Р Е Ш Е Н И Е  № 117

Гр.Сливница

05.11.2018г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, ІV състав, в публично съдебно заседание на трети октомври, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ НИКОЛОВ

при участието на секретаря СУЗАНКА БОРИСОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 424 по описа за 2018год., за да се произнесе взе предвид следното:

В.И. ***, с ЕГН **********, обжалва ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ сер. К № *******, издаден от  ОДМВР С., с който за нарушение на чл. 21 ал. 2 от ЗДвП, затова че на 28.08.2017г. в 13.41 часа на път І-8, в района на 41 – ви километър, с посока на движение от КПП Калотина към град С., като водач на МПС – л.а. „С.С *”, с ДК№ СА ****ХМ, при ограничение на скоростта за движение от 60 км.ч. въведена с пътен знак В-26, се движил със 96 км.ч. (или с превишение от 36 км.), като скоростта, датата и часа са фиксирани с автоматизирано техническо № 504, на основание чл. 189 ал. 4, вр. чл. 182 ал. 2 т. 4 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв.

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител.

Административно наказващия орган не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Като съобрази събраните по делото доказателства съдът, прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните по делото и съдът приема за безспорно установено, че на описаната в електронен фиш дата, час и място собственият на жалбоподателя л.а. „С.С *”, с ДК№ СА ****ХМ се е движил по ПП І-8 с посока на движение от КПП „Калотина“ към град С.. Следва да се приеме, че същият е бил управляван от жалбоподателя, тъй като в срока по чл. 189 ал. 5 от ЗДвП, последния не е представил декларация с данни за лицето което е управлявало цитираното МПС на установената дата и място. Ето защо в конкретния случай не са налице основания за анулиране на така издадения фиш.

Безспорно е установено също така, че в района на посоченото в ел. фиш място, се е осъществявал контрол на скоростта на движещите се МПС с автоматично техническо средство Радар № 504. Техническото средство било валидно към датата на която е било установено нарушението, видно от приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 със срок на валидност 24.02.2020г., поради което според решаващия съдебен състав по безспорен начин е установена и скоростта с която автомобила се е движил, както и точният час на нарушението. Посочените в обжалвания фиш данни, съдът възприема за безспорно установени и с оглед разпоредбата на чл. 189 ал. 15 от ЗДвП.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата.

Тя е подадена в срок от лице посочено в обжалвания електронен фиш, като нарушител, т.е. от лице което има правен интерес да обжалва в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да бъде ангажирана административно – наказателна отговорност спрямо едно лице е необходимо да са налице няколко кумулативно предвидени от закона предпоставки: На първо място следва да е извършено административно нарушение /действие или бездействие/, което нарушава установения ред. То следва да е извършено виновно и да е обявено от закона за наказуемо с административно наказание по административен ред. На второ място, отговорността в административно – наказателното производство е лична, от което се налага извода, че по безспорен и категоричен начин е необходимо да бъде установено авторството на деянието. На трето място е необходимо да са спазени формалните изисквания на чл. 34 от ЗАНН, относно предпоставките за образуване на административно наказателно производство и сроковете за завършването му, както и издадените фишове да отговарят на формалните изисквания и да съдържат предвидените в закона реквизити.   

Тези обективно дадени предпоставки обуславят наличието, или не на съответното административно нарушение.

В конкретния случай съдът намира, че представения по делото електронен фиш, издаден от ОДМВР С., от формална страна съдържа изискуемите реквизити и отговаря на изискванията на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, именно: съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, или мястото на доброволното й заплащане, а също така образецът на електронния фиш съответства на утвърдения от министъра на вътрешните работи.

Настоящият съдебен състав не възприема за основателни наведените в жалбата възражения досежно липсата на съществени реквизити на обжалвания акт. Следва да се отбележи, че законодателят е определил точно какви елементи съдържа този специфичен административен акт. Не може да се възприеме за основателно изложеното в жалбата твърдение, че липсва издател на оспорения акт. Електронният фиш няма характеристиките на АУАН и в този смисъл по отношение на него не намират приложение разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН.

Настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че в случая е без значение и типа на техническото средство – мобилно, или стационарно. По делото са налични доказателства (удостоверение за одобрен пит средство за измерване) от които се налага извода, че техническото средство с което е била измерена скоростта на движение и е заснет автомобила управляван от жалбоподателя е годно техническо средство по смисъла на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП. Настоящият съдебен състав не възприема твърдение, че ако използваната система за контрол на движението е от мобилен тип не е изпълнен фактическия състав на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, тъй като в този случай при установяване на нарушението присъства човешки фактор. Следва да се отбележи, че законовият текст не разграничава техническите средства на мобилни и стационарни, а единственото условие е, че нарушението е установено от самото техническо средство в отсъствие на контролен орган и нарушител. Логичното тълкуване на този текст предполага, че при установяване на нарушението, контролният орган (дори да се приеме, че присъства на място) не спира движещият се автомобил и не му съставя АУАН т.е. изключва се човешкият фактор, както от страна на контролния орган, така и на нарушителя. Различно от изложеното тълкувание, води до нелогичната интерпретация, че се издава електронен фиш и се санкционира лице, без да е налице извършител, което противоречи както на правната, така и на житейската логика.

Според решаващия съдебен състав на първо място безспорно е установено по делото, че на конкретния пътен участък е наличен ограничаващ скоростта на движението знак В-26, въвеждащ задължителна максимална скорост на движение от 60 км./ч. В случая не е задължително и наличието на указателна табела даваща разяснение, че на този участък се извършва контрол на скоростта на движението, каквито доводи са наведени в жалбата, но за пълнота следва да се отбележи, че такава е била налична в случая.   

От съдържащият се в делото доказателствен материал може да се направи обоснован извод, че на посочените в обжалвания фиш, дата, час и място, жалбоподателят е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно, както правилно е посочено там – чл. 21 ал.2  от ЗДвП, като вместо със скорост от 60 км.ч. се е движил със скорост от 96 км.ч. или е превишил максимално допустимата скорост с 36 км.ч. поради което подлежи на санкция на основание чл. 182 ал. 2 т. 4 от ЗДвП в размер на 300 лева. В случая АНО е наложил именно предвидената в цитираната разпоредба глоба, поради което не се налага нейното изменение.

За прецизност следва да се отбележи, че не е налице несъответствие между установената скорост на движение и тази за която е санкциониран нарушителя. Посочената в ЕФ скорост е редуцирана съобразно трайната и ноторно известна практика на наказващия орган от установената скорост да бъде приспаднато допустимото отклонение от 3% което винаги е в полза на водача, поради което и в обжалвания фиш е посочена скорост с 3 км. по – ниска от реално установената.

Ето защо обжалвания електронен фиш, следва да бъде потвърден изцяло, като правилен и законосъобразен.

 С оглед на горното, съдът

Р Е Ш И:

 ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ сер. К № *******, издаден от  ОДМВР С., с който на В.И. ***, с ЕГН **********, за нарушение на чл. 21 ал. 2 от ЗДвП, затова че на 28.08.2017г. в 13.41 часа на път І-8, в района на 41 – ви километър, с посока на движение от КПП Калотина към град С., като водач на МПС – л.а. „С.С *”, с ДК№ СА ****ХМ, при ограничение на скоростта за движение от 60 км.ч. въведена с пътен знак В-26, се движил със 96 км.ч. (или с превишение от 36 км.), като скоростта, датата и часа са фиксирани с автоматизирано техническо № 504, на основание чл. 189 ал. 4, вр. чл. 182 ал. 2 т. 4 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД С. ОБЛАСТ в 14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: