Р Е Ш Е Н И Е 577
гр.Шумен, 09 ноември 2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд в открито съдебно заседание
на четиринадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Б. Бойн
при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№4579 по описа за 2009г. на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на Л.М.Т. срещу М.М.А., имаща за предмет обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 55 ал.1 предложение първо– за сумата от 10000
евро, представляваща неоснователно получена от ответника парична сума и в
условията на евентуалност спрямо главния иск, като получена на отпаднало
основание или на неосъществено основание /предложение второ и трето/, и с
правно основание чл.59 от ЗЗД, както на основание чл.86 от ЗЗД претенция за
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й заплащане и деловодните разноски по настоящото производство.
Обстоятелствата на които се основава исковата претенция са, че ищеца по договор
за продажба на вземане/цесия/, закупил вземане на трето лице М.Т. от
ответницата, като паричната сума била предоставена в заем и за съвместна
търговска дейност в Г.. С оглед на отхвърлително съдебно решение с правно
основание чл.240 ал.1 от ЗЗД, ищеца предявява искове за неоснователно обогатяване.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК,
ответника, представляван от особен представител депозира писмен отговор, в
който оспорва исковете като неоснователни, понеже извършената цесия
противоречала на разпоредбата на чл.99 от ЗЗД.
След като прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства, съдът констатира следното:
По силата на Договор за продажба на
вземане от
03.04.2008г., ищецът закупил от М.Н.Т. вземане в общ размер на
19 270 евро с длъжник ответника М.А., възникнало от двустранен договор за
заем. Вземането е било предмет на гр.д.№ 96/2008г. по описа на ШОС, с правно
основание чл.240 ал.1 от ЗЗД, като по делото е участвало трето лице помагач-
ищеца по настоящото дело. Съдът е уважил иска частично, като в частта от 10000 евро
го е отхвърлил, като неоснователен, поради липса на доказателства за предаване
в заем на претендираната сума. По този начин силата на пресъдено нещо е
преклудирала възможността на ищеца да претендира, че плащането е именно по
силата на договор за заем между цедента и длъжника. Договорът за цесия,
приложен по делото е законосъобразен и отговаря на предпоставките на чл.99 и
сл. от ЗЗД, поради което ищецът е правно легитимиран да претендира част от
цедираното вземане. Възраженията на ответната страна в този смисъл са
неоснователни.
Безспорно е по делото, че цедента е
извършил превод на сумата от 10000 евро на ответника, видно от представения по
делото документ за изпратен превод от Б.П. на 28.06.2005г.
с получател ответника М.М.А. и основание “частен трансфер”.
Неоснователното обогатяване предполага неоправдано
разместване на имуществени блага при липса на основание. В конкретния случай
ищецът по настоящото производство претендира заплащането на сума, за която
твърди, че е била недължимо заплатена на ответника. По исковете с правно
основание по чл.55 ал.1 от ЗЗД, какъвто е главният иск по делото, в тежест на
ищеца е да докаже факта на плащането, а задължение на ответника е да установи,
че е налице правно значимо основание за получаването и за задържане на
полученото от него. И двете страни трябва да извършат пълно доказване на
обстоятелствата, на които основават исканията си, тъй като доказването на горепосочените
факти е главно. Ищеца с абсолютна достоверност установи плащане на сумата от 1000
евро, факт който не бе оспорен и от ответника. Ответника, следваше да установи,
че плащането е било осъществено на някакво правно основание, което той не
доказа. Анализът на горната фактическа обстановка налага извода за липса на
правно основание на процесното плащане, и като такова то подлежи на връщане,
тъй като ответника се е обогатил с тази сума неоснователно. Горната сума следва
да се присъди ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на иска
- 23.12.2010г.
С оглед на уважаването на главния иск, не следва да
се обсъждат предявените при условията на евентуалност искове по второто и
третото предложение на ал.1 от чл.55 от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответника следва да
заплати на ищеца направените от него деловодни разноски в размер на 1824,33
лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.М.А. с ЕГН: ********** ***, да
заплати на Л.М.Т. с ЕГН: ********** ***, сумата от 10000 евро /десет хиляди евро/,
представляваща сума, с която ответника неоснователно се е обогатила на
основание чл.55 ал.1 предложение първо от ЗЗД, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба- 23.12.2009 год. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 1824,33 лева /хиляда осемстотин двадесет и
четири лева и тридесет и три стотинки/, представляваща направените по
делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд - гр.Шумен в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: