Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 185 от
12.10.2023 г., гр.
Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Ирена Симеонова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 167 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Делото е образувано по жалба от С.Й.П., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, срещу Заповед № 4077з-614/18.05.2023 г., издадена от директора на Регионална дирекция „Гранична полиция” (РДГП) – Кюстендил при Главна дирекция „Гранична полиция” (ГДГП) на Министерството на вътрешните работи (МВР), с която на основание чл. 204, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. 2 от ЗМВР, за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на процесната заповед на основанията по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. Претендира се отмяна на заповедта, както и присъждане на направените разноски по делото.
В хода на съдебното производство процесуалният представител по пълномощие на С.П. – адвокат Г. Д.,***, поддържа жалбата.
Ответникът – директорът на РДГП – Кюстендил, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт Д.М., оспорва жалбата като неоснователна, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С.П. е началник на Гранично полицейско управление (ГПУ) – Гюешево при РДГП – Кюстендил. Дисциплинарното производство е образувано със Заповед № 4077з-315/17.03.2023 г. на директора на РДГП – Кюстендил. Заповедта е издадена на основание чл. 205, ал. 1 от ЗМВР във връзка със справка с рег. № 4077р-2278/02.03.2023 г. от извършена проверка, разпоредена със Заповед № 4077з-97/24.01.2023 г. на директора на РДГП – Кюстендил, и с нея е определен съставът на дисциплинарно разследващия орган. Посочено е, че при проверката е установено, че на 20.01.2023 г. около 06:40 часа на ГКПП – Гюешево, при извършване на физическа проверка в хода на граничната проверка на автобус марка „Н”, с македонски peг. № ***и водач Ai E – македонски гражданин, младши инспектор В. С Г открил укрито в спалното помещение на автобуса лице от мъжки пол, което първоначално не е представило документи за пътуване, а след проведена беседа е представило турски паспорт с №***, издаден на 02.08.2022 г. и валиден до 22.08.2023 г., на името на K D, роден на *** г., като в същия не е имало виза за влизане в Република България, липсвал е положен български граничен печат за влизане в страната, а от извършените справки в АИС-ГК е установено, че за този турски гражданин няма данни за регистрирано редовно влизане в Република България. К Де задържан със Заповед за задържане № 4485зз-1/20.01.2023 г. по описа на ГПУ – Гюешево и е образувано досъдебно производство № 1/2023 г. по чл. 279 от Наказателния кодекс. Въз основа на постановление на прокурор от Районна прокуратура – Кюстендил К Д е задържан за срок от 72 часа, считано от 20.01.2023 г. и на 21.01.2023 г. в 12:00 часа е предаден на конвойна група при ГПУ – Гюешево. С определение, постановено на 22.01.2023 г. по ч. н. д. № 61/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, му е определена мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 4000 лева. Това определение е потвърдено от Окръжен съд – Кюстендил с определение, постановено на 30.01.2023 г. по в. ч. н. д. № 57/2023 г. К Д е освободен от ареста на 22.01.2023 г. в 17:35 часа, като за освобождаването му не са уведомявани служители на РДГП – Кюстендил. Посочено е и че с Писмо рег. № 3282р-10172/07.05.2021 г. директорът на ГДГП е указал на директорите на регионалните дирекции „Гранична полиция”, във връзка с констатирани пропуски в РДГП/ГПУ при прилагане разпоредбите на Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗЧРБ на чужденец, който не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред, се налага принудителна административна мярка „връщане”, като тази административна мярка се налага независимо от това дали на лицето е образувано досьдебно/съдебно наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), както и че за изпълнение на посочената законова разпоредба и с цел недопускане нарушения на граничния режим, предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях при установяване на изход на чужденец, който не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред, следва да се предприемат действия за налагане на принудителна административна мярка „връщане” по реда на Глава пета „Мерки за административна принуда”, Раздел I „Принудителни административни мерки” от ЗЧРБ. Със Заповед peг. № 4077з-636/24.08.2015 г. директорът на РДГП – Кюстендил е оправомощил ръководни длъжностни лица, сред които и началникът на ГПУ – Гюешево, да налагат принудителни административни мерки по ЗЧРБ. От задържането на Кенан Демирок със Заповед за задържане № 4485зз-1/20.01.2023 г. по описа на ГПУ – Гюешево, считано от 12:00 часа на 20.01.2023 г., до 23.01.2023 г. от страна на комисар С.П. – началник I степен на ГПУ – Гюешево, не са предприети никакви действия с цел налагане на принудителни административни мерки. На 23.01.2023 г. той е издал Заповед рег. № 4485ПАМ-1 за налагане на принудителна административна мярка „връщане до страна на произход” – Република Турция, на К Д, която му е връчена неприсъствено.
На 24.03.2023 г. на С.П. е връчена Покана рег. № 4077р-2994/24.03.2023 г. за запознаване със Заповед № 4077з-315/17.03.2023 г. на директора на РДГП – Кюстендил и за даване на писмени обяснения. На същата дата жалбоподателят е запознат със заповедта, както и с правата му по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР. Дисциплинарно разследващият орган е изготвил Обобщена справка рег. № 4077р-3492/05.04.2023 г. до директора на РДГП – Кюстендил. В справката са описани подробно поводът за образуваното дисциплинарно производство, получените предварителни данни, установената фактическа обстановка и събраните доказателства. В същата е посочено, че са налице достатъчно данни да се приеме, че като не е разпоредил изготвяне на предложение и не е издал заповед за налагане на принудителна административна мярка „връщане” докато К Д е бил с действаща ограничителна мярка, комисар П. е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР – неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. 2 от ЗМВР. Съгласно последната разпоредба дисциплинарно наказание „порицание” се налага за неизпълнение на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. На 05.04.2023 г. на жалбоподателя е връчена Покана рег. № 4077р-3494/05.04.2023 г. за запознаване с обобщената справка и даване на допълнителни писмени обяснения или възражения в срок от 24 часа след запознаването със справката. Той се е запознал със справката на същата дата в 11:35 ч., но не е представил обяснения или възражения в указания му срок. На основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР и чл. 59 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи (Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г.) с Покана рег. № 4077р-3747/10.04.2023 г. от директора на РДГП – Кюстендил, връчена на 11.04.2023 г. в 16:30 часа, на П. е предоставена възможност в срок от 24 часа от връчването ѝ да представи писмени обяснения или възражения по резултатите от извършената проверка, изводите и предложенията на дисциплинарно разследващия орган по вмененото му нарушение на служебната дисциплина, правната квалификация и предвиденото в ЗМВР дисциплинарно наказание, както и да представи доказателства за твърдените от него факти и обстоятелства. Той е представил Възражение рег. № 4077р-3823/12.04.2023 г., с което оспорил изложеното в справката относно вмененото му нарушение.
На 18.05.2023 г. е издадена оспорената заповед, с която директорът на РДГП – Кюстендил е приел, че комисар С.П., в качеството на началник на ГПУ – Гюешево, от 12:00 часа на 20.01.2023 г. до 17:35 часа на 22.01.2023 г. е извършил нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР – неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. 2 от ЗМВР – неизпълнение на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, доколкото при изпълнение на основното длъжностно задължение – „да организира изпълнението на заповедите на министъра, заместник-министрите, главния секретар на МВР, директора на ГДГП и директора на РДГП” и задължение „да познава и спазва нормативните актове, регламентиращи дейността на МВР”, съгласно Специфична длъжността характеристика, утвърдена със Заповед № 3282з-10211/07.05.2021 г. на директора на ГДГП, не е съобразил нормата на чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ („Принудителните административни мерки се налагат със заповеди на … директорите на регионалните дирекции „Гранична полиция” на Министерството на вътрешните работи или на оправомощени от тях длъжностни лица”), Заповед peг. № 4077з-636/24.08.2015 г. на директора на РДГП – Кюстендил и Разпоредително писмо рег. № 3282р-10172/07.05.2021 г. на директора на ГДГП, и не е изпълнил разпоредбите за налагане на принудителна административна мярка „връщане” по ЗЧРБ на турският гражданин КД, независимо от това дали на лицето е образувано досъдебно/съдебно наказателно производство по реда на НПК, предвид липсата на материалноправни и процесуални пречки заповедта за налагането принудителната административна мярка да се изготви непосредствено след установяване на нарушението по ЗЧРБ и да се връчи на лицето докато е с действаща ограничителна мярка (на 20.01.2023 г. при задържането на К Д на ГКПП – Гюешево са били налице достатъчно основания да му се наложи принудителната административна мