№ 303
гр. Варна , 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20203100503712 по описа за 2020 година
Производството е образувано по чл.258 и сл. ГПК
Производството е образувано по депозирана въззивна жалба от И. М. А., ЕГН
********** срещу решение № 3751/07.08.2020 год постановено по гр.д. 13333/2019 год по
описа на ВРС, с което се :
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 13760 лева , представляваща имуществени вреди
- обезщетение за лишаване от ползването на и неотдаването под наем на процесния
недвижим имот - собственост на двамата ищци, находящ се в с.Добротич, общ.Вълчи дол,
обл.Варна, представляващ масивна стопанска 1 сграда за опрасване с площ от 548 кв. м., за
периода от 02.08.2012 г. до 23.12.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
23.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и иска за заплащане на
неимуществени вреди за разликата на д присъдените 1000лв. до претендирания размер от
6000лв., на основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 вр. 84, ал. 3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА И. М. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Провадия, обл.
Варна, ул. „И.“ № 8 да заплати на Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София,
бул. Витоша № 2 , сумата от 60,35лв. (шестдесет лева и тридесет и пет стотинки),
представляваща сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.
Производството е образувано и по депозирана въззивна жалба от Ф. М. В.,
ЕГН **********, срещу решение № 3751/07.08.2020 год постановено по гр.д. 13333/2019
1
год по описа на ВРС, с което се
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 13760 лева , представляваща имуществени вреди
- обезщетение за лишаване от ползването на и неотдаването под наем на процесния
недвижим имот - собственост на двамата ищци, находящ се в с.Добротич, общ.Вълчи дол,
обл.Варна, представляващ масивна стопанска сграда за опрасване с площ от 548 кв. м., за
периода от 02.08.2012 г. до 23.12.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
23.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и иска за заплащане на
неимуществени вреди за разликата н а д присъдените 800лв. до претендирания размер от
4000лв., на основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 вр. 84, ал. 3 от ЗЗД,
ОСЪЖДА Ф. М. В., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Айтос, ул. „Яне
Сандански“ № 35, да заплати на Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София,
бул. Витоша № 2 , сумата от 59,68лв. (петдесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки),
представляваща сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.
Твърди се, че решението в обжалваната част неправилно. Излагат се подробни
съображения във въззивната жалба. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част
и постановяване на друго,с което да се уважи иска така както е предявен и от двамата
въззивници- ищци по делото . Претендират разноски по делото.
Депозиран е отговор на въззивната жалба от Прокуратурата на РБ,в която се
изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба. Излагат подробни
съображения. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Депозирана е насрещна въззивна жалба от страна на Прокуратурата на
Република България, с адрес гр. София, бул. Витоша № 2 срещу решение №
3751/07.08.2020 год постановено по гр.д. 13333/2019 год по описа на ВРС, в частта, с което
се
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул.
Витоша № 2, да заплати на И. М. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Провадия, обл.
Варна, ул. „И.“ № 8, сумата от 3553,50 лева (три хиляди петстотин петдесет и три лева и
петдесет стотинки) за причинени имуществени вреди, представляващи ремонт на покривни
работи и ремонт на водопроводни тръби, поради необоснованото запечатване от органите на
досъдебното производство, пр.пр. №187/2012 г. на РП Девня, на недвижим имот - 2
собственост на И.А. и Ф.В., находящ се в с. Добротич, общ. Вълчи дол, обл. Варна,
представляващ масивна стопанска сграда с площ от 548 кв. м. и неполагане на дължимата
грижа за чуждата собственост, за периода от 02.08.2012 г. до 23.12.2015г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 23.12.2015 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 1000 лева (хиляда лева), представляваща неимуществени вреди, за
същото деяние, считано от 02.08.2012 г. до 23.12.2015г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 23.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 49
2
от ЗЗД и чл. 86, ал.1 вр. 84, ал. 3 от ЗЗД
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул.
Витоша № 2, да заплати на Ф. М. В., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Айтос, ул. „Яне
Сандански“ № 35, сумата от 3553,50 лева (три хиляди петстотин петдесет и три лева и
петдесет стотинки) за причинени имуществени вреди, представляващи ремонт на покривни
работи и ремонт на водопроводни тръби, поради необоснованото запечатване от органите на
досъдебното производство, пр.пр. №187/2012 г. на РП Девня, на недвижим имот -
собственост на И.А. и Ф.В., находящ се в с. Добротич, общ. Вълчи дол, обл. Варна,
представляващ масивна стопанска сграда с площ от 548 кв. м. и неполагане на дължимата
грижа за чуждата собственост, за периода от 02.08.2012 г. до 23.12.2015г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 23.12.2015 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 800лева (осемстотин лева), представляваща неимуществени вреди,
за същото деяние, считано от 02.08.2012 г. до 23.12.2015г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 23.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 49
от ЗЗД и чл. 86, ал.1 вр. 84, ал. 3 от ЗЗД
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул.
Витоша № 2, да заплати на И. М. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Провадия, обл.
Варна, ул. „И.“ № 8, сумата от 930,68лв. (деветстотин и тридесет лева и шестдесет и осем
стотинки), представляваща сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. Витоша № 2, да
заплати на Ф. М. В., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Айтос, ул. „Яне Сандански“ №
35, сумата от 701,64лв.. (седемстотин и един лева и шестдесет и четири стотинки),
представляваща сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК. Твърди се се,
че обжалваното решение е постановено при липса на положителна процесуална
предпоставка,поради което производството следва да се обезсили. Твърдят,че по делото не
са доказани настъпили действително вреди,които да бъдат обезщетение. Твърдят,че не е
изпълнен фактическия състав на чл.49 във вр.чл. 45 от ЗЗД. Излагат подробни съображения.
Предвид изложеното претендират обезсилване на решението на ВРС като недопустими в
обжалваните части и ли да се отмени в тези части,като вместо него да се постанови друго,с
което да се отхвърлят предявените искове .
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в
3
жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени субективно и обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал.1
вр. чл.84, ал.3 от ЗЗД, както следва:
- за осъждане на Прокуратурата на РБ да заплати на И. М. А. сумата
от сумата от 3553,50 лева (съобразно направеното увеличение на иска по реда на чл. 214 от
ГПК, допуснато с протоколно определение от 21.02.2020 г., поправено по реда на чл.247 от
ГПК с протоколно определение от 17.07.2020г.) за причинени имуществени вреди,
представляващи ремонт на покривни работи и ремонт на водопроводни тръби, поради
необоснованото запечатване от органите на досъдебното производство, пр.пр. №187/2012 г.
на РП Девня, на недвижим имот - собственост на И.А. и Ф.В., находящ се в с. Добротич,
общ. Вълчи дол, обл. Варна, представляващ масивна стопанска сграда с площ от 548 кв. м. и
неполагане на дължимата грижа за чуждата собственост, за периода от 02.08.2012 г. до
23.12.2015г., за сумата от 13760 лева (съобразно направеното увеличение на иска по реда
на чл. 214 от ГПК, допуснато с протоколно определение от 21.02.2020 г.), представляваща
имуществени вреди - обезщетение за лишаване от ползването на и неотдаването под наем на
процесния недвижим имот - собственост на двамата ищци, находящ се в с.Добротич,
общ.Вълчи дол, обл.Варна, представляващ масивна стопанска сграда за опрасване с площ от
548 кв. м., за периода от 02.08.2012 г. до 23.12.2015г., и за сумата от 6000 лева (съобразно
направеното увеличение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, допуснато с протоколно
определение от 21.02.2020 г.) , представляваща неимуществени вреди, считано от 02.08.2012
г. до 23.12.2015г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 23.12.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата.
- за осъждане на Прокуратурата на РБ да заплати на Ф. М. В.,
сумата от 3553,50 лева (съобразно направеното увеличение на иска по реда на чл. 214 от
ГПК, допуснато с протоколно определение от 21.02.2020 г., поправено по реда на чл.247 от
ГПК с протоколно определение от 17.07.2020г.) за причинени имуществени вреди,
представляващи ремонт на покривни работи и ремонт на водопроводни тръби, поради
необоснованото запечатване от органите на досъдебното производство, пр.пр. №187/2012 г.
на РП Девня, на недвижим имот - собственост на И.А. и Ф.В., находящ се в с. Добротич,
общ. Вълчи дол, обл. Варна, представляващ масивна стопанска сграда с площ от 548 кв. м. и
неполагане на дължимата грижа за чуждата собственост, за периода от 02.08.2012 г. до
23.12.2015г., за сумата от 13760 лева (съобразно направеното увеличение на иска по реда на
чл. 214 от ГПК, допуснато с протоколно определение от 21.02.2020 г.), представляваща
имуществени вреди - обезщетение за лишаване от ползването на и неотдаването под наем на
процесния недвижим имот - собственост на двамата ищци, находящ се в с.Добротич,
общ.Вълчи дол, обл.Варна, представляващ масивна стопанска сграда за опрасване с площ от
548 кв. м., за периода от 02.08.2012 г. до 23.12.2015г., и за сумата от 4000 лева (съобразно
направеното увеличение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, допуснато с протоколно
4
определение от 21.02.2020 г.), представляваща неимуществени вреди считано от 02.08.2012
г. до 23.12.2015г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 23.12.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът И.А. сочи, че на 31.11.2011 г. е отдал недвижимият имот - собственост
на двамата ищци, находящ се в с.Добротич, общ.Вълчи дол, обл.Варна, представляващ
масивна стопанска сграда за опрасване с площ от 548 кв. м. под наем на Д.М. /гражданин на
Р. Македония/, като управител и представляващ "ДУШКО 76" ЕООД със седалище и адрес
на управление гр.Варна. Имотът бил отдаден под наем с цел отглеждане на гъби от
наемателя. Наемателят при подписване на договора заплатил предсрочно наема за осем
месеца - целия срок на договора. Вместо да бъде използван по уговорките в договора,
имотът бил използван с друго предназначение, за което ищецът разбрал след като бил
разпитван като свидетел по следствено дело 248/2013 г. по описа на ОССл-В.
От 22.03.2012 г. до 23.12.2015 г. недвижимият имот бил запечатан с
Констативен протокол от 22.03.2012 г. при извършване на процесуално-следствени
действия, а ищците били възпрепятствани да го ползват, поддържат, стопанисват или
отдават под наем. А. подал молба до ДРП на 12.08.2014 г. с искане да бъде възстановено
правото му на ползване на недвижимият му имот,но не получил отговор. Подал втора молба
до ДРП на 26.02.2015 г., като направил искане да бъде освободена собствеността му преди
да е завършило наказателното производство. Получил отговор, съгласно който предвид
извършената престъпна дейност в отдаденият под наем имот, с цел да се обезпечи
възможността за извършване на допълнителни действия, свързани с имота, ако нуждите на
разследването наложат това - до окончателното приключване на разследването по делото,
помещението следвало да остане на разположение на разследващите органи.
Твърди, че сградата не е предмет / движима вещ/ , която да е била предназначена
или да е послужила за извършване на престъплението, върху която има следи от
престъплението, или е предмет, които може да послужи за изясняване на обстоятелствата по
делото, съобразно разпоредбата на чл. 109 от НПК,поради което е следвало да му се
възстанови правото на ползване на собствеността му в неговия пълен обем . Налице са
неоснователни действия, бездействия и незаконосъобразни актове от страна на ответника,
които са им попречели да упражняват правото им на собственост, вследствие на което
ищците претърпели имуществени и неимуществени вреди, които били пряка и
непосредствена последица от увреждането. Намира, че в рамките на срока на запечатване
на обекта ответникът не е полагал за сградата грижата на добър стопанин, не е давал на
ищците възможност да го ремонтират и сградата започнала да се руши. Преди около една
година възникнали проблеми, свързани с течове, както от покрива, така и от ВиК
инсталацията. Въпреки че ответникът бил запознат с проблемите от 12.08.2014 г. /първата
молба до ДРП/, не е предприел действия за предотвратяване на нанасянето на вреди на
ищците. Сочи, че към настоящия момент половината от покрива на сградата се е срутил, а
течовете продължавали и до момента, за което ищците нямали вина и не били допринесли
5
по никакъв начин. Сочат, че не били обвиняеми по наказателното дело. Щетите по
недвижимия имот били отразени в КСТЕ и СОЕ в производството по обезпечаване на
доказателства водено пред ДРС по ч.гр.д. 353/15 г.
През м.март ищецът подал жалба до ВОП и на 27.04.2015 г. получил отговор,
съгласно който в разпоредбите на НПК, ЗСВ и МВР не се съдържали правомощия на
прокуратурата и разследващите органи да запечатват недвижими имоти за нуждите на
водено наказателно производство, такива правомощия се предоставяли на административни
органи в изрични разпоредби на закони във връзка с осъществяваната от тези органи
контролна административна дейност. Към отговора на ВОП е било прикрепено и
уведомяването от РП - Девня до ВОП, с което е направен отказ за ползване на имота, по
съображение, че след решаване на делото от прокурора и внасянето му в съда, складът
следва да бъде обезпечен като помещение, в което е била развивана престъпна дейност, с
цел евентуално провеждане на съдебен оглед при необходимост. Сочи, че с оглед отговора
на ВОП, че следва да потърси ефективна защита по арг. от чл. 111, ал.3 от НПК е подал
жалба до ДРС за отмяна на отказа на прокурора за връщане на недвижимия имот. С
определение № 193/12.05.2015 г. ДРС оставил без разглеждане като недопустима жалбата,
тъй като вещта спрямо, която е постановен оспореният отказ на ДРП няма и не може да има
качеството на веществено доказателство. В определението било посочено, че следва да
оспори отказа на районната прокуратура пред горестоящата. Поради изчерпана възможност
за защита по реда на оспорването на отказа на ДРП да даде достъп до имота на ищците
преди приключване на наказателното производство, ищците завели настоящото дело. Сочи,
че в недвижимия имот липсвали вещи - машините с които е осъществявана престъпната
дейност. Сочи, че получил постановление № 187/12 г. от 23.12.2015 г. на ДРП, с което е
освободен достъпа до недвижимия имот. В постановлението било посочено, че ключът за
имота е предаден на инспектор в РУ МВР - Вълчи дол. При свързване с инспектора, същият
посочил, че ключа не е в него.
Владението върху имота било предадено на 21.01.2016 г. за което бил съставен
констативен протокол. Отправя се искане до съда за осъждане на Прокуратурата на
Република България да заплати причинените вреди. Моли за присъждане на извършените
по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът – Прокуратурата на Република България, е
депозирал писмен отговор, в който навежда доводи за недопустимост и неоснователност на
исковите претенции. Счита, че Прокуратурата на Република България не е пасивно
процесуално легитимирана по предявените искове, тъй като съгласно наведените в исковата
молба твърдения актът, от който твърдят да са произтекли вредите е издаден от разследващ
полицай от ТЗ БОП Варна – констативен протокол от 22.03.2012 г. Оспорва като недоказани
претендираните имуществени вреди, изразяващи се в ремонт и покривни работа на сградата
и на водопровдни тръби с оглед липсата на данни за състоянието им преди датата на
запечатване на обекта. Извършването на ремонтни дейности не били във връзка с
6
прокурорския акт, като това се дължи на обикновеното й потребление и овехтяване, поради
което намира, че не са в причинна връзка с поведението на ответника. Настоява се, че
действията по запечатване на сградата са законосъобразно извършени в рамките на
правозащитната дейност на органа по разкриване на престъпленията. Твърди, че не е налице
бездействие, тъй като с прокурорско постановление от 23.12.2015 г. ОП Варна е
постановено освобождаване на достъпа до недвижимия имот. Намира за неоснователно
искането за обезщетяване на вредите за пропуснати ползи, поради това, че не е доказано
възможността за сигурно увеличаване на имуществото на ищците. Ищците са лишени
правомерно, поради извършване на престъпна дейност от наемателя им, което е довело до
запечатване на помещението. Релевира се и възражение за погасителна давност по главните
и акцесорни претенции за събитията от 22.03.2012 г. Моли предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
Настоящият въззивен състав приема за установено следното от фактическа
страна:
Не е спорно между страните, а от представения нотариален акт № 94/ 2004г. се
установява, че К.К.Е. е призната за собственик на дванадесет сгради, тоалетна и помпена
станция всички построени върху терен в с.Добротич, обл.Варненска.
Видно от удостоверение за наследници с изх. № ГР-17-441/1/25.08.2014 г. се
установява, че ищците И.А. и Ф.В. са наследници на К.К.Е.,поради което по наследство са
собственици на имотите описани в горния нот.акт.
С договор от 30.11.2011 г. И. М. А. в качеството на наемодател е предоставил на
Д.М. в качеството на наемател временно и възмездно ползване стопанска сграда № 3 по
кадастралния план на свинекомлекс с.Добротич, като е уговорено имотът да се ползва по
предназначение за отглеждане на гъби. Съобразно т.2.1 от раздел ІІ от Договор за наем е
договорена наемна цена в размер на 1600 лв. за срок от осем месеца за периода от 01.12.2011
г. до 01.08.2012г.
Съгласно Протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с
последващо съдебно одобрение на 16.03.2012 г. в с.Добротич, обл.Варненска е претърсен
микробус Пежо Боксер червен на цвят, паркиран в двора на стопанска сграда, находяща се в
северния край на с.Добротич, като автомобила е бил паркиран на 2м. от отворените метални
врати на сградата с отворени задни врати.
Не е спорно, че въз основа на тези действия е образувано д.п., преобразувано в
следствено дело №248/2013 г. на ОСлО при ОП Варна, пр.пр. 187/2012г. на РП-Девня на
16.03.2012г.
Видно от протокол за претърсване и изземване по реда на чл. 161, ал.2 от НПК
на 17.03.2012 г. е извършено претърсване в склад, находящ се в с.Добротич и състоящ се от
7
2 преходни помещения и са иззети заготовки и кутии за производство на цигари.
Претърсването е завършило със запечатване на помещенията от разследващите полицай в ТЗ
БОП Варна. Протоколът за претърсване и изземване е одобрен от съда (л.27 от д.п.) с
определение № 41/21.03.2012 г. по чнд№ 102/2012 г. на РС – Девня и с определение №
205/20.0.32012г. по чнд № 97/2012г. на РС – Девня.
Видно от констативен протокол от 22.03.2012 г. на ст. разследващ полицай при
БОП Варна, порталната врата към дворното място и входната врата на сградата е запечатана
с лепки с подписа на разследващия полицай. Съобразно протокола вратата към дворното
място се затваря единствено с метален пост, а тази към складовото помещение с катинар,
ключа за който се предава на М.К. – инспектор при РУП Девня. Протоколът е подписан от
старши разследващ полицай и двама свидетели.
С молба вх.№ 187 от 12.08.2014 г. на РП- Девня, И.А. е поискал освобождаване
на имота му в най-кратък срок, запечатан по д.п. №323/2012 г.
С молба- искане с вх.№ 187 от 26.02.2015 г. до РП Девня, ищецът А. е поискал
преди завършването на наказателното производство да бъде освободена собствената му
стопанска сграда, тъй като няма качеството на обвиняем по делото. Отправено е искане да
бъде конституиран като пострадал по делото.
В отговор от районния прокурор на РП-Девня от 13.03.2015 г. се сочи, че в
помещението собствено на ищеца А. и отдадено под наем в предходен период е била
извършвана престъпна дейност, като горното е довело до ограничаване на достъпа на
помещението на лица, с цел обезпечаване на възможността за извършването на
допълнителни действия, свързани с имота, ако нуждите на разследването наложат това, като
до окончателното приключване на разследването по делото, помещението следвало да
остане на разположение на разследващите органи.
Подадена е жалба от ищеца до ВОП, в която е направено искане да извърши
проверка за спазване на процесуалните срокове и процедурите, предвидени в процесуалните
закони.
Във връзка с извършената от ВОП на ДРП проверка е постъпило писмо от ДРП
във ВОП от 17.04.2015г., във което са посочени причините за по- дългите срокове при
подготовката на делото за внасянето му в съда. Причините, поради което е отказано даване
на разрешение за разпечтване на склада и ползването му от собственика, е че след решаване
на делото по същество от прокурора и евентуалното му внасяне в съда, складът следва да
бъде обезпечен като помещение, в което е развивана престъпна дейност с цел евентуално
провеждане на съдебен оглед при необходимост. Посочено е, че са извършени множество
процесуално-следствени дейности, поради което срокът на разследване е продължаван, като
към датата на отговора е постъпило мнение за предаване на съд на двамата обвиняеми.
8
С писмо изх. №946/23.04.2015 г. от ВОП до И.А. е посочено, че не са налице
правомощия на прокуратурата и разследващите органи да запечатват недвижими имоти за
нуждите на воденото наказателно производство и недвижимият имот е приобщен
неправилно като веществено доказателство и може да обжалва това действие пред съд.
С определение № 193/12.05.2015г. по чнд. №125/2015 г. на ДРС, депозираната от
ищеца жалба срещу отказа на прокурора да възстанови правото на ползване върху
процесната сграда е оставено без разглеждане.
С постановление от 23.12.2015 г. на ДРП е постановено освобождаване на
достъпа до недвижимия имот,като с писмо от 15.01.2016 г. е указано на Началника на МВР
– Вълчи дол да извърши действия по отваряне на склада в полза на ищеца.
С протокол от 21.01.2016 г. , инспектор М.К. от МВР Вълчи дол, отключил и
предал ключа за помещение, в източната част на имота, находящо се в с. Добротич, на И.А..
С протокол № 20/ 30.03.2016 г. по нохд № 95/2016 г. на ДРС делото е
приключило с подписване и вписване в съдебния протокол на окончателен вариант на
споразумение между прокуратурата и обвиняемите.
По ч.гр.д. № 353/2015 г. по описа на РС Девня, по реда на чл. 207 от ГПК е
прието заключение на комплексна съдебно-техническа и съдебно-оценителна експертиза, от
която се установява, че общата стойност на ремонтните покривни работи възлиза на 6907лв.,
а за ремонт на водопроводни тръби – 200лв., при което общата стойност възлиза на 7107лв.
По делото са изготвени две съдебно-оценителни експертизи, като по допусната
повторна СОЕ размерът на средно-пазарния наем на процесния недвижим имот възлиза на
650лв. месечно или 1,19лв. на кв.м.
По делото са разпитани свидетели.
Свид. Х.Х.И. сочи, че 2011-2012г. имотът на И.А. бил запечатан от
прокуратурата, като многократно се е опитвал да разпечатат имота. Отишъл заедно с ищеца
да извърши ремонт на сградата, но не е имало достъп до нея. Трябвало да извършат
подновяване на покрива и се сменят ръждясалите тръби, като И. бил притеснен да не се
срути цялата сграда. И. споделил, че очаква доходи от сградата, затова искал да я ремонтира
и да я отдаде отново под наем. Сочи, че е посещавал няколко пъти имота, но не е имало
течове и други проблеми с покрива, преди това сградата била ремонтирана, годна за
отдаване под наем. След отпадане на ограничението на достъпа до имота , И. нямал
достатъчно парични средства, за да отремонтира имота. След предаване на имота покривът
бил рухнал, имало спукани тръби, паднали на земята. И. изпаднал в шок, търсел пари на
заем, за да отремонтира сградата, но до момента не е извършван ремонт на сградата.
Свид. Кюляйт Ерщин Мустафа, сочи , че сградите, намиращи се в процесния
9
недвижим имот са били ремонтирани преди отдаването им под наем, като през 2012 г. е
отдал процесната сграда под наем за отглеждане на гъби. По-късно Февзия узнала от
племенницата си, че имотът е запечатан и трудно го преживяла. След разпечатването
посетили заедно сградата, видели дупка в покрива и стените били започнали да се рушат,
мазилката била паднала, имало течове и ръждясали тръби. Сочи, че от притесненията баща
получил главоболие, тревожил се, че не разполагат със средства да ремонтират имота.
Февзия получавала малка пенсия и плачела по телефона, когато се обажда да попита за
имота и от къде ще намерят средства за ремонта. Споделя, че сградата била винаги
поддържана, преди това също била отдавана под наем, като баща и леля разчитали на
доходите от наемите. Имотът не бил ремонтиран до момента, поради финансови
затруднения.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 49, ал.
1 от ЗЗД. , съгласно която възложителят на някаква работа, отговаря за вредите, причинени
от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа, като отговорността на
лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа е за чужди
противоправни виновни действия или бездействия и има обезпечително-гаранционна
функция. Това е така, тъй като тяхната отговорност произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица, за подбора, действията и контрола на които отговаря
възложителят. На това основание отговорността при деликт е солидарна - между
възложителя на работата и причинителя на вредите при и по повод възложената му работа.
За основателността на така предявените искове е необходимо ищците да
установят при условията на пълно и главно доказване, че всеки от тях е претърпял
твърдяните вреди - имуществени и неимуществени ; наличието на причинна връзка между
вредите и неправомерното поведение на служители на ответника; размера на
претендираните вреди по отделни пера. На основание чл.45, ал.2 отЗЗД, вината се
предполага до установяване на противното .
За да отблъсне заявените претенции ответникът следва да докаже, че
законосъобразно във връзка с наказателното производство е извършено запечатването на
недвижимия имот и основанието за задържането му в процесния период.
Пред първоинстанционния съд на основание чл. 146, ал.1, т. 3 от ГПК е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че недвижимият имот, находящ се в с.Добротич,
общ.Вълчи дол, обл.Варна, представляващ масивна стопанска сграда за опрасване с площ от
548 кв. м. е собственост на двамата ищци; че имотът е отдаден под наем на трето лице Д.М.
/гражданин на Р. Македония/, като управител и представляващ "ДУШКО 76" ЕООД; че на
22.03.2012 г. сградата е запечатена във връзка с воденото ДП №18/2012г. по описа на ТЗ
БОП -Варна и образувано сл.д. №248/2013 г. на ОСлО – ОП- Варна; че на 23.12.2015 г. е
10
освободен достъпа до недвижимия имот.
В задължителната практика на ВКС,както и в трайната практика на съдилищата,
се приема, че на основание чл. 7 от Конституцията на РБ, държавата отговоря пряко за
вредите, причинени от незаконни актове или действия на нейните органи и длъжностни
лица. Когато тази отговорност не може да бъде реализирана по ЗОДОВ - специалният закон
уреждащ отговорността на държавата при участие в процеса на съответните държавни
органи като нейни процесуални субституенти, отговорността за вреди се реализира на
основание чл. 49 ЗЗД.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е
необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на
работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице - пряк
изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда - имуществена и/или
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3)
вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа - чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и
други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така - ППВС № 9/1966 г.). Във
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното
(чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията,
доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. Противоправността
не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява
правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на
действащите разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат
от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест
Гаранционно-обезпечителната отговорност на Прокуратурата се претендира за
неправомерните действия на органите на досъдебното производство за причинени вреди,
поради което претенцията следва да се разгледа по реда на чл. 49 от ЗЗД, а предявените
искове са процесуално допустими и съдът дължи произнасяне по същество на спора
С оглед изложеното Прокуратурата на Р. България носи отговорност за
причинените от нейни длъжностни лица при и по повод възложената работа вреди,поради
което е пасивно легитимирана да отговаря в настоящето производство за вреди.
От приложените доказателства се установява по безспорен начин, че досъдебно
производство №187/2012 г. е образувано на 16.03.2012 г. в с.Добротич, обл.Варненска, с
извършване на претърсване на микробус, паркиран в двора на стопанска сграда, находяща
се в северния край на с.Добротич. На следващия ден , по образуваното досъдебно
11
производство е извършено претърсване и изземване в процесния склад, находящ се в
с.Добротич и са иззети заготовки и кутии за производство на цигари, а на 22.03.2012
г. сградата е запечатана от старши разследващ полицай, като са залепени ограничителни
ленти и е поставен катинар на входната врата на сградата, като ключът се предава за
съхранение полицай от съответното РПУ. Следователно описаните действия са
осъществени в рамките на досъдебното производство при извършване на действия за
разкриване на престъпления.
Съгл. чл. 127 от КРБ Прокуратурата на Р.България следи за спазване на
законността, като ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му
провеждане и предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове. Ако и други
лица са отговорни за причинените вреди (органи на полицията и прочие) това не изключва
отговорността на Прокуратурата, която следи за законността на проведените процесуални
действия под нейн надзор.
Спорен в настоящето производство е въпросът за наличие на противоправно
деяние от служители на Прокуратурата, с довод, че запечатването на сградата е извършено
законосъобразно в рамките на водено досъдебно производство, тъй като с него се извършва
правозащитна дейност по разкриване на престъпление.
В хипотеза на предприети от страна на компетентните органи действия по реда
на НПК, противоправност би било възможно да е налице например когато е постановен
отказ на прокурора за връщане на вещта, иззета като веществено доказателство, без същият
да е обоснован със затруднение на разкриването на обективната истина и без вещта да е
предмет на административно нарушение./ в този смисъл Решение № 136 от 27.06.2019 г. по
к. гр. д. № 501 / 2019 г. на Върховен касационен съд/.
Спорен в настоящото производство възпроса допустимо и законосъобразно
ли е извършеното запечатване на процесното помещение от разследващите органи .
В НПК не се съдържат норми, които да регламентират заключване
и запечатване на помещения и недвижими имоти. Регламентация има относно претърсване
на помещения и изземване на веществени доказателства / чл.162 от НПК/, изземване и
съхраняване на веществени доказателства / чл. 111, ал. 1 от НПК / .
Недвижимите имоти не попадат в обхвата на цитираните разпоредби, не са
веществени доказателства и не подлежат на изземване, както и на заключване и запечатване.
Допустимите процесуално-следствени действия на органите на досъдебното
производство се разпростират до хипотезите на претърсване и изземване от помещения
след предварително и последващо одобрение на съда, когато са налице данни за извършено
престъпление или има основание да се счита, че в процесния имот се укриват предмети,
чието държане е забранено или върху които следи от престъплението. Не намира законова
опора извършеното действие от разследващия орган по така нареченото „запечатване“ на
12
недвижимия имот.
Безспорно от доказателствата се установява, че собствениците са били лишени
от правото да ползват процесния имот от поставяне на ограничителните ленти и заключване
на помещенията до издаденото постановление за освобождаване достъпа до имота и
представения по делото приемо-предавателен протокол
С действията по поставяне на ограничителни ленти и поставяне на катинар,
ключът от който се съхранява в държавен орган, незаконосъобразно е отнето владението и е
ограничен достъпа на собствениците до собствения имот. Незаконосъобразно е ограничен
достъпа на собствениците до обекта. Незаконосъобразно и неоснователно е твърдението,че
би могла да възникне необходимост от допълнителни следствени действия
По изложените съображения съдът намира, че е налице основание за ангажиране
отговорността на Прокуратурата за причинените на ищците вреди, като следва съдът да се
произнесе по всяка от претенциите на ищците поотделно.
По претенцията за осъждане на ответника да заплати на И. М. А. и
Ф.В. сумата от по 3553,50 лева за причинени имуществени вреди, представляващи
ремонт на покривни работи и ремонт на водопроводни тръби, за периода от 02.08.2012
г. до 23.12.2015г., съдът същата за основателна и доказана по основание и размер,като в
тази част решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди. На осн.чл.272 от ГПК,съдът препраща към мотивите на ВРС.
С оглед наведените във въззивната жалба от страна на Прокуратурата на
РБ възражения следва да се посочи, че :
Безспорно се установява от разпитаните по делото свидетели, Х.И. и К.М.,чиито
показания настоящият въззивен състав керидитира, се установява, че към момента
на сключване на договора за наем / 30.11.2011 г/ ,по силата на който ищците са отдали
имота под наем, същият е ремонтиран и предаден в добро състояние, не е имало течове,
паднали мазилки и други повреди по него. Сградата е била в добро състояние, не е имало
пропадане на покрив, течове, ръждясали тръби и прочие.
Запечатването на имота е извършено на 22.03.2012 г., пет месеца след
предоставянето му наемателя, поради което възражението на Прокуратурата, че имотът не
се е намирал в добро състояние са неоснователни.
Настоящият въззивен съд изцяло кредитира приетата пред РС-Девня, по ч.гр.д.
№ 353/2015 г. по реда на чл. 207 от ГПК комплексна съдебно-техническа и съдебно-
оценителна експертиза относно установените щети – пропадане на част от покрива,
нарушена фасада, фуги, напукани водопроводни тръби, доколкото същата е извършена
непосредствено след връщане на владението върху имота от Прокуратурата. Имотът не е
използван след връщането му на собствениците, поради което изводът,който се налага е че
13
тези увреждания са настъпили в периода, в който Прокуратурата неоснователно е
ограничавала достъпа на собствениците до имота.,поради невъзможност на собствениците
да се грижат за имота и естественото му овехтяване, поради обстоятелството, че никой не е
полагал грижи за него . Като невъзможността собствениците да се погрижат за имота си се
дължи на незаоносъобразното действие на лица,върху чиито действия прокуратурата
упражнява надзор за законност. От друга страна прокуратурата не е положила грижата на
добрия стопанин, за да предприеме действия да ограничи риска от повреждане на имота,
чието държане осъществява, без правно основание и в нарушение на нормите на НПК..
Ето защо съдът намира, че поведението се намира в причинно-следствена
връзка с настъпилите вреди. Относно размера на така установените увреждания съдът
кредитира като обективно, пълно и компетентно дадено заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-оценителна експертиза, неоспорена от страните и от която се
установява, че общата стойност на ремонтните покривни работи и ремонт на водопроводни
тръби възлиза на 7107лв. Ищците са съсобственици при равни права, поради което и следва
да понесе разходите за имота по равно. Ето защо Прокуратурата следва да обезщети всеки
от съсобственици със сумата от 3553,50лв. , поради което предявените искове се явяват
изцяло основателни в този претендиран размер.
С оглед изложеното основателно е искането на ищците за присъждане на
законната лихва от датата на връщане на фактическата власт върху имота -23.12.2015 г. до
окончателното плащане на задължението.
В обобщение решението на ВРС в тази част като правилно и законосъобразно
следва да се потвърди.
Неоснователно е възражението от ответната страна за погасяване по давност на
претенциите.
Правилно и законосъобразно ,първоинстанционният съд е приел, че давността
започва да тече от момента, в който е прекратено действието, с което се пречи на
собственика да ползва имота си
По претенцията за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците от
по 13760 лева, обезщетение за лишаване от ползването и неотдаването под наем на
процесния недвижим имот за периода от 02.08.2012 г. до 23.12.2015г., съдът намира
следното:
Настоящият въззивен състав приема,че решението на Районния съд в тази част
като неправилно и незаконосъобразно следва да се отмени и вместо него да се постанови
друго,по следните съображения.
Ползването на една недвижима вещ като собственическо правомощие
14
предполага възможност за титуляра на правото на собственост на фактическо използване на
вещта лично или чрез другиго, без промяна на субстанция и параметри като площ, граници
и функционално предназначението, респективно извличане на ползи и добиви.
Правото на собственост дава възможност на неговия титуляр да владее ползва и
се разпорежда със вещта- обект на това абсолютно субективно материално право. За
останалите субекти съществува абстрактното задължение да не проявяват поведение, с което
да препятстват собственикът да упражнява правомощията си на собственик на конкретна
движима или недвижима вещ.
Първоинстанционният съд е формирал неправилен извод, че ищецът-
собственик не може да реализира правото си на обезщетение за вреди на основание 49 във
вр. чл. 45 ЗЗД , резултат на невъзможността за времето на незаконосъобразното запечатване
на помещенията да ползва собствеността си, защото не е доказал сигурното настъпване и
размера на търсената пропусната полза.
Констатираните пороци на първоинстанционното решение , налагат неговата
отмяна. Незаконосъобразността на първоинстанционното решение в случая , е резултат на
незаконосъобразния извод , че ищцовата страна е заявила искане за обезщетяване на
„предполагаема „ пропусната полза , а не иск за обезщетение на преки вреди , съставляващи
паричен еквивалент на ползата от която собственика е лишен за времето на неоснователно
наложената мярка за периода от 22.03.2012 год до 23.12.2015 година.
Заявеният иск е иск за обезщетение на вреди вследствие на късното предаване на
процесния имот страна на разследващите органи на собственика,на осн чл..49 ЗЗД .,
Претенцията касае иск за ангажиране отговорността на ответника по причина , че в резултат
на неговото неправомерно процесуално поведение взискателят търпи вреди. В
случая, ищците по делото търпят вреди за това, че като собственици на недвижимия имот,
не е могъл да упражнява правото си на владение и ползване. Претърпяната вреда не е
пропусната полза , вредата му на първо място е ползата от която е лишен като собственик.
Не се касае до предполагаема вреда от реализиране на други облаги или ползи , които биха
довели до увеличаване имуществото на собственика, а до реална вреда, резултат на
невъзможността да упражни правото си на собственик в пълен обем за времето на
наложеното запечатване на обекта.Отговорността на ответника,органът който упражнява
контрол върху действията на разследващия орган, по чието разпореждане е наложено
запечатване на помещенията, почива на принципите за реализиране на деликтната
отговорност , макар и като безвиновна, като обхваща обезщетяване на причинените вреди.
По тези съображения заявеният от ищците срещу Прокуратурата РБ на иск на
основание 49 ЗЗД във вр. с 45 ЗЗД иск за обезщетяване на вреди, съставляващи паричния
еквивалент на ползата от която ищецът като собственик е лишен от правото си на такъв по
отношение на процесния имот , за времето от запечатване на имота до предаването му
обратно на собственика, се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен .
15
За да определи конкретно размера на вредата, изчислена на база средния пазарен
наем за периода на неоснователното запечатване на обекта , настоящият състав на ВОС
намира, че периодът през който обективно ищцовата страна като собственик е лишена от
възможността да ползва собствената си вещ е за времето от 02.08.2012 год до 23.12.2015 год
. Предвид на данните по делото, базирайки се на констатациите на изслушаната и приета
съдебно експертиза пред районния съд, настоящият състав на ВОС намира, че за посочения
период от време следва да бъде присъдено обезщетение в размер на сумата 13 760 лв ,ведно
със законната лихва , считано от 25.12.2015 год за всеки от съсобствениците на имота- ищци
по настоящето дело . За яснота следва да се посочи , че общият размер на обезщетението е
формирано на база месечния наем за исковия период според изчисленията на вещото лице .
По тези съображения претенциите за заплащане на сумите от по 13760 лева,
обезщетение за лишаване от ползването и неотдаването под наем на процесния недвижим
имот за периода от 02.08.2012 г. до 23.12.2015г. следва да се уважат изцяло.
С оглед извода на настоящия въззивен състав и несъвпадащите изводи на
решаващия състав с изводите на ВРС, решението в тази обжалваната част следва да се
отмени и вместо него да се постанови друго,с което да се уважи предявения иск,съобразно
изложените мотиви .
В тази връзка основателни са исковете и за аксесорните претенции за
присъждане на обезщетение за забава за претендирания период на основание чл. 86 от ЗЗД.
По отношение на претенциите за осъждане на ответника да заплати на
И.А. сумата от 6000 лева, представляваща неимуществени вреди, считано от 02.08.2012
г. до 23.12.2015г., и на Ф. М. В. сумата от 4000 лева, представляваща неимуществени
вреди считано от 02.08.2012 г. до 23.12.2015г., ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от 23.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, съдът приема
същата за основателна и доказана по основание,като възприема изводите на ВРС
относно присъдения размер,като в тази част решението на районния съд като
правилно и законосъобразно следва да се потвърди. На осн.чл.272 от ГПК,съдът
препраща към мотивите на ВРС.
За пълнота на изложението следва да се посочи и следното:
Претенциите за заплащане на неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, претърпени от ищците от поведението на служители на Прокуратурата за
доказани по основание,като в тази насока следва да се има предвид изложеното по горе
относно отговорността на Прокуратурата.
Съгл. Чл.52 от ЗЗД, Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Съгласно задължителните за съдилищата указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени с ППВС № 4/1968 год. определянето на размера на паричното
16
обезщетение за неимуществени вреди следва да се извърши след отчитане на характера на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено,
допълнително влошаване на здравето, морални страдания, възраст и др.
С оглед събраните по делото доказателства, като съобрази характера на
увреждането, последиците върху ищците по делото, настоящият въззивен състав
,приема че действията на следствените органи се е отразило неблагоприятно ищците, като
им е оказало емоционално въздействие, но приема,че определеният от ВРС размер за
обезщетяване на причинените неимуществени вреди е справедлив и компенсира
иззживените от ищците негативни емоции в съответствие с критерия за справедливост по
чл. 52 от ЗЗД,
В обобщение, решението на ВРС в тази обжалвана част следва да се потвърди. .
Неоснователно е възражението за погасяване по давност и на тези вземания,
направено в отговора на исковата молба,въззивната жалба и поддържано в съдебно
заседание.
Претенциите са заявени на 16.03.2016 г., т.е. преди изтичане на законово
предвидената петгодишна погасителна давност от датата на извършване на деликта.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция в полза на въззиваемата
страна следва да се присъдят направените по делото разноски на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК съобразно уважената част от иска- общо за двамата 8 597,17 лв ,съобразно уважената
част от иска пред настоящата въззивна инстанция, съобразно представения списък за
направени разноски .
Мотивиран от изложеното, Варненският окръжен съд съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ решение № 3751/07.08.2020 год постановено по
гр.д. 13333/2019 год по описа на ВРС в частта,с което се :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул.
Витоша № 2, да заплати на И. М. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Провадия, обл.
Варна, ул. „И.“ № 8, сумата от 3553,50 лева (три хиляди петстотин петдесет и три лева и
петдесет стотинки) за причинени имуществени вреди, представляващи ремонт на покривни
работи и ремонт на водопроводни тръби, поради необоснованото запечатване от органите на
досъдебното производство, пр.пр. №187/2012 г. на РП Девня, на недвижим имот -
собственост на И.А. и Ф.В., находящ се в с. Добротич, общ. Вълчи дол, обл. Варна,
представляващ масивна стопанска сграда с площ от 548 кв. м. и неполагане на дължимата
грижа за чуждата собственост, за периода от 02.08.2012 г. до 23.12.2015г., ведно със
17
законната лихва върху сумата, считано от 23.12.2015 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 1000 лева (хиляда лева), представляваща неимуществени вреди,
за същото деяние, считано от 02.08.2012 г. до 23.12.2015г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 23.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.
49 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 вр. 84, ал. 3 от ЗЗД
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул.
Витоша № 2, да заплати на Ф. М. В., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Айтос, ул. „Яне
Сандански“ № 35, сумата от 3553,50 лева (три хиляди петстотин петдесет и три лева и
петдесет стотинки) за причинени имуществени вреди, представляващи ремонт на покривни
работи и ремонт на водопроводни тръби, поради необоснованото запечатване от органите на
досъдебното производство, пр.пр. №187/2012 г. на РП Девня, на недвижим имот -
собственост на И.А. и Ф.В., находящ се в с. Добротич, общ. Вълчи дол, обл. Варна,
представляващ масивна стопанска сграда с площ от 548 кв. м. и неполагане на дължимата
грижа за чуждата собственост, за периода от 02.08.2012 г. до 23.12.2015г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 23.12.2015 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 800лева (осемстотин лева), представляваща неимуществени
вреди, за същото деяние, считано от 02.08.2012 г. до 23.12.2015г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 23.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание
чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 вр. 84, ал. 3 от ЗЗД
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул.
Витоша № 2, да заплати на И. М. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Провадия, обл.
Варна, ул. „И.“ № 8, сумата от 930,68лв. (деветстотин и тридесет лева и шестдесет и осем
стотинки), представляваща сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул.
Витоша № 2, да заплати на Ф. М. В., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Айтос, ул.
„Яне Сандански“ № 35, сумата от 701,64лв.. (седемстотин и един лева и шестдесет и четири
стотинки), представляваща сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА И. М. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Провадия, обл.
Варна, ул. „И.“ № 8 да заплати на Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София,
бул. Витоша № 2, сумата от 60,35лв. (шестдесет лева и тридесет и пет стотинки),
представляваща сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Ф. М. В., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Айтос, ул. „Яне
Сандански“ № 35, да заплати на Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София,
бул. Витоша № 2, сумата от 59,68лв. (петдесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки),
представляваща сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 3751/07.08.2020 год постановено по гр.д. 13333/2019 год
по описа на ВРС в частта,в която се
18
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 13760 лева, представляваща имуществени вреди -
обезщетение за лишаване от ползването на и неотдаването под наем на процесния
недвижим имот - собственост на двамата ищци, находящ се в с.Добротич, общ.Вълчи дол,
обл.Варна, представляващ масивна стопанска сграда за опрасване с площ от 548 кв. м., за
периода от 02.08.2012 г. до 23.12.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
23.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86,
ал.1 вр. 84, ал. 3 от ЗЗД
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул.
Витоша № 2, да заплати на И. М. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Провадия, обл.
Варна, ул. „И.“ № 8, сумата от 13760 лева, представляваща имуществени вреди -
обезщетение за лишаване от ползването на и неотдаването под наем на процесния недвижим
имот - собственост на двамата ищци, находящ се в с.Добротич, общ.Вълчи дол, обл.Варна,
представляващ масивна стопанска сграда за опрасване с площ от 548 кв. м., за периода
от 02.08.2012 г. до 23.12.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
23.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86,
ал.1 вр. 84, ал. 3 от ЗЗД т ЗЗД
ОТМЕНЯ решение № 3751/07.08.2020 год постановено по гр.д. 13333/2019 год
по описа на ВРС ,В ЧАСТТА В КОЯТО СЕ :
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 13760 лева , представляваща имуществени
вреди - обезщетение за лишаване от ползването на и неотдаването под наем на процесния
недвижим имот - собственост на двамата ищци, находящ се в с.Добротич, общ.Вълчи дол,
обл.Варна, представляващ масивна стопанска сграда за опрасване с площ от 548 кв. м., за
периода от 02.08.2012 г. до 23.12.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
23.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, , на основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86,
ал.1 вр. 84, ал. 3 от ЗЗД.
И вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул.
Витоша № 2, да заплати Ф. М. В., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Айтос, ул. „Яне
Сандански“ № 35 сумата от 13760 лева, представляваща имуществени вреди - обезщетение
за лишаване от ползването на и неотдаването под наем на процесния недвижим имот -
собственост на двамата ищци, находящ се в с.Добротич, общ.Вълчи дол, обл.Варна,
представляващ масивна стопанска сграда за опрасване с площ от 548 кв. м., за периода
от 02.08.2012 г. до 23.12.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
23.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86,
ал.1 вр. 84, ал. 3 от ЗЗД.
19
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул.
Витоша № 2, да заплати на И. М. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Провадия, обл.
Варна, ул. „И.“ № 8, сумата от 4 298,50лева , представляваща сторени по делото разноски,
на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул.
Витоша № 2, да заплати на Ф. М. В., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Айтос, ул.
„Яне Сандански“ № 35, сумата от 4 298,58 лева представляваща сторени по
делото разноски на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул.
Витоша № 2, да заплати в полза Варненски окръжен съд д.т. в размер на 1100,80 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20