№ 1329
гр. Пловдив, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иван Г. Йорданов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20255300502469 по описа за 2025 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от Х. Г. Б., ЕГН **********,
против Решение № 2482/20.05.2025г., постановено по гр. д.№ 18330/2024 г. по
описа на РС- Пловдив, с което е отхвърлен искът предявен от жалбоподателя
против “Блу Стар Планет” – Клон България (Клон на чуждестранен търговец),
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
“Витоша” № 66, ет.4, представляван от управителя Ц.Й.П., за признаване за
незаконосъобразна и отмяна на издадената Заповед № 88/02.09.2024 г., с
която на жалбоподателя, е наложено дисциплинарно наказание “забележка”.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на обжалваното решение, постановено в
нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Искането
към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по същество
на правния спор, с което исковата претенция да бъде уважена.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемото “Блу Стар Планет” – клон България (Клон на чуждестранен
търговец), ЕИК *********, подаден чрез пълномощника адв. Д. Б., с който се
взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване
на първоинстанционното решение.
Пловдивски окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от
обжалване и е процесуално допустима.
1
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което спорът
следва да бъде разгледан по същество.
Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.
357 от КТ във вр. с чл.188,т.1 от КТ, предявен от Х. Г. Б., ЕГН **********,
против “Блу Стар Планет” – Клон България (Клон на чуждестранен търговец),
ЕИК *********, за отмяна на наложеното му от работодателя със Заповед №
88/02.09.2024 г. дисциплинарно наказание „забележка".
В производството по делото не е спорно между страните и е
документално установено, че ищецът работи по безсрочно трудово
правоотношение в ответното предприятие на длъжността „оператор контактен
център“. Съгласно представената длъжностната характеристика основните
трудови функции на заеманата от ищеца длъжност включват : получаване и
изпращане на имейли, осъществяване на телефонна комуникация с клиенти,
разрешаване на възникнали проблеми с акаунтите им; отговаря на въпросите
на клиентите относно уеб сайта; асистира на клиентите с проблеми, които
биха могли да настъпят при използването на уеб сайта; предава проблемите с
комуникацията на технически екип; отговаря за качеството и състоянието на
предлаганите услуги на клиентите; носи отговорност за настъпили вреди от
допуснати грешки в тяхната консултация.
Със Заповед № 88/02.09.2024 г. на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание „забележка“ за това , че на 14.08.2024 г. е проявил
непрофесионално отношение към клиент с потребителско име 12R5908672,
изразяващо се в повишаване на тон, казвайки му на висок глас „Не ми
крещи!“, при това два пъти.Според посоченото в заповедта изпускането на
нервите и повишаването на тон срещу клиент е строго недопустимо спрямо
контрола по качеството на търговското дружество и е неприемлив начин за
комуникация с клиентите.
Първоинстанционният съд е уважил така предявения иск, като е приел,
че оспорената заповед за дисциплинарно наказване на служителя отговаря
точно за императивните изисквания на чл.195,ал.1 от КТ, работодателят е
спазил и разпоредбата на чл.193 от КТ за изискване на обяснения на
работника преди налагане на наказанието , както и че по делото е категорично
установено , че работникът е допуснал нарушения на трудовата дисциплина ,
поради което правилно е бил санкциониран с най-леко предвиденото в КТ
наказание.
Така изложените от първостепенния съд съображения се споделят
изцяло и от настоящия въззивен състав , като съдържанието на оспорената
заповед за дисциплинарно наказване на служителя отговаря точно за
императивните изисквания на чл.195,ал.1 от КТ-за посочване на нарушителят,
нарушението, кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на
който се налага.Действително оспорената заповед не съдържа в себе си
имената на лицето издало заповедта , а само подпис и печат на
2
дружеството.Липсата на такова посочване само по себе си не води до
незаконосъобразност на заповедта, както необосновано твърди ищеца,
доколкото императивно изискване на закона в този смисъл няма.По делото е
категорично установено също, че преди налагане на процесното
дисциплинарно наказание са били поисканите от работодателя и писмени
обяснения от ищеца, с което е била спазена и процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ.
Въззивният съд не споделя и твърдението на ищеца, че не е допуснал
нарушения на трудовата дисциплина , поради което не следва да бъде
санкциониран по реда на КТ.
В този порядък от приетото заключение по допуснатата в
първоинстанционното производство СТЕ е установено,че при разговор с
клиент на дружеството ищецът му е казал: „Не ми викай“ ; „Не ми крещи
повече“.
Съвкупната преценка на така събраните по делото доказателствата
обуславят несъмнен извод, че описаното в обжалваната заповед нарушение е
извършено от ищеца , като същият е осъществил неприемлив начин за
комуникация с клиент на дружеството и е проявил неуважително отношение
спрямо него казвайки му : „Не ми викай“ ; „Не ми крещи повече“.
Въззивният съд приема, че с това свое поведение работникът е нарушил
разпоредбата на чл.126 от КТ, според която работникът е длъжен да
изпълнява работата си добросъвестно и да спазва правилата за трудов ред.
Проявата на грубо отношение от страна на служител към клиент на
работодателя е несъвместима с изискването за лоялно,коректно и
професионално отношение.Заеманата от ищеца длъжност предвижда
задължения и притежаване на специфични качества като комуникационна
култура, учтиво обслужване и представяне на работодателя по начин,
създаващ доверие.Нарушаването на тези стандарти води до пряко
неизпълнение на трудовите функции . Същевременно повишаването на тон
спрямо клиент и проява спрямо него на неуважително отношение
представлява и нарушение на чл.187,т.7 от КТ-неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в нормативни актове, правилник или трудов договор,
както и увреждане на доброто име на работодателя по смисъла на чл.187,т.10
от КТ.В сектора на обслужването подобно поведение създава риск от
оплаквания, загуба на клиенти и накърняване на репутацията на
предприятието, на установените правила за етикет, комуникация и
професионално поведение.
Не без значение е и обстоятелството, че ищецът неглижира и
недооценява тежестта на нарушението, което е извършил, т.е. неуважително
отношение спрямо клиент на дружеството е нещо нормално, а не нарушение
на трудовата дисциплина и то сериозно. Това поведение на ищеца и липсата на
критично отношение към извършеното нарушение сочат на трайното му
пренебрежение към трудовата дисциплина и зачитане авторитета на
работодателя.
В частност, след съобразяване на посочените обстоятелства, настоящият
съдебен състав намира, че наложеното на ищеца най – леко по тежест
3
дисциплинарно наказание – чл. 188, т. 1 КТ, съответства на тежестта на
установеното по делото нарушение на трудовата дисциплина. Касае са за
тежко нарушение на трудовата дисциплина , а преценката за характера на
извършеното и липсата на самокритичност от страна на работника, обосноват
по критериите на чл. 189, ал. 1 КТ определеното от работодателя
дисциплинарно наказание "забележка", поради което и релевираната
претенция се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По изложените съображения настоящият съд намира наложеното на
ищеца дисциплинарно наказание за законосъобразно, а предявеният иск за
неоснователен, което налага потвърждаване на обжалваното решение.
В полза на въззиваемото търговско дружество не следва да се присъждат
разноски по делото, тъй като не са ангажирани доказателства такива да са
били направени пред въззивната инстанция.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2482/20.05.2025г., постановено по гр. д.
№ 18330/2024 г. по описа на РС- Пловдив, VIII гр.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4