Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,19.01.2017год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,Търговско отделение,VІ-7с-в
в открито заседание на осми ноември 2016год.,в
състав:
СЪДИЯ : Валентин Бойкинов
при
секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдията търг.дело № 3895 по
описа за 2016год, за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл.59,
ал.5 от Закона за банковата несъстоятелност от синдиците на „К.т.б.“АД/н/ срещу
„Ди енд ди джи инвест“АД.
Ищецът твърди в
исковата си молба, че на 06.11.2014 г. с Решение №138 на Управителния съвет на
БНБ, обявено в Търговски регистър на 07.11.2014 г., е отнет лицензът му за
извършване на банкова дейност. Твърди, че с Решение № 664/22.04.2015 г. на СГС,
VI-4 с-в, по т.д. № 7549/2014 г. е открито производство по несъстоятелност
спрямо него, като е постановено и започване на осребряване на имуществото му. С
решение №41/23.04.2015г. на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на
влоговете в банките лицата Л.П.И. и Р.И.А. са определени за синдици на банката.
Твърди, че ответникът му е отправил писмени изявления за прихващане на задълженията
към него по Рамков договор за предоставяне на кредитен лимит от 11.11.2011год. и
Рамков договор за издаване на банкови гаранции от 11.11.2011год. с придобитите
от него насрещни вземания по следните договори за цесия, както следва :
1/.изявление за прихващане
с вх.№ 11186/06.11.2014год., с което ответникът уведомява банката, че с Договор
за цесия с Х..М.М.Д.А., гражданин на Кралство Испания е придобил вземането на
това лице срещу банката, произтичащо от вземане по банкова сметка, *** услуги,
което цедирано вземане възлиза на сумата от 43 035,82 евро и
715 962,84 щатски долара и съответно прави прихващане с тези вземания
срещу своето ликвидно и изискуемо задължение към КТБ, произтичащо от Рамков договор за предоставяне на кредитен
лимит от 11.11.2011год. и Рамков договор за издаване на банкови гаранции от
11.11.2011год., което към датата на извършването на прихващането е в общ размер
на 2 396 172,97 лева, като бъдат погасени задълженията на „Л.п.“АД до размера
на по-малкото;
2/.изявление за
прихващане с вх.№ 11288/06.11.2014год., с което ответникът уведомява банката,
че с Договор за цесия с лицето Р.В. е придобил вземането на това лице срещу
банката, произтичащо от вземане по банкова сметка, *** услуги, което цедирано
вземане възлиза на сумата от 204 828,59 евро/ в левова равностойност на 400 609,90
лева/ и съответно прави прихващане с тези вземания срещу своето ликвидно и
изискуемо задължение към КТБ, произтичащо от
Рамков договор за предоставяне на кредитен лимит от 11.11.2011год. и
Рамков договор за издаване на банкови гаранции от 11.11.2011год., което към
датата на извършването на прихващането е в общ размер на 2 396 172,97 лева,
като бъдат погасени задълженията на „Л.п.“АД до размера на по-малкото.
Ищецът твърди
недействителност на процесните прихващания като позовава на разпоредбата на чл.
59, ал.5 от Закона за банковата несъстоятелност, съгласно която недействително
по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта , която всеки
от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко
прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения,
което е извършено от кредитор или от банката : 1/. ако са предприети след
началната дата на неплатежоспособността; 2/. след датата на поставянето на
банката под специален надзор при условията и по реда на глава ХІ, раздел VІІІ
от Закона за кредитниту институции, включващ наложена мярка по чл.116, ал.2,
т.2 от същия закон, ако тази дата предшества датата по т.1.
Сочи се, че дори и да
се приеме, че настоящата редакция на чл.59, ал.5 от ЗБН няма обратно действие,
то и при старата редакция на посочената норма, недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която кредиторът би получил
при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от
длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога
са възникнали двете насрещни задължения. В тази връзка ищецът се позовава на
Решение № 1433/03.07.22015год. постановено по т.д.№ 2216/2015год. на САС, ТО,
3с-в, по силата на което за начална дата на неплатежоспособността на КГБ е
определена датата 20.06.2014год., която съвпада и с датата на поставяне на
банката под особен надзор.
Предвид изложеното
моли съда, да прогласи недействителността по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на банката на направените от ответника изявления за
прихващане на придобитите от последния чрез цесия вземания срещу банката с
вземанията ѝ към ответника по договори за кредит.
Ответникът в срока по
чл.367, ал.1 ГПК е подал писмен отговор,
с който оспорва предявения иск като основателен поради съоражения изложени в
отговора на исковата молба.
Съдът като взе предвид доводите на страните,както и събраните по делото
доказателства,приема за установена следната фактическа обстановка :
Между
страните не се спори, а и се установява, че с Решение № 138/06.11.2014год. на
Управителния съвет на Българската народна банка на осн. чл.36, ал.2, т.2 от
Закона за кредитните институции е отнет лиценза за извършване на банкова
дейност на „К.т.б.“АД.
Между
страните не се спори, а и се установява, че с Решение № 664/22.04.2015год. по
търг.дело № 7549/2014год. на СГС, ТО, 4с-в, е открито производство по
несъстоятелност на КТБ, като банката е обявена в несъстоятелност и е
постановено започване на осребряване на имуществото.
Между
страните не се спори, а и се установява, че с Решение № 1443/03.07.2015год. по
търг.дело №2216/2015год. на САС, ТО,
3с-в, за начална дата на
неплатежоспособността на КГБ е определена датата 20.06.2014год., която съвпада
и с датата на поставяне на банката под особен надзор.
С Решение на Управителния съвет на Фонда за гарантиране
на влоговете в банките лицата А.Н.Д. и К.Х.М. са били определени за синдици на
КТБ.
1/. Не се
спори, а и се установява, че на 06.11.2014год. в деловодството на банката е
постъпило изявление за прихващане с вх.№ 11186/06.11.2014год., с което
ответникът уведомява банката, че с Договор за цесия с Х..М.М.Д.А., гражданин на
Кралство Испания е придобил вземането на това лице срещу банката, произтичащо
от вземане по банкова сметка, *** услуги, което цедирано вземане възлиза на
сумата от 43 035,82 евро и 715 962,84 щатски долара и съответно прави
прихващане с тези вземания срещу своето ликвидно и изискуемо задължение към
КТБ, произтичащо от Рамков договор за
предоставяне на кредитен лимит от 11.11.2011год. и Рамков договор за издаване
на банкови гаранции от 11.11.2011год., което към датата на извършването на
прихващането е в общ размер на 2 396 172,97 лева, като бъдат погасени
задълженията на „Л.п.“АД до размера на по-малкото;
2/.Не се
спори, а и се установява, че на 06.11.2014год. в деловодството на банката е
постъпило изявление за прихващане с вх.№ 11288/06.11.2014год., с което
ответникът уведомява банката, че с Договор за цесия с лицето Р.В. е придобил
вземането на това лице срещу банката, произтичащо от вземане по банкова сметка,
*** услуги, което цедирано вземане възлиза на сумата от 204 828,59 евро/ в
левова равностойност на 400 609,90 лева/ и съответно прави прихващане с тези
вземания срещу своето ликвидно и изискуемо задължение към КТБ, произтичащо
от Рамков договор за предоставяне на
кредитен лимит от 11.11.2011год. и Рамков договор за издаване на банкови
гаранции от 11.11.2011год., което към датата на извършването на прихващането е
в общ размер на 2 396 172,97 лева, като бъдат погасени задълженията на „Л.п.“АД
до размера на по-малкото.
Не се
спори, а и се установява, че общият размер на активните вземания и по двете
изявления при прихващане възлизат на сумата от 1 880 657, 27 лева.
Между
страните не се спори, а и от представеното по делото и прието като
доказателство извлечение от счетоводните книги на КТБ към 05.11.2014год./ден
преди датата на процесните прихващания/ задълженията на ответника по
горепосочения договор за кредит са възлизали общо на 2 396 791, 32
лева, от които : редовна главница в размер на 2 388 471, 27 лева;
текущи лихви върху просрочена главница за периода от 27.10.2014год. до 05.11.2014год.
в размер на 5 567,79 лева, неустойка върху просрочена лихва за периода от
27.10.2014год. до 05.11.2014год. в размер на 32, 26 лева, дължими такси по
рамковия договор за периода от 17.07.2014год. до 16.10.2014год. в размер на
2 720 лева. В този размер- на 2
396 791, 32 лева възлиза стойността на пасивното везмане по оспорените
две прихващания и което представлява изискуемо задължение на ответника по
горепосочения договор за кредит.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :
Предявеният
иск е допустим, а разгледан по същество е основателен поради следните
съображения :
На първо място, неоснователно ищецът се позовава
на разпоредбата на чл.59, ал.5 от ЗБН в редакцията на тази норма преди измененията,
публ. в ДВ, бр.98 от 2014год., в сила от 28.11.2014год.
Съгласно §12 от ПЗР на Закона за изменение и
допълнение на Закона за държавния бюджет на Р България, по силата на който се
внася изменения в ЗБН, последните влизат в сила от деня на обнародването им в
ДВ, а именно на 28.11.2014год. Съгласно чл.14, ал.1 от Закона за нормативните
актове обратна сила на нормативен акт може да да се придаде само ако по
изключение и то с изрична разпоредба е предивдено наличието на такова
ретроактивно действие. Подобна разпоредба, която изрично да постановява такова
обратно действие на чл.59, ал.5 от ЗБН и на която нова редакция се позовава
ищецът обаче липсва. Същевременно придаването на обратна сила на сила на тази
правна норма би влязло в противоречие с основен конституционен принцип- а
именно забраната за отнемане с обратна сила на законнно придобите права.
Ето защо, в настоящия случай ще е приложима
разпоредбата на чл.59 от ЗБН, но в редакцията й преди измененията, публикувани
в ДВ, бр.2014год.- в сила от 28.11.2014год.
Независимо от горното обаче, дори и при старата
редакция на чл.59, ал.5 от ЗБН, недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността освен за частта, която кредиторът би получил при
разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника
след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са
възникнали двете насрещни задължения. В този смисъл разпоредбата на старата
редакция на чл.59, ал.5 от ЗБН е идентична с новата, като единствено е
разширено нейното приложно поле с допълнение, което няма никакво отношение към
настоящото производство.
Настоящият случай е именно такъв- тъй като с Решение № 1433/03.07.22015год. постановено по
т.д.№ 2216/2015год. на САС, ТО, 3с-в, по силата на което за начална дата на
неплатежоспособността на КГБ е определена датата 20.06.2014год., а няма спор,
че и двете оспорени прихващания са били извършени след тази дата. От друга
страна, обсоятелството, че решението на САС е обжалвано и не е влязло в сила по
отношение на приетата начална дата на неплатежоспособността на КТБ няма никакво
отношение към предмета на спора, тъй като решението съгласно чл. 634 от ТЗ
поражда незабавно действие, поради което така определената дата е задължителна
за настоящия съдебен състав.
Изцяло неотносими към предмета на спора са и
възражението на ответника, че е придобил вземанията перди откриване на
производството по несъстоятелност на КТБ и от съществуващите към този момент
обстоятелства не е имало как да знае или да предположи за настъпилата неплатежоспособност
на банката и съответно ангажираните доказателствени искания в тази насока са
неотносими към предмета на спора, тъй като опровергаването на оборимата
презумпция за знание по чл.59, ал.3 от
ЗБН е неприложимо в настоящия случай с оглед правното основание на иска- като
такова по чл.59, ал.5 от ЗБН.
Ето защо съдът следва да постанови решение, с
което да уважи изцяло предявените от ищеца общо шест евентуални иска с правно
основание чл. 59, ал.5 от ЗБН, като обяви по отношение на кредиторите на несъстоятелността
на КТБ за относително недействителни всички посочени по-горе изявления за
прихващане, отправени от ответника на активни вземания, придобити от същия чрез
цесии, съгласно посочените по-горе уведомления за извършване на цесия, с
пасивни вземания по горепосочените договори за банков кредит и техните анекси.
Воден от горните съображения Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ на
осн. 59, ал. от Закона за банковата несъстоятелност по отношение на кредиторите
на несъстоятелността на „К.т.б.“АД/н/
изявления за прихващания с уведомления с вх.№ 11186/06.11.2014год. и с вх.№ 11288/06.11.2014год. от ответника „Л.п.“АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ********* активни
вземания, придобити от същия чрез цесии, съгласно посочените по-горе
уведомления за извършване на цесия, с пасивни вземания по горепосочените
договори за банков кредит и техните анекси.
Решението може да се обжалва
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :