Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Б.С., 11.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, Първи граждански състав, в публично
съдебно заседание на 12 февруари, Две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ГЕРДОВА
при секретаря Таня Т., като разгледа
докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 680/2019 год. по описа на РС-Б.С., за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от Х.П.П.,
ЕГН **********, действащ като едноличен
търговец с фирма ЕТ „С.П.", със седалище и адрес на управление ***, ЕИК
*********, чрез пълномощника си адв.Н.С. ***, офис № 5 срещу И.Т.Х., ЕГН ********** и Е.Т.Х., ЕГН ********** и двамата
с адрес
за призоваване с.Г.,
обл.В., ул. „Козлодуй" № 9, с която е поискал да се осъди първият
ответник И.Т.Х. да заплати на ищеца Х.П.П., действащ като едноличен търговец с
фирма ЕТ „С.П.", общата сумата 6192,16 (шест хиляди сто деветдесет и два
лева и 16 ст.) лв. - главница, от която: сумата 3000.00 лв. (три хиляди) лв.,
като получена без основание, сумите 2400.00 лв.
(две хиляди и четиристотин) лева и 792,16 лв.(седемстотин деветдесет и
два лева и 16 ст.) лв. като получени от името и за сметка на ЕТ „СНИ- КОМЕРС-1-Х.П.",
но неотчетени на едноличния търговец, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяването на исковете-21.05.2019г. до окончателното
заплащане, както и направените от ищеца по делото разноски.
Да се осъди втората ответница Е.Т.Х., ЕГН ********** да заплати на ищеца Х.П.П., ЕГН **********,
действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ „С.П.", ЕИК ********* общата
сума 3917,61 (три хиляди деветстотин и
седемнадесет лева и 61 ст.) лв. -главница, от която: сумата 631,87 (шестстотин
тридесет и един лева и 87 ст.) лв. - получена без правно основание рента за
2014 год., сумата 758,24 (седемстотин петдесет и осем лева и 24 ст.) лв. -
получена без правно основание рента за 2015 год., сумата 758,25 (седемстотин
петдесет и осем лева и 25 ст.) лв. - получена без правно основание рента за
2016 год., сумата 884,62 (осемстотин осемдесет и четири лева и 62 ст.) -
получена без правно основание рента за 2017 год. и сумата 884,63 (осемстотин
осемдесет и четири лева и 63 ст.) лв. – получена без правно основание рента за
2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването
на исковете-21.05.2019г. до окончателното заплащане, както и направените от
ищеца по делото разноски.
С исковата молба е поискал да бъде
допуснато обезпечение по висящ иск и наложена обезпечителна мярка “ВЪЗБРАНА”
върху следните процесните недвижими имоти, като с определение постановено в
з.з. от 22.05.2019г. е допуснал обезпечение на висящ иск и наложена възбрана
върху посочените недвижими имоти.
С определение постановено в з.з. на
26.09.2019г. на основание чл.402 от ГПК съдът отменил обезпечението допуснато с
определение от 22.05.2019г. и обезпечителна заповед издадена на 07.06.2019г. в
частта, с което е наложена обезпечителна мярка “ВЪЗБРАНА” върху недвижим имот
представляващ НИВА с площ 25.858 дка, находяща се в землището на с.Г., Община Б.С.,
област В., местност „ТЕВО ДЪРВО",
представляваща имот №
066025 по плана за земеразделяне
на селото, собственост на И.Т.Х., а по одобрената със Заповед №
РД-18-886/30.03.2018г. на Изпълнителният директор на АГКК кадастралната карта и
кадастралните регистри за неурбанизираната територия в землището на с. Г.,
община Б.С., област В. е с идентификатор № 14406.66.25, с площ 25860 кв.м, при
граници: имоти с идентификатори: 14406.66.24, 14406.66.58, 14406.66.57,
14406.66.26, 14406.64.413.
С определение постановено в з.з. на
01.10.2019г. съдът оставил без разглеждане искова молба вх.№ 3744/21.05.2019г.
въз основа на която е образувано гр.д.№ 680/2019г. по описа на БСлРС, предявена
от Х.П.П., ЕГН **********, действащ като
едноличен търговец с фирма ЕТ „С.П."***, срещу Е.Т.Х., ЕГН ********** ***, с правно основание чл.59 от ЗЗД,
за заплащане на исковите суми
На основание 103 от ГПК вр.чл.210,ал.1
от ГПК постановил отделянето на този иск
от производство по гр.д.№ 680/2019г. по описа на РС-Б.С., като е образувано дело под нов № 1298/2019г. по описа на БСлРС с тези страни и производството
е приключило със съдебно решение от 29.11.2019г., което не е влязло в законна сила към настоящият
момент.
