РЕШЕНИЕ
№ 198
гр. Перник, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500333 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 1080/15.03.2022г. от взискателя М. К. М. против
Постановление от 09.02.2022 г. на ДСИ по изп. дело № 639/2018 г. по описа на СИС
при РС – П. за прекратяване на изп. производство по делото. По изложени в жалбата
доводи и съображения за това, че по изп. дело има несъбрани месечни издръжки за
периода преди навършване пълнолетие от взискателя ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска, жалбоподателят моли постановлението да бъде отменено.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, длъжникът не е подал писмени възражения по
жалбата.
Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е изложил мотивите си по
обжалваните действия.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото,
доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, съгласно ТР
№ 6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:
Жалбата като подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК от легитимирана страна –
взискател по изп. дело и срещу акт, подлежащ на обжалване съгл. чл. 435, ал.1, т. 3 от
ГПК, е допустима и следва да се разгледа по същество.
1
Процесното изпълнително дело № 639/2018 г. по описа на СИС при ПРС е
образувано по изпълнителен лист от *** г., издаден въз основа на решение №
1206/29.12.2017 г. по гр. д. № 6618/2017 г. на ПРС, с което К.К. е осъден да заплаща на
М. К. М. ежемесечна издръжка в размер на 115 лв., считано от 05.04.2017 г. до
настъпване на обстоятелства водещи до изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на забавата до
окончателното плащане на сумата. Видно от изпълнителния лист взискателят М. К. М.
е родена на *** г. и е навършила пълнолетие на ***г. От процесното изп. дело се
установява – писмо от 30.04.2019г. на ДСИ по изп. дело № 639/2018 г. по описа на СИС
при РС – П., че по изп. дело няма постъпили суми от длъжника за изплащане на
задълженията - сумите за издръжката на М. К. М. не са изплащани. От процесното изп.
дело се установява също, че от извършените многобройни и периодични справки за
проучването на имущественото състояние на длъжника през периода от образуването
на изп. дело през 2018 г. до постановяване на обжалваното постановление на
09.02.2022г., е било установено, че длъжникът не притежава движимо и недвижимо
имущество и суми по банкови сметки, върху които да се насочи принудителното
изпълнение. От справката в МВР Пътна полиция -П. е видно, че на името на длъжника
е регистриран л.а. „Москвич 412“, дата на първа регистрация***г., П., но взискателят
не е поискал налагането на запор и извършването на опис, оценка и публична продан
на л.а. „Москвич 412“, въпреки, че взискателят е уведомен от съдебния изпълнител с
оглед необходимостта от предприемане на последващи изпълнителни действия. По
отношение на посочения от взискателя недвижими имот, с влязло в сила
постановление от 29.05.2019г. съдебният изпълнител е отказал да извърши опис на 1/10
ид.ч. от недвижимия имот, поради липсата на писмени доказателства по делото, че
същият е собственост на длъжника. През целия период от образуване на делото
длъжникът е бил безработен и не е имал никакви доходи от трудово правоотношение,
пенсия, наеми, ренти, обезщетения по КСО и други вземания, върху които да се насочи
принудителното изпълнение. Липсата на имущество се установява и от молба от
длъжника от 04.02.2019г., в която завява, че няма никакви доходи от тр.
правоотношение; инвалид е, както и че получаваната от него социална пенсия за
инвалидност е прекратена от ***г., за които декларирани данни е представил
документи от компетентните органи.
С оглед на така установеното при извършената проверка за законосъобразността
на обжалваното постановление за прекратяване, настоящият състав съобразява, че
съдебният изпълнител е задължен служебно да следи за процесуално
законосъобразното развитие на изпълнителното производство, тъй като съдържанието
на процесуалното правоотношение включително и в изп. процес е регламентирано от
императивни правни норми /чл. 7, ал. 1 ГПК/ и тъй като носи отговорност за вреди по
чл. 441 ГПК.
2
В чл. 433 от ГПК са посочени изчерпателно основанията, при наличието на
които съдебният изпълнител е длъжен да прекрати изпълнителното производство
служебно. Прекратяването на изпълнителното производство настъпва по силата на
закона при наличие на някое от основанията по чл. 433 от ГПК, а не от
постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване на принудителното
изпълнение, което само го прогласява. Такава служебна проверка е и в правомощията
на съда в производството по чл. 435 от ГПК, в което се проверява процесуалноправната
законосъобразност на принудителното изпълнение включително и за наличието или
липсата на всички основания по чл. 433 от ГПК за прекратяване на изп. производство.
Тоест, при съдебен контрол за законосъобразността на постановлението за
прекратяване подлежат на проверка всички законови изисквания, които трябва да
бъдат спазени от съдебния изпълнител и за приложението на които съдът следи
служебно в изпълнение на задължението си по чл. 7, ал. 1 ГПК. Страните не могат да
влияят на съдържанието на процесуалните права и задължения, поради което те нямат
и възможност чрез съдържанието на подадените от тях жалби да ограничават
осъществяваната от функционално компетентната инстанция проверка при преценката
за допустимостта и законосъобразното развитие на изп. процес. Ето защо съдът в
производството по реда на чл. 435 и сл. ГПК не е ограничен от конкретно наведените в
жалбата оплаквания и служебно проверява всички правно релевантни факти за
процесуалните предпоставки или пречки за законосъобразност на изпълнителния
процес, включително и за прекратяване на изп. производство и то относими към всички
основания на чл. 433, ал. 1 ГПК.
При съобразяване на установените факти, относими за спазване на
императивните правила относно основанията за прекратяване на изп. производство,
съдът намира, че изпълнителният лист, издаден в полза на ненавършилия пълнолетие
взискател по задължение за издръжка, е времево ограничен - до настъпването на
пълнолетие на детето, до който момент родителят, осъден да заплаща такава, я дължи в
определения от съда размер. За да се счита, че задължението за издръжка е погасено
напълно във времево и количествено отношение, е нужно да са изпълнени кумулативно
две условия - правоимащият издръжка да е навършил пълнолетие, както и да е
изплатена в пълен размер издръжката към този момент - не само текущата издръжка,
но и стари просрочени вноски, както и не само главницата, но и законната лихва за
всяка просрочена вноска - от момента, в който съответната вноска е станала изискуема,
до момента на плащането й. В конкретния случай по изп. дело няма постъпили суми от
длъжника за изплащане на задълженията за издръжката на взискателя, поради което и
не е налице основание за прекратяване на делото поради навършване пълнолетие от
взискателя.
Предвид данните от процесното изпълнително дело № 639/2018 г., съдът намира,
че е налице основанието за прекратяване на изпълнителното дело по чл. 433, ал. 1, т. 5
3
ГПК спрямо длъжника. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК, изпълнителното производство
се прекратява, когато посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено
и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество. По аргумент на по-
силното основание, предпоставката на чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК за прекратяване на
изпълнителното производство е приложима и когато изобщо не е установено налично
имущество на длъжника, както е в конкретния случай. Прекратителното основание по
чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК е проявление на обективни обстоятелства, изключващи
удовлетворяване на кредитора въпреки положена грижа и намира своето основание в
съображението, че в тези случаи не е оправдана нуждата от висящи дела и неоткриване
в хода на изпълнителния процес на имущество у длъжника. Съдът намира, че
предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК са налице, предвид установеното от изп.
дело, че от извършените многобройни и периодични справки за проучването на
имущественото състояние на длъжника през периода от образуването на изп. дело през
2018 г. до постановяване на обжалваното постановление на 09.02.2022г., е било
установено, че длъжникът не притежава движимо и недвижимо имущество и суми по
банкови сметки; не е имал никакви доходи от трудово правоотношение, пенсия, наеми,
ренти, обезщетения по КСО и други вземания, върху които да се насочи
принудителното изпълнение. Същевременно както се посочи по-горе за установения
регистриран на името на длъжника л.а. „Москвич 412“, дата на първа
регистрация***г., П., взискателят не е поискал извършването на опис, оценка и
публична продан на л.а., въпреки, че взискателят е уведомен от съдебния изпълнител с
оглед необходимостта от предприемане на последващи изпълнителни действия.
Следователно, предвид изложените съображения крайният извод е, че към настоящия
етап от изпълнителното производство са установени наличието на предпоставките за
прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК.
Прекратяването на изпълнителното дело не води до погасяване на материалното
право и не лишава взискателя от възможността, ако вземането по изп. лист не е
изпълнено, респ. не е изпълнено изцяло отново да инициира по реда на чл. 426 ГПК
образуване на ново изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист срещу
същия длъжник, с оглед възможността за бъдеща промяна на имуществото на
длъжника и резултатите от проучването на същото.
С оглед всичко изложено, съдът приема, че в случая е налице предвиденото в
закона основание за прекратяване на изп. производство по чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК,
поради което обжалваното постановление на ДСИ за прекратяване на изп.
производство макар по различни съображения като краен резултат е законосъобразно.
Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Жалбоподателят не е направил изрично искане за присъждане на разноски, а и с
оглед неоснователността на жалбата, такива не му се дължат.
4
Ответникът по жалбата-длъжникът не е направил изрично искане за присъждане
на разноски, поради което такива не му се дължат.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № 1080/15.03.2022г. от взискателя М. К. М., ЕГН
********** от ***, против Постановление от 09.02.2022 г. на Държавен съдебен
изпълнител по изп. дело № 20181720400639/2018 г. по описа на СИС при РС – П., с
което е прекратено изпълнителното производство по изпълнителното дело.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437, ал.4, изр. второ
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5