№ 6547
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110113792 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на С. Д. К. против „З...“ АД, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 3005 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по сключен договор за застраховка „Каско”,
със срок на действие от 06.07.2023 г. до 05.07.2024 г. съгласно Застрахователна полица №
00500100522934, заедно със законната лихва за забава от деня на предявяването на исковата
молба – 11.03.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът С. Д. К. твърди, че между страните е налице договор за застраховка „Каско”,
клауза „Пълно каско“, Застрахователна полица № 00500100522934, със срок на действие от
06.07.2023 г. до 05.07.2024 г. за лек автомобил марка „САНГ ЙОНГ КАЙРОН“, с peг. № СВ
3549 ХА. Сочи, че на 12.08.2023 г. около 16:30 часа, при управление на процесния автомобил
„САНГ ЙОНГ КАЙРОН“, с peг. № СВ 3549 ХА в гр. София, по бул. „История
Славянобългарска“ с посока на движение ул. „Каменоделска“ и при навлизане в Т-образно
кръстовище с ул. „Заводска“ (кръстовище на входа на „Централни Софийски гробища“), е
настъпило ПТП с друг автомобил марка „Крайслер“, модел „Вояджър“, с peг. № СВ5886АХ,
управляван от Е. Б.. Вследствие на което на управлявания от ищеца л.а. „САНГ ЙОНГ
КАЙРОН“, с peг. № СВ3549ХА били причинени процесните имуществени вреди – увредени
предна броня, декоративна решетка и елементи над предната броня, преден капак, преден
ляв фар, предни два фара за мъгла, преден ляв калник и други части и механизми,
функционално свързани с увредените. В ответното дружество била образувана преписка по
щета № **********, приключила с отказ да бъде изплатено застрахователно обезщетение на
основание чл. 6, ал. 1, т. 25 от Общите условия на застраховка „Каско”. Разходите, които
ищецът претендира за отремонтирането на МПС възлизали на сумата от 3005 лв., заплатена
от ищеца на сервиза, извършил ремонт на автомобила. Поради това моли ответното
дружество да бъде осъдено да му заплати сумата от 3005 лв., представляваща дължимо и
неизплатено застрахователно обезщетение по сключен договор за застраховка „Каско”, със
срок на действие от 06.07.2023 г. до 05.07.2024 г. съгласно Застрахователна полица №
00500100522934, заедно със законната лихва за забава от деня на предявяването на исковата
молба – 11.03.2024 г., до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.
1
Ответникът „З...“ АД е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Не се
оспорва наличието на застрахователно правоотношение между страните по Застрахователна
полица № 00500100522934, както и че дружеството е било уведомено от ищеца за
настъпилото ПТП. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, като посочва, че ПТП е
настъпило при следния механизъм: на 12.08.2023 г., ищецът, управлявайки л. а. „Санг Йонг“,
модел „Кайрон“, с peг. № СВ 3549 ХА, се движел по бул. „История Славянобългарска“ с
посока на движение ул. „Каменоделска“. Достигайки до кръстовище с ул. „Заводска“
(кръстовище на входа на „Централни софийски гробища“), не спрял на червен сигнал на
светофарната уредба, регулираща движението. В същото време водачът на л. а, „Крайслер“,
модел „Вояджър“, с per. № СВ 5886 АХ, се движил по ул. „Заводска“, като достигайки до
кръстовище с бул. „История Славянобългарска“, предприел завой наляво, при зелен сигнал
на светофарната уредба, вследствие на което настъпило процесното ПТП. Оспорва
представения по делото ДКП, като твърди, че отразеният в него механизъм не отговаря на
действителния такъв, както и че протоколът не е съставен от участниците в ПТП, нито е
подписан от тях. Оспорват се още представените по делото фактура № ********** от
10.01.2024 г. и приложения към нея касов бон, с твърдения, че не ставало ясно какви
ремонтни дейности са извършени. Счита, че дори да са извършвани ремонтни дейности,
същите не са в причинна връзка с твърдените за настъпили увреждания от процесното ПТП.
Сочи още, че участниците са уведомили органите на реда, като ищецът неправомерно е
напуснал мястото на ПТП. Счита, че ищецът е проявил груба небрежност, изразяваща се в
преминаването през кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба, поради което
смята, че не е налице покрит застрахователен риск, доколкото съгласно чл. 6, ал. 1, т. 25 от
Общите условя към застрахователния договор, от застрахователно покритие са изключени
всякакви вреди, произлезли от груба небрежност. Твърди, че ищецът е осуетил
своевременната проверка от страна на контролните органи за наличие на алкохол, поради
което на основание чл.23, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Общите условия по договора счита, че не е
налице покрит застрахователен риск. Счита, че е налице изключен застрахователен риск и на
основание чл. 6, ал. 2, т. 2, б. „В“ от Общите условия, доколкото водачът е напуснал мястото
на ПТП, при условие че произшествието следвало задължително да бъде посетено от
органите на МВР. При условията на евентуалност се релевира възражение за намаляване на
размера на дължимото обезщетение, доколкото водачът е нарушил разпоредбата на чл. 18,
ал. 1, т. 1 от ОУ, като не е положил грижата на добър стопанин и не е взел мерки за
предпазване на МПС от увреждане. Прави възражение за намаляване на застрахователното
обезщетение с 25 на сто на основание чл. 27, ал. 1, т. 3 от ОУ, доколкото ищецът не е
изпълнил задълженията си по чл. 19, ал. 3 от ОУ, като не е уведомил застрахователя за
настъпилото събитие в уговорения срок. Релевира и възражение за прихващане на
основание чл. 27, ал. 1, т. 1, б. „в“ от Общите условия с неплатените втора, трета и четвърта
вноски по застрахователния договор, всяка в размер на 143.71 лева. Ето защо моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ
За основателността на иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца
е да докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение по договор за
имуществена застраховка, настъпване в срока на застрахователното покритие на
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка между
застрахователното събитие и настъпилите вреди, размер на вредите.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане, като в негова тежест е да установи и твърдяното
2
неизпълнение на договорно задължение от застрахования (деклариране на верни данни във
връзка с настъпване на застрахователно събитие), което е значително с оглед интереса на
застрахователя, било е предвидено в застрахователния договор и е довело (оказало
въздействие) до възникване на застрахователното събитие.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата,
че между ищеца и ответното дружество е сключен договор за застраховка „Каско”, клауза
„Пълно каско“, Застрахователна полица № 00500100522934, със срок на действие от
06.07.2023 г. до 05.07.2024 г. за лек автомобил марка „САНГ ЙОНГ КАЙРОН“, с peг. №
СВ3549ХА, както и че образуваната щета № ********** при ответника е приключила с
отказ от 03.11.2023 г. да бъде изплатено застрахователно обезщетение на основание чл. 6, ал.
1, т. 25 от Общите условия на застраховка „Каско”. Страните не спорят и че лек автомобил
марка „САНГ ЙОНГ КАЙРОН“, с peг. № СВ3549ХА преди настъпване на ПТП е преминал
на кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба.
Представено е свидетелство за регистрация част II на лек автомобил марка „САНГ
ЙОНГ КАЙРОН“, с peг. № „СВ3549ХА“, от което се установява, че процесното МПС е
собственост на ищеца С. Д. К., както и фактура № 2791/10.01.2024 г. ведно с приложен касов
бон за извършено плащане в размер на 30005 лв. в полза на „АВТОКОМПЛЕКС ДАР“ ООД.
Не е спорно по делото, а и се установява от представените по делото материали по
преписка, че застрахованият автомобил е увреден в срока на застрахователното покритие в
резултат на ПТП настъпило на 12.08.2023 г.
За установяване на механизма на събитието, уврежданията по автомобила и връзката
между тях е приета е автотехническа експертиза, а и от представения по делото Двустранен
констативен протокол за ПТП се установява, че на 12.08.2023 г. около 17:30 ч., лек автомобил
марка „САНГ ЙОНГ КАЙРОН“, с peг. № „СВ3549ХА“ се е движил по бул. „История
Славянобългарска“ в средна лента с посока от надлез „Надежда“ към ул. „Каменоделска“ и
на кръстовището с ул. „Заводска“ – срещу вход за парк „Централни софийски гробища“,
водачът преминава на червен сигнал на светофарната уредба, като не пропуска и реализира
ПТП с извършващия маневра десен завой от ул. „Заводска“ л. а. „Крайслер“, модел
„Вояджър“, с per. № СВ 5886 АХ. ПТП е настъпило като лек автомобил марка „САНГ ЙОНГ
КАЙРОН“, с peг. № „СВ3549ХА“ навлиза в кръстовището отляво спрямо л. а. „Крайслер“,
модел „Вояджър“, с per. № СВ 5886 АХ. За л. а. „Крайслер“, модел „Вояджър“, с per. № СВ
5886 АХ ПТП настъпва при завИ.е на дясно. Мястото където възниква първоначалното
съприкосновение между автомобилите е по дължината на пътното платно в средна лента за
движение на бул. „История Славянобългарска“ в района на кръстовището с ул. „Заводска“,
считано по посоката на движение на лек автомобил марка „САНГ ЙОНГ КАЙРОН“ по
широчината на пътното платно на около 5,65 метра вдясно от левия край на пътното платно
на бул. „История Славянобългарска“, считано по посоката на движение на лек автомобил
марка „САНГ ЙОНГ КАЙРОН“. Съгласно Декларация – уведомление за щета от С. Д. К. лек
автомобил марка „САНГ ЙОНГ КАЙРОН“ се е движил със скорост около 40 км./ч. По
делото няма данни за скоростта на другия участник. Стойността необходима за
възстановяване на лек автомобил марка „САНГ ЙОНГ КАЙРОН“, с peг. № „СВ3549ХА“,
изчислена на база на средни пазарни цени към датата на ПТП е 13 681 лв. От
допълнителното заключение на САТЕ се установява, че действителната стойност на лек
автомобил марка „САНГ ЙОНГ КАЙРОН“, с peг. № „СВ3549ХА“ към датата на ПТП е 7368
лв. и предвид стойността необходима за възстановяване на лекия автомобил в състоянието
от преди ПТП е налице тотална щета на превозното средство. Стойността на запазените
части е в размер на 2210 лв. и стойността на уврежданията по лек автомобил марка „САНГ
ЙОНГ КАЙРОН“, с peг. № „СВ3549ХА“, определена при условията на тотална щета и след
приспадане на сумата за неговите останки при предаване за скрап е 6646 лв., а стойността на
уврежданията, определена при условията на тотална щета и след приспадане на запазените
3
части е 5158 лв.
Спорът по делото се съсредоточава по въпроса дали е налице груба небрежност на
лицето, управлявало лек автомобил марка „САНГ ЙОНГ КАЙРОН“, с peг. № „СВ3549ХА“,
респ. основателен ли е отказът на застрахователя по договор за застраховка „Каско” да
изплати застрахователно обезщетение на посоченото основание.
Отговорността на ответникът се твърди да е изключена при наличие на изключен риск.
В тази връзка, на първо място, следва да се отбележи, че се твърди хипотеза на настъпили
щети, причинени от или вследствие на умишлени или с груба небрежност действия на
застрахования, които действия са предизвикали застрахователното събитие, т.е., определя
кои са изключените от застраховката рискове /рисковете, които въобще не се покриват от
застрахователния договор/.
С клаузата на чл.6 от приложимите към застрахователния договор Общи условия за
застраховка на моторни превозни средства ( „Каско” ), от раздел IV „Изключени рискове”,
страните са договорили, че застраховката не покрива пълна загуба или частична щета,
причинени при, от или вследствие на умишлени или с груба небрежност действия на
застрахования, член на неговото семейство, негов служител, трето ползващо МПС лице,
водача на МПС, превозваните с МПС лица, чиито действия са предизвикали
застрахователното събитие.
Спорно между страните е обстоятелството, поведението на ищеца, като водач на
застрахованото МПС в причинна връзка, с което е настъпило увреждането, извършено ли е
при условията на груба небрежност, определяща го като „изключен риск”.
Застрахователният риск е съществен елемент от застрахователното правоотношение.
Според приетото в правната теория и съдебна практика, застрахователният риск е обективно
съществуваща възможност от увреждане на определено имуществено или неимуществено
благо. В зависимост от вероятността да настъпи застрахователното събитие, от степента на
риска, застрахователят определя размера на застрахователната премия, застрахователната
сума, времетраенето на договора. С оглед свободата на договаряне - чл. 9 ЗЗД, страните
могат да постигнат съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор и за кои
застрахователят не поема застрахователна закрила. Изключени рискове са тези, за които
застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на
причинените на застрахования вреди при настъпване на застрахователно събитие изобщо
или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия (Решение № 224 от 20.07.2015 г. по т. д.
№ 4554/2013 г., т. к., І т. о. на ВКС).
С оглед установеното в производството, настоящия състав намира, че страните са
били обвързани от договорно правоотношение, породено от договор за имуществена
застраховка "Каско" на лек автомобил марка „САНГ ЙОНГ КАЙРОН“, с peг. № СВ3549ХА.
Последният е бил подписан при действието на общи и специални условия, като
представените Общи условия са неразделна част от процесния договор. По делото е
представен и двустранно подписан протокол, удостоверяващ че застрахователят е предал на
застрахования екземпляр от Общите условия/Специални условия, в сила от 26.03.2018 г.,
които представляват неразделна част от застрахователния договор за застраховка Каско. В
тях ясно са посочени кои рискове са покрити и кои изключени и при какви условия се
изплащат застрахователни обезщетения, какви са правата и задълженията на страните по
договора.
Страните по застрахователния договор за имуществена застраховка може да са
определили неизпълнението на дадено задължение на застрахования или наличието на
определени обстоятелства, които изключват риска и освобождават застрахователя от
отговорност да плати обезщетение – чл. 395 КЗ.
Грубата небрежност е правно релевантна в хипотезата на чл. 395 КЗ, с оглед
4
регламентираните в нормата задължения на застрахования за предпазване на застрахованото
имущество и ограничаване на риска, доколкото тази небрежност е винаги предпоставка за
неговото увеличаване. Грубата небрежност се различава от обикновената само по степен и
представлява по-засилена форма на небрежност - неполагане на грижата, която би положил
и най-небрежният човек при подобни условия. Наличието на груба небрежност
представлява правен извод, който се дава въз основа на установените факти във всеки
конкретен случай. Практиката приема, че груба небрежност представлява неполагане на
дължимата грижа, такава каквато би положил добрият стопанин, но квалифицирането на
небрежността като груба се дължи на неполагането на грижата, която и най-небрежният
човек, занимаващ се със съответната дейност, би положил. Грубата небрежност
следователно е налице при неполагане на значително по-занижена степен на загриженост
към извършваната дейност (Решение № 348/11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, ГК,
ІV г. о. Формираната съдебна практика приема, че не всяко нарушение на технологични
правила или правила на безопасност е квалифицируемо като груба небрежност, но
поведение съставляващо пренебрегване на основни такива за съответната дейност
съставлява груба небрежност.
Според настоящия състав неспазването на множество правила регулиращи правилата за
движение по пътищата и несъобразяване поведението на водача на лекия автомобил с
конкретната пътна обстановка, участъка на кръстовището обективира неполагането на
грижа, която и най-невнимателния, най-небрежния, зает с такава дейност човек би положил
за безопасността и сигурността си /собствената и на останалите участници в движението/.
Касае се за неполагане на елементарна грижа за избягването на многократно завишен риск за
живота и здравето на управляващия МПС и на останалите участници в движението.
Неспазването на основни правила за безопасност на съответната дейност винаги се
квалифицира като "груба небрежност". Гражданското право познава две форми на вина –
умисъл и небрежност, но за разлика от наказателното право, българският граждански закон
при общия модел за поведение на длъжника не разграничава пряк и евентуален умисъл,
съзнавана и несъзнавана непредпазливост. Критерият за обосноваване на една или друга
форма на вина е наличието на знание или незнание у длъжника, че неговото поведение е
противоправно. Умисъл е налице, когато съществува знание за възникване на
противоправните последици и се желае тяхното настъпване, докато небрежността се свързва
с неполагане на дължимата грижа от страна на длъжника. Общият модел на поведение на
длъжника при изпълнение на задължението изисква полагане на грижата на добрия
стопанин. Отклонение от общия модел за дължимо поведение може да бъде направено със
закон или по взаимно съгласие между страните при спазване на забраната за ограничаване на
отговорността съгласно чл. 94 ЗЗД, която разпоредба предвижда недействителност на
уговорките, с които предварително се изключва или ограничава отговорността на длъжника
за умисъл или за груба небрежност.
В застрахователното право в Република България формата на вина е релевантна,
тъй като последиците от неизпълнението на задълженията на застрахования са
диференцирани в зависимост от това дали застрахованият е действал умишлено или
небрежно. Законодателят не е дал легално определение на термините небрежност и груба
небрежност. В теорията и практиката се приема, че небрежност е налице тогава, когато
длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е положил
онази грижа, която дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния случай. Грубата
небрежност се различава от обикновената небрежност по степен и представлява по-засилена
форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен абстрактен
модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия,
неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост (Решение №
184/24.02.2016 г. по т. дело № 3092 по описа за 2014 г., II ТО).
Изводът за наличие или липса на груба небрежност в поведението на даден правен
5
субект, е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай, като
груба небрежност при управление на МПС, е съзнателно виновно противоправно поведение
на застрахования, което се обективира в нарушаване на правилата за движение по пътищата,
при съзнанието на застрахования, че е възможно да увреди застрахованото имущество/
Определение № 244/12.04.2011 г. по т. д. № 882/2010 г., ІІ т. о. и др. /
В настоящия случай ищецът, като водач на управлявания и увреден от ПТП лек
автомобил е допуснала редица нарушения на правилата за движение по пътищата. Налице е
нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, предвиждащ, че водачът
на пътно превозно средство е длъжен и не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди; нарушен е чл. 6, т. 1 ЗДвП, предвиждащ, че участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка; нарушен е чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, в който се съдържа
общо правило, което възлага и вменява на водачите на ППС задължение да "контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват"; нарушен е чл. 47 ЗДвП,
предвиждащ, че водачът на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище,
трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне
участниците в движението, които имат предимство. Макар при управление на автомобила
ищецът да се е движил с разрешена за съответния участък скорост, тя не му е позволила да
контролира автомобила, който управлява, съответно да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре. Към момента на приближаване на кръстовището водачът на
автомобила не е съобразил поведението си с изискуемото, което предполага водачите да
бъдат особено внимателни, концентрирани и предпазливи, като подхождат с особено
внимание за повишена опасност за участниците в движението.
Управлението на ППС е дейност, която крие рискове и опасности за всички участници
в движението и затова е нормативно-регулирана. Водачите на моторните превозни средства
са длъжни да знаят и да се съобразяват с правилата за движение. Съдът намира, че при
управлението на МПС поддържането на нормална човешка концентрация, осигуряваща
възможност за възприемане на основни правила за регулиране на движението, установени от
ЗДвП, е основна гаранция за безопасност на тази дейност и за живота и здравето на
участниците в нея и съответно основно правило при нейното осъществяване.
Несъобразяването на поведението на ищеца с това основно правило, навлизайки в
регулирано със светлинни сигнали кръстовище, без необходимата концентрация да
възприеме ясен за всички други участници, забранителен сигнал на светофар, представлява
неполагане на грижа, която и най – невнимателния, най – небрежния водач, би положил за
осигуряване на безопасността и сигурността както на себе си, така и на всички останали
участници в движението. В случая ПТП е настъпило на кръстовище. При приближаване на
кръстовище всеки един водач трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да
може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство. В случая
приближавайки кръстовището водачът на лек автомобил марка „САНГ ЙОНГ КАЙРОН“, с
peг. № „СВ3549ХА“ не е изпълнил това свое задължение
Безспорно преминаването на червен забранителен сигнал на светофарната уредба
представлява такова нарушение на правилата за движение по пътищата, което може да се
квалифицира като неполагане на грижа, която дори и най-небрежният стопанин /в случая
водач на автомобил/ би положил – груба небрежност. Такова поведение би могло да доведе
до ПТП, при което се причиняват както значителни материални щети, така и накърняване на
здравето и живота на другите участниците в движението. Дори и най-небрежният стопанин,
при риск за живота и здравето си, и тези на другите, би избрал поведение, което да не
нарушава разпоредбите на ЗДвП.
6
Възприетата дефиниция за вината в гражданския процес /за разлика от наказателния/,
не изисква осъзнаване на вината. Съзнанието на субекта за неполагане на дължимата грижа
няма правно значение, както няма значение при преценката за наличие на вина и причината,
довела до поведението, което се квалифицира като "груба небрежност". Поради това, на
преценка полежат обективните факти, настъпили в действителността. Фактът, че водачът на
процесния лек автомобил е преминал през кръстовището на червен светофар и по този
начин е станал причина за настъпване на ПТП е достатъчен, за да се приеме, че е проявена в
действителност груба небрежност при неизпълнението на договора със застрахователя,
довела до настъпване на вредите. Поведението на водача е вредоносно, защото само и
единствено то е довело до настъпване на ПТП. Поради това настоящият състав на съда
приема, че това поведение се обхваща от разпоредбата на т чл. 6, ал. 1, т. 25 от Общите
условя към застрахователния договор и е основание за изключване на договорната
отговорност на последния. Съвкупния анализ на приетите неоспорени писмени
доказателства, сочи че е налице противоправно деяние от страна на деликвента, изразяващо
се в нарушаване на посочените правила за движение по пътищата. В случая не са
установени по делото обстоятелства препречващи видимостта към светофарната уредба на
кръстовището. Съдът намира, че в настоящия случай действията на водача на застрахования
лек автомобил довели до ПТП – неспиране на червена светлина на светофарната уредба при
установените по горе време, място и обстоятелства, съставляват груба небрежност. Водачът
е съзнавал извършваното нарушение на правилата за движение, възможността за настъпване
на ПТП, като не е положил грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни
условия, неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост. При липсата на
настъпил покрит застрахователен риск, не е възникнала отговорността на застрахователя да
плати обезщетение.
Предвид изложеното искът за заплащане на застрахователно обезщетение е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен и не следва да се обсъждат останалите
възражения на ответника, изложени при условията на евентуалност за отхвърляне на
предявения иск или намаляване на размера на дължимото обезщетение.
По разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, претенцията на
ответника за разноски е основателна и следва да му се присъдят направените такива: 500 лв.
депозит вещо лице, 10 лв. такса за снабдяване със съдебно удостоверение и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение /чл.78, ал. 8 ГПК/.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. ”В...,
срещу „З...“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. ”Х... ”
№ 43, иск с правно основание чл. 405 от КЗ за осъждане на ответника да заплати 3005 лева,
представляваща застрахователно обезщетение по сключен договор за застраховка „Каско”,
със срок на действие от 06.07.2023 г. до 05.07.2024 г. съгласно Застрахователна полица №
00500100522934, заедно със законната лихва за забава от деня на предявяването на исковата
молба – 11.03.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С. Д. К., ЕГН **********да заплати на „З...“ АД, ЕИК *********, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 610 лева разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
7
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8