РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 68/14.01.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIV
състав, в открито заседание на двадесети декември, две хиляди двадесет и първа
година в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове : Величка Георгиева
Светлана Методиева
при
секретаря В.Петкова и с участието на прокурор М.Тодорова, като разгледа докладваното
от съдия Диева касационно административно дело №
2956/2021г., взе предвид следното :
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Дирекция „Инспекция по труда” /ДИТ/
- Пловдив с пълномощник Н.К./началник Отдел „Административно информационно и
правно осигуряване” в ДИТ – Пловдив, правоспособен юрист/ обжалва Решение № 260622/31.08.2021г.,
постановено по АНД № 7157/2020г. на Районен съд-Пловдив, с което е отменено
Наказателно постановление /НП/ № 16-002920/29.10.2020г. на Директор Д
“Инспекция по труда”, гр.Пловдив за наложена на Меркари
България ООД, ЕИК ***- имуществена санкция в размер на 1600лв., на основание чл.416
ал.5 вр. с чл.414 ал.3 от Кодекса на труда КТ/, за
нарушение разпоредбата на чл.62 ал.1 вр. с чл.1 ал.2 КТ.
Касационният жалбоподател счита
решението за незаконосъобразно с искане да бъде отменено. Подържа допуснато
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на всички
доказателства. Твърди, че неправилно е игнорирано отразеното в декларацията по
чл.402 КТ с аргумент от отсъствие на убедителни доказателства за попълване
съдържанието й по собствена воля на лицето М.К.. В тази вр.
е изтъкнато, че съдът изцяло пропуска да обсъди отразеното собственоръчно от К.
в свободен текст на гърба на декларацията – същият не работи от вкъщи и не знае
за протокол от 6000 бройки, които трябва да издаде на 15.09.2020г. Освен това
лицето в свободен текст е отразило, че всеки официален работен ден идва и
получава по 25 лв. дневно, като разопакова кутии с обувки, снима ги и им
попълва спецификациите, като после се качват на сайта на фирмата. По време на
проверката при попълване на декларацията К. собственоръчно е отразил, че работи
от 07.08.2020г. като джобър – сам се е определил като
такъв, посочил е работно време от 8.30ч. до 17.30ч. и размер на уговорено
дневно възнаграждение – 25лв. Отразеното в декларацията по чл.402 КТ е заявено
и при проведен с лицето разговор пред актосъставителя
М.и свидетеля по установяване на нарушението – П.. Същото е потвърдено от тях
при разпит по делото, като лицата са заявили, че при попълване на декларацията К.
не е посочвал, че сам определя работното си време или че трябва да предава определени
бройки срещу възнаграждение от 100лв., както е уговорено в представения
граждански договор. След като К. е заявил, че има сключен граждански договор и
договорът е представен на проверяващите лица, същите се връщат отново да
разговарят с него по повод уговореното в гражданския договор. Според касаторът не е ясна причината, по която ПРС не дава вяра и
не обсъжда собственоръчния текст, изписан от К., който изцяло противоречи на
впоследствие заявеното от него в съдебно заседание. Не са изследвани
съществените противоречия между декларацията по чл.402 КТ и дадените от К.показания.
Посочено е, че без основание ПРС кредитира гражданския договор и игнорира
всички съществени разминавания между уговореното в гражданския договор и между
декларираното словом и писмено пред инспекторите в деня на проверката. С
позоваване на чл.17 от Наредбата за договаряне на работната заплата е заявено,
че в случая няма точна дата на изплащане на възнаграждението поради липса на
сключен трудов договор, в който се посочва тази дата. Поддържа се, че според
събраните доказателства осъществяваната от К. дейност е в изпълнение на трудови
функции и представлява предоставяне на работна сила срещу възнаграждение.
Прибягването до граждански договор е недопустимо, когато се използва, за да се
прикрие по същество предоставянето на работна сила. В тези хипотези е налице
нарушение на чл.1 ал.2 КТ с цел заобикаляне на предвидената правна защита на
трудовите правоотношение. При отмяна на решението е поискано присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за пред двете съдебни инстанции.
Ответникът Меркари
България ООД, гр.Пловдив се представлява от адв. Ф. и оспорва касационната
жалба. Счита решението за законосъобразно. Моли да бъде потвърдено с присъждане
на направените съдебни разноски по представен списък. Поддържа обсъждане от
страна на ПРС на всички събрани по делото доказателства с ясно изразена
доказателствена преценка. Заявено е, че правилно РС -Пловдив е оценил
стойността на декларацията по чл.402 КТ като попълнена под диктовка, изготвена
с предварителна бланка с насочваща информация за работно време, почивки и други
реквизити на трудовото правоотношение. Посочено бе, че следва да бъде отчетен и
факта, че в случай, че свидетелят е бил ощетен от липсата на трудов договор,
прикрит с граждански договор и предвид отсъствие на икономическа зависимост от
ответното дружество, той би изложил в съдебно заседание действителните
обстоятелства относно работата му, което не е направено.
Окръжна прокуратура – Пловдив счита
касационната жалба за неоснователна, а решението на районния съд за правилно и
законосъобразно.
Жалбата е процесуално допустима - подадена
в срока по чл.211 ал.1 АПК от страна с право и интерес от оспорване на
неблагоприятно решение.
1. В адм.нак.преписка се съдържа Заповед № З-0058/11.02.2014г. на
Изпълнителен Директор на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда” за оправомощаване директорите на Дирекция "Инспекция по
труда" да издават НП по актове, съставени от инспектори в Д ИТ /т.4/,
поради което административнонаказателната компетентност е установена с оглед
длъжността на актосъставителя – гл.инспектор в Д
„ИТ”-Пловдив.
1.1. НП е издадено въз основа на АУАН
от 30.09.2020г., документирал факти и обстоятелства, установени при извършена
проверка на 15.09.2020г. в обект – склад за дрехи в гр.Пловдив ул.Цар Симеон №
32, стопанисван от Меркари България ООД. При
проверката било констатирано, че М.К. работи в склада на търговското дружество
като „джобър” /етикетировач
и отваряне на кутии с обувки и попълване на спецификации/, а на 18.09.2020г. в
ДИТ – Пловдив били представени документи и
разписки за получени суми от М.К.. От проверката на място в обекта на
контрол и от представените документи е възприето, че на 15.09.2020г. в склада
на посочения адрес, от страна на дружеството-работодател е приет на работа М.К.,
като „джобър”, с установено работно време от 8.30ч.
до 17.30ч., работно място, уговорено възнаграждение от 25 лв. на ден, почивни
дни събота и неделя, без да е сключен с него трудов договор в писмена форма.
Отразено е, че към периода на проверката М.К. заявил и декларирал в писмена
форма, че работи за Меркари България ООД от
07.08.2020г., като идва всеки ден от понеделник до петък от 8.30ч. до 17.30ч. и
получава по 25лв. на ден. От страна на работодателя е представен граждански
договор – договор за изработка от 10.09.2020г. Договорът, ведно с декларация по
чл.402 КТ са част от писмените материали от административнонаказателната
преписка.
Описаните данни мотивирали контролния
орган да приеме, че е налице нарушение на чл.62 ал.1 вр.
с чл.1 ал.2 КТ и при посочената квалификация на фактическата установеност е
наложена имуществена санкция в размер на 1600лв. на основание чл. 416 ал.5 вр. с чл.414 ал.3 КТ.
1.2. В декларация по чл.402 ал.2 КТ М.К.
декларирал на 15.09.2020г. в 9.50ч. следното : работи в Меркари
България от 07.08.2020г. на длъжност джобър
/зачертано „етикетировач”/ при работна време от
8.30ч. до 17.30ч., почивка – 2 пъти по 15минути и 30 минути, почивни дни –
събота и неделя; относно наличие на трудов договор не са отбелязани данни;
отбелязано е „да” за наличие на сключен граждански договор; уговорено е дневно
възнаграждение от 25 лв., последно изплатено на 14.09.2020г. Декларацията
съдържа наименование на възнаграждението – трудово, макар и отбелязани
възможности за сключени трудов или граждански договор. На гърба на декларацията
е отразен ръкописен текст от К., в който е посочено, че : не работи от вкъщи и
всеки официален работен ден идва и получава по 25 лв.; не знае за протокол за
6000бройки; разопакова кутии с обувки, снима ги и им попълва спецификации,
които после са качват на сайта на фирмата.
Според съдържанието на договор за
изработка от 10.09.2020г. : страните са Меркари-България
ООД – възложител и М.К. – изпълнител; предмет на договора е възложено
изпълнение на етикиране на 6000бр. облекла/обувки и предаването им на
възложителя, при материали и средства на възложителя; изработеното следва да
бъде завършено и предадено в срок до 15.09.2020г.; за 5-те дни – срок на
договора възложителят се задължава да заплати на изпълнителя възнаграждение от
100лв., което е окончателно и се заплаща в брой след приемане на изработеното.
Според чл.8 ал.2 от договора – възложителят дължи осигуряване на достъп на изпълнителя
до обекта, където се извършва изпълнението на заданието. По делото са приети
РКО, издадени по граждански договор за сума от 25 лв. относно 10.09.2020г.,
11.09.2020г., 14.09.2020г., 15.09.2020г.
Ц.М./актосъставител/
поддържа констатациите в акта с пояснение, че след като в офиса на дружеството
упълномощен представител им заявил, че К. се намира в склада, за да предаде
материали на дружеството, проверяващите се върнали при К. за уточнение на
обстоятелствата. Лицето устно и отразено писмено посочило, че не работи вкъщи и
не знае за бройки, които трябва да предаде на Меркари
България и всеки делничен ден идва на работа в склада от 8.30ч. до 17.30ч.,
като му се плаща 25 лв. на ден. По време на проверката К. се намирал в единия
край на склада, където от кашони вадил чифтове обувки, снимал ги и описвал
спецификации като модел, цвят, номер, която информация впоследствие качвал в
интернет сайта на фирмата.
Св.П. е свидетел по АУАН и описал
дейността в проверения обект – голям склад с много работещи хора и заявил, че
не са диктували на лицата какво да пишат в раздадените им бланки на декларации.
К. разопаковал обувки и ги описвал на листчета и казал, че след това ги качва в
интернет. Два пъти разпитвал М.. В офиса на дружеството им предоставили
граждански договори и им обяснили, че две лица работят от къщи и само днес
идват да предоставят продукция. След това отново проверяващите се върнали при
лицата, които допълнително обяснили и написали, че не знаят за работа от къщи,
идват всеки ден и работят, като им плащат по 25 лв. на ден. Отразеното на гърба
на декларацията от М.е при повторния разговор с проверяващите. Освен това М.им
казал, че работи от доста отдавна и молил фирмата да сключи договор, но те не
искали.
Св.К. заявил като свидетел, че към
30.09.2020г. няма трудови правоотношения с никой и след 15.09.2020г. е
приключил. Към 15.09.2020г. е работил за Меркари на
позиция джобър и етикетировач,
опаковал стоки. Работил самостоятелно и нямал определено работно време, като
средно на ден работил между 8 и 10 часа при самостоятелно определяне на престой
в склада. Имал определена бройка и като свършвал работата, си тръгвал. К.
потвърдил написаното в декларацията, като посочил „те ми казаха да напиша това”,
вкл. написаното на гърба на декларацията лично от него е написано. Заявил още,
че относно работната седмица работи във вр. с
определените артикули по договор, които трябва да изпълни. За Меркари работил месец и половина. Работното време в
декларацията било официалното работно време на склада, а той ходил различно,
вкл. по-късно. При местене в двата склада имало повече работа и тогава оставал
събота и неделя, и когато се наложи, защото имало голям обем от работа. В
началото обсъждали варианти на работа, но по-удобно му било да работи на място,
без да се прехвърля на личен адрес.
Св. П. заявил, че през август и
септември 2020г. местили двата склада по едно и също време /за производство и
външен склад/, което произтичало от сезонна смяна на стоката. В този период
имало и други лица, освен постоянните служители. К. работил в склада
непосредствено преди първия учебен ден. Потвърдено било, че П., който заемал
длъжност „ръководител складово производство”, имал задължение да провери в края
на периода, за който бил нает К. – дали е изпълнил възложеното. Той трябвало в
рамките на периода да изработи 6000 артикула посредством сортиране, опаковане,
лепене на етикет до издаване на краен продукт.
1.3. След преценка на доказателствата,
ПРС приел, че описаната фактическа обстановка в НП се установява по безспорен
начин от събраните доказателства, което не означава, че изводите от същата
следва да са идентични с тези на административно-наказващият орган, поради
което не е налице противоречие в мотивите на съда. Обсъдени са събраните
доказателства и е дефиниран спорният въпрос - дали въпреки сключеният
граждански договор отношенията между дружеството и М.К. са били трудово-правни,
респективно дали е следвало да бъде подписан трудов договор. Гражданският
договор е съпоставен с изискванията за трудов договор - между работник/служител
и работодател преди постъпването на работа, след като страните са се уговорили
за всички необходими и задължителни елементи по трудовото правоотношение, а
именно: място на работа, наименование на длъжност, характер на работа, дата на
сключване и начало на изпълнение, времетраене, основно и допълнителни трудови
възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното
изплащане, продължителност на работния ден или седмица, почивки. Гражданският
договор е квалифициран на договор за поръчка по см. на ЗЗД - довереникът се
задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му действия и да
получи възнаграждение за това, ако е налице такава уговорка. РС – Пловдив приел,
че според показанията на св.К. и св.П., М.К. е бил натоварен с конкретна
задача, която е следвало да изпълни и предвид характера на възложеното не му е
било удобно да работи от личен адрес. Посочено е, че и в бланката на
декларацията е отбелязано наличието на граждански договор, сключен преди дата
на проверката. Според районният съд – наличието на място на работа не е
достатъчно за извод, че същото представлява „работно място” по см. на КТ, тъй
като мястото, на което е дължима престацията е
предмет и на гражданските договори. Договарянето на заплащане също е характерно
за всяка възмездна сделка и само по себе си не води до извод за трудово
правоотношение. В случая възнаграждението от 25 лв. на ден не очертава заплащане
по трудов договор - то е за резултат, а не за труд, което се потвърждава и от
РКО, оформящи плащането между страните. В обобщение съдът счита, че не е
установено безспорно прикриване на трудово правоотношение с гражданския договор
и тежестта за доказване на обвинението в административно наказателното
производство е за административнонаказващият орган,
като в съдебното производство фактическата установеност не е обвързваща за
съда, дължащ изясняване на фактическата обстановка с допустимите
доказателствени средства.
2. Съгласно чл.62 ал.1 КТ – “Трудовият
договор се сключва в писмена форма”, а според чл.1 ал.2 КТ : „Отношенията при предоставянето на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения”.
Характерът на трудовия договор в една
от съществените си разлики с гражданския договор /изработка, поръчка/, предпоставя нееднократност на
насрещната престация и необвързаност с постигане на
конкретно овеществен резултат. Трудовият договор
включва предоставяне на работната сила при упражняване на конкретна трудова
функция с уговорени съществени елементи: работно време, работно място, характер
на извършваната работа, трудово възнаграждение, почивки, отпуск, вкл. наличие
на длъжностна характеристика, определяща трудови задължения в процеса на работа.
В случая е извършвана дейност с
определен срок и за конкретно количество продукция. Изпълнителят на граждански
договор е самостоятелен и независим от работодателя, като от него се очаква
уговореният резултат, а работникът по трудов договор е под контрол на
работодателя - за него важат трудовата дисциплина, работното време и др. При
договорен резултат изпълнителят не зависи от възложителя по отношение начин на
извършване на работата, работно време, трудова дисциплина - от значение е да
представи в определения срок и съгласно изискванията, на които трябва да
отговаря, уговорения резултат, а именно възложената работа. В случай на
възникнал спор, по който не може да бъде постигнато споразумение между
възложителя и изпълнителя по договор, спорът
следва да бъде отнесен в съда, предвид което част от съдържанието на
тези договори е - при възникнал спор между страните се прилагат разпоредбите на
Българското законодателство, какъвто текст съдържа и приложения граждански
договор /чл.18/.
Справката /декларацията/ по КТ е
документ, в който дадено лице следва да отрази действителните факти, свързани с
полаган труд. Данните от справката са от значение за изясняване на
правоотношението и за разкриване на обективната истина. Част от съдържанието на
декларацията по чл.402 ал.2 КТ действително е бланково - „работно време” и
„трудово възнаграждение”, но в конкретния случай е отбелязано и наличието на
граждански договор.
ПРС правилно е възприел значението на
факта – отбелязване в декларацията по чл.402 ал.2 КТ наличието на граждански
договор. Същият е предоставен на проверяващите органи в деня на проверката от
страна на упълномощен представител на дружеството. В гражданския договор не е
посочено изрично, че предаването на изработеното на възложителя ще бъде
документирано с приемо-предавателен протокол, предвид
което такъв документ в случая не е търсим за удостоверяване предаването на
конкретен овеществен резултат. Според договора
изработеното следва да бъде завършено и предадено в срок до 15.09.2020г., при
сключен договор на 10.09.2020г., тоест за конкретен период от време. В чл.8
ал.2 от договора е посочено, че възложителят осигурява достъп на изпълнителя до
обекта, където се извършва изпълнението на заданието. При дейност с обувки
приемлив избор за място на работа е в обекта на възложителя – склад. Съобрази
се, че видът на договора зависи от
естеството на работа и на конкретната задача. Когато естеството на
работа изисква лицето да има точно определено работно време и място, това са
едни от основните характеристики на трудовия договор и в такъв случай сключването
на граждански договор е незаконосъобразно и изцяло в нарушение на разпоредбите
на Кодекса на труда. В случай, че изпълнението на конкретно възложена задача не
е свързана с определено работно време и място и това изпълнение е еднократно за
определен период от време, а не обичайно повтарящо се, е налице законова
възможност за сключване на граждански договор.
Според свидетелските показания в
единство, дейността на К. е по отношение обувки, отразени алтернативно в
гражданския договор - ”облекла/обувки”. При проверката е констатирана дейност –
етикетировач, отваряне на кутии с обувки и попълване
на спецификации, която е описана и на гърба на декларацията. Тоест, установена
е дейност и по етикиране, макар в декларацията да посочено „джобър”,
която дейност е пояснена на гърба на декларацията. При съпоставка с гражданския
договор по отношение място на работа /съгл. чл.8 ал.2/ и отразеното на гърба на
декларацията – лицето не работи от вкъщи, не се констатира противоречие. Както
бе посочено, в гражданския договор не е договорено, че предаването на
изработеното на възложителя ще бъде документирано с приемо-предавателен
протокол във вр. с отразеното на гърба на
декларацията – незнание за „протокол за 6000 бройки”. В свидетелските показания
К. потвърждава период на извършвана дейност в Меркари
България ООД, отразен в частта за началото в декларацията по КТ /от
07.08.2020г. – „След 15-ти септември 2020г. съм приключил”/. К. е уточнил, че
отразеното работно време е официалното за склада, като той си определя колко
време да е в склада. Това изявление на противоречи на информацията от гърба на
декларацията, в която е посочено, че идва всеки ден в обекта, но не е вписано
работно време. К. е потвърдил пред ПРС, че има договор, което не противоречи и
на отбелязването за договор в декларацията по КТ. Лицето е заявило, че по
договор има определени артикули, които трябва да изпълни, което не е в пряко
несъответствие с отразеното на гърба на декларацията незнание за протокол за
6000бр. Св.П. и К. като свидетели не си противоречат в информацията за период с
повече работа през м.08 и м.09.2020г. и местене на стока. Св.П. също е пояснил
за работа на много хора при проверката, от които две лица без трудови, а с
граждански договори. Фактът предпоставя обективна
необходимост от осъществяване на допълнителна работа в натоварен период и
съответно – възможност за ангажиране на допълнителни работници за кратък период
и за осъществяване на конкретен резултат. Факт е и наличен граждански договор,
подписан от възложител и изпълнител от 10.09.2020г. и представен при
проверката, а не след това. В конкретиката на фактите
изводът на ПРС за неустановено безспорно прикрито трудово правоотношение следва
да бъде приет за правилен, тъй като произтича от цялостна преценка на
доказателствата по делото.
Мотивиран с изложеното, Административен съд-Пловдив, XXIV състав,
Р Е
Ш И :
Оставя в сила Решение №
260622/31.08.2021г., постановено по АНД № 7157/2020г. на Районен съд-Пловдив.
Осъжда Дирекция „Инспекция по труда” –
Пловдив да заплати на Меркари България ООД, ЕИК ***,
съдебни разноски от 600лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове :