О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
19.05.2023
г., гр. Стара Загора
Старозагорският
административен съд – VIII състав, в закрито съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
разгледа докладваното от съдия Златко
Мазников административно дело № 438 по описа за 2022 година и за да се
произнесе, съобрази следното:
С определение № 2075 от
05.10.2022 г. по настоящото дело (л. 37 – 38) на основание чл. 159, т. 1 от АПК във връзка с чл. 124б,
ал. 4 от ЗУТ е оставена без разглеждане жалбата на „ЛЕТИЩЕ КАЗАНЛЪК“ АД гр.
Казанлък, ЕИК *********, против Решение № 711 от 26.05.2022 г. на Общински
съвет Казанлък, а производството по делото е прекратено, като определението е
оставено в сила с определение № 1988 от 22.02.2023 г. по адм. дело № 1199/2023
г. на Второ отделение на ВАС.
При подаване на жалбата,
въз основа на която е било образувано настоящото производство, оспорващият „ЛЕТИЩЕ КАЗАНЛЪК“ АД гр. Казанлък не е
внесъл държавна такса за образуване на производството, дължима в размер на 50
лева съгласно т. 2б, б. „б“ от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за
таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и
Министерството на правосъдието, но тази нередовност не е била забелязана
своевременно от съда и жалбата на е била оставена без движение на това
основание, респективно – на жалбоподателя не е било указвано да заплати
дължимата се по закон държавна такса за образуване на производството.
Държавната
такса по съдебни дела е установено със закон (чл. 4, б. „а“ от
ЗДТ – Закон за държавните такси) финансово плащане към
бюджета на съдебната власт, събирано от съда във връзка с извършвана от него
дейност. Задължението за плащане на таксата е дължимо преди извършване на
съответната дейност от съда освен ако със закон не е предвидено друго – чл. 3 от ЗДТ
във връзка с чл. 151, т. 3 от АПК. Изискването за платена държавна такса е условие за редовност на
подадената до жалба и задължение на оспорващия е да внесе държавната такса
своевременно. Когато към подадената жалба не е приложен документ за платена
държавна такса, когато такава се дължи, съдът на основание чл. 158, ал. 1 от АПК е длъжен да остави същата без движение и да укаже на оспорващия
да отстрани нередовността.
Пропускът на
съда да остави без движение жалба, за която няма доказателства за платена
дължима държавна такса, какъвто е разглежданият случай, не води нито до
погасяване на задължението за нейното плащане. Това следва както от
задължението на съда да следи за редовността на жалбата в течение на
производството предвид чл. 158, ал. 3 от АПК,
така и от самия характер на задължението за държавна такса, което е задължение
за финансово плащане към държавата на субекта, който сезира съда с искане за
извършване на действие, за което се дължи по закон държавна такса. Характерът
на това задължение е публичноправен, затова съдът може с нарочен акт: да
освободи съответния субект от заплащане при наличие на установените в закона
предпоставки; да откаже да извърши дадено процесуално действие, за което не е
внесена държавна такса; да прекрати съдебното производство, когато
продължаването му е обусловено от внасянето на такава. Съдът може и да
постанови принудителното й събиране.
Тъй като е
публичноправно задължение за финансово плащане, с извършване от съда на
действието, за което се дължи такса, задължението става ликвидно и изискуемо.
Ако същото не е погасено по давност, съдът, на когото законът е възложил
задължението за контрол за неговото изпълнение, е оправомощен да издаде
съответния акт, с който да задължи неплатилото таксата лице да я заплати. Актът
на съда, с който се осъжда жалбоподателя да заплати дължима неплатена при
подаване на жалбата държавна такса не е правораздавателен по своята същност,
тъй като не разрешава правен спор между две страни, а е акт с
финансово-административен публичноправен характер, т.е. акт на власт и
подчинение. Поради това този акт може да бъде издаден и след като съдебното
производство е приключило. Именно това разпорежда чл. 77 от ГПК - когато страна остане задължена за разноски, съдът постановява
определение за принудителното им събиране.
Предвид тези съображения и
тъй като по делото липсват доказателства за внесена по сметка на
Административен съд Стара Загора и дължима според изложеното по-горе държавна
такса за образуване на производство в размер на 50 лв., а това е основание за постановяване на
определение по чл. 77 от ГПК за принудително събиране на разноските, за които
страната е останала задължена във връзка с воденото съдебно производство, съдът
на основание чл. 77 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСЪЖДА „ЛЕТИЩЕ
КАЗАНЛЪК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Казанлък,
ул. „Извора“ № 2, да заплати по сметка на Административен съд Стара
Загора държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева.
Определението
подлежи на обжалване пред ВАС с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: