал. 1 от КЗ, срокът за произнасяне на застрахователя не може да
бъде по-дълъг от три месеца.
В чл. 497, ал. 1 КЗ е предвидено, че застрахователят дължи законна
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането
на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.
106, ал. 3 КЗ /т. 1/ или изтичането на 3 месечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ за
произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ /т. 2/.
Безспорно по делото е, че претенцията по чл. 380 от КЗ относно
14
неимуществените вреди е отправена до застрахователя на 19.05.2021г., видно
и от отразеното в известието за доставяне на л.9 по делото, поради което на
19.08.2021 г. е изтекъл тримесечният срок за произнасяне на застрахователя,
поради което законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от
5 000 лева следва да се присъди, считано от 20.08.2021 г. до окончателното
изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото всяка от страните има право на разноски.
Ищцата е направила разноски за възнаграждение на вещите лица по
изпълнените експертизи в общ размер 600 лева и на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК ответникът й дължи направените по делото разноски по съразмерност в
размер 117, 65 лева.
Ответникът е направил разноски за възнаграждение на вещото лице по
назначената съдебно-автотехническа експертиза и за възнаграждение на
свидетел в общ размер 280, 00 лв., поради което на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК ищцата му дължи направените по делото разноски по съразмерност в
размер 225, 10 лв.
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение и с оглед изхода на спора и разпоредбата на
чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на същия следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер 400, 00 лв., определено на основание чл.78, ал.8 от
ГПК вр. с чл.25, ал.2 вр. с ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ
вр. с чл.37 от ЗПП.
Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса
или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати
всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза
на съда – чл. 78, ал. 6 ГПК. Съдебната практика приема, че и в случаите по чл.
78, ал. 6 от ГПК осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
такси и разноски, но съразмерно с уважената част от исковете (така Решение
№ 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о., Решение №
321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о.). Следователно,
доколкото с определение № 137/23.03.2022г. ищцата е освободена от внасяне
на държавна такса, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд - гр. Враца по съразмерност 200,00 лв. държавна такса.
15
Така мотивиран, Врачански окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.***, представлявано заедно от М. М. - Г. и П. В. Д. –
изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на Й. М. Б., ЕГН ********** с адрес
с. ***, сумата 5 000, 00 /пет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, причинени й в резултат на ПТП на
06.04.2021 г., около 15:30 часа на път II - 15, гр. Враца - гр. Оряхово /с.
Борован - с. Алтимир/ км. 38 + 911 на Т - образно кръстовище /на разклона за
с. Добролево/, участници в което са лек автомобил марка „Тойота“, модел
Корола, с per. № ОВ *** ВР, собственост и управляван от Т. Д. Л., ЕГН
**********, и лек автомобил марка „Фолксваген“, модел Голф, с per. №
ВР*** СК, управляван от Й. М. Б. ЕГН **********., дължимо по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
обективирана в застрахователна полица № BG/22/120003020234, с период на
действие от 30.10.2020 г. до 29.10.2021 г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от 20.08.2021 г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди с
правно основание чл. 432 КЗ вр. чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД в
частта за разликата над сумата 5 000 лв. до пълния претендиран размер от 25
500 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.***, представлявано заедно от М. М. - Г. и П. В. Д. –
изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на Й. М. Б., ЕГН ********** с адрес
с. ***, по съразмерност сумата 117, 65 лева, представляваща разноски за
възнаграждение на вещите лица по изпълнените експертизи.
ОСЪЖДА Й. М. Б., ЕГН ********** с адрес с. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „
ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано заедно от М. М. - Г. и П. В. Д. – изпълнителни директори, по
съразмерност сумата 225, 10 лева, представляваща разноски за
възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-автотехническа
експертиза и за възнаграждение на свидетел, както и сумата 400, 00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
16
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.***, представлявано заедно от М. М. - Г. и П. В. Д. –
изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд - гр. Враца държавна такса в размер 200,00
лв., съразмерно на уважената част от иска, както и 5 (пет) лева – за служебно
издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за
доброволно изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - София в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
17