ИСК С
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.55,ал.1, предл.първо от ЗЗД.
В срока указан в разпоредбата на чл.131
от ГПК ответника И.Т.Х. е депозирал
писмен отговор във връзка с предявената искова молба, като оспорил исковете
като недопустими, респ.неоснователни. Представил е писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК ответника И.Х.
е предявил против Х.П.П., ЕГН **********,
действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ „С.П.", със седалище и адрес
на управление ***, ЕИК *********, насрещен
иск с който е поискал да се осъди ответника да му заплати сумата от 3960,00
лв. представляваща равностойността на дължимото му възнаграждение за изпълнение
на възложената от ответника и извършена от ищеца Х. работа във връзка с управлението и
ръководенето на стопанството му в с.Г. за периода:м.август, м.септември,
м.октомври, м.ноември и частично м.декември –до 12.12.2018г.
С определение постановено в з.з. на
01.01.2019г. съдът е приел за съвместно разглеждане в производство по гр.д.№
680/2019г. по описа на РС-Б.С. предявеният НАСРЕЩЕН
ИСК от И.Т.Х., ПРОТИВ Х.П.П., ЕГН **********,
действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ „С.П.“***, ЕИК *********, с правно основание чл.280 и сл. от ЗЗД за посочената искова сума.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от Х.П.П., ЕГН **********,
действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ „С.П."***, с който оспорва насрещният иск, като
неоснователен и недоказан по изложените в него съображения. Оспорва факта, че
след 2010г./прекратяване на договора за съвместна дейност/ ищеца Х. е продължил
отношенията си с ищеца, като бил ангажиран лично от него да ръководи и
управлява работата му в стопанството в с.Г., за което получавал ежемесечно
възнаграждение. Оспорва верността на представените от ищеца писмени
доказателства-дневници доказващи ангажираността на ищеца в стопанството.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Приложени са заверен препис от ведомостите за заплати ЕТ „С.П."*** за периода
от м.януари 2018г. до м.декември 2018г. включително.
Съдът след преценка на доказателствата
по делото в тяхната съвкупност и поотделно и с оглед доводите на страните по
делото, приема за установено следното от фактическа страна:
В и.м. се навеждат доводи от ищеца, че
до 31.01.2017 год. ответника И.Х. е Председател на „Частна земеделска
производствено - потребителна кооперация Г. - 92" - непререгистрирана, със
седалище и адрес на управление ***, БУЛСТАТ *********.
На 15.08.2007 год. бил сключен договор
за съвместна дейност между представляваната от Х. кооперация и ЕТ „Сни - Комерс
- 1 - Х.П.“, ЕИК *********, по силата на който ЧЗППК „Г. 92" се задължила
да предостави за производство на селскостопанска продукция на ЕТ 7501.000 дка зедемелски земи - арендовани и наети от
член - кооператори, срещу прихващане на задължения на кооперацията към ЕТ и
срещу други непарични престации, които облагодетелстват кооперацията и които са
подробно описани в договора, приложен с и.м.
Предоставени са помещения на ЕТ, в които
да се съхранява архива, като контактите между двамата са много чести. В с. Г. Х.
запознал да се представя като управител на стопанството на ЕТ „СНИ КОМЕРС - 1 -
Х.П." без официално да е назначаван на работа. Същият се възползвал от
създаденото в хората от селото впечатление и е получавал суми от името на ЕТ,
които не му е отчел, а в други случаи е получил парични средства на ЕТ без
основание, които не е върнал.
В исковата молба ищецът твърди, че с РКО
№ 140/22.03.2018 год. И.Х. получил от касата на ЕТ сумата 3000 (три хиляди) лв.
с вписано основание в ордера „авансово плащане за земя". Никога Х.П. не е
договарял с него закупуването на земеделска земя, нито пък му е възлагал да
закупува такава земя от името и за сметка на ЕТ. Сумата е получена от него без
основание и следва да бъде върната.
На 10.10.2018 год. И.Х. е получил от
името и за сметка на
ЕТ сумата 2400.00 лв. от Страхил Христов от с.Г., област В. и е подписал
приходен касов ордер от името на ЕТ за
тази сума с вписано основание „за наем земя". Страхил Христов действително
дължи посочената сума на ЕТ и е платил задължението си на И.Х.. Тази сума Х. не
е отчел в касата на ЕТ и я е задържал за себе си.
На 15.12.2018 год. И.Х. получил от
земеделския производител
Ивайло Лачев сумата 792,16 лв., представляваща цена на предоставена на този
производител от едноличния търговец електроенергия за периода 01.07.2018 -
31.12.2018 год. За тази сума Х. е подписал РКО от същата дата, като
представител на ЕТ, но не е отчел сумата в касата и я е задържал за себе си.
Предвид изложеното в обстоятелствената
част на исковата молба за ищеца, като представляващ ЕТ е възникнал правния
интерес да предяви исковите си претенции към ответника И.Х. за връщането на
горепосочените суми.
Ищецът е представил с и.м. заверен
препис от писмени доказателства: Договор за съвместна дейност; Разходен касов
ордер (РКО) №140/22.03.2018 г.; РКО № 151/15.12.2018 г.; Квитанция към приходен
касов ордер (ПКО) от 10.10.2018 г. Представел е заверен препис от ведомостите
за заплати на ЕТ „С.П."*** за периода от м.януари 2018г. до м.декември
2018г.
В срока по чл.131 от ГПК ответника И.Х. е оспорил така предявеният иск на ищеца, като неоснователен и недоказан
по съображенията посочени в писменият отговор. Предявил е насрещен иск срещу
него за сумата 3960,00 лв. представляваща дължимото му възнаграждение за
изпълнение на възложената от ответника и извършена от ищеца Х. работа във
връзка с управлението и ръководенето на стопанството му в с.Г. за
периода:м.август, м.септември, м.октомври, м.ноември и частично м.декември –до
12.12.2018г., който е приет за съвместно разглеждане в настоящето производство.
В с.з. проведено на 30.10.2019г.
ответника Х. посочва, че действително
получил всички суми, както са посочени в исковата молба. От касата получил директно сумата от 3000.00лв., а други суми
ги получил от длъжници към ЕТ „СНИ – КОМЕРС – 1 – Х.П., които поискал да ги заприходи за Фонд работна
заплата, но му било отказано от касиера
на дружеството. Тогава Х. задържал парите при себе си през месец ноември или
декември 2018г., както и други парични средства, получени от продажба на смески
в с.Т.. Посочва, че парите били
употребени като разходи за вода.
На зададен въпрос от процесуалният
представител на ищеца по реда на чл.176 от ГПК на какво основание ответника е
задържал тези пари, същият отговори, че е получил сумата от 3000,00 лв. от
касата на дружеството. Сумите от 2400.00 лв. и 792.16 лв., са задържани за
възнаграждение, но не били отразени в документите, тъй като касиерката отказала да ги заприходи и изпише
за заплати.
В
насрещния иск претендира исковата сума за заплата, в която не била включена сумата от 3200.00лв.
Х. поясни, че след прекратяване на
договора за съвместна дейност с ищеца, той продължил да работи със съгласието
на управителя на фирмата. Ищеца му възлагал задачи и той ги изпълнявал с
колегите, като бил направил организация. Имали уговорка с ищеца да поеме
ръководството на базата за неопределен период от време. Х. продължил да работи
по негова преценка, като ръководител на базата в с.Г., със съгласие на ищеца, без
да сключват каквито и да е било договори, като получава възнаграждение. Х. подписвал
фактури и ги предоставял в счетоводството, които са осчетоводявани. Пред други
фирми се представял за управител на базата.
В подкрепа защитната теза на ищеца е
разпитан свидетеля Д.М.(без родство със страните по делото), а в подкрепа
защитната теза на ответника са разпитани свидетелите Е.Х.(съпруга на ответника Х.,
която заяви, че ще свидетелства, въпреки разясненото й право на отказ от съда)
и Петър Романски(без родство със страните по делото).
Свидетеля Д.М. заяви, че работил в периода
от 2015г. до 31.10.2018г., като агроном в
ЕТ „СНИ – КОМЕРС – 1 – Х.П.“ в
базата в с. Г.. Длъжността му била да
организира работата на полето, обработването на земеделската земя, сеенето,
пръскането, торене, жътва и всички агротехнически мероприятия. Има завършено
образование за инженер-агроном.
През този период до м.август 2018г.
получавал задачите, които били от различно естество директно от Х.П. по
телефона, който е управител на фирмата. Тези задачи ги предавал на работниците
в ЕТ „С.П.“.Свидетелят заяви, че от И.Х. не е получавал задачи директно от
Петродв.
В началото на м.август 2018г. Х. и П.
имали спор, като Х. категорично отказал да работи и помолил Марчин да поеме нещата.
В периода от 2015г. до 2018г. Х. ***, като
организирал работата в нея, относно местене на жито, отговарял за вътрешна
дейност и най-вече за ремонта на машините в базата, но свидетелят не знае
неговата длъжност.
Не знае как Х. се представял пред други
фирми, тъй като не е присъствал на тези
разговори. С представители на други фирми за семена, торове и други препарати Марчин
се срещал с тях и контактувал.
Марчин посочи, че в ЕТ „С.П.“ работил на
трудов договор, а за Х. не се интересувал и не знае на какъв договор е бил и
каква му била заплатата.
Докато П. и Х. били в добри отношения, Х. отговарял в базата за техническото състояние
и поддръжка на машините и др. дейности.
До колкото знае Х. и П. си влошили отношенията
заради забавяне на заплатите, след което Х. отказал да изпълнява задълженията
си, но отказал и да напусне базата.
Марчин заяви, че той ръководел базата в
с.Г., като П. не му е възлагал да предава задачи на Х., нито П. е давал задачи
директно на Х.. П. не е имал никакъв контакт с Х..
Свидетелката Е.Х. заяви, че работила в ищцовото дружество в
периода от 2004г. до м.декември 2018г. в счетоводството заедно с касиер, като
изготвяла ведомостите за работна заплата и договори за аренда, а касиера
изплащал заплатите и рентите. Била на трудов договор до пенсионирането си през 2012г.,
а след това до 2018г. работила без заповед за назначаването й, но получавала
възнаграждение за труда си.
Свидетелката посочи, че Х. отговарял за
цялата база в с.Г., за строителство и за селскостопанските работи, като работил
в периода от 2004г. до средата на м.декември 2018г.
Х. работил без сключен какъвто и да е договор
с ищцовото дружество. П. устно възлагал задачи на Х., които да се извършат в
базата и той наблюдавал какво се извършва от работниците. Х. получавал заплата
в размер на 500.00лв.-600.00лв., а впоследствие размерът й бил 900.00 лв.
Отчитал се на П. с ордели на касата, както и устно при лични срещи и по
телефон. Двамата били в много добри отношения.
Х. посочи, че счетоводството на ищцовото
дружество се води в гр.София, като изпращали в него ведомостите за заплати на
работниците, които били назначени на трудови договори. Нямали назначени
работници на граждански договори. А
работниците, които работили при ищеца без трудови договори са получавали
заплатите си в чиста сума, без удръжките и данъците и се водили във втори ведомости
в с.Г.. П. знаел за воденето на вторите ведомости/двойно счетовоство/ и това
било по негово поръчение.
Трудовите договори на работниците се изпращали
от гр.София, които се съхранявали в шкафовете в базата в с.Г., като екземпляр
от трудовия договор се предавал и на лицето.
Х.
подавал хората, които работят в базата в с.Г. без трудов договор и тези с
трудов договор, като работили около 20 души. А Х. водила тези ведомости
съхранявани в базата в с.Г., докато в гр.София
има други счетоводители, които водили счетоводството на ищцовото дружество и
били информирани за всичко.
В базата в с.Г. единствено работилницата
в която се ремонтирали машините, била закупена от кооперацията, а останалите
сгради са новопостроени от служители на ЕТ „Сни Комерс“. В дружеството имало
назначен агроном през последните 2-3 години, който отговарял за
селскостопанските дейности в базата в с.Г.. Двамата с Х. се консултирали какво
да се извършва в базата.
Х. посочи, че съпругът й бил Председател
на кооперацията в с.Г., която към настоящият момент не съществува. В качеството
си на Председател свидетелката не знае дали са
имали търговски или друг вид взаимоотношения
с П..
Свидетелката заяви, че Х. и П. са
влошили отношенията си след събора и от м.юни 2018г. П. и Х. вече не си
говорели, но Х. продължавал да работи в базата.
Свидетеля Петър Романски заяви, че
работил в ЕТ „Сни-Комерс“ в периода от 2007г. до 2018г., като стругар,
комбайнер, шлосер, монтьор, заварчик. Тогава И.Х. бил отговорник, като продължил да работи в базата
в с.Г. до напускането на св.Романски на
16.11.2018г. Х. организирал цялото земеделие, ремонта на машините и той
възлагал на св.Романски задачите. Х. напуснал работа през средата на м.декември
2018г. Задачите на Х. възлагал П. по телефона, а Х. на работниците, за което
получавал възнаграждение около 900.00лв.
Романски посочи, че бил назначен на
трудов договор, а след това преназначен
с нов трудов договор за стругар.
Възнагражденията в стопанството получавали по ведомости, които Е.Х. изготвяла и
в които работниците се подписвали, а парите получавали от касиерката.
Ежедневно И.Х. водил труда на
работниците по норми и разценки, а след това по надница на ден, като не знае
кой определял надницата. П. и Х. постоянно контактували и от когели свидетелят
узнал, че били в добри отношения.
От разговор с И.Х., св.Романски узнал,
че от есента на 2018г. Х. и П. влошили отношения си, поради забавата заплатите
на работниците, които изразили недоволство. Впоследствие по-късно ги получили. След като се скарали, свидетелят
не ги е виждал да си говорят двамата.
Свидетелят посочи, че за трудовото си
възнаграждение се подписвали на едни ведомости, които били изпращани в гр.София,
а в базата в с.Г. се подписвали на книжки разграфени също за получено трудовото
възнаграждение. Имало разлика в двете книги за сумите. В с.Г. се подписвал за реалната заплата от 1200.00
лв., а на останалите ведомости се
подписвал за заплатата, която му е определена по трудов договор. Свидетелят
уточни, че работниците, които имали сключени трудови договори се подписвали във
ведомостите изпращани от гр.София, а във ведомостите съхраняване в базата в с.Г.
се подписвали всички работници, които били около 15-16 души.
С оглед гореизложената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
I.ПО ИСКА с
правно основание чл.55, ал.1 предл.първо от ЗЗД.
Иска е предявен от надлежна страна и е процесуално допустим. Разгледан по
същество е неоснователен.
Фактическият състав на
неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл.1 ЗЗД съдържа следните елементи: 1/имуществено разместване в
патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил
за сметка на ищеца 2/връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването
3/липса на правно основание за имущественото разместване, и, че в тази хипотеза
действията са фактически, като даването не е равнозначно на престиране, тъй
като лицето, което е дало имуществената ценност, не е по начало обвързано
спрямо получателя, тъй като предаването на вещи или суми се презумира, че е
станало с основание.
В случая се касае за иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл. 55,ал.1,предл.1 от ЗЗД, т. е. за осъждане на
ответника И.Х. да върне на ищеца Х.П.П.,
ЕГН **********, действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ „С.П."***, общата
сумата 6192,16 лева, получена без правно
основание.
За основателността на предявения иск в
доказателствена тежест на ищеца следва да установи при условията на пълно
главно доказване факта на получаване на благото от ответника, като последният е
необходимо да установи, че е съществувало основание за получаване на сумата,
респ.за нейното задържане. В разглеждания случай несъмнено е установено
получаване на исковата сума от 6192,16 лв. от ответника. Не се установява обаче
от доказателствата по делото, че е съществувало валидно правно основание, на
което да е получена тази сума.
Ответника Х. в с.з. проведено на
30.10.2019г. признава, че действително получил всички суми, както са посочени в
исковата молба. От касата получил директно сумата от 3000.00лв., като авансово
„плащане за земя“ по нареждане на П., а останалите суми от 2400.00 лв. и 792.16
лв. ги получил от длъжници към ЕТ „С.П. които поискал да ги заприходи за Фонд
работна заплата, но му било отказано от
касиера на дружеството. Поради това Х. задържал парите за възнаграждение, но не
посочи дали са възнаграждение по мандатното му правоотношение или за заплащане
на дължимото за земята.
От приложените ведомости за заплати на
ищцовото дружество е видно, че в периода от 01.01.2018г. до м.декември 2018г.
ответника И.Х. не фигурира в същите, като служител на ищеца, респ.липсва
отразено възнаграждение за изпълняваната от него длъжност. Твърдението на
ответника, че са водени втори ведомости за заплати в ищцовото дружество не се
доказа в процеса с надлежните доказателствени средства, въпреки, че бяха
представени в заверени преписи, но същият беше задължен да ги представи в
оригинал, като до приключване на делото в първата инстанция той не ги
представи. Поради това съдът с определение постановено в с.з. на 12.02.2020г.
на основание чл.183, ал.2 от ГПК ги е изключил от доказателствата по делото. Следователно
ответника Х. не представи надлежни доказателства, че е получил
в конкретния случай процесната сума в общ размер от 6192,16 лв. на годно правно основание, поради което не се дължи
нейното връщане.
От друга страна житейски нелогично и
неправдоподобно е да се приеме, че ответника Х. получавайки горепосочените
суми, не били отразени в документите, тъй
като касиерката отказала да ги заприходи
и изпише за заплати. Получените процесни суми от Х. не са предадени на ищцовото
дружество по какъвто и да било начин, включително и до приключване на делото в
първата инстанция.
С оглед изложеното,
настоящият състав намира, че за процесната обща
сума от 6192,16 лв. не е съществувало основание за получаване й ответника Х., респ.за нейното
задържане, при което предявеният иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. ЗЗД се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, с всички
законни послдици.
II.ПО
НАСРЕЩНИЯТ ИСК с правно основание чл.280 и сл.от ЗЗД..
С отговора на исковата молба в срока по
чл.131 от ГПК с отделна искова молба ищеца И.Х. е предявил против ответника Х.П.П.,
ЕГН **********, действащ като едноличен
търговец с фирма ЕТ „С.П.", със седалище и адрес на управление ***, ЕИК
*********, насрещен иск с правно основание чл.280 и сл. от ЗЗД, с който е
поискал да се осъди ответника да му заплати сумата от 3960,00 лв.
представляваща равностойността на дължимото му възнаграждение за изпълнение на
възложената от ответника и извършена от ищеца Х. работа във връзка с управлението и
ръководенето на стопанството му в с.Г. за периода:м.август, м.септември,
м.октомври, м.ноември и частично м.декември –до 12.12.2018г.
С определение постановено в з.з. на
01.01.2019г. съдът е приел за съвместно разглеждане в производство по гр.д.№
680/2019г. по описа на РС-Б.С. предявеният насрещен иск, с правна квалификация като договор за поръчка по чл.280
от ЗЗД.
С договора за поръчка доверителят възлага, а
довереникът приема да извърши възложените му правни действия. По това договорът
за поръчка се различава от договора за изработка, при който изпълнителят приема
да извърши изцяло фактически неправни действия. В предметния обхват на договора за поръчка попадат всички действия, всяка
дейност, която се извършва в чужд интерес -
довереникът извършва действия, които обслужват насрещната страна. Довереникът винаги действа за сметка на доверителя, но
може да сключва сделки, както от свое име, така и от името на доверителя,
когато за това му е дадено съответно пълномощие. Когато довереникът действа от
свое име, правата и задълженията по договорите, сключени с трети лица,
възникват за него. Той е длъжен незабавно или в определен срок да ги прехвърли
на доверителя. Едва от този момент доверителят става страна по сделката,
сключена между довереника и третото лице. Договорът за поръчка е
консенсуален, едностранен и неформален, с едноактно или с продължително
изпълнение – по правило дейността на довереника не се изчерпва с едно
единствено действие, а се създава трайна връзка между страните, но е възможно
да е насочена към извършване на едно единствено действие. Той се счита сключен
с постигането на съгласие между страните по него и може да създаде задължения и
за двете страни Договорът за поръчка е поначало
безвъзмезден - за извършената работа довереникът не получава възнаграждение. Законът
обаче позволява договорът да предвижда възнаграждение за довереника, ако той
изпълни възложената му поръчка. решение
№ 12/31.05.2013 год., постановено по дело № 239/2012 г. на ВКС, І т.о.
В случая ищецът по насрещният иск
твърди, че ответника му дължи сумата от 3960,00 лв. лв. представляваща възнаградения
за периода:м.август, м.септември, м.октомври, м.ноември и частично м.декември
–до 12.12.2018г., поради възникнал между тях договор за поръчка/мандат/.
В насрещната искова молба ищеца навежда
твърдения, че след изтичане срока на договора за съвместна дейност от
15.08.2007г. сключен между ЧЗППК“Г. 92“ представляваната от Х. и ЕТ „Сни - Комерс-1-Х.П.“,
ЕИК *********, взаимоотношенията между тях продължили, като И.Х. бил ангажиран
лично от П. да ръководи и управлява работата в цялото стопанство в с.Г., без
трудов договор, но своята работа получавал възнаграждение, което може да се
установи от наличните при ЕТ ведомости, в които неофициално отразявал
плащанията. Това е причината да получава и отчита средства в счетоводството на П.,
за което той никога не се противопоставял през годините. Работниците в базата в
с.Г. могат да потвърдят, че Х. бил ангажиран от П. да поддържа и управлява
дейността му в стопанството. От своя страна П. не му изплатил възнаграждението
за извършената от него работа за периода
от м.август, м.септември, м.октомври, м.ноември и частично м.декември –до
12.12.2018г., което възлиза на 900,00 лв. месечно. Или общото дължимо
възнаграждение от П. на Х. възлиза на 3960,00 лв. за посоченият период, в
какъвто размер е и исковата му претенция по насрещният иск.
Ответника П. по насрещният иск оспрорва
твърденията на ищеца, като посочва, че с него няма сключен договор за поръчка
или каквото и да е друга договореност, като не му дължи исковата сума за
възнаграждение. Оспорва твърдението на
ищеца, че му възлагал ръководство и управлението на стопанството в с.Г.. В и.м.
по насрещният иск липсва конкретизация на възлаганите задачи, вид, период,
размер на уговореното възнаграждение за конкретните задачи, доказателства за
изпълнението им. Представените от ищеца по насрещният иск-дневници, доказващи
ангажираността му в стопанството са съставени едностранно от него, поради което
ги оспорил.
Задължителната съдебна практика
приема,че договорът за поръчка по правило е неформален. Тежестта да докаже
мандатното правоотношение е за страната, която го твърди, в случая за ищеца по
насрещният иск. Допустими са всички доказателствени средства. Няма изискване за
писмена форма за валидност на сделката. Наличието на устна договореност в този
смисъл може да се установява със свидетели, а дори доколкото валидността на
договора за поръчка не е обусловена от спазване изискванията за форма, то
волеизявленията на страните могат да бъдат и в резултат на конклудентни
действия, също подлежащи на доказване с всички допустими от ГПК доказателствени средства.
В случая са събрани гласни
доказателства. От показанията на св.Х./съпруга на ищеца/ и св.Романски /без
родство/ се установява, че Х. работил в ищцовото дружество в периода от 2004г.
до м.декември 2018г., без сключен трудов или др. вид договор. Получавал
възнаграждение около 900,00 лв. След влошаване на отношенията между страните по
делото през м.юни 2018г., те не си говорели, но Х. продължавал да посещава
базата в с.Г..
Докато били в добри отношения страните по делото, Х. отговарял в базата за техническото състояние и поддръжка
на машините, да се преместят семена, да се чисти, но св.Марчин ръководел базата
в с.Г.. П. е възлагал задачи на св.Марчин по телефон, но не и директно на Х.. П.
не е имал никакъв контакт с Х..
Свидетелят Марчин посочва, че в началото
на м.август 2018г. Х. и П. имали спор и Х. категорично отказал да изпълнява задълженията си.
В
заключение може да се направи извод, че страните по делото са влошили
отношенията си в периода м.юни 2018г.(виж показанията на св.Х.), началото на
м.август 2018г.(виж показанията на св.Романски и св.Марчин) и не са общували помежду си, видно от
показанията на разпитаните по делото свидетели. Възлагането на задачи от едно
лице на друго следва да изхожда от доверителя и да достига до знанието на
довереника по начин, който може да бъде установен. Липсата на комуникация
поставя под съмнение вероятността за
наличие на мандатно правоотношение между страните по делото през процесният
период.(м.август, м.септември, м.октомври, м.ноември и частично м.декември-до
12.12.2018г.), както е посочено в писмената защита на П..
По правило договорът за поръчка е
едностранен, но е възможно да е уговорено и възнаграждение. Наличието на
допълнителни уговорки, не променят характера на мандатното правоотношение, като
основното задължение на довереника, визирано в нормата на чл.281 ЗЗД, е да извърши възложените му от
доверителя действия.
Твърдението на Х., че е имало мандатно
правоотношение от предходен период, доколкото претенцията му по насрещният иск
е за определен период-м.август, м.септември, м.октомври, м.ноември и частично
м.декември –до 12.12.2018г., то в негова тежест е да докаже, че такова
възлагане е имало точно в този период от време, като конкретизира задачите и
периода на възлагане, доказателства за изпълнението им.
Плащането на възнаграждение, когато е
уговорено, подлежи на доказване от довереника и той може да го установи с
всички доказателствени средства. Свидетелските показания са ограничени само,
ако задължението за плащане е уговорено с писмен акт - чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК. /Р.239/08.06.2015г. на ВКС по гр.д.№ 7200/2014г. на IV г.о./
В случая писмен акт(писмен договор за
поръчка/мандат) няма сключен между страните и такъв не е представен по
делото. Няма събрани доказателства, че
на ищеца му се дължи възнаграждение в претендираният от него размер, тъй като
от представените ведомости за заплати на ищцовото дружество, той не фигурира с
посочената длъжност и размер на възнаграждение.
Следователно насрещния иск следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
IІI.РАЗНОСКИ
С исковата молба и в с.з.ищеца чрез
процесуалният си представител адв.М.К. е поискал присъждане на разноските по
делото, които са в размер на 266.00 лв. заплатена държавна такса и 1000,00 лв.
заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Ответника е поискал присъждане на
разноски, които са в размер на 158.00 лв. заплатена държавна такса и 830,00 лв.
заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложеният списък по
чл.80 от ГПК./л.217 от делото/.
Процесуалният му представител в писмена
молба вх. № 1024/12.02.2020г./л.216 от делото/ е направил възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на ищцовата страна по реда на чл.78,ал.5 от ГПК.
Разпоредбата
на чл. 78, ал. 1 ГПК визира присъждането на разноски - възнаграждение за един
адвокат, ако страната е имала такъв, има предвид осъществената защита в рамките
на едно производство, пред съответната съдебна инстанция, което следва да се
присъди от съда при наличие на предвидените в закона изисквания за дължими
разноски, с постановяване на решението си. Термина „за един адвокат“ следва да се тълкува в смисъл на едно адвокатско възнаграждение в
рамките на уговорения, съответно установения размер по Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за съответното производство.
Видно от приложеният по делото договор за правна защита и съдействие № 6464243 от
25.10.2019г./л.176 от делото/ ищеца е упълномощил двама адвокати: М.К. и
Благодорна Б. от САК при договорено и заплатено в брой адвокатско
възнаграждение от 1000.00 лв., за осъществяване на процесуално представителство
в настоящето производство, като не е уговорено самостоятелно възнаграждение за
всеки един от тях и в какъв размер. Когато страната, организирайки правната си
защита в съответното производство прецени, че следва да бъде представлявана от
двама адвокати, при благоприятен изход на делото има право на присъждане на
разноски за един адвокат. Разноските за втори адвокат следва да останат в
тежест на страната, която ги е сторила. Не следва да бъдат възложени в тежест
на насрещната страна разноски за втори адвокат./Определение
№ 290/03.08.2017 по дело №2956/2017 на ВКС, ГК, III г.о./
Съгласно
чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част при съблюдаване на определения по правилата на чл. 36
от ЗА, минимален размер на възнаграждението. Съобразно приетото с т. 3 от ТР №
6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 6/2012 г., при намаляване на подлежащо
на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78,
ал.5 от ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер.
Съдът
намира направеното искане за неоснователно. В
случая ищеца участва в две
производства-по главният иск за исковата сума от 6192,16 лв. и като ответник по насрещният иск за исковата
сума от 3960,00 лв. Предвид размера на претенцията п главният иск от
6192,16 лв., то съгласно разпоредбата на чл.
7, ал.2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на
639,60 лв. Относно
претенцията по насрещният иск от 3960.00 лв., то съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на
адвокатското възнаграждение е в размер на 507,20
лв. Или общият минимален размер на
адвокатското възнаграждение по двата иска
е 1146,80 лв., т.е. в по-висок размер от претендираният от хиляда лева дори
само за един адвокат. В с.з. проведено на 12.02.2020г. процесуалният
представител на ищеца П. в ход на устните състезания заяви, че хонорара от
1000,00 лв. е и двата иска, които са самостоятелни искове.
Претенцията за
разноски, включително и тази по чл. 78,
ал. 5 ГПК не е отделен иск, а е акцесорно вземане/искане, което подлежи на
присъждане като законна последица от уважаване (отхвърляне) на иска, но не и на
отхвърляне, за разлика от исковете, поради което съдът не постановява нарочен
отхвърлителен диспозитив по искането на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
не следва да уважава искането на процесуалният представител на ответника Х. за
намаляване размера на адвокатското възнаграждение на ищеца П., поради
неоснователност.
С оглед уважаване на главният иск и
отхвърляне на насрещният иск, Х. следва да бъде осъден да заплати на ищеца П.
сумата от 266.00 лв. заплатена държавна такса и 1000,00 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение.
При този изход на делото на ответника Х.
не следва да му се присъждат поисканите съдебно-деловодни разноски, съгласно
представеният списък по чл.80 от ГПК.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА И.Т.Х., ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ на Х.П.П., действащ
като едноличен търговец с фирма ЕТ „С.П.", общата сумата 6192,16 лв. (шест хиляди сто деветдесет и два лева и
16 стотинки) - главница, от която:
сумата 3000.00 лв. (три хиляди лева), като получена без основание, сумите
2400.00 лв. (две хиляди и четиристотин лева) и 792,16 лв.(седемстотин
деветдесет и два лева и 16 стотинки), като получени от името и за сметка на ЕТ
„СНИ- КОМЕРС-1-Х.П.", но неотчетени на едноличния търговец, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяването на
исковете-21.05.2019г. до окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Т.Х., ЕГН ********** ***, срещу Х.П.П., ЕГН **********,
действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ „С.П.", със седалище и адрес
на управление ***, ЕИК *********, насрещен
иск с правно основание чл.280 и сл. от ЗЗД, за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 3960,00 лв.
представляваща равностойността на дължимото му възнаграждение за изпълнение на
възложената от ответника и извършена от ищеца Х. работа във връзка с
управлението и ръководенето на стопанството му в с.Г. за периода от м.август, м.септември, м.октомври, м.ноември
и частично м.декември –до 12.12.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА И.Т.Х., ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ на Х.П.П., ЕГН **********, действащ като едноличен търговец
с фирма ЕТ „С.П.", със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********,
направените по делото разноски в размер на
266.00 лв. заплатена държавна такса и 1000,00
лв. заплатено адвокатско възнаграждение
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: