№ 2079
гр. Пловдив, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330206200 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 585200-F586315,
издадено от Началник на Отдел "Оперативни дейности"-Пловдив в ЦУ на
НАП, с което на СТИЛ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на
600 лева на основание чл. 185, ал.1 ЗДДС.
С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения
за незаконосъобразност на НП, моли се за неговата отмяна и се претендират
разноски. Сочи се, че:
-с АУАН и НП е неправилно установена фактическата обстановка по
делото;
-поради липса на доказано плащане, извършеното от жалбоподателя е
несъставомерно.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски. В условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения от
жалбоподателя адвокатски хонорар.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
1
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна по следните съображения:
ПО ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА НА НП.
В АУАН и НП е посочено, че се издават за това, че „СТИЛ" ЕООД в
качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства на М.Ф. не регистрира и отчита всяка извършена продажба на
стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови
бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство с per.
№ 4297980.
Този извод е направен въз основа на следните съставомерни факти,
изложени, както в АУАН, така и в НП:
Извършена е проверка на 06.01.2021г. в 10:50 ч. на обект - Фото
студио, находящ се в *******, стопанисван от „СТИЛ" ЕООД с ЕИК: *******
представлявано от Е.А.П.. Проверката е във връзка със сигнал № РД- 57-
599/22.12.2020г. При направена контролна покупка на „фото услуги" на
стойност 7.00 лв. платени в брой от В.А.А. - проверяващ преди легитимация
на Е.А.П. - ******* е издаден ФБ № 001025 за същата сума. Веднага след
легитимация на органите по приходите, беше отпечатан „X" отчет на
стойност 7.00 лв. и е направен опис на паричните средства. Изведен е и
КЛЕН от дата 19.12.2020г. в който се установи, че Фискален бон със сума
28.00 лв. липсва, съответно не е издаден фискален бон по подадения сигнал.
Нарушението е извършено на 19.12.2020г. в гр. Пловдив.
Съдът намира, че при този начин на описание на нарушението
съществено са нарушени чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН
и НП са
1. описание на фактическите признаци на нарушението;
2
2. посочване на нарушените правни норми.
В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната
практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство,
аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя
предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с
неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна
страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като
нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право
нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на
правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и
предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1
ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).
В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно
значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г.
по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред
задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и
ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на
правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа
формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или
правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и
непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице.
Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява
административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на
ОСНК на ВКС, следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към
неговото съдържание.
Наказателното постановление от своя страна е властническия
правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива
санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява
аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото
наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма
и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към
АУАН.
3
В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на
основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен
акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва
задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички
съставомерни фактически положения, които се приемат за установени,
както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от
правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа
в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по
делото.
От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на
изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях
са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така
и за съда начин всички съставомерни фактически признаци на вмененото
нарушение (време, място на извършване на нарушението, както и конкретни
фактически действия, с които е причинен противоправния резултат).
В обратния случай, ако в АУАН и НП не са описани всички
съставомерни фактически признаци от субективна и обективна страна на
вменения административен състав или ако за извършване преценка дали
деянието е съставомерно на съда се налага да установява допълнителни
фактически положения, които не са надлежно предявени на дееца в АУАН и
НП, санкционния акт следва безусловно да се отмени , доколкото
съществено е накърнено правото на защита на дееца да разбере кои са
фактическите положения, за които се наказва.
Тези трайно установени принципни положения в практиката бяха
препотвърдени с имащото базисно значение ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по
тълкувателно дело № 1/2020, с което се прие, че районният съд има
възможност да преквалифицира извършеното, като приложи закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо нарушение, но само ако в АУАН и НП
надлежно са посочени всички съставомерни факти.
Процесният случай е типичен пример на липса на изложение на
съставомерните факти, както в АУАН, така и в НП.
В сочената като нарушена норма на чл. 25, ал.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. се предвижда, че независимо от документирането с първичен
счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ
4
или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал.1
от Наредбата за всяко плащане с изключение на случаите, когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или
пощенски паричен превод.
От цитираната норма е видно, че основаните съставомерни
фактически признака на административния състав по чл. 25 от Наредбата са 4
и включват:
-извършена продажба;
-по продажбата да е извършено плащане на уговорената цена;
-плащането да е в брой, доколкото при безкасово плащане (чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод) издаване
на касова бележка не се дължи;
-липса на издаване на фискална касова бележка.
Както вече се спомена, за да е законосъобразно НП тези три елемента
следва в условията на кумулативност:
-да са надлежно отразени в АУАН и НП, за да има валидно
повдигнато и предявено административно обвинение;
-да се установяват от доказателствата по делото, за да бъде
административното обвинение фактически обосновано.
Нито едно от двете условия не е изпълнено в процесния случай.
Действително, както в АУАН, така и в НП надлежно е
индивидуализирана контролната сделка, като е посочено, че е извършена
продажба на „фото услуги“ на стойност 7 лева, които са заплатени в брой.
Проблемът обаче е, че при самата контролна покупка, извършена на
06.01.20201г. нарушение на чл. 25 от Наредба Н-18 не е допуснато ,
доколкото касов бон е надлежно издаден, както това обстоятелство е
изрично отбелязано в АУАН и НП.
Всъщност деецът е наказан за деяние извършено на съвсем друга дата-
19.12.2020г. Досежно случилото се на тази друга дата, обаче АУАН и НП са
безкрайно пестеливи откъм изложение на съставомерни факти, като
описанието се свежда дословно до следните две изречения: „…Проверката е
5
във връзка със сигнал № РД- 57-599/22.12.2020г….“ и „…Изведен е и КЛЕН
от дата 19.12.2020г. в който се установи , че фискален бон със сума 28.00 лв.
липсва, съответно не е издаден фискален бон по подадения сигнал…“
Видно е, че както в АУАН, така и в НП за инкриминираната дата-
19.12.2020г. са изложени твърдения за само един от четирите основни
съставомерни факта, а именно липсата на издаден касов бон за сумата от 28
лева. Липсват, обаче каквито и да било твърдения относно останалите
съставомерни факти, само при кумулативното наличие на които всъщност се
поражда задължението за издаване на касов бон, а именно:
-осъществена на тази дата продажба на стоки или услуги;
-постъпило на тази дата плащане по продажбата;
-плащането да е в брой, а не безкасово.
Напрактика, както в АУАН, така и в НП е допусната подмяна, като
вместо да се опишат съставомерните признаци на твърдяното нарушение
от дата 19.12.2020г., за която е наказан жалбоподателят, са описани
характеристиките на контролната покупка, при която обаче, както вече
се спомена-нарушение не е констатирано.
В случая констатираните пороци при описание на нарушението в
АУАН и НП няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие,
доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно
предявено обвинение, което накърнява правото на защита на наказания
субект, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на
допълнителни доказателства.
Това трайно утвърдено в практиката положение бе препотвърдено и с
ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020, в което
изрично се посочи, че районният съд може да се произнася само в рамките
на фактическите положения, приети от контролните органи и надлежно
отразени в АУАН и НП , като съществено изменение на приетите за
установени съставомерни факти е недопустимо.
С ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС изрично се препраща и към
задължителната тълкувателна практика на стария върховен съд и на ВКС по
наказателни дела, съгласно която всяко установяване за първи път на етап
съдебно следствие на съставомерен факт, който до този момент не е
предявен на дееца по надлежния процесуален ред, по своята правна
6
същност представлява съществено изменение на обстоятелствената част
на повдигнатото обвинение, което обаче е недопустимо в процеса по
ЗАНН, предвид неприложимостта в него на института на изменение на
обвинението по чл. 287 НПК.
Така изрично Тълкувателно решение № 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. №
13/84 г., ОСНК на ВС, Тълкувателно решение № 61 от 13.XII.1977 г. по н. д.
№ 60/77 г., ОСНК на ВС, т.2 от Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. по
т. дело № 2/2002 г. на ВКС, ОСНК и т. 7 от Тълкувателно решение № 2 от
22.12.2016 г. по т. дело № 2/2016 г. на ВКС, ОСНК.
От всичко гореизложено следва, че за съда не съществува възможност
да потвърди НП въз основа на нови съставомерни фактически положения,
които са разкрити или доуточнени за първи път на етап съдебно следствие
и които не са надлежно предявени на дееца с АУАН и НП.
Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в
положение да разбере кои са съставомерните фактически положения, за
които се наказва, едва от акта на въззивната инстанция, след като
наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с
правото му на защита.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска
издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено
процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните
пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН, така и до НП, поради
което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.
По изложените съображения поради допуснати съществени
процесуални нарушения, НП следва да се отмени на формално основание.
ПО ФАКТИЧЕСКАТА НЕОБОСНОВАНОСТ НА НП.
По-важното в случая обаче е, че наличието на съставомерно деяние не
се доказва по несъмнен начин от доказателствата по делото, а както е добре
известно по аргумент от чл. 303, ал.1 НПК административно наказателната
отговорност не може да почива на предположения.
Фактическата обстановка, изложена в АУАН и НП е изрично оспорена
7
от жалбоподателя, както с възражението срещу АУАН, така и с жалбата
срещу НП, поради което е в тежест на въззиваемата страна да докаже
наличието на всички съставомерни елементи на административния състав по
чл. 25 от Наредба Н-18.
В случая от всички събрани по делото доказателства се доказва по
несъмнен начин наличието на само два от съставомерните елементи:
-извършена продажба на календари от наказания субект в полза на св.
П.Г. и
-липсата на издаден касов бон за посочената продажба.
Не се установява по несъмнен начин, обаче наличието на останалите
два съставомерни признака от фактическия състав, за да възникне
задължението за издаване на касов бон, а именно:
-плащане на цената на календарите и
-плащането да е в брой, а не безкасово.
На първо място следва да се отбележи, че актосъставителят, разпитан
в съдебно заседание, заяви, че няма непосредствени впечатления от датата на
извършване на нарушението, като е издал АУАН само въз основа на
писмените обяснения на св. П.Г.. По тази причина според настоящия състав
показанията на актосъставителя, предвид производния им характер, не могат
да бъдат от значение за установяване на обективната истина по делото
досежно инкриминирания инцидент на 19.12.2020г.
Действително, разпитаният по служебна инициатива на съда П.Г.,
потвърди, че е заплатил в брой календарите.
Тези му твърдения обаче, съдът не кредитира на първо място
доколкото са нелогични с оглед цялостното развитие на процесната ситуация.
Безспорно е установено от всички доказателства по делото (гласни и
писмени), че като отишъл на място в ателието да вземе календарите, св.Г.
останал недоволен от изпълнението на поръчката, което станало причина за
възникване на напрежение и скандал между него и *******я П., в хода на
който се достигнало до разлепване на снимки от календарите, скъсване на
календар и претенции от страна на св. Г. да получи календари, предназначени
за друг клиент. В този смисъл се явява несъответно на цялостното развитие на
ситуацията твърдението, че св. Г. заплатил календарите, въпреки, че смятал,
че не отговарят на поръчаното от него.
8
На следващо място показанията на св.Г. са колебливи и
непоследователни, като на контролните въпроси на съда, свидетелят в
стремежа да докаже собствената си правота, в хода на разпита си промени
изцяло показанията си, като:
-в първата част от разпита си твърдеше, че е получил и заплатил
календарите, които не са отговаряли на поръчката, но че ги е взел, защото на
тях имало снимки на негови деца;
-във втората част от разпита, обаче вече твърди, че всъщност взел
календари, които отговаряли на изискванията му, тъй като *******я П.
разлепил снимките на децата му и ги сложил на календари, които отговаряли
на изискванията на св. Г..
Не на последно място съдът не кредитира показанията на св. Г. и
поради неговата заинтересованост от изхода на делото. От приложените по
делото писмени доказателства се установява, че същият е подал срещу
наказания субект сигнали до всевъзможни институции- НАП, РЗИ, КЗП,
което обуславя и интереса и стремежа му да излага такива твърдения,
които биха обусловили основателност на сигнала му, независимо дали
отговарят на обективната истина.
Особено показателна в тази насока е съпоставката между заявеното от
свидетеля пред настоящия състав и посоченото в сигнала до КЗП и РЗИ,
представен като доказателство по делото.
Пред настоящия състав, воден от стремежа да докаже, че показанията
водените от жалбоподателя свидетели не заслужават доверие, св. Г. излага
твърдения, че при разговора между него и *******я П. нямало други
очевидци, доколкото в студиото не е имало други лица.
Същевременно в сигнала до КЗП и РЗИ /л.25 от делото/, воден от
стремежа да докаже извършване на нарушение от СТИЛ ЕООД, св. Г. е
изложил: „ ******* работеше без маска и си беше позволил да струпа над
10 човека в студиото, което е много малко.
Непоследователност е налице в изложението на св. Г. и досежно
точната дата на извършване на нарушението. Така в посочения сигнал /л.25 от
делото/ твърди, че е отишъл да вземе календарите и касова бележка не му е
издадена на 20.12.2020г., същевременно в дадените пред актосъставителя
писмени обяснения е завил дата-19.12.2020г. В съдебно заседание отново са
налице колебания, като първоначално заявява дата 20.12.2020г., а след
9
предявяване на писмените обяснения заяви, че поддържа дата 19.12.2020г.
Точната дата на получаване на календарите в случая е от съществено
значение не само доколкото определя датата на евентуално извършеното
нарушение, но освен това е и пряко относима към процеса на доказване,
доколкото в АУАН е посочено, че актосъставителят е приел, че нарушението
е извършено въз основа на разпечатка на клен паметта за дата 19.12.2020г. но
такава разпечатка не е правена за дата 20.12.2020г.
Не на последно място показанията на св. Г. се опровергават от
показанията на св. Л., за която няма основания да се предполага, че е
заинтересована от изхода на делото и в този смисъл за съда не възниква
съмнение относно достоверността на заявеното от нея.
Допълнителен аргумент за кредитиране на заявеното от св. Л. е и
съответствието му с със събраните по делото писмени доказателства, както
следва:
-твърдението, че св. Г. не е заплатил процесните календари
кореспондира с отразеното в протокола за извършена проверка, че за
фискалното устройство не е било налице несъответствие между фактическа и
отчетена наличност, каквато би била налице при заплащане на сума за
продажба, която не е отчетена чрез издаване на касова бележка.
-твърдението, че св. Г. в резултат от афектирането си поради
неудовлетвореността от поръчката, се заканил на *******я П., че сега ще
види какво ще му се случи и че го затвори- кореспондира изцяло на
представените по делото сигнали до РЗИ, НАП, КЗП, и протоколи за
извършени проверки от тези институции.
-твърдението, че дружеството жалбоподател винаги и надлежно
издавало касови бонове съответства на резултатите от контролната покупка,
извършена от актосъставителя, при която нарушение също не било
констатирано.
От всичко гореизложено следва, че заплащането на цената на
календарите остана недоказано по делото, поради което задължение за
издаване на касова бележка не е възникнало и деянието е несъставомерно.
В този смисъл е и представеното Решение № 964/13.05.2021г. на
Административен съд Пловдив по адм.д. 288/2021г., с което наложената
по повод същия сигнал ПАМ „Запечатване на обект“ е отменена като
фактически необоснована. В мотивите на решението се чете, че показанията
10
на св. Г. не са от естество да докажат по несъмнен начин заплащането на
продажната цена. Действително това решение не може да има обвързващо
значение по настоящото дело, но то се цени само като една допълнителна
индиция за недостоверността на показанията на св. Г..
Установяването от доказателствата по делото, че деянието е
несъставомерно като нарушение по чл. 25 от Наредба Н-18 ( поради липса на
доказано плащане от клиента, респективно липса на възникнало задължение
за издаване на касов бон) представлява допълнително основание за отмяна
на НП.
ПО ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛ. 28 ЗАНН.
Не на последно място, според настоящия състав дори да беше
извършено съставомерно деяние от жалбоподателя (а то не е ) процесния е
типичен случай, в който би могло да намери приложение чл. 28 ЗАНН.
В тази връзка настоящия състав изцяло споделя трайно утвърдените в
практиката принципни съображения, че при липса на изрична законова
дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, на основание чл. 11
ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на
който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид.
Според съда в конкретния случай са налице редица обстоятелства,
които биха могли да обусловят извод за по-ниска степен на обществена
опасност на деянието и дееца от типичния случай.
На първо място това е обстановката, при което не е издадена касовата
бележка, а именно конфликт и скандал с клиента, съпроводен със заплахи за
саморазправа от клиента и сигнализиране на институции, както и подмяна на
календарите и физическо съприкосновение с тях. В тази обстановка според
настоящия състав е изцяло възможно и оправдано да се допусне неволен
пропуск и от най-изправния субект.
На следващо място в АУАН и НП е отбелязано, че нарушението е за
първи път. Това отбелязване кореспондира и с установеното от
актосъставителя, че при извършената от него контролна покупка касов
11
бон е надлежно издаден и нарушение на чл. 25 Наредба Н-18 не е извършено,
както и със засвидетелстваното от св. Л., че по принцип в обекта винаги се
издават касови бележки.
Следва да се съобразят и приложените протоколи за извършени
проверки от НАП, РЗИ и КЗП, при които други нарушения не са
констатирани.
Налага се извод, че жалбоподателят принципно е изряден и изправен
правен субект, който изпълнява надлежно не само задълженията си по
данъчното законодателство, но и задълженията произтичащи от останалите
клонове на правото, като дори да можеше да се приеме, че в процесния
случай е извършил нарушение, то се явява изолирана проява, в резултата
от възникналата обстановка.
С оглед гореизложеното според настоящия състав и най-леката
възможна санкция предвидена в закона, а именно 500 лева би се явила
несъразмерно тежка с оглед действителната обществена опасност на
деянието и дееца. Още повече, че предвид установеното, че процесното
деяние се явява изолирана проява в дейността на наказания субект,
според съда целите по чл. 11 ЗАНН вече са постигнати със самото водене
на административно-наказателния процес и с налагането на ПАМ
(принудително запечатване на обект), отменена от Административен съд
Пловдив, като ефективно налагане на глоба в размер не по-малък от 500
лева се явява непропорционално на преследваните от законодателя цели.
ПО РАЗНОСКИТЕ.
При този изход на спора, съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН
жалбоподателят би имал право на разноски. Такива обаче, в конкретния
случай не могат да се присъдят доколкото липсват и доказателства
разноски по делото реално да са сторени за заплатено възнаграждение за
адвокатска защита и съдействие. Тук следва да бъдат съобразени и
постановките на т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК, съгласно което разноски за
адвокатски хонорар могат да бъдат присъдени, само ако е доказано реалното
им заплащане преди приключване на последното открито заседание по
делото. Ако заплащането е уговорено в брой, доказването може да стане и
чрез отбелязване на това обстоятелство в договора за адвокатска защита и
12
съдействие, като в този случай той има характер на разписка. Ако е уговорено
плащането да стане по банков път, доказването следва да е със съответните
банкови документи (платежно нареждане и др.)
В този смисъл е и трайната практика на Административен съд Пловдив,
съгласно която за да бъдат присъдени разноски, те следва да бъдат
поискани и сторването им да бъде доказано най-късно до приключване
на последното открито заседание по АНД.
В конкретния случай по делото е представено пълномощно в полза на
защитника, както и списък с разноски. Липсва обаче
-договор за правна защита и съдействие, в който изрично да е
уговорено заплащането на адвокатско възнаграждение;
-доказателства адвокатски хонорар реално да е заплатен в брой или по
банков път, поради което и разноски не следва да се присъждат.
По изложените по-горе съображения във връзка с крайните срокове, в
които могат да се поискат разноски и да се представят доказателства за
реалното им сторване, пропускът да се направи това преди обявяване на
делото за решаване, не може да се санира, с по-късното предприемане на
тези действия по реда на чл. 306 НПК или чл. 248 ГПК .
Така изрично т.8 и 11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, Определение №
743 от 22.10.2014, ч.т.д. № 2228 / 2014 год. на ВКС., Определение № 356 от
02.10.2020 г. по ч. гр. д. № 1922/2020 г. на ВКС, Определение 39 от 27.02.2020
по гр.д. 3666/2019 на ВКС.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 585200-F586315, издадено
от Началник на Отдел "Оперативни дейности"-Пловдив в ЦУ на НАП , с
което на СТИЛ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 600 лева
на основание чл. 185, ал.1 ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
13
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
14