№ 101
гр. гр. Добрич, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на пети октомври
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги М. Павлов
при участието на секретаря Нели Ил. Бъчварова
като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Търговско дело №
20233200900095 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 630, ал. 2 ТЗ.
Търговско дело № 95/2023 г. е образувано по молба вх. №
4448/07.07.2023 г., подадена от търговско дружество „ЖАКАРД - ДОБРИЧ“
АД гр. Добрич, ул. „***“ № 4, ЕИК ********* с искане за откриване
производство по несъстоятелност.
В обстоятелствата част на молбата са инвокирани доводи за
неплатежоспособността на търговеца с оглед невъзможността му да изпълни
изискуеми публичноправни задължения към държавата и общините, свързани
с търговската му дейност.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доводите на страната
и доказателствата по делото, приема за установено следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
От доказателствата по делото се установява наличието на
публичноправни задължения към държавата и общините, свързани с
търговската му дейност както и на парични задължения, породени от или
отнасящи се до търговски сделки в общ размер на сумата от 23 973.47 лв.
Според експертното мнение на вещото лице, стойностите на
коефициентите за обща, бърза и незабавна ликвидност, финансова
автономност за изследвания период възлизат на нулеви величини, а
1
стойностите на коефициента Алтман и на коефициента Бийвър – нулеви
величини, като считано от 09.05.2022 г. търговецът е в състояние на
неплатежоспособност.
Вещото лице не е констатирало наличност на имущество на търговеца,
достатъчно за покриване на началните разноски по несъстоятелността.
В указания от Съда по несъстоятелността срок длъжникът не е
предплатил съответната сума за покриване началните разноски по
несъстоятелността.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предпоставките за откриване производството по несъстоятелност се
обособяват в следните две групи: материалноправни и процесуалноправни.
Материалноправните предпоставки са: 1. търговско качество на
длъжника и 2. неплатежоспособност или свръхзадълженост ( при
капиталовите търговски дружества ). Процесуалната ( формална )
предпоставка е обявителното съдебно решение.
За да се открие производството по несъстоятелност, Съдът следва да
констатира наличието на двете материални предпоставки на чл. 607а, ал. 2 ТЗ
– длъжник, който има качеството „търговец” и неплатежоспособност.
По делото е безспорно качеството “търговец” на длъжника с оглед
разпоредбата на чл. 1, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1 и чл. 64, ал. 1, т. ТЗ.
Обща предпоставка за откриване производството по несъстоятелност,
съгласно нормата на чл. 607а ТЗ е неплатежоспособността.
Понятието за неплатежоспособност е дефинирано от законодателя като
невъзможност да се изпълни изискуемо вземане – съгласно разпоредбата на
чл. 608, ал. 1 ТЗ, длъжникът е неплатежоспособен, който не е в състояние да
изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване или разваляне, или последиците й
от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно
държавно вземане или задължение за изплащане на трудови възнаграждения
към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е
2
изпълнено повече от два месеца.
Задължението на длъжника трябва да е действително, изискуемо,
ликвидно, парично, с точно определен произход – то трябва да произтича от
търговска сделка ( търговска е сделката, сключена от търговеца в това му
качество при или по повод извършване на занятието му, а също и изброените
в чл. 1, ал. 1 ТЗ сделки, независимо от качеството на страните – чл. 286, ал. 2
ТЗ ) или да има публичноправен произход - публичноправно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност – чл. 162 ДОПК.
Неплатежоспособността е фактическо състояние на обективна
невъзможност на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични
задължения. Неплатежоспособността не е факт, а правна квалификация на
факти, която се извършва от Съда. Предполага се, че търговецът не е в
състояние да изпълни изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ, ако преди
подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност не е
заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети
за последните три години – чл. 608, ал. 2 ТЗ.
Общият режим на Търговския закон презумира неплатежоспособността
при спиране на плащанията – чл. 608, ал. 3 ТЗ. Спиране на плащанията е
налице и когато длъжникът е платил изцяло или отчасти вземания на
определени кредитори – чл. 608, ал. 3, изр. 2 ТЗ. Спирането на плащанията
създава оборима презумпция за неплатежоспособността. Терминът „спиране
на плащанията” не е определен легално. В литературата се приема, че
спирането на плащанията е трайно, продължително състояние, при което
длъжникът е изпаднал в обективна невъзможност да изплаща задълженията
си към кредиторите.
Член 608, ал. 2 ТЗ урежда оборима презумпция, съгласно която се
предполага, че търговецът е неплатежоспособен, ако за период от три години
поред преди датата на подаване на молбата за откриване производство по
несъстоятелност не е заявил за публикуване в Търговския регистър своя
годишен финансов отчет.
Коефициентите за обща ( съотношение на краткотрайните активи към
краткосрочните задължения ) и бърза ликвидност ( съотношение на
краткосрочните вземания, краткосрочните инвестиции и паричните средства
към краткосрочните задължения ) са обективен и сигурен критерий за
3
икономическото състояние на длъжника. Когато те са под 0.5, състоянието на
неплатежоспособност е факт. Методиката за изчисляване на коефициентите
за ликвидност е била регламентирана в отменения Национален счетоводен
стандарт 13 „Отчитане при несъстоятелност и ликвидация”, поради което
може да се използва при установяване състоянието на неплатежоспособност
на търговеца. В разглеждания случай, релевантните коефициенти за
ликвидност сочат на състояние на неплатежоспособност на търговеца.
Един от най – популярните модели в световната практика е за анализ на
вероятността от корпоративни фалити е т. н. „Z – резултат на Алтман”
създаден през 1968 г. от Едуард Алтман – професор по финанси от New York
University, Stern School of Business. Моделът е базиран на статистическия
анализ ( мултивариантен дискриминантен анализ ), който се свежда до
единичен коефициент ( Z – резултат ), изчислен на база претеглените
стойности на пет коефициента за финансов анализ. Меродавен за
финансовият анализ на длъжника е коефициентът за непублични
производствени компании, изчисляван по следната формула: Z = 0.717 Х1 +
0.847Х2 + 3.107Х3 + 0.420Х4 + 0.998Х5, където Х1 = ( текущи активи –
текущи пасиви )/общо активи; Х2 = неразпределена печалба/общо активи; Х3
= печалба преди лихви и данъци за периода/общо активи; Х4 = собствен
капитал/общо пасиви; Х5 = приходи от продажби/общо активи.
Получените резултати се групират в следните три зони: Z >2.90 =
„спокойна зона”; 1.23 < Z < 2.90 = „сива зона”; Z < 1.23 = „стрес зона”.
Друг модел и индикатор за несъстоятелност е т.н. „модел на Бийвър”,
създаден през 1966 г. от Уилям Бийвър – професор по счетоводство в
Станфордския университет. Моделът на Бийвър се базира на съотношението
между оперативния паричен поток и общия размер на дълга. Коефициентът
на Бийвър следва да бъде 1, за да се квалифицира състоянието на търговското
предприятие като стабилно.
В процесния казус финансовите индикатори „Алтман” и „Бийвър“ сочат
на състояние на неплатежоспособност на търговеца.
С оглед изложените съображения се налага извода за наличието на
предпоставките на чл. 607а ТЗ за откриване на производство по
несъстоятелност на търговеца с оглед констатираната неплатежоспособност.
По делото се установи по несъмнен и безспорен начин, че наличното
4
имущество на търговеца не е достатъчно за покриване на началните разноски
и определената от Съда по несъстоятелността сума, необходима за
предплащане разноските по несъстоятелността не е платена, поради което
следва да се постанови съдебен акт по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК длъжникът следва да заплати на
Окръжен съд – Добрич сумата от 250.00 лв., представляваща държавна такса.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ,
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „ЖАКАРД -
ДОБРИЧ“ АД гр. Добрич, ул. „***“ № 4, ЕИК *********, с начална дата
09.05.2022 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на
„ЖАКАРД - ДОБРИЧ“ АД гр. Добрич, ул. „***“ № 4, ЕИК ********* .
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ чрез налагане на запор и възбрана върху
движимите вещи и недвижими имоти на „ЖАКАРД - ДОБРИЧ“ АД гр.
Добрич, ул. „***“ № 4, ЕИК *********.
ПРЕКРАТЯВА ДЕЙНОСТТА на предприятието на „ЖАКАРД -
ДОБРИЧ“ АД гр. Добрич, ул. „***“ № 4, ЕИК *********.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „ЖАКАРД - ДОБРИЧ“ АД гр.
Добрич, ул. „***“ № 4, ЕИК *********.
СПИРА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
ОСЪЖДА „ЖАКАРД - ДОБРИЧ“ АД гр. Добрич, ул. „***“ № 4, ЕИК
********* да заплати на ДОБРИЧКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД сумата от 250.00
лв., представляваща държавна такса.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВПИСВАНЕ В ТЪРГОВСКИЯ
РЕГИСТЪР.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ В
ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВПИСВАНЕТО МУ В ТЪРГОВСКИЯ
РЕГИСТЪР.
5
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
6