О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№………../……..02.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в закрито
съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
търговско
дело №218 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция, действащо
чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр.София, ж.к.“Младост
4“, Бизнес парк София, сгр.14, представлявано от юрисконсулт П П, против Решение
№5065 от 21.11.2019г. по гр.д.№17341/2018г. на РС Варна, с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателя, против Д.Т.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***,
действащ чрез особен представител адв. Г
А, със съдебен адрес:***, офис 5, искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. с
чл.415 от ГПК, чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.79, ал.1 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане на установено, че въззиваемият дължи на въззивника, както
следва: -сумата от 3890лв., представляваща
незаплатена главница по револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна
карта MasterCard CARD-14324866., към договор за кредит №PLUS-12815800; -сумата от 107.80лв., представляваща такса транзакция; -сумата от 32лв., представляваща месечна такса за обслужване на картата; -сумата от 181.74лв., представляваща застрахователна
премия; -сумата от 952.59лв.,
представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от 01.03.2017г. до
11.10.2017г. и -сумата от 213.75лв., представляваща мораторна лихва,
начислена за периода от 11.10.2017г. до 11.04.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда-20.04.2018г. до окончателното ѝ изплащане, за които суми има издадена Заповед №4269/04.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№5715/2018г. на РС Варна.
В жалбата се
излага, че решението на РС Варна е неправилно, като се оспорва изводът на
първоинстанционният съд, че ищецът не е заявил дали ще се ползва от оспореният
от ответника договор PLUS-12815800. Сочи, се че в молба от 17.10.2019г., от
пълномощникът на ищеца е посочено, че се поддържат приложените с исковата молба
доказателства, сред които е и оспореното писмено доказателство. Поддържа се, че
претенциите не се основават на договор за кредит PLUS-12815800, поради което и
решаващият извод на съда, че страната претендира заплащане на суми по
изключеният от доказателствения материал договор, е неправилен. Сочи се, че с
договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-12815800, оторизационен код
а6594048, е сключен договор за паричен кредит PLUS-12815800 и е предвидена
възможност на кредитополучателя за ползване на кредитна карта, от която той, се
е възползвал като е активирал и ползвал предоставената му кредита карта
CARD-14324866. Поддържа се, че с горепосочения договор между кредитора и
кредитополучателя, са възникнали две различни и независими едно от друго
правоотношения-едно по договор за кредит PLUS-12815800 и друго по револвиращ
кредит CARD-14324866. Сочи се, че предмет на настоящото производството, е
единствено задължението по револвиращият потребителски кредит CARD-14324866, а
вземането по кредит PLUS-12815800, е извън предмета на производството. Ето защо
се поддържа, че изключването на договор PLUS-12815800 от доказателствения
материал, е ирелевантно за основателността на исковата претенция, която е
предмет на настоящото производство. Сочи се, че вземането по договор за кредит
PLUS-12815800, е предмет на ч.гр.д.№5713/2018г. на РС Варна. Поддържа се, че
приемайки, че вземането на ищеца, се основава на договор за кредит
PLUS-12815800, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, тъй
като този документ сам по себе си не би могъл да обоснове, както
основателността, така и неоснователността исковата претенция, чийто предмет е
вземането по договор за кредит CARD-14324866, за което е издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№5715/2018г. на РС Варна. Поддържа се още, че оспореният извод
на съдът, е неправилен и предвид реалния характер на договора за заем, като се
сочи относима съдебна практика. Твърди се, че в границите на
първоинстанционното производството, по безспорен начин е установено, че от
ответника са усвоявани суми от кредитния лимит по револвиращия кредит, което
води до възникване на задължение за връщането им от кредитополучателя,
респективно за плащане на минимална погасителна вноска. Ето защо се поддържа,
че съдът неправилно е приел, че страните не са обвързани от облигационно
правоотношение. С оглед изложеното, се моли за отмяна на атакуваното решение и
уважаване на предявените претенции.
В срока по чл.263
от ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се
поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че фактическата
обстановка по делото, е напълно изяснена въз основа на събраните по същото
доказателства, както и че направените от съда правни изводи, са правилни и
обосновани. Твърди се, че за да се докаже иска, на първо място е необходимо
ищеца да установи основанието за възникването на задължението, което в случая
не е сторено. Сочи се, че ответната страна надлежно, е оспорила автентичността
на приложеният като доказателство договор за кредит, поради което в тежест на
ищеца, е вменено да установи, че страните се намират във валидно облигационно
правоотношение по договор за потребителски кредит за покупка на стоки,
респективно че по искане на ответника, е отпуснат и револвиращ потребителски
кредит с издаване на кредитна карта. Сочи се, че с определението, съдържащо
проект за доклад, съдът изрично е указал на ищеца да представи оригинала на
договора за банков кредит, което указание не е изпълнено. Ето защо договорът за
банков кредит правилно е изключен от доказателствата по делото, респективно
искът е останал недоказан, защото не е установено, какво е неговото основание и
какъв размера на дълга. В заключение се поддържа, че решението, с което са
отхвърлени исковете като неоснователни и недоказани, е правилно и
законосъобразно. Моли се за потвърждаване на атакуваното решение.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
В хода на
проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря
на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като са подадени в срок от надлежна
страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими
приложения. От друга страна с оглед факта, че ответникът се представлява от
особен представител, за редовността на производство, следва да се събере
депозит за полагащото се възнаграждение на особеният представител, което се
дължи авансово от въззивника-ищец. Ето защо на жалбоподателят, следва да укаже
да внесе депозит в размер на 300лв., с предупреждение, че при неизпълнение
жалбата му ще бъде върната като нередовна.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267
от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА
разглеждане въззивната
жалба на “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция, чрез “БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, против Решение №5065/21.11.2019г. по
гр.д.№17341/2018г. на РС Варна, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя, против Д.Т.Д., действащ чрез особен представител адв.Г А, искове
с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК, чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ
и чл.79, ал.1 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за приемане на установено, че
въззиваемият дължи на въззивника, както следва: -сумата от 3890лв.,
представляваща главница по револвиращ потребителски кредит под формата на
кредитна карта MasterCard CARD-14324866., към договор за кредит №PLUS-12815800;
-сумата от 107.80лв., представляваща такса транзакция; -сумата от 32лв.,
представляваща месечна такса за обслужване на картата; -сумата от 181.74лв.,
представляваща застрахователна премия; -сумата от 952.59лв., представляваща
възнаградителна лихва, за периода от 01.03.2017г. до 11.10.2017г. и -сумата от
213.75лв., представляваща мораторна лихва, за периода от 11.10.2017г. до
11.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда-20.04.2018г. до окончателното ѝ изплащане, за които
суми има издадена Заповед №4269/04.06.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№5715/2018г. на РС Варна.
УКАЗВА на “БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция, чрез “БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България, гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София,
сгр.14, че следва в едноседмичен срок от съобщаването, да представи доказателства за внесен по
особената сметка на ВОС, депозит за възнаграждение на назначеният особен
представител на ответника-длъжника, дължимо за въззивното производство в размер на 300лв., като я ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение
въззивната жалба ще бъде върната като нередовна.
НАСРОЧВА производството по в.т.д.№218/2020г. на ОС Варна
в открито съдебно заседание на 18.03.2020.
от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис
от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.