№ 81
гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. А.А
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. А.А Административно
наказателно дело № 20231110207166 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189ж ал. 5 ЗДвП вр. чл. 58д т. 4 вр.
чл. 59 ал. 1 от ЗАНН
Образувано е по жалба на Л. А. Г., ЕГН **********, чрез адв. Т. П. от
САК, против електронен фиш серия К № 5476571, издаден от СДВР, с който
на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 2 ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 50, 00 /петдесет/
лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на обжалвания електронен фиш
поради съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон. Навеждат се възражения, че издаването на
електронен фиш не е допустимо в случаите, когато нарушението е установено
с мобилно техническо средство. Излагат се доводи за липса на реквизити в
обжалвания електронен фиш, непосочването на които е ограничило правото
на защита на жалбоподателя - вид на използваното техническото средство и
мястото, където същото е било разположено. Навежда се, че в обжалвания
електронен фиш не са описани всички признаци от състава на твърдяното
нарушение, както и че не е посочен издателят на електронния фиш, което
възпрепятства възможността да се извърши преценка дали същият е издаден
от компетентен орган. Твърди се, че правото на защита на въззивника е
ограничено, тъй като не е посочено в какъв срок и пред кой орган подлежи на
обжалване електронния фиш. Изтъква се, че неправилно е определен субектът
на нарушението, тъй като доколкото МПС, с което се сочи, че е извършено
нарушението, е собственост на юридическо лице, е следвало да се наложи
1
имуществена санкция на юридическото лице - собственик на автомобила, или
да се изиска от собственика на автомобила да представи декларация, в която
да посочи кое лице го е управлявало на процесната дата. Оспорва се
техническата изправност на техническото средство, с което е установено
нарушението. Изтъква се, че в електронния фиш липсва посочване дали
същото представлява одобрен тип, дали е преминало техническа проверка към
датата на твърдяното нарушение, дали е мобилно или стационарно. Навежда
се, че в електронния фиш е допуснато несъответствие между вида и
идентификационния номер на използваното техническо средство. Твърди се
несъответствие между измерената скорост и скоростта, посочена в
обжалвания електронен фиш. По изложените съображения се прави искане за
отмяна на атакувания електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят Л. Г., редовно призован, не се
явява. Не се явява и процесуалният му представител адв. Т. П., редовно
уведомен.
Въззиваемата страна - СДВР, редовно уведомена, не изпраща
представител. С писмени бележки от юрк. А. Алипиева, с пълномощно от
Директора на СДВР, се прави искане за потвърждаване на обжалвания
електронен фиш, като се излагат съображения, че същият е издаден при
спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на
материалния закон. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и се навежда възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско такова.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от наказаното физическо лице
и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 4 ЗАНН. Не бяха
представени доказателства за датата на връчване на електронния фиш на
жалбоподателя, поради което съдът намира, че жалбата следва да се счете
подадена в срока по чл. 189 ал. 8 ЗДвП и като срочно подадена, да бъде
разгледана по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания
електронен фиш, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Към 03.12.2021 г. товарен автомобил марка "Ауди", модел "Ку 7" с
рег. № хххххххххх бил собственост на "Архолл Арена" ЕООД, ЕИК
*********. Дружеството било със седалище гр. София, адрес на управление
район "Връбница", ж.к. "Обеля - 1", бл. 124 - партер и с управител и
2
едноличен собственик на капитала Л. А. Г..
На 03.12.2021 г. в 11:46 часа товарен автомобил марка "Ауди", модел
"Ку 7" с рег. № хххххххххх се движел на територията на град София, по бул.
"Д - р Петър Дертлиев" срещу № 141 с посока на движение от бул. "Царица
Йоанна" към бул. "Сливница". В коментирания пътен участък максимално
разрешената скорост на движение за пътни превозни средства от категория
"В" към 03.12.2021 г. била 50 км/ч, като липсвали пътни знаци "В26",
въвеждащи ограничение на скоростта, различно от указаното в чл. 21 ал. 1
ЗДвП. Независимо от това автомобилът марка "Ауди", модел "Ку 7" с рег. №
хххххххххх се движел със скорост от 65 км/ч.
Нарушението било установено с видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2, идентификационен
номер MD 1192, представляваща ЕИО одобрен тип средство за измерване,
която билa преминала последваща техническа проверка на 12.02.2021 г. в
Български институт по метрология, Главна дирекция "Мерки и измервателни
уреди", отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер", със
заключение, че съответства на метрологичните изисквания. Видео - радарната
система била разположена на триножник на участък от пътя, работела в
стационарен режим на заснемане и заснемала приближаващите автомобили.
На 06.12.2021 г. от СДВР бил издаден обжалваният електронен фиш
серия К № 5476571, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 2
ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание "глоба" в
размер на 50, 00 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства
– писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - справка
за собствеността на автомобил с рег. № хххххххххх, заповед № 8121з-
931/30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, протокол № З - С -
ИСИС/12.02.2021 г. на Български институт по метрология, Главна дирекция
"Мерки и измервателни уреди", отдел "Изпитване на средства за измерване и
софтуер" от проверка на видео-радарна система за наблюдение и регистрация
на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon M2, идентификационен номер MD 1192, извлечение
от регистъра на одобрени типове средства за измерване от сайта на БИМ,
3
решение за одобрение на типа на уреда за измерване на Държавен институт
по метрология на Република Хърватия, ведно с превод на български език,
справка за датата на издаване на обжалвания електронен фиш, ежедневна
форма на отчет от 03.12.2021 г., протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система рег. № 4332р-6407/06.12.2021 г., отговор от
Столична община, Дирекция "Управление и анализ на трафика", ведно с
копие от проект за организация на движението на бул. "Д-р Петър Дертлиев"
в района на бл. 141, ръководство за работа със стационарно преносими уреди
за осъществяване на контрол на пътното движение Cordon M2, справка от
ТРРЮЛНЦ по партидата на "Архолл Арена" ЕООД, вещественото
доказателствено средство – снимка към електронен фиш серия К № 5476571,
вещественото доказателство – снимка на разположението на уреда.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото като ги оцени
като последователни, взаимокореспондиращи си и съответни на приобщеното
веществено доказателствено средство и на вещественото доказателство. При
изграждането на изводите си по фактите съдът не цени приложения към
материалите по административнонаказателната преписка протокол от
проверка № 06 – С – ИСИС/21.02.2020 г. на Български институт по
метрология, Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди", отдел
"Изпитване на средства за измерване и софтуер", тъй като същият доказва
техническата изправност на техническото средство за период, в който не
попада датата на нарушението – със заповед № А – 616/11.09.2018 г. на
Председателя на ДАМТН (издадена на основание чл. 43 ал. 3 от Закона за
измерванията и обявена на сайта на ДАМТН) е определена периодичност на
последващите проверки на скоростомерите една година. Така приложеният
протокол от проверка № 06 – С – ИСИС/21.02.2020 г. е доказателство за
техническата изправност на използваното средство за измерване за периода
от 21.02.2020 г. до 21.02.2021 г. Техническата изправност на средството, с
което е измерена скоростта на движение на автомобила, към дата 03.12.2021 г.
се установява от приетия като писмено доказателство протокол № З - С -
ИСИС/12.02.2021 г. на Български институт по метрология, Главна дирекция
"Мерки и измервателни уреди", отдел "Изпитване на средства за измерване и
софтуер".
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
4
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. С оглед на изложеното
съдът кредитира изцяло снимка към електронен фиш серия К № 5476571 като
годно веществено доказателствено средство. От същaта се установява
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената
скорост.
Като веществено доказателство съдът кредитира приложената снимка
на разположението на уреда на триножник на участък от пътя.
Приобщените по делото доказателства са последователни,
еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и
взаимовръзка, сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е неоснователна, а електронният фиш следва да бъде
потвърден, тъй като е издаден при спазване на процесуалните правила и при
правилно приложение на материалния закон.
На първо място, не са основателни възраженията на жалбоподателя, че
в конкретния случай административнонаказателното производство е следвало
да се образува със съставяне на АУАН, тъй като установяването на
нарушението е станало в присъствието на контролен орган и с мобилно
техническо средство. Съгласно чл. 189 ал. 4 ЗДвП "При нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение". От граматическото тълкуване
на разпоредбата е видно, че "отсъствието на контролен орган и на нарушител"
се отнася до действието по издаване на електронния фиш, а не до
установяване на нарушението. Съгласно § 6 т. 63 ДР на ЗДвП "електронен
фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи", а съгласно § 6 т. 65 от ДР на ЗДвП
5
"автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес". Разпоредбата на § 6 т. 65 ДР на ЗДвП е въведена със ЗИД на ЗДвП,
обн. ДВ, брой 19 от 2015 г., именно за да се съобразят постановките на
цитираното във въззивната жалба ТР № 1/26.02.2014 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСК на ВАС. От горецитираните разпоредби е видно, че към
настоящия момент издаването на електронен фиш е допустимо и когато
нарушението е установено с мобилна система при спазване изискванията на
Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /Наредба № 8121з-/12.05.2015 г./, приета на основание
чл. 165 ал. 3 ЗДвП.
Не са основателни всички възражения за липса на реквизити в
атакувания електронен фиш. Съгласно ТР № 1/26.02.2014 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСК на ВАС „легалната дефиниция на понятието "електронен
фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на
ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният
фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.
Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш
следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2
ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва
6
името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на
МВР, на чиято територия е извършено нарушението“. Предвид горното не се
споделят всички възражения във въззивната жалба, основани на липсата на
посочен негов издател и невъзможността да се извърши проверка на неговата
компетентност.
Обжалваният електронен фиш серия К № 5476571 е издаден от
компетентна държавна институция – Столична дирекция на вътрешните
работи и съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл.
189 ал. 4 ЗДвП: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика на моторното превозно средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Посочени са времето на
извършване на нарушението, пътя, отворен за обществено ползване, и
конкретното място, където е установено превишението на скоростта – гр.
София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" срещу бл. 141, посочена е посоката на
движение на автомобила – от бул. "Царица Йоанна" към бул. "Сливница",
посочено е действащото ограничение на скоростта - 50 км/ч за населено
място. Мястото на извършване на нарушението е посочено ясно и конкретно,
като е посочено населеното място, пътя, отворен за обществено ползване, по
който се е движил автомобилът, както и точния административен адрес.
Посочена е регистрираната скорост, както и установеното превишение. От
разпоредбата на чл. 189 ал. 4 ЗДвП е видно, че в електронния фиш не се
изисква да се посочат вида на техническото средство, с което е установено
нарушението - стационарно или мобилно, дали същото представлява одобрен
тип и дали е било преминало проверка на техническата изправност към датата
на заснемането, още по-малко е предвидено изискване в електронния фиш да
се сочат доказателства за тези обстоятелства. В обжалвания електронен фиш
са посочени вида и идентификационния номер на техническото средство,
което е напълно достатъчно, за да бъде извършена проверка дали същото
представлява одобрен тип и дали към датата на установяване на нарушението
е било преминало проверка на техническата изправност. Същевременно
изпълнението на тези изисквания касае основателността на повдигнатото
административнонаказателно обвинение, а не редовността на електронния
7
фиш от външна страна. Не са основателни оплакванията в жалбата, че в
електронния фиш е допуснато несъответствие при посочване на устройството,
с което е установено нарушението. Жалбоподателят неправилно счита, че
"Cordon M2" и "MD 1192" са две различни технически средства. Типът на
видео - радарната система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения,
използвана в конкретния случай, е "Cordon M2", а "MD 1192" е
идентификационният номер на устройството.
Видно от разпоредбата на чл. 189 ал. 4 ЗДвП посочването на срока за
обжалване на електронния фиш и компетентния орган не е сред императивно
изискуемите реквизити в съдържанието му. Още повече в случая
жалбоподателят е предприел действия по обжалване на фиша, като е подал
жалба пред родово и местнокомпетентния съд, който е приел същата за
допустима и я е допуснал до разглеждане по същество, поради което
непосочването на срока за обжалване на електронния фиш по никакъв начин
не е ограничило възможността на въззивника да инициира проверка на
законосъобразността на фиша по реда на Глава III, раздел V от ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът не констатира допуснати в
предсъдебната фаза на производството съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяна на електронния фиш на това
основание.
Съдът намери и че правилно е приложен материалният закон и
извършването на нарушението е доказано по несъмнен и категоричен начин.
Спазени са изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В материалите по
административнонаказателната преписка е приложен протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система рег. № 4332р-
6407/06.12.2021 г. съгласно чл. 10 ал. 1 от Наредба № 8121з/12.05.2015 г., в
който са посочени времето и мястото на контрол - на територията на град
София, по бул. "Д - р Петър Дертлиев" срещу бл. 141, че контрол е
осъществяван за времето от 11.00 до 13.00 часа на 03.12.2021 г., посочена е
посоката на движение на контролираните моторни превозни средства - от бул.
"Царица Йоанна" към бул. "Сливница", режима на измерване - стационарен,
посоката на задействане на системата за видеоконтрол - приближаващи
8
автомобили, както и номера на първото и последното статично
изображение/видеозапис.
В съответствие с чл. 10 ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. и
доколкото автоматизираната техническа система е била разположена на
триножник на участък от пътя, е изготвена снимка на разположението на
уреда, която съдът цени като веществено доказателство.
Съгласно чл. 4 ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се
използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в
регистъра на Българския институт по метрология. Според чл. 26 ал. 2 от
Закона за измерванията, когато се допуска от наредбата по чл. 28 от Закона за
измерванията, средства за измерване могат да се пускат на пазара и/или в
действие без одобряване на типа или без извършване на първоначална
проверка. Съгласно чл. 1а ал. 3 от Наредба за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, средствата за измерване с ЕИО одобрен
тип и извършена ЕИО първоначална проверка, пуснати на пазара на
Европейския съюз (ЕС) или на Европейското икономическо пространство,
или на Турция, подлежат само на последваща проверка по реда на Наредбата.
От писмените доказателства - протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система рег. № 4332р-6407/06.12.2021 г., се
установява, че за времето от 11:00 до 13:00 часа на 03.12.2021 г. спазването на
режима на скоростта в участъка на бул. "Д-р Петър Дертлиев" срещу бл. 141 в
посока на движение от бул. "Царица Йоанна" към бул. "Сливница" се е
осъществявало с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon M2, № MD 1192, която представлява одобрен тип
съгласно Решение за одобряване на типа на уреда на Държавен институт по
метрология на Република Хърватия, Загреб. Видно от протокол от проверка
№ З - С - ИСИС/12.02.2021 г. на БИМ, ГД "Мерки и измервателни уреди",
отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер" видео-радарната
система с идентификационен номер MD 1192 е преминала последваща
периодична проверка на техническата изправност на 12.02.2021 г. със
заключението, че отговаря на метрологичните изисквания.
9
От отговора от Столична община, Дирекция "Управление и анализ на
трафика", ведно с копие от проект за организация на движението на бул. "Д -
р Петър Дертлиев" в района на бл. 141 се установява, че в коментирания
пътен участък към 03.12.2021 г. липсват поставени пътни знаци "В26", които
да въвеждат ограничение на скоростта, различно от посоченото в чл. 21 ал. 1
ЗДвП, поради което следва да се приеме, че максимално разрешената скорост
за движение на моторни превозни средства от категория "В" към 03.12.2021 г.
в коментирания пътен участък е била 50 км/ч. От вещественото
доказателствено средство и от писмените доказателства се установява, че
товарният автомобил марка "Ауди", модел "Ку 7" с рег. № хххххххххх се
движел със скорост от 65 км/ч при въведеното ограничение от 50 км/ч. От
вещественото доказателствено средство се установява, че измерената скорост
на движение на лекия автомобил е 68 км/ч. От протокола за проверка № З - С
- ИСИС/12.02.2021 г. се установява стойността на относимата възможна
грешка предвид измерената скорост на движение - 3 км/ч при скорост до 100
км/ч. Коментираната стойност от 3 км/ч е приспадната в полза на
жалбоподателя, като при измерена скорост от 68 км/ч
административнонаказателната му отговорност е ангажирана за движение със
скорост 65 км/ч. Предвид горното не са основателни възраженията на
въззивника, основани на несъответствието между измерената скорост и
посочената в обжалвания електронен фиш. Такова несъответствие е налице,
но то се дължи на приспадане на възможната техническа грешка при
измерването на скоростта, което приспадане е изцяло в полза на въззивника.
Предвид изложеното съдът намери, че от събраните в съдебното
следствие доказателства по несъмнен и категоричен начин се установява
извършването на нарушението по чл. 21 ал. 1 ЗДвП, която разпоредба
въвежда задължение при движение в населено място водачите на пътни
превозни средства от категория „В“ да не превишават скорост от 50 км/ч.
Не са основателни оплакванията в жалбата и че неправилно е
определен субектът на нарушението.
Съгласно чл. 188 ал. 2 ЗДвП „Когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
10
управлението на моторното превозно средство“. Видно е, че в случаите,
когато пътното превозно средство е собственост на юридическо лице, не е
предвидено ангажиране отговорността на юридическото лице - собственик на
автомобила, а на неговия законен представител. Наред с това предвиденото
наказание за нарушение на режима на скоростта /чл. 182 ЗДвП/ е глоба, а не
имуществена санкция, което още веднъж сочи, че законодателят не е
предвидил ангажиране на отговорността на юридическото лице, което е
собственик на автомобила, а единствено на физическото лице - негов законен
представител. От писмените доказателства се установява, че към 03.12.2021 г.
товарният автомобил, с който е извършено нарушението, е собственост на
юридическото лице "Архолл Арена" ЕООД, чийто управител и едноличен
собственик на капитала е именно жалбоподателят Л. А. Г., поради което и
правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност за
извършеното нарушение. Жалбоподателят е имал възможност да посочи
конкретно физическо лице, което е управлявало автомобила на посочената в
електронния фиш дата. Съгласно чл. 189 ал. 5 ЗДвП в 14-дневен срок от
получаването на електронния фиш собственикът на моторното превозно
средство заплаща глобата или предоставя в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. Жалбоподателят неправилно
счита, че контролните органи имат задължение да поискат от собственика на
автомобила да попълни декларация, в която да посочи кое лице го е
управлявало на процесната дата. Собственикът на пътното превозно средство
разполага с възможност да подаде такава декларация, като я придружи и с
копие от СУМПС на водача на автомобила, но контролните органи нямат
задължение да изискват представянето й, като в случаите, когато такава
декларация не бъде представена, разпоредбите на чл. 188 ал. 1 и ал. 2 ЗДвП
ясно указват, че се ангажира административнонаказателната отговорност на
собственика на автомобила, а когато пътното превозно средство е собственост
на юридическо лице – на неговия законен представител. В настоящия случай
жалбоподателят не е подал декларация с данни за лицето, управлявало
автомобила на датата на нарушението, пред СДВР, като включително и във
въззивната жалба не се сочи конкретно лице, което да е управлявало
автомобила на процесната дата.
11
Доколкото разпоредбата на чл. 189з ЗДвП не е била в сила към датата
на нарушението, съдът намира, че следва да прецени и дали по отношение на
същото би могла да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. В конкретния
случай нарушението разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена
опасност на деяния от този вид. Извършеното нарушение е формално такова,
като законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е
съставомерни вреди от същото. Не се твърдят и не се установяват никакви
смекчаващи отговорността обстоятелства. Освен това следва да се отбележи,
че нарушенията, свързани с управлението на МПС с превишена скорост,
застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита
от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни последици -
причиняване на ПТП, увреждане живота, здравето и имуществото на
останалите участници в движението по пътищата. В настоящия случай се
касае и за превишение с 15 км/ч в населено място, като наред с това, видно от
приетата като писмено доказателство схема за организация на движението, в
процесния пътен участък се намират спирка на масовия градски транспорт,
сигнализирана с пътен знак "Д24", и пешеходна пътека, сигнализирана с
пътен знак „Д17“, което предполага по-голямо струпване на граждани, чиито
живот, здраве и имущество са били застрашени предвид нарушаването на
режима на скоростта.
Съгласно чл. 182 ал. 1 т. 2 ЗДвП в случаите на превишаване на
максимално разрешената скорост на движение в населено място, за
превишаване от 11 км/ч до 20 км/ч се налага административно наказание
„глоба“ размер на 50, 00 лева, каквото наказание е наложено на въззивника.
Административното наказание "глоба" е предвидено в абсолютно определен
размер, като предвид разпоредбата на чл. 27 ал. 5 ЗАНН размерът на глобата
не може да бъде намаляван.
По изложените съображения съдът намира, че депозираната жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение, а атакуваният електронен
фиш следва да се потвърди.
Предвид изхода на производството право на разноски на основание
чл. 63д ал. 4 ЗАНН, има наказващият орган, каквато претенция е заявена с
депозираните писмени бележки. Като взе предвид, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, както и че процесуалното представителство на
12
наказващия орган в настоящото производство се е изразило единствено в
депозиране на писмени бележки, без явяване в съдебно заседание, съдът
намери, че юрисконсултското възнаграждение, което въззивникът следва да
заплати на въззиваемата страна за процесуално представителство следва да е
минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, а именно 80, 00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 5476571, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 2 ЗДвП на Л. А. Г.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на
50, 00 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
Л. А. Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Столична дирекция на
вътрешните работи, с адрес гр. София, ул. "Антим I" № 5, сумата от 80, 00
/осемдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13