Решение по дело №308/2019 на Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ  № 208

гр. С., 03.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав, в публичното заседание, проведено на шестнадесети октомври две хиляд и идеветнадесета година, в състав:

   РАЙОНЕН СЪДИЯ КИРИЛ ПАВЛОВ

при участието на секретаря Екатерина Баракова, сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 308 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно № 18-0338-001601/11. 02. 2019 година на Началника ГРУПА към ОДМВР С. РУ С. на С.Д.Н. с ЕГН ********** на основание чл. 174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца,.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят С.Д.Н. с ЕГН **********, който е депозирал жалба срещу НП в законоустановения 7-дневен срок. В жалбата си и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител – адвокат Ц.Т. от САК изразява становище, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, излага съображения за допуснати процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, засягащи правото му на защита. Моли същото да бъде отменено, включително и по съображения че не е извършил нарушението визирано в НП.

Ответната по жалбата страна -  Началник ГРУПА към ОДМВР С. РУ С. възиваем по жалбата и административно наказващ орган редовно призован, не се явява в съдебно заседание не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.

Разгледана от съда по същество жалбата е неоснователна.

НП и АУАН са издадени от компетентен надлежно оправомощен орган, като компетентността за издаване на процесното НП е установена в представената в препис по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., на Министъра на вътрешните работи на Република България.

АУАН въз основа на който е издадено обжалваното НП също е съставен от надлежно оправомощен орган, потвърдено от точка 1.3 на представената в препис по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., на Министъра на вътрешните работи на Република България.

Административно-наказателното производство е започнало с АУАН с бл. № АА 227076 от 17. 11. 2018 г., съставен от Д.В.В., младши автоконтрольор при ОДМВР С., РУ С. срещу жалбоподателя С.Д.Н. за нарушение 174 ал. 3 от Закон за движението по пътищата ЗДвП. В АУАН при описание на нарушението е посочено че на 17. 11.2018 г. - около 00.20 часа С.Д.Н. *** на кръстовището с улица „Я.” управлява лек автомобил „Л Р Р Р И”, с регистрационен № ** **** ** и отказва да му бъде извършена проверка за алкохол с техническото средство Алкотест – Дрегер” модел 7410 – ARSM 0142, годен до месец февруари 2019 година. В АУАН, при описание на нарушението  е посочено, че на С.Д.Н. бил издаден талон за медицинско изследване на кръвта № 0018411 което отказва да изпълни.

След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля актосъставител Д.В.В.  младши автоконтрольор в РУ на МВР С. и приложените и приети писмени доказателства, описани по-горе  - Заповед № 8121з- 952/20.07.2017 г., на Министъра на вътрешните работи на Република България., АУАН, талон за медицинско изследване, с удостоверен в него отказ на жалбоподателя да изпълни съдържащото се в него предписание, съдът намира за установено следното:

На 17. 11. 2018 г. - около 00.20 часа свидетелите Д.В.В. и А.Р.Д. - младши автоконтроьори при РУ на МВР С. изпълнявали служебните си задължение по контрол на движението по пътищата в град С. и на улица Ц.С. на кръстовището с улица „Я.” спряли за проверка лек автомобил „Л Р Р Р И”, с регистрационен № ** **** **, управляван от С.Д.Н.– жалбоподател по делото. След като спрели жалбоподателят за проверка, свидетелят  Д.В.В.  отишъл до посочения спрян за проверка лек автомобил, управляван от жалбоподателя  С.Д.Н., като предприел действия за проверка на водача С.Д.Н. за наличие на алкохол с техническото средство Алкотест – Дрегер” модел 7410 – ARSM 0142, годен до месец февруари 2019 година, тъй като жалбоподателят показал признаци на употреба на алкохол-лъхал на алкохол. Свидетелят младши автоконтроьор Д.В.В. поканил жалбоподателя С.Д.Н. да бъде изпробван за алкохол с посоченото техническо средство в отговор на което жалбоподателят Д.В.В. водач на посоченото МПС отказал да бъде изпробван за алкохол с посоченото законно техническо стредство за установяване употреба на алкохол. На жалбоподателя С.Д.Н. бил издаден от младшиавтоконтрольора Д.В.В. талон за изследване № 0018411 от 17. 11. 2018 година, препис от който е приложен по делото, като жалбоподателят С.Д.Н. отказал да изпълни, отказал дори да получи талона за изследване, които откази са надлежно удостоверени с подписа на един свидетел Х.Г.А..  Жалбоподателят С.Д.Н. не  изпълнил предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

На 11. 02. 2019 г. компетентният орган – Началник ГРУПА към ОД МВР С. е издал атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя С.Д.Н. на основание чл. 174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като обстоятелствата по извършване на нарушението по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП са отразени по идентичен начин с тези в АУАН. При описание на нарушението в АУАН и НП са посочени съставомерните обстоятелствата чрез които в конкретния случай се е осъществило нарушението и  не са налице пропуснати в АУАН и НП обстоятелства чрез които се е осъществило нарушението, по които жалбоподателят да не е могъл да се защити.

