Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 19.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мелиха
Халил и при участието на
прокурор Георгиева от Окръжна
прокуратура - Кърджали, като разгледа
докладваното от съдия Шефки административно
дело № 31 по описа на КАС за 2020 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, във вр. с чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по искова молба от ЕТ „Е.Б.
-75“ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** чрез управителя Е.Б.Х., срещу
Национална агенция по приходите - София. Ищецът твърди, че с Наказателно постановление
№394923-F398711/07.01.2019 г., издадено от директора на
Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Пловдив,
му била наложена имуществена санкция за нарушение на Закона за данък
върху добавената стойност. С окончателно
Решение от 10.10.2019 г., постановено по канд №110/2019 г. по описа на Административен съд Кърджали,
било отменено Решение №126/12.04.2019г. постановено по анд
№204/2019 г. по описа на РС- Кърджали, както и Наказателно постановление №394923-F398711/07.01.2019 г., издадено от директора на Дирекция „Контрол“
при ТД на НАП-Пловдив. В исковата молба се сочи, че в производствата пред РС- Кърджали
и АС-Кърджали, ищецът бил защитаван от адвокати, на които заплатил адвокатско възнаграждение
общо в размер на 450 лв., съгласно сключени договори за правна защита и съдействие.
Счита, че от незаконосъобразното наказателно постановление, за него е произтекла
имуществена вреда в размер на 450 лв., съставляваща заплатената сума за адвокатско
възнаграждение по водените дела пред РС – Кърджали и АС-Кърджали. Иска от съда да
постанови решение, с което да осъди ответника, да му заплати сумата от 450 лв.,
като обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски
за адвокатски хонорар по анд №204/2019 г. по описа на
РС –Кърджали и канд №110/2019 г. по описа на
АС-Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума, от датата на предявяване
на исковата молба до нейното окончателно заплащане. Претендира и направените по
настоящото дело разноски. В писмено становище, процесуалният представител на
ищеца, поддържа предявения иск, по изложените в него съображения.
Ответникът
– Национална агенция по приходите - София, чрез пълномощника си – гл.ю.к. Д., оспорва
предявения иск. Счита, че в случая не е налице имуществена вреда, причинена на
ищеца, вследствие на незаконосъобразен акт на администрацията. Сочи, че заплатеният от ищеца адвокатски хонорар не
представлява вреда, по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ, както и че представеният
договор за правна защита и съдействие е частен диспозитивен
документ, който не се ползва с материална доказателствена
сила, при липсата на доказателства за реално плащане на сумата- разходен и
приходен касов ордер. Възразява и срещу искането за присъждане на
лихва.Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Кърджали, намира иска за основателен и доказан.
Счита, че в случая е осъществен фактическия състав на чл.1 от ЗОДОВ. Налице е незаконосъобразен
акт, отменен по съответния ред, както и претърпени имуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от този акт.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата
на страните, приема за установено следното:
Безспорно е по делото, че с Наказателно постановление №394923-F398711/07.01.2019 г., издадено от директора на
Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Пловдив, на ищеца е било наложено наказание
имуществена санкция за нарушение на Закона за данък върху добавената стойност.
С окончателно Решение №153/10.10.2019 г., постановено по канд №110/2019
г. по описа на Административен съд Кърджали, било отменено Решение
№126/12.04.2019 г. постановено по анд №204/2019 г. по
описа на РС- Кърджали, както и Наказателно
постановление №394923-F398711/07.01.2019
г. Последните обстоятелства се установяват и от доказателствата, събрани в хода
на производството по анд №204/2019 г. по описа на РС-Кърджали
и канд №110/2019 г. по описа на КАС, приложени по настоящото
дело.
Видно от договор за правна защита и съдействие
№***/*** г., и пълномощно от същата дата, намиращи се в кориците на анд №204/2019 г. по описа на РС- Кърджали процесуалното представителство
и защита на едноличния търговец пред РС - Кърджали е осъществено от адв.П. С. В договора за правна защита е визиран предмет: оказване
на правна защита и съдействие по анд №204/2019 г. по
описа на РС-Кърджали и е договорено възнаграждение в размер на 300 лв. Към датата
на сключване на договора, уговореното адвокатско възнаграждение е отбелязано като
изплатено.
Според приложения по канд №110/2019 г. по описа на КАС, договор за правна защита
и съдействие №***/*** г., и пълномощно от същата дата, процесуалното представителство
и защита пред АС Кърджали е осъществено от адв.Т. Б. Договорено
е възнаграждение в размер на 150 лв., която сума е отбелязана като изплатена в
брой, към датата на сключване на договора.
При така приетото за установено
от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните изводи по допустимостта
на иска:
Изпълнено е
условието на чл.204, ал.1 от АПК - искът
е подаден от лице с надлежна процесуална легитимация и насочен против надлежен ответник.
Съгласно чл.
204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същия да е предявен след
отмяна на административния акт, по съответния ред. В процесния
случай се претендират имуществени вреди от
отменено наказателно постановление, издадено от директора на Дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП-Пловдив. По отношение на характера на дейността по административното
наказване, е прието Тълкувателно постановление №2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и
І и ІІ колегия на ВАС, според което, независимо от правораздавателния й характер,
тази дейност е административна, тъй като се осъществява от административни по своя
вид органи, извършва се по административен ред и чрез упражняване на властнически
метод, като определящо в случая е обстоятелството, че това е властнически акт,
издаван от административен орган по повод възложени му от закона правомощия и по своето съдържание представлява изпълнение
на административна дейност.
По изложените
съображения и тъй като в случая се установи, че процесното
НП е отменено от компетентния административен съд с влязло в сила съдебно решение,
постановено по анд №110/2019 г. на АС Кърджали предявеният
иск се явява допустим за разглеждане от настоящия административен съд, по реда на
чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
Разгледана по същество исковата претенция е и основателна, по следните
съображения:
Предявения
иск за обезщетение е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Разпоредбата
на чл.1 от ЗОДОВ въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени
на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия
на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна
дейност, като е предвидено исковете да се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл.
4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това,
дали са причинени виновно от длъжностното лице. Горните две разпоредби съответстват
и доразвиват предвиденото в нормата на чл.7 от Конституцията на РБ, според която
държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни
органи и длъжностни лица.
За
да възникне право на обезщетение в това производство, е необходимо да са налице
едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2. вреда от този
акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между незаконосъобразния
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките
три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпените
имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца след
засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените
загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото имущество.
Налице е първата
предпоставка – незаконосъобразен акт – наказателно постановление, издадено от административен
орган, отменено с влязло в сила съдебно решение.
Съдът намира,
че е налице и причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт, както и причинна
връзка между причинената вреда и незаконосъобразното наказателно постановление.
В случая, ищецът претендира имуществени
вреди в размер на 450 лв., представляващи платен адвокатски хонорар за процесуално
представителство и защита при обжалване на издаденото срещу него наказателно постановление.
Установено е по делото, че именно
във връзка с оспорване на наказателното постановление, ищецът в настоящото производство
е упълномощил адвокат и е заплатил адвокатски хонорар в размер на 450 лв., уговорен
и изплатен, според представените договори за правна защита и съдействие. Ищецът
не би ангажирал адвокат и не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не бе издадено
незаконосъобразното наказателно постановление, като намаляването на неговото имущество,
поради заплащане на адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на НП.
В тази връзка, издаденият от административния орган акт е необходимо условие за съществуване
на договора за правна помощ и съдействие, сключен именно с цел защита срещу конкретния
акт.
Съдът приема, че адвокатската
защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора и е
израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси,
поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен
акт – отмененото наказателно постановление. Следва да се има предвид също, че в
проведеното производство по Закона за административните нарушения и наказания, не
е бил предвиден ред за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение.
Поради това, извършените разходи за адвокатски хонорар, в производство по оспорването
на наказателно постановление, приключило с неговата отмяна, представляват имуществена
вреда, по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, която не е възстановена, и за която ответникът
дължи обезщетение, на основание чл.4 от ЗОДОВ
/в този смисъл и ТР №1/15.03.2017 г. по ТД №1/2016 г. на ОСС на ВАС/. По
горните съображения, неоснователни са доводите на ответната страна за липса на
причинена на ищеца вреда. По отношение на възражението, че представените
договори за правна защита и съдействие не се ползва с материална доказателствена сила, при липсата на доказателства за
реално плащане на сумата- разходен и приходен касов ордер, следва да се
отбележи, че надлежно сключените договори за правна защита и съдействие са
задължителни за страните по тях, като в частта по отношение на отбелязаното
плащане в брой имат значението на разписка за извършено плащане.
По изложените съображения
настоящият съдебен състав счита, че са налице всички предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника, на основание чл.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените
от ищеца имуществени вреди в размер на 450 лева, представляващи платените от него
разноски за адвокат по анд №204/2019 г. по описа на РС
- Кърджали и по канд
№110/2019 г. по опис на АС-Кърджали, поради което предявеният иск е основателен
и следва да бъде уважен, ведно с претендираната законна
лихва върху горната сума, от датата на предявяване на исковата молба до нейното
окончателно заплащане.
При този изход на спора, на основание чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ, следва ответникът да заплати
на ищеца и направените в настоящото дело разноски, в размер на 50 лева, за внесената от ищеца държавна такса.
Така мотивиран, Административен съд Кърджали
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
Национална
агенция по приходите - София да заплати на ЕТ „Е.Б. -75“ ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, сумата от 450 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, за изплатено адвокатско възнаграждение за правна
защита и съдействие в производството по анд №204/2019
год. по описа на Районен съд – Кърджали и канд
№110/2019 г. по описа на АС-Кърджали.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите -
София да заплати на ЕТ „Е.Б. -75“ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
направените по настоящото дело разноски в размер на 50 лв.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: