Р Е Ш Е Н И Е
№64
гр. Велико
Търново,11.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, VIII-ми състав, в публично съдебно
заседание на седемнадесети февруари две
хиляди двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Диана
Костова
при участието на секретаря П.И.,
изслуша докладваното от съдия Костова адм. дело № 639 по описа за 2021 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 от АПК във вр. с чл. 40 от ЗДОИ.
Образувано е по жалба на Г.В. *** против
Решение № Л-3207 от 10.9.2021г. на Главен Директор на ГДИН , с което му е
отказан достъп до обществена информация по подадено заявление с вх. №
ДОИ-33/19.7.2021г. по описа на ГДИН, с което се иска предоставяне на
информация- предложение на Началник на затвора гр. Ловеч с рег. №
549/18.12.2018г.по деловодната система на затвора гр. Ловеч.
В жалбата се правят оплаквания за
материална незаконосъобразност на така постановения изричен отказ с
горепосоченото Решение, тъй като макар и лишен от свобода, жалбоподателят има
всички права, за които не е ограничен с присъдата, включително и правото на
достъп до обществена информация. Този извод е пряка последица от чл. 75 от ЗИНЗС, чл. 31, ал5 от КРБ. Счита, ч исканата от него информация се явява
обществена такава по смисъла на § 4 и §16 от ДР на ЗДОИ. Правилно искането е
била насочено към Директор на ГДИН съгласно правилото на чл. 12 , ал.2 от ЗИНЗС.
Освен това жалбоподателят съгласно чл.41, ал.1 от КРБ и чл. 4, ал.1 от
ЗДОИ е активно легитимиран да иска да му
бъде предоставена такава информация.
От съда се иска да се отмени
Решението, с което е постановен изричен отказ за предоставяне на информация и
се постанови решение, с което се задължи ответникът да предостави на Г.В. - Предложение
на Началник на затвора гр. Ловеч с рег. № 549/18.12.2018г.по деловодната
система на затвора гр. Ловеч.
В открито съдебно заседание лично
и с назначения му служебен защитник адв. С. заявява, че поддържа така
подадената жалба. Допълва жалбата си като смята, че ако липсва основание за
предоставяне на информацията като обществена такава, то да му бъде предоставена
лична такава по ЗИНЗС. Посочва се, че искането за предоставяне на описаната
информация е основателно, а аргументът, че предложението е част от
административната преписка по издаване на Заповед за преместване –
несъстоятелно. Този факт е само пречка за самостоятелно обжалване на
Предложението, но не и за неговото предоставяне на жалбоподателя. Същото има
качеството на мотиви за издадения по- късно ИАА- Заповед за преместване.
Намира, че съдът следва служебно да посочи правното основание, като не следва
да се ограничава само от даденото такова в жалбата.
Ответник жалба – Главен Директор
на ГДИН чрез юрисконсулт О. заема
становище за неоснователност на така подадената жалба. Счита, че оспорваният
ИАА е издаден от компетентен за това АО, в предвидената от закона писмена
форма, с изложение на фактическите и
правни основания за издаването му, при спазване на административно-
процесуалните правила. Освен това актът е издаден в срока по чл. 28, ал.2 от
ЗДОИ като материалната законосъобразност на отказа се опира на разпоредбата на
чл. 37, т.1,предл. Трето от ЗДОИ. В о.з.
чрез юк Ормандижев заема становище, че производството е по ЗДОИ, като
оспорваното в настоящото производство Решение за отказ е законосъобразно и
правилно. Основанието за отказ е чл. 13, ал.2 от ЗДОИ и е правилно приложено. С
тези аргументи моли жалбата да бъде отхвърлена.
Съдът, след като обсъди
становищата на страните, доказателствата по делото заедно и поотделно и като
направи проверка съгласно изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено
следното:
Със Заявление за достъп до
обществена информация peг. № ДОИ-33/27.8.2021г. жалбоподателят е поискал да му
бъде предоставена обществена информация, представляваща Предложение на Началник
Затвор гр. Ловеч с рег.№ 549/
15/18.12.2018г., въз основа на което е издадена Заповед № Л-5320/20.12.2018г.
за преместване на жалбоподателя от Затвора гр. Ловеч в Затвора гр. Плевен.На
10.9.2021г. от ответника е постановено Решение за отказ с рег. № Л -3207 като
основен мотив за постановяване на неблагоприятния ИАА е ,че исканата информация
представлява служебна обществена информация, за предоставянето на която има
законови ограничения. Предложението е
изготвено за целите на друго производство, а именно по издаване на Заповед за
преместване. Последната, видно от представената по делото административна
преписка, е връчена на жалбоподателя. Но освен това , тази Заповед е
предоставена с Решение № Л- 2462/13.7.2021г. на ответника за предоставяне на
пълен достъп на жалбоподателя. Този факт не се оспорва и от
самия жалбоподател. По делото липсват данни кога е връчено горепосоченото
Решение за отказ. На 1.10.2021г. до АССГ е подадена жалба срещу така
постановения отказ, като съдът с Определение № № 7807/19.10.2021г. е прекратил
производството с № 9967/21г. и е изпратил делото по компетентност на
Административен съд Велико Търново, с оглед правилата на чл.133 от АПК, тъй
като видно от приложеното извлечение от регистър на населението, жалбоподателят
е с постоянен адрес ***.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 140, ал. 1 и чл. 149, ал. 2 от АПК, изхожда от страната,
инициирала административното производство по издаване на оспорения акт, и е
насочена срещу такъв, подлежащ на съдебно оспорване.
Съдът намира, че оспореното писмо
има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ и представлява годен
предмет на съдебно оспорване, тъй като несъмнено засяга претендираните от
заявителя права и законни интереси. Предвид специфичната материя, регулирана
със ЗДОИ, всеки акт произнесен по заявление за достъп до обществена информация,
с който изрично или фактически се предоставя или отказва предоставянето на
искана такава, е индивидуален административен акт /в този смисъл е Решение №
7767 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11943/2012 г. /. По делото е
установено, че в срока по чл.28,ал.2 от
ЗДОИ задълженият административен орган е постановил изричен отказ за
предоставяне на информация с мотив, че последната не представлява обществена
такава, а за служебно ползване.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Оспореният административен акт е
постановен от компетентен орган – Главен Директор на ГДИН, който се явява
задължено лице по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ.
Законът
за достъп до обществената информация регламентира един от правните
способи за упражняване на конституционното право на гражданите за достъп до информация,
визирано в чл.
41, ал. 1 от Конституцията, като това право
обхваща задължението на държавните органи да осигуряват достъп до
обществено значима информация. Обществените отношения, свързани с правото на
достъп до обществена информация, както и с повторното използване на
информацията от обществения сектор са уредени в ЗДОИ. Съгласно разпоредбата на чл. 2,
ал. 1 ЗДОИ обществена е информацията, която е свързана с обществения живот
в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено
мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Тази информация може
да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани
или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Следователно обществена
информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в
документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или
съхранявани от задължения субект. Обществената информация бива официална –
информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на
местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия съгласно чл. 10
ЗДОИ и служебна - която се събира,
създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод
дейността на органите и на техните администрации, съгласно чл. 11
ЗДОИ. Достъпът до официална обществена информация се осигурява чрез
обнародването й -чл.
12 ЗДОИ, а достъпът до служебна
обществена информация се предоставя по реда на този закон, като
законът предвижда ограничение – когато тя е свързана с оперативната подготовка
на актовете на органите и няма самостоятелно значение /мнения и препоръки,
изготвени от или за органа, становища и консултации/ и когато съдържа мнения и
позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от
негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите
на съответните органи – чл.
13, ал. 2 ЗДОИ. Освен посочената разпоредба, законът въвежда ограничение за
предоставяне на достъп до обществена информация и в случаите по чл.
37, ал. 1 ЗДОИ, регламентиращ основанията за отказ за предоставяне на
обществена информация - когато: 1. исканата информация е класифицирана
информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон; 2.
достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие
за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на
надделяващ обществен интерес; 3. исканата обществена информация е предоставена
на заявителя през предходните 6 месеца. Анализът на разпоредбата показва, че
изключение от посоченото правило е допустимо само в хипотезата на надделяващ
обществен интерес, когато чрез исканата информация се цели разкриване на
корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на
субектите по чл. 3 /§ 1, т. 6 ДР ЗДОИ/, като във всеки конкретен случай, за да
се позове на разпоредбата на чл.
37, ал. 1, т. 1 и т.
2 ЗДОИ задълженият субект следва да преодолее оборимата презумпция,
регламентирана в § 1, т. 5, изр. 2-ро ДР ЗДОИ.
При така очертаната правна рамка,
първият спорен по делото въпрос е дали исканата информация представлява
обществена такава по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ. Основната цел на
обществената информация е лицата, да могат да си съставят собствено мнение за
дейността на задължен субект, чрез получаване на конкретна и ясно формулирана
информация. В случая от изложеното в заявлението може да се направи извод, че
се търси акт- Предложение на друг орган,
послужил като основание за издаване на конкретна заповед по отношение на
жалбоподателя, поради което не се касае за
обществена информация. Поради това поисканата информация не може да се
приеме, като обществена по смисъла на ЗДОИ, защото не отговаря на изискването
на чл.
2, ал. 1 ЗДОИ. Настоящата инстанция
намира, че правилно информацията не е предоставена, защото не е обществена. В
този смисъл е практиката на ВАС напр. Решение № 7599 от 7.06.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 1173/2017 г.,и други.
Вторият спорен въпрос, ако се
приеме, че информацията е обществена дали същата представлява служебна такава,
в какъвто смисъл се е произнесъл АО.
Макар с оглед гореизложеното, че
информацията не е обществена, а лична и касае самия жалбоподател, съдът намира, че следва да обсъди мотивите на
АО. Съгласно чл.
13, ал. 1 от ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация е свободен,
като съгласно ал. 2 може да бъде ограничен в две хипотези: по т. 1 ако
информацията е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма
самостоятелно значение и по т. 2 ако съдържа мнения и позиции във връзка с
настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и
сведения, свързани с тях и е подготвена от администрациите на съответните
органи. Първата хипотеза, за която в случая са налице данни, изисква
кумулативното наличие и на двата елемента от фактическия състав на нормата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ - информацията
да е свързана с оперативната подготовка на актовете и да няма самостоятелно
значение. Правилно АО е приел, че са налице и двете условия- Предложението на
Началник Затвор гр. Ловеч е свързано с оперативната подготовка по издаването на
Заповед за преместване и няма самостоятелно значение. В този смисъл
възражението на защитника на жалбоподателя, че този факт има значение само
досежно възможността за обжалване се явява неоснователно. В този смисъл е и
трайната практика на ВАС напр.Решение № 15610 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 7967/2018 г. Решение № 15228 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. №
10514/2018 Решение № 11857 от 14.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8973/2018г.
Съгласно тази практика, АО ако намери, че се касае за служебна обществена информация следва да изложи мотиви липсата на "надделяващ обществен интерес" по смисъла на § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на ЗДОИ в изпълнение, на която задълженият субект по чл. 3 от ЗДОИ е длъжен да изложи съображения за оборване на тази презумция. Въпреки, че такива изрично липсват в постановеното от ответника Решение, същите се извеждат от твърдението, че посочената информация касае само жалбоподателя, поради което липсва надделяващ обществен интерес. Решение № 1993 от 14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10049/2016 г., Решение № 11857 от 14.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8973/2018 и други.
Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че следва да се приеме, че жалбата му не касае горепосоченото Решение за отказ, а съдът следва да прецени дали не може да се приложи чл. 76 от ЗИНЗС. Настоящата инстанция при проверка на редовността и допустимостта подадената жалба, е приела, че недвусмислено, че се обжалва конкретно Решение за отказ за предоставяне на информация по конкретно заявление. С оглед на това, не може да се преквалифицира едва на етапа съдебно обжалване развилото се административно производство. Именно за спазването на процесуалните правила на ЗДОИ и АПК, съдът следи служебно, от което следва , че не може едва на този етап жалбоподателят да заяви, че се касае за производство по реда на ЗИНЗС. Освен това, настоящата инстанция намира, че жалбоподателят може да направи ново искане за предоставяне на предложението по реда на ЗИНС, като тази възможност не се преклудира от постановеното решение в настоящото производство.
С оглед на така изложеното, съдът намира, че обжалвания ИАА- изричен отказ за предоставяне на обществена информация е постановен от компетентен за това орган, при спазване на административно- процесуалните правила и изискванията за форма- изложение на фактическите и правни основания за постановяване на отказа и при правилно приложение на материалния закон. Като правилен и законосъобразен ИАА следва да бъде потвърден, а подадената срещу него жалба – отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ и чл. 173, ал. 2 от АПК, осми състав на Административен съд Велико Търново
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Г.В. *** против Решение № Л-3207 от 10.9.2021г. на Главен
Директор на ГДИН, с което му е отказан достъп до обществена информация по
подадено заявление с вх. № ДОИ-33/19.7.2021г. по описа на ГДИН, с което се иска
предоставяне на информация- предложение на Началник на затвора гр. Ловеч с рег.
№ 549/18.12.2018г.по деловодната система на затвора гр. Ловеч.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: