Р Е Ш Е Н И Е № ....
гр. Козлодуй, 07.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публично заседание на петнадесети март две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Районен съдия:
Жаклин Д.
при участието на секретаря
Мартин Марков и в присъствието на прокурора….., като разгледа докладваното от
съдия Д. гражданско дело № 1320 описа за 2018г. на Козлодуйския районен съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано е по искова молба на К.К.К.
с ЕГН
**********,*** чрез
адв. Е.Ю.О. ***, партер, тел. 0886 062 923 Съдебен адрес:***, партер против
„Ч.Е.Б.” АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** 1784, р-н
Младост, бул. „Цариградско шосе” №159, бл. Бенч Марк, Бизнес център,
представлявано от Жанна Василева Пехливанова, Карел Крал и Ярослав Бергер отрицателен установителен
иск по чл.124, ал.1, вр. чл.439 ГПК, за признаване за установено, че не дължи
вземанията в размер на сумата от 4950,45 лева /четири хиляди
деветстотин и петдесет лева и четиридесет и пет стотинки/ главница по присъдени
фактури за период от м.март, 2002г. до м.януари, 2008г. за доставена
електрическа енергия в имот в гр.Козлодуй, обл.Враца, ул.„Калина“ №13 за
клиентски номер 300239228126, поради изтекла погасителна давност на вземанията,
сумата от 5285,40 лева /пет хиляди двеста осемдесет и пет лева и четиридесет
стотинки/ главница по фактури за период от м.ноември 2008г. до м.октомври
2012г. за доставена електрическа енергия в имот в гр. Козлодуй, обл. Враца, ул.
„Калина“ № 13 за клиентски номер 300239228126, поради изтекла погасителна
давност на вземанията и сумата от 6487,26 лева /шест хиляди четиристотин
осемдесет и седем лева и двадесет и шест стотинки/ лихва върху главниците 4950,45
лева и 5285,40 лева, начислена от падежа на задълженията до 22.06.2017г., както
и НЕ ДЪЛЖИ лихва за забава след 22.06.2017г., поради изтекла погасителна
давност на вземанията.Претендират се и разноски.
В съдебно заседание ищецът
участва с пълномощника адвокат О., която поддържа иска.
В срока за отговор по
чл.131 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор от
ответното дружество, чрез юрисконсулт Александър Василев, с който оспорва
предявеният от ищеца иск по основание и размер, като е изложил подробни
мотиви.
В съдебно заседание
ответното дружество не изпраща представител, но е депозирано становище, с което
се поддържа защитната теза на ответника изложена в писмения отговор на исковата
молба.
По делото са събрани
писмени доказателства.
Съдът като взе предвид
доводите изложени в исковата молба и писменият отговор, след преценка
на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
В исковата молба ищеца излага твърдения, че ищеца
е бил битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, на когото е била
доставяна електрическа енергия от ответното дружество за имот на ул. „Калина“ №
13 в гр .Козлодуй, обл.Враца. Клиентският номер 300239228126.Видно от
приложените доказателства, издадени от ответното дружество ищеца е имал качеството на битов потребител по смисъла на
§ 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, съгласно която "битов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. По силата на чл.97, ал.1, т.4 от ЗЕ тези потребители ползват
електроенергия за ползваните от тях имоти, присъединени към
електроразпределителната мрежа за ниско напрежение. Предвид на това същите
трябва да са собственици или носители на ограничено вещно право на
присъединените към мрежата имоти. Сключването на индивидуален договор между
страните за доставка на електрическа енергия не е задължителна предпоставка,
доколкото правоотношението възниква по силата на закона.С писмо е изх.№
**********/21.12.2016г. на ответника „ЧЕЗ БЪЛГАРИЯ” ЕАД ищецът е уведомен, че
дължи сума в размер на 16528,47 лева без конкретизиране на периода, за който се
дължи, ведно с главницата и лихва. В последващо писмо с
изх.№100000099723/22.06.2017г. на ищеца „Ч.Е.Б.” АД са посочени задълженията на
ищеца към дружеството, чийто общ размер е 16826,77 лева, от които 4950,45 лв. -
главница по присъдени фактури за период от м.март 2002г. до м. януари 2008г., 5285,40
лв- главница по фактури за период от м.ноември 2008г. до м.октомври 2012г. и
6487,26 лв. - лихви към главниците на описаните задължения 62,54 лв. - текуща
фактура.
В същото писмо се
сочи, че електроснабдяването на имота, ползван от К., е преустановявано няколко
пъти като последното прекъсване е било на 01.06.2017г. поради неплатени
задължения от страна на ищеца към ответното дружество на стойност 5285,40 лева,
дължими за периода от м.ноември 2008г. до м.октомври 2012г.Ищеца получил и
справка за консумация на клиенти като му е разяснено, че справката показва
липсва на консумация през последните 36 месеца.Тъй като изплащането на всички
задължения е условие, за да бъде възстановено електроснабдяването в имота,
предвидено в Общите условия на дружеството, то за ищеца е налице правен интерес
от признаване недължимост на погасените по давност задължения и редуциране на
задълженията до непогасените по давност такива.Твърди се, че съгласно чл.42,
ал.2 от Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД в
случай на забава на плащането на дължимите суми за електрическа енергия
продавачът може да прекъсне снабдяването на потребителите в следните срокове:10
(десет) дни след изтичането на срока за плащане за битови потребители или 3
(три) дни след изтичането на срока за плащане за стопански потребители.
Електроснабдяването на ищеца е прекъснато на основание цитираната клауза от ОУ,
без да се отчита фактът, че се касае за погасени по давност
задължения.Прекъсването е осъществено от „Ч.Р.Б.“ АД. От значение за правния
интерес на ищеца е това, че същият не може да ползва електрическа енергия
поради съществуващите в регистрите на дружеството погасени по давност
задължения.
Ответника не оспорва факта, че ищеца е негов битов
клиент с посочения клиентски номер, че дължи процесната сума съгласно
процесната фактура, както и, че предвид
неплащането на задължения ел.енергията в дома на ищеца е прекъсната. Оспорва
твърдението на ищеца, че вземанията по фактурите за главница и лихва са погасени
по давност. Считат отрицателния установителен иск на ищеца
за недопустим и молят да се прекрати производството.Алтернативно оспорват
предявения иск по основание и размер изцяло, като считат изложените в исковата
молба искания и изявления за неоснователни.В тази насока развиват подробни
доводи и цитират практика.Твърдят, че за периода 15.01.2009 г. - 12.11.2012 г.
по партидата на ищеца са били издадени фактури за доставена, но незаплатена ел.
енергия, с номера и дати на издаване.За периода 01.03.2002 г. - 31.10.2012 г.
обектът на ищеца е бил обслужван от електромер с фабр. №0007743, видно от
записаното в представените справки за отчетни показания и карнетка. Представят
и 2 броя справки от отчетните показания на електромера, монтиран за партидата и
посоченото място на измерване, които доказват, че обектът на ищеца е бил
ежемесечно отчитан. Едната справка е от САП за периода 20.11.2008 -26.09.2011
г., а другата от КИС за периода 22.07.2010 г. -31.01.2003 г., тъй като в този
период са били въведени последователно двете информационни системи. Справките
по отчета били до м. октомври 2011 г., тъй като поради неплащане елеткромерът е
демонтиран на 04.10.2011 г. Представят и карнетка /отчетен картон на
инкасатора/ за периода 2002-2007 г. по отношение обекта на ищеца, доказваща, че
за този обект е било извършвано ежемесечно отчитане и резултатите от
него.Твърдят, че фактурите са издадени след ежемесечно отчитане на показанията
на обслужващия обекта на ищеца електромер от отчетник по график. Записаните
показания в справката на дневна и нощна тарифа, съответно в картона на
инкасатора, съответстват на посочените такива във фактурите в съответните
периода на отчитане, което е доказателство за достоверното фактуриране,
основано на действителен отчет на електромера.Акцентират върху факта, че ЧЕЗ
Електро притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия
№Л-135-11 от 29.11.2006 год., която е публична и се намира на електронната
страница на ДКЕВР и която представям. В чл. 13, т. 1 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД изрично е
договорено основното задължение на всеки потребител на електрическа енергия -
да заплаща стойността на използваната електрическа енергия в сроковете и по
начина, определен в Общите условия.Съгласно чл. 98а, ал. 5 от ЗЕ - в срок до 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни
с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на електрическа
енергия заявление, в което да предложат специални условия. Ищците, както и
техният наследодател не са внесли при доверителя ми такова предложение, в
съответствие с което са обвързани от общите условия.Задълженията за
електрическа енергия са формирани по ред, установен от неоспорените от
потребителя Общи условия, за което е издаден първичен финансово счетоводен
документ - данъчна фактура, която се явява годно доказателство за фактите и
обстоятелствата посочени в нея. Основание за нейното издаване е доставка на
електрическа енергия в посочените в нея период, количества и на посочената в
тях стойност, като със справката от отчетните показания на електромера и
справката за дължими суми по партидата е представено и годно доказателство за
редовен отчет на показания на СТИ, годно доказателство за фактите и
обстоятелствата вписани в тях, а именно за установяване на самата стопанска
операция - извършена доставка на електрическа енергия за периода посочен в тях,
годно доказателство, че след изтичане на срока за плащане потребителят е в
забава.На следващо място намират за неоснователно възражението и по отношение
на неустойката за забавено плащане.Считат, че съгл. чл. 35 от ОУ на „Ч.Е.Б.“
АД, „потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на
дължимата сума за използваната електрическа енергия, дължи на продавача
обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен
ден.Поради това, от момента, в който е в неизпълнение на задължението си по чл.