Относно посочените фактически констатации няма противоречия в доказателствения материал. За съда това е от значение и по въпроса за доказателствената стойност на АУАН, който е редовно съставен и констатациите в него имат доказателствена сила, при положение, че друго не се установява от събраните по делото доказателства.

За съда, същественото е че като е доказано управлението на посоченото МПС от жалбоподателя С.Д.Н., като е спрян за проверка е отказл да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и още тогава е отказал да изпълни предписанието за медицинско изследване. След тези откази при проверката жалбоподателят и в действителност не е изпълнил предписанието за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. При положение че жалбоподателят още при издаване на талона за изследване е отказал да го изпълни и не е налице явяване във ФСМП нарушението му по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП е доказано щом при самата проверка е отказал и да бъде изпробван с описаното законно техническо средство за установяване употреба на алкохол и неговата концентрация.

Не е основателен довода на защитата за съществено процесуално нарушение обстоятелството че не е посочена концертрация на алкохол. Именно на това е попречил самият жалбоподател и той е наказан за нарочно предвидено за такова деяние нарушение по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП. Възприятията на  свидетеля актосъставител, че лъха на алкохол са го сигнализирали да иска да го провери за употреба на алкохол. Но отказът му да бъде изпробван с техническо средство за алкохол е самостоятелно нарушение предвидено в чл. 174 ал. 3 от ЗДвП и именно за това нарушение е съставен АУАН и за това нарушение е наказан жалбоподателя с процесното НП. В това нарушение липсва като съставомерен факт употреба на алкохол и концентрация именно защото самият нарушител препятства с отказа си установяването им и това е възведено в самостоятелно нарушение по чл. 174 ал. 3 ЗДвП.

Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав, като провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, не констатира пороци в съдържанието и процедурата, които да налагат отмяна. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила за вписаното в тях до оборване на същото. В случая АУАН е редовно съставен от компетентен орган, то съобразно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, установеното в него се ползва с доказателствена сила, при положение че се потвърждава от всички доказателства по делото, както за отказа за изпробване за алкохол с описаното законно техническо средство, така и за неизпълнение предписанието за изследване.

В АУАН при описание на нарушението е визиран отказа на жалбоподателя С.Д.Н. като водач на описаното МПС да бъде изпробван с техническото средство посочено в акта. Видно от редакцията на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП отказът на водача да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство е самостоятелна форма на изпълнително деяние на това нарушение, алтернатива на което е да изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Щом в закона – чл. 174 ал.  3 от ЗДвП отказът за проверка с техническо средство от една страна и от друга неизпълнението на предписанието са посочени алтернативно, а не комулативно, не е процесуално нарушение че в АУАН при описание на нарушението е посочена първата алтернатива и наред с това доказания и в съдебно заседание отказ за изпълнение на издадения на жалбоподателя талон за изследване. С посочване на издадения талон за медицинско изследване е създадена пределна яснота както относно нарушението, така и че на водача чрез издаване на талона за медицинско изследване е осигурена възможността да изключи това нарушение като изпълни предписанието. Щом още при проверката, като е отказал да бъде изпробван с техническо средство за алкохол и наред с това е отказал дори да получи издадения му талон за изследване, нарушението по чл. 174 ал. 3 ЗДвП е доказано,   коректно е отразено в АУАН, а за наказващият орган отказа да изпълни и  неизпълнението на талона за изследване е съобразено като основание за административно-наказателната отговорност по тази санкционна разпоредба. Не е процесуално нарушение, още по-малко съществено че в АУАН като нарушена законова разпоредба е посочен директно чл. 174 ал. 3 от ЗДвП. В тази насока доводите на защитата са несъстоятелни. Дори да няма употреба на алкохол щом е налице отказ за проверка употребил ли е алкохол, нарушението е осъществено. При това положение няма основание в АУАН при визиране законовите разпоредби които са нарушени да се посочва разпоредбата съдържаща забрана за управление след употреба на алкохол. Достатъчно е самото посочване на санкционната разпоредба на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП.  Фактическите констатации в АУАН не само не се опровергават, а се подкрепят от гласните и писмени доказателства по делото. Съдът кредитира показанията на актосъставителя Д.В.В., разпитан като свидетел по делото. Същите са пълни, последователни, непротиворечиви и в тясно логическо и житейско единство с безспорно установените факти и кореспондират на писмените доказателства по делото. От страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, оборващи констатациите по акта или внасящи съмнение в тези констатации.

При преценка на събраните по делото доказателства и след извършена проверка, служебна и във връзка с наведените доводи от страна на жалбоподателя, настоящият съдебен състав намира следното:

По отношение на процесното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП:

Съгласно цитираната норма, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, В случая жалбоподателят като е отказал проба за алкохол с годно и законоустановено техническо средство, отказал е дори да получи талона за изследване, въобще не се е явил на никакви изследвания и съдът приема нарушението по чл 174 ал. 3 от ЗДвП за доказано.

Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай се установява по безспорен начин, че с действията си жалбоподателят С.Д.Н. е осъществил от субективна и обективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. При установено по безспорен и несъмнен начин неизпълнение от жалбоподателя като водач да изпълни и предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му,  съдът приема, че нарушението по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП е доказано, а така също и основанието по тази разпоредба за наложените му административни наказания глоба от 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Нарушението по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП е   съставомерно както при умисъл, така и при форма на вина непредпазливост по силата на чл. 7  ал. 1 от ЗАНН. Умисълът на жалбоподателят е доказан за отказа му да бъде изпробван за алкохол с техническото средство посочено в АУАН. Доказана е и вината на жалбоподателя за това, че не се е възползувал от алтернативата да изключи нарушението като изпълни предписанието за медицинско изследване съдържащо се в издадения му талон за медицинско изследване, коректно описан в АУАН.  Нарушението по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП е извършено виновно и съставът на тази санкционна разпоредба е осъществен както от обективна, така и от субективна страна, като по отношение на неизпълненото предписание за медицинско изследване е налице евентуален умисъл, а е достатъчна и непредпазливост.

По категоричен начин бе установено от доказателствата по делото, че на процесната дата и място жалбоподателя е поканен да му бъде извършена проверка за алкохол, в хода на която той е отказал да му бъде извършена проверка с  годно техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта  това, а при издаден талон за медицинско изследване не изпълнил предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. В процесния случай жалбоподателят сам е изключил проверката дали е употребил или не алкохол, както и неговата концентрация към момента на извършване на проверката и именно за това е била ангажирана неговата отговорност по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП. Релевантно е и достатъчно за нарушението по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП безспорно установеното обстоятелството, че е отказал да му бъде извършена проверка за алкохол с годно техническо средство. Предвид това, следва да се сподели направеният вече извод от наказващия орган, че с поведението си жалбоподателя е осъществил състава на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В тази връзка е и Решение № 761/18.04.2016 г., постановено по К. Н. А. Х. Д. № 1752016 г. по описа АС - П., XXI касационен състав, в което е прието следното: "…нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП всъщност вменява задължение на всеки един водач да избира дали да се подложи на проверка на място с техническо средство "или" да изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. 

От съдържанието на оспореното наказателно постановление е видно, че е изписано словесно точно в какво се е състояло нарушението на жалбоподателя, което покрива изцяло състава на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, съдържаща едновременно правило за поведение и санкцията за неизпълнението му. Редът, по който се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства към датата на нарушението се регламентира от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл. 1, ал. 3 - Употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване на технически средства и медицински изследвания. Съгласно същата Наредба - чл. 2, ал. 1- при извършване на проверка за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по пътищата законни разпореждания, като в конкретния случай те са в изпълнение  на цитираната Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. По силата на чл. 2 ал. 2 от цитираната наредба неизпълнението на задължението по, ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава.

Смисълът, вложен от законодателя е да се установи употребил ли е съответният водач на МПС алкохол и при положение, че откаже проверката с техническото средство, то е длъжен да изпълни предписанието за медицинско изследване, като при неизпълнение е осъществено нарушението по чл. чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и се налагат административните наказания посочени в тази разпоредба.

Видът и размерът на наложените административни наказания е съобразен с нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която предвижда глоба и лишаване от право да управлява МПС във фиксиран размер, съответно - 2000лв. и две години за лишаването от право да управлява МПС. В случая жалбоподателят доказано е извършил нарушение по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП като е отказал проба за алкохол с годно и законоустановено техническо средство, отказал е да получи талона за изследване и въобще не се е явил на никакви изследвания.

Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че правилно в случая е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено нарушения по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и НП следва да се потвърди.

По изложените съображения С.ският районен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО наказателно постановление № 18-0338-001601/11. 02. 2019 година на Началника ГРУПА към ОДМВР С. РУ С., с което на С.Д.Н. с ЕГН ********** на основание чл. 174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП са наложени административните наказания глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване  пред АС – С. област в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: