№ 268
гр. Силистра, 07.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седми ноември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анелия Д. Великова
Членове:Ана Аврамова
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Мирена В. Стефанова
и прокурора Т. Д. Ж.
Сложи за разглеждане докладваното от Анелия Д. Великова Въззивно частно
наказателно дело № 20233400600376 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподател: Д. И. К. – редовно призован, явява се лично, воден от
ОЗ“Охрана“ и с адв.Г..
Защитник: В. Г. Д. – редовно призована, явява се лично.
Страна: Окръжна прокуратура – редовно призовани, явява се прокурор
Т. Ж..
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ.Г.: Моля да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Няма процесуални пречки, моля да се даде ход на
делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки, предвид което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО.
Същото е образувано по частна жалба от обв.Краниев срещу
определение на СсРС, с което му е взета мярка за неотклонение „задържане
под стража“ по досъдебното производство. Излагат се съображения за липса
на обосновано предположение и липса на налична опасност обвиняемият да
се укрие или да извърши друго престъпление.
АДВ.Г.: Поддържам жалбата. Нямам искания.
1
ПРОКУРОРЪТ: Считаме жалбата срещу постановената мярка за
неотклонение по отношение на обв.Д. К. за процесуално допустима, а по
съществото си за неоснователна. Нямаме искания. Надявам се да се запознаем
със съображенията на страните, тъй като жалбата има бланков характер.
Запознат съм с представените допълнителни материали по ДП.
ОБВ.Д. К.: Поддържам си жалбата.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна и дава ход
ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ.Г.: Моля да уважите подадената жалба и отмените определението
на СсРС. Считам, че след анализ на събраните доказателства и най-вече
допълнителните такива - разпити на пострадал, които са приложени в
настоящото производство, следва извода, че обоснованото предположение, че
обвиняемият е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение, не е налице. Обвинението му по чл.144 от НК изисква най-вече да
е налице основателен страх за осъществяването на съответната закана или
друго противобранно действие, описано в чл.144 от НК, ако предположим, че
такова е налице. Видно и от показанията на пострадалия, такъв страх не само,
че не е налице, а и същият обясни защо е подал в крайна сметка жалбата. От
всичко това следва извода, че едно от основните изисквания за вземане на
мярката за неотклонение „задържане под стража“ не е налице, а именно
липсата на обосновано предположение. Ето защо, моля, по отношение на
подзащитния ми да му бъде определена по-лека мярка за неотклонение, която
и да е било тя от трите, по-лека от „задържане под стража“, като считам, че по
този начин ще бъдат защитени и неговите интереси и едновременно с това ще
се изчака приключването на наказателното производство, какъвто и да е
неговият край. В този смисъл моля да се произнесете.
ОБВ.К.: Ако може да ми определите друга мярка докато се установи
истината. Не съм заплашвал никого, не съм докосвал и с пръст баща ми.
ПРОКУРОРЪТ: Настоящото производство е по реда на чл.64 от НПК
или съдебен контрол на взета вече мярка за неотклонение „задържане под
стража“ от страна СсРС по отношение на обв.К.. Това е производство, в което
следва да се прецени от решаващия състав дали по време на вземане на тази
най-тежка мярка за неотклонение са били налице всички процесуални
предпоставки за това. Считам, че първоинстанционното съдебно решение за
вземане на тази мярка за неотклонение „задържане под стража“ и към
момента на вземане е било законосъобразно и добре мотивирано.
Накратко ще се мотивирам какво имам предвид. По отношение на
обв.К. е било повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ
характер, което е тежко по смисъла на закона и за което се предвижда
2
наказание по вид „лишаване от свобода“. Считам, че в противовес на
твърдяното от страна на процесуалния представител на обвиняемия, както и
към момента на вземане на мярката за неотклонение, така и към настоящия
момент, е налице обосновано предположение за това, че обвиняемият е
съпричастен към престъплението, в което е бил обвинен. Наред с това считам,
че са налице и кумулативните предпоставки, визирани в текста на чл.63 от
НПК, а именно това, че има реална опасност обвиняемият да се укрие или да
извърши друго престъпление. Още повече предвид тежката съдебна
обремененост на същия тези предпоставки се предполага, че са налице
предвид разпоредбата на чл.63, ал.2, т.2 от НПК.
Да се върнем за момент на обоснованото предположение за извършено
престъпление. Да, действително, налице са различни и противоречиви
показания от страна на пострадалия по делото в лицето на бащата на
обвиняемия. Следва да се посочи, че делото е било образувано на
27.10.2023г., т.е. изминали са 7 работни дни. За тези 7 работни дни може да се
каже, че пострадалият по делото е дал общо взето 2 или 3 пъти показания,
които взаимно се изключват или си противоречат от това, че обвиняемият на
инкриминираната дата действително е счупил прозорците на неговата къща,
заплашвал го е с убийство, държал е брадва в ръка, а последните депозирани
показания са в насока, че нищо подобно не се е случвало, че се е случвало да
има пререкания между баща и син, но в никакъв случай не толкова тежки, че
да мотивират повдигането на такова тежко обвинение по отношение на
обв.К.. Искам да посоча, че в материалите, които допълнително са били
изискани от настоящия съдебен състав, се намират и свидетелски показания,
които напълно кореспондират с първоначално дадените такива, а що се касае
до внесените впоследствие противоречия, то тези показания ще се ценят
наравно и с останалите показания, които тепърва предстои да бъдат събирани
в настоящото производство и да се прецени от тази гледна точка кои са
достоверни и кои не, респективно дали са налице основанията за реализиране
на наказателна отговорност, евентуално за лъжесвидетелстване в това
производство. Считам, че по делото освен обоснованото предположение за
налична заплаха за убийство, мотивираща повдигане на обвинение по
смисъла на чл.144, ал.3 от НК, са налични и доказателства за извършване на
хулигански действия по смисъла на НК, но това е в преценката на
наблюдаващия прокурор.
Ето защо считам, че реалните опасности, които допълнително са
гарантирани от разпоредбата на чл.63, ал.2, т.2 от НПК, както и останалите
предпоставки, напълно са били достатъчни законосъобразно СсРС да
постанови тази най-тежка мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Предвид това ще моля изцяло да потвърдите първоинстанционното
решение и оставите жалбата без уважение като неоснователна и недоказана.
Реплика АДВ.Г.: Моля Ви да имате предвид, че едните от показанията,
3
които са дадени от пострадалия, са в деня преди гледане на мярката за
неотклонение от първоинстанционния съд. Тези разпити не са били
приобщени към него момент, за да може съдът да се запознае с тях. Така или
иначе към настоящия момент съдът следва да обсъди дали мярката е
адекватна на повдигнатото към момента обвинение. Дали прокуратурата
впоследствие ще повдига друго обвинение, това е друг въпрос, а и от
казаното от представителя на прокуратурата, че едва ли не имаме някакво
деяние, което може да се квалифицира, че е извършено по хулигански
подбуди, при условие, че ако има деяние, то е извършено в дома на
обвиняемия и касае него и неговия баща, деяние по хулигански подбуди няма
как да бъде извършено.
Освен това, ако приемем, че пострадалият действително е изпитвал
основателен страх, няма да се стига до там, че от момента на задържането на
обвиняемия и до настоящия момент, включително и сега пострадалият е бил
на входа на съда и искаше да се качи в залата, няма да ходи да моли
институциите всеки ден да пуснат сина му. Дори и да има други
доказателства, косвени, относно обвинението, в крайна сметка е важен
момента за наличието на основателен страх, който може да се извлече
единствено от показанията и състоянието на пострадалия.
Дуплика ПРОКУРОРЪТ: Като контрапункт на това, което каза
процесуалният представител на обвиняемия, ако го нямаше основателният
страх, човекът нямаше да дойде лично в прокуратурата и да търси
наблюдаващия прокурор, за да съобщи за случилото се.
Съдът дава възможност за последна дума на обвиняемия.
ОБВ.Д. К.: Ако може да ми определите друга мярка докато се докаже
наистина, че не съм заплашвал никого. Баща ми е бил афектиран от това, че
съм счупил прозорците и затова на другия ден е отишъл да се оплаче в
прокуратурата и в полицията, за да ме задържат за 24 часа.
След тайно съвещание съдът се произнесе със следното
О П Р Е Д Е Л Е Н ИЕ
Настоящото производство е по реда на чл.64, ал.8 от НПК.
Образувано е по жалба на обвиняемия Д. К. по ДП № 570/2023г. по
описа на РУ-Силистра срещу определението на СсРС, с което на обвиняемия
е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Редовно призовани, в съдебно заседание страните се явяват лично.
Жалбата се поддържа изцяло, като се оспорва наличието на обосновано
4
предположение за извършено престъпление по повдигнатото обвинение по
чл.144, ал.3 от НК.
Становището на Окръжна прокуратура е, че определението на СсРС е
правилно, законосъобразно и мотивирано, с оглед на което се прави искане
същото да бъде потвърдено и да бъде отхвърлено искането на защитата за
изменение на мярката за неотклонение в по-лека.
Видно е, че към момента на произнасяне на първоинстанционния съд от
дата 30.10.2023г., не всички доказателствени материали са били приложени
към делото, за да може първоинстанционният съд да се запознае с тях и да ги
вземе предвид при постановяване на реализирания съдебен акт, а именно,
протокол за разпит на пострадалия от 28.10.2023г., който е липсвал в
материалите по делото.
Запознавайки се с всички налични към момента доказателства,
настоящата инстанция преценява, че жалбата, макар и допустима, се явява
неоснователна по следните съображения:
От наличните по делото такива доказателства се установява, че на
27.10.2023г. срещу 28.10.2023г. обвиняемият е предприел противоправни
действия срещу имуществото на своя баща, като е пристъпил към чупене на
прозорци и други вещи в дома на пострадалия. Това е предизвикало
основателен страх у пострадалия, който бос и по пижами е напуснал дома си
и е сигнализирал за това действие съответните органи на полицията чрез
тел.112. Пострадалият е посетил, на следващия ден, Районна прокуратура, за
да търси дежурен прокурор, който да бъде уведомен за случилото се и да
предприеме съответните действия.
Всичко това е довело до наличието на извод за обосновано
предположение, че именно К. е извършител на деянието по чл.144, ал.3 от
НК, което е мотивирало съответно РП-Силистра и СсРС да преценят, че са
налице предпоставките на чл.63 от НК за вземане на най-тежка мярка за
неотклонение.
Макар впоследствие да са събрани доказателства, които да
разколебават обоснованото предположение за извършването на точно това
престъпление, то по делото съществуват данни, от които може да се направи
друг извод. Така нареченото „работно обвинение“ може да търпи изменения и
неговата цифрова квалификация не обвързва съда при преценката дали е
налице обосновано предположение за съпричастност на дадено лице /арг. От
чл. 63, ал.1 от НПК/
Правната квалификация на самото престъпно деяние следва да е
обвързана с фактическото обвинение, което в случая обосновава
предположение за извършено престъпление по по чл.144, ал.1 от НК в
условията на домашно насилие - чл.144, ал.3, предложение „последно“, във
вр. с ал.1 от НК, което престъпление се явява тежко по смисъла на закона и
съответно такова от общ характер.
Дали се касае за друг вид квалификация като унищожаване и
5
повреждане на чуждо имущество, по смисъла на чл. 216 от НК ще бъде
установено в хода на разследването, което към настоящия момент е в твърде
начална фаза.
В този ред на мисли съдът преценява, че макар да е налице
разколебаване относно „заканата за убийство“, то са налице достатъчно данни
по делото, които да обосноват друга правна квалификация и да се направи
извод за обосновано предположение за извършване на престъпление от
страна на обвиняемия. Реалната опасност за извършване на престъпление се
извлича от предходните осъждания на обвиняемия, видно от приложената
справка за съдимост , а така също и от данните, изложени при разпита на
пострадалото лице, където многократно е повторено, че това не е инцидентен
случай и такива противоправни действия от страна на обвиняемия са
предприемани и назад във времето
С оглед на горното, настоящата инстанция преценява, че са налице
предпоставките на чл.63, ал.1 от НПК, поради което ревизираното
определение на Първоинстанционния съд е законосъобразно и обосновано,и
следва да бъде потвърдено.
Предвид горното и на основание чл.64, ал.8 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение № 366 от 30.10.2023г. по ЧНД № 697/2023г.
на Силистренски районен съд, с което на обв.Д. И. К., ЕГН **********, е
взета постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“ по ДП №
1886 ЗМ 570/2023г. по описа на РУ-Силистра.
Настоящото определение е окончателно.
Протоколът е воден в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10:35 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6