13, т. 1 от ОУ да заплати процесиите фактури /след изтичане на 10-дневния срок
за плащане/, ищецът дължи неустойка, договорена с чл. 35 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия, според който в случай на
неизпълнение на задължението за плащане на задълженията в срок, се дължи неустойка
за всеки просрочен ден. Във фактурите /частта информация за минали периоди/
също вземането по чл.35 от ОУ се описва като „неустойки“. Съгласно чл. 114, ал.
4 от ЗЗД, при искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от
последния ден, за който се начислява неустойката. В случая този последен ден не
е настъпил, съответно давност не тече. Тази разпоредба е специална по отношение
на чл. 119 от ЗЗД и поради това я дерогира и следва да се прилага.Поради това,
когато искът е предявен след като са изтекли три години от възникване на
вземането за неустойка, не се погасяват всички лихви, а само тези, които са
били дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска назад във
времето-цитира се практика, според която се приема, че е допустимо вземанията
за главницата и за лихвите да се подчиняват на различни давностни срокове.
При така изяснената
фактическа обстановка и събрани доказателства, настоящият състав, прави
следните правни изводи:
Искът предмет на спора е с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. чл.
439 от ГПК и е допустим, тъй като е налице интерес у ищеца от предявяването му,
а наред с това той основава претенцията си на новонастъпили факти – изтекла
погасителна давност.
Предявеният иск -
отрицателен установителен иск за установяване, че ищецът не дължи на ответника
определена сума-стойност на изразходвана от него ел.енергия, поради което и
доказателствената тежест за доказване наличието на вземане в посочения размер е
върху ответника. Той следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че през посоченият период ищецът е употребил определени количества
ел.енергия, единичната цена на тази енергия, както и общия размер на
претенцията си и начина на начисляването й.
В съдебната практика съществуваше
противоречие по въпроса от кога започва да тече тази нова погасителна давност -
от последната дата на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие срещу длъжника или от изтичане на двегодишния срок по
чл.433, ал.1 т.8 от ГПК. Това противоречие бе преодоляно с издаване на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. на ВКС прилагането на което е
задължително за съдилищата.
В т. 10 на тълкувателното решение е
посочено, че: „не са изпълнителни действия и не прекъсват давността:
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други, назначаването
на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Поради тази причина е нередовна молбата за
изпълнение /освен при наличието на възлагане по чл.18 от ЗЧСИ/, в която
взискателят не е посочил изпълнителен способ /чл.426, ал.2 от ГПК/ и такава
молба подлежи на връщане. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е
прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната
давността“.
Давността се прекъсва с предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ:
насочването на изпълнението, чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпване на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. “
Между страните не се спори,
че ищеца е бил
битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, на когото е била доставяна
електрическа енергия от ответното дружество за имот на ул. „Калина“ № 13 в гр
.Козлодуй, обл.Враца. Клиентският номер 300239228126.За да бъде титуляр на
задължението за заплащане стойността на потребена през исковия период
електрическа енергия, ищецът трябва да има качеството „потребител” на
електроенергия. Съгласно параграф 1, т.42 от ДР на ЗЕ, „потребител на енергия
или природен газ за битови нужди „ е физическо лице – собственик или носител на
вещно право на ползване върху съответния електроснабден имот. Този факт не се
оспорва от ищеца, напротив, потвърждава се в исковата молба.
Няма спор по делото, че
ответното дружество е краен снабдител с електрическа енергия. Съгласно чл.98а
от Закона за енергетиката крайният снабдител продава електрическата енергия при
публично известни общи условия(одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ – 056 от
07.11.2007 г., впоследствие изменени с Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 год. на
ДКЕВР), като в ал.4 е предвидено, че публикуваните общи условия влизат в сила
за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без
изрично писмено приемане. В този смисъл, за да възникне правоотношението по
покупко-продажба на ел. енергия не е необходимо да се сключва индивидуален
писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността
между страните възниква по силата на закона. Предвид на това ищеца
в настоящото производство се явява потребител на електрическа
енергия, тъй като общите условия са произвели действие и по отношение на него.
Изрични възражения във връзка с валидноста и действието на общите условия не са
въведени по надлежния ред, поради което съдът приема за установено наличието на
твърдяното правоотношение между страните за исковия
период във връзка с снабдяването на процесното жилище с ел. енергия.
В случая ищеца е получавал
ел.енергия за процесният имот в гр.Козлодуй, ул.”Иглика” № 2, но не я заплащал
редовно на ответника. Ответникът в писменият отговор посочва, че иска е
процесуално недопустим, респективно неоснователен и недоказан.
Установителният иск по
чл.124, ал.1 ГПК може да бъде предявен за установяване съществуването или –
както в случая – несъществуването на едно право, когато ищецът има интерес от
това.
Освен това всяко право може
да бъде заявено както с възражение, така и да бъде предявено с иск -
така Решение № 76 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 391/2012 г., IV г. о., ГК.
Редът, по който длъжникът се защитава, зависи от неговия собствен избор. По
аргумент от мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГК на ВКС,
диспозитивното начало в гражданския процес се проявява в това, че участникът в
правен спор сам определя кога, доколко и какъв обем защита да търси. Правният
интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните
обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите
твърди, че се засяга правната му сфера. В този смисъл длъжникът по едно вземане
не е длъжен да чака същото да бъде предявено по съдебен ред чрез осъдителен иск
или по реда на заповедното производство, за да реализира своята защита чрез
възражението си за давност. Не съществува законова пречка длъжникът да поеме
инициативата в процеса, като предяви отрицателен установителен иск по чл.124,
ал.1 ГПК, позовавайки се на изтеклия давностен срок по отношение на вземането,
като по този начин препятства възможността на ищеца да го претендира в бъдеще.
В този случай предмет на отрицателния установителен иск не е установяване
липсата на материално право изобщо, а липсата на притезание, насочено срещу
длъжника-ищец. В този смисъл отрицателния установителен иск предмет на спора е
допустим.
При това положение следва
да се разгледат доводите на ищеца за погасяване на процесното вземане, поради
изтичане на предвидената от закона погасителна давност. Те според настоящия
състав са основателни.
Според задължителните
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011г. от 18.05.2012г. на
Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска
колегия и Търговска колегия, понятието „периодични плащания” по смисъла на
чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. Според същото решение, вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради
което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. В посоченото ТР
също е прието, че задълженията на потребителите на предоставяните от тези
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения,
имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер. Поради това, и процесното вземане е периодично, поради което и
за него по арг. чл.111, б. „в” от ЗЗД погасителната давност е тригодишна.
Според нормите
на чл. 19 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
"Ч.Е.Б." АД потребителят е задължен да заплаща потребената електрическа
енергия веднъж месечно, като продължителността на срока за плащане е 10 дни.
Дължимите от потребителя суми се съобщават от продавача чрез съобщение
изпращано до потребителя на адреса на обекта. Потребителите, за които периода
на отчитане на потребяваното количество ел.енергия е по –дълъг от един месец се
уведомяват от продавача за дължимите суми чрез съобщение на адреса на обекта
съобразно графика на отчитане. Неполучаването на съобщение не освобождава
потребителя от задължението да заплати дължимата сума в срок. Съгласно чл.35 от
Общите условия, потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок
на дължимата сума за използвана електрическа енергия, дължи обезщетение на
продавача в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден.
Съгласно разпоредбата
на чл.114, ал.1
от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения /каквото е процесното за главница/,
давността тече от деня на падежа. Следователно задължението на ищеца за
заплащане на стойността на доставената енергия е възникнало като срочно – както
вече бе отбелязано според общите условия месечните суми за ел.енергия са били
дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. По
делото липсват доказателства за спиране течението на давността или за
прекъсването (както твърди ответника), поради което погасени по давност са
всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три
години назад от датата на предявяване на исковата молба – 05.09.2018г.Всички
вземания на дружеството към ищеца в размер на 4950,45 лв. главница по присъдени
фактури за периода от м.март 2002г. до м.януари 2008г., са погасени по давност.
Погасени по давност са и вземанията на дружеството в размер на 5285,40 лв.
главница по фактури за период от м.ноември 2008г. до м.октомври 2012г. Поради
погасяването по давност на главното задължение, погасени са и акцесорните
такива, а именно за лихви към главниците на описаните задължения в размер на
6487,26 лева, начислени от дружеството до датата на писмото - 22.06.2017г., тъй
като когато и да е настъпил падежът на всяко отделно вземане по издаваните от
дружеството фактури, то същият е преди повече от три години преди предявяване
на настоящия иск.Като последната издадена фактура, включена в претендираните
главници, е била от м.октомври 2012г. видно от приложеното писмо от
22.06.2017г. на „Ч.Е.Б.” АД. Тъй като по отношение на тези вземания през
последните три години, предхождащи настоящия иск, не са предприемани действия
по принудително изпълнение за събиране на сумите, то същите са погасени по
давностНа
основание чл.119 ЗЗД поради погасяване на главното вземане следва да се считат
погасени поради изтекла давност и вземанията за законна лихва върху главниците
/с правно основание чл.86 от ЗЗД/ също е погасена по давност.
Следователно
предявеният отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1,
вр. чл.439 ГПК е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Ищеца, чрез процесуалният
си представител адвокат Е.О. е поискал присъждане на разноски, и по правилото
на чл.78, ал.1 ГПК при този изход на спора му се дължат. Такива за адвокатското
възнаграждение на адв.О., което ответника следва да заплати при хипотезата на
чл.38, ал.2 вр. ал.1 т.2 от Закон за адвокатурата в общ размер от 1 486.97
лева. От които 832.61 лв. по иска за главница в размер на 10 087 лв. и
654.36 лв. изчислен върху материалният интерес от сбора на предявеният иск за
лихви в размер на 6 487.26 лв.
Ответното дружество следва
да заплати на РС-Козлодуй и държавната такса, от която ищеца е освободен при
образуване на делото в размер на 663.00 лева.
Водим от гореизложените
мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 439 вр. чл.124, ал.1 от ГПК, че К.К.К. с ЕГН**********,*** НЕ
ДЪЛЖИ на „Ч.Е.Б.” АД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление:*** 1784, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе” №159, бл. Бенч Марк, Бизнес център вземанията в
размер от 4850.79 лева /четири хиляди осемстотин и петдесет лева и седемдесет
и девет стотинки/ главница по присъдени
фактури за период от м.март, 2002г. до м.януари, 2008г. за доставена
електрическа енергия в имот в гр.Козлодуй, обл.Враца, ул.„Калина“ №13 за
клиентски номер 300239228126, поради изтекла погасителна давност на вземанията,
сумата от 5236.21 лева /пет хиляди двеста тридесет и шест лева и двадесет и
една стотинки/ главница по фактури за период от м.ноември 2008г. до м.октомври
2012г. за доставена електрическа енергия в имот в гр. Козлодуй, обл. Враца, ул.
„Калина“ № 13 за клиентски номер 300239228126, поради изтекла погасителна
давност, като отхвърля иска над
размерите до 10 235.85 лв.,
съгласно чл.111, б. „в“ от ЗЗД.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 439 вр. чл.124, ал.1 от ГПК, че К.К.К. с ЕГН**********,*** НЕ
ДЪЛЖИ на „Ч.Е.Б.” АД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление:*** 1784, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе” №159, бл. Бенч Марк, Бизнес център вземанията в
размер от 6 487.26 лв./шест хиляди четристотиносемдесет и седем
лева и двадесет и шест стотинки/ представляваща лихва върху главниците, поради
изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 вр. ал.1т.2 Закон за адвокатурата,Ч.Е.Б.” АД, ЕИК
********* със седалище *** Бизнес Център, представлявано от Кремена Стоянова
Стоянова и Карел Крал ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Е.О. *** адвокатско
възнаграждение в общ размер на 1 486.97 лева.
ОСЪЖДА Ч.Е.Б.” АД, ЕИК
********* със седалище *** Марк Бизнес Център, представлявано от Кремена
Стоянова Стоянова и Карел Крал да заплати на Районен съд – Козлодуй държавна
такса в размер на 663.00 лева.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването на
страните на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: