№ 292
гр. София, 13.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600355 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440 от НПК.
С определение от 06.04.2022г. по ЧНД №790/2022г., Софийски градски съд, НО, 10-ти
състав е оставил без уважение молбата на осъдения Р. Д. да бъде условно предсрочно
освободен от изтърпяване на неизтърпяната част от определеното му наказание „лишаване
от свобода“, постановено по нохд №292/2021г. по описа на ОС Хасково.
Срещу това определение на СГС е постъпила жалба от осъденият Р. Д. чрез адв.О.. В
нея се посочва, че за да постанови определението си, СГС е приел, че не са налице
достатъчно доказателства за поправянето на лишения от свобода и именно с този извод се
изразява несъгласие от защитата. Застъпва се становище, че определението на съда
противоречи на изискванията за прилагане на института на условно-предсрочното
освобождаване, визирани в чл.70 от НК и чл.439а от НПК. Не се спори, че осъденото лице Д.
е изтърпял повече от наказанието си, каквото е изискването на чл.70 от НК, но от
представената справка се установявало, че има значително малък остатък на фона на размера
на наложеното му наказание. Според защитата, по отношение на Д. е налице и втората
предпоставка по чл.70 от НК, а именно осъденият да е дал доказателства за своето
поправяне. Посочва се, че лишеният от свобода е за първи път в затвора, както и че е
достатъчно той да има „дължимото“ поведение. Съгласно чл.439а от НПК, доказателства за
поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна у осъдения по
време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участие в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на
риска и работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата. Защитата счита, че от
1
съдържащите се в затворническото досие доказателства могат да се направят категорични
изводи, че у осъденият е настъпила положителна промяна. В подкрепа на това становище се
цитират изводите на първоначалния доклад и експрес-психологическото заключение, в
които били отчетени положителни характеристики на Д.. Добро поведение от страна на
осъденото лице, било отразено и в доклада, изготвен за нуждите на производството по УПО.
С Разпореждане на съда било указано да бъде представена от администрацията на Затвора
справка за съдържането на индивидуалния план за изпълнение на присъдата. Съдът не отчел
бездействие на администрацията и приел за обективен доклада, изготвен от нея. Отказът да
постанови УПО, съдът мотивирал с краткия престой в общежитието, неприложена
прогресивна система, липса на бъдеща трудова ангажираност, непроменен риск от рецидив.
Според защитата, рискът от рецидив не бил променен, защото липсва преоценка след
първоначалната, за да се установи има ли промяна или не, в положителна или отрицателна
посока. Прилагането на прогресивна система предполага преминаване от заведение от
закрит тип към такова в открит тип, първоначалния режим на изтърпяване да е „общ“.
Посоча се, че режимът на Д. никога няма да бъде сменен, тъй като е чужденец, без
постоянен адрес на територията на страната. Изразява се несъгласие с дефицитните зони,
които били описани в първоначалния доклад и преписани в нарочния такъв за воденото
производство. Обобщава се, че липсата на обосновано становище или наличието на
необосновано отрицателно становище, са санкция към лишения от свобода. Акцентира се, че
цялостното поведение на осъдения е изцяло безпроблемно и поправянето му е завършено и
пълно, а отказът от предсрочно освобождаване в момента, предпоставя изтърпяване на
целия размер на наказанието, без възможност за „втори опит“. Моли се да бъде отменено
определението, постановено от СГС и да бъде постановено условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното наказание „лишаване от свобода“
на осъденото лице.
Софийски апелативен съд, след като се запозна с доводите, отразени в жалбата, с
материалите по делото и атакуваното определение, намери за установено следното:
С определение от 06.04.2022г. по ЧНД №790/2022г., Софийски градски съд, НО, 10-
ти състав е оставил без уважение молбата на осъдения Р. Д. да бъде условно предсрочно
освободен от изтърпяване на неизтърпяната част от определеното му наказание „лишаване
от свобода“, постановено по нохд №292/2021г. по описа на ОС Хасково.
Най-напред съдът установил от представената актуална справка от началника на
СЦЗ, че осъденото лице Р. Д. е постъпил в Затвора в гр.*** на 07.06.2021г., с начало на
наказанието от 24.11.2020г., когато е приведено в изпълнение наказание от 2 години и 3
месеца лишаване от свобода, наложено му по нохд №292/2021г. на ОС Хасково за
престъпление по чл.242 ал.2 от НК. Към датата на съдебното заседание пред първия съд той
е изтърпял фактически 1 година, 4 месеца и 12 дни, от работа – 3 месеца и 12 дни, с остатък
за изтърпяване от 7 месеца и 6 дни.
2
Правилно първостепенният съд установил, че е налице първата предпоставка,
визирана в чл.70 ал.1 т.1 от НК, а именно осъденият Д. да е изтърпял наказание в размер, не
по-малко от една втора от общия размер на наказанието.
Контролната съдебна инстанция споделя направения от първият съд извод, че не е
налице втората предпоставка изискуема от закона – осъденият да е дал доказателства за
своето поправяне. Съдът констатирал, че при лишения от свобода е констатиран среден риск
от рецидив – 43 точки. В изготвените доклади на затворническата администрация са
посочени ясно изразени дефицитни зони, свързани с неизградена способност за оценка на
правонарушението, за управление на финансите, умение за мислене и за идентифициране на
проблемите. Посочената оценка на риска от рецидив е непроменена от началото на
изтърпяване на наказанието от осъдения Д.. Не са налице основания за поставяне под
съмнение на отразеното в докладите, изготвени от затворническата администрация.
Следва да се обърне внимание, че коректно първостепенният съд е изброил
положителните промени настъпили при осъденото лице, свързани с постигане на поставени
задачи и активно участие в културно-масова дейност, поведението му с дължим респект към
затворническата администрация, липсата на наказания и наличието на награда по чл.98 ал.1
т.5 от ЗИНЗС – удължено свиждане и извънредна хранителна пратка.
Необходимо е да се посочи в отговор на аргумента на защитата, че именно ясно и
конкретно описаните дефицити при лишения от свобода Д. са пречка да бъде постановено
условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието. Видно е, че
прогресивната система не е била приложена по отношение на Р. Д.. Правилно е било
посочено, че началната дата на изтърпяване на наказанието е 24.11.2020г., а осъденото лице
е постъпил в затвора на 07.06.2021г., което означава, че за периода на предварителното
задържане в ареста, спрямо Д. не е била извършвана корекционна дейност. Именно това
обяснява обстоятелството, че към настоящия момент, оценката на риска от рецидив остава
непроменена – 43 точки и че все още са налице проблемни зони, върху които следва да се
работи.
Първостепенният съд, съобразявайки и нормата на чл.439а от НПК е преценил в
съвкупност и останалите доказателствени източници, находящи се в личното досие на
осъденото лице, както и допълнително изисканите такива и е достигнал до извод, че следва
да се осигури възможност на администрацията на пенитенциарното заведение да продължи
работата си в насока поправяне в пълнота на осъденото лице и постигане на положителен
резултат в процеса на превъзпитание.
Контролната съдебна инстанция напълно споделя направените в тази насока от
първостепенният съд изводи, като правилни и законосъобразни.
Не на последно място следва да се има предвид, че условното предсрочно
освобождаване е правна възможност, без задължителен характер, предвидена от
законодателя при наличие на определени предпоставки, а не безусловно и дължимо право.
3
Въззивната съдебна инстанция напълно споделя становището на първия съд и намира,
че атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 06.04.2022г. по ЧНД №790/2022г., на Софийски
градски съд, НО, 10-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на осъдения Р. Д. да
бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на неизтърпяната част от определеното
му наказание „лишаване от свобода“, постановено по нохд №292/2021г. по описа на ОС
Хасково.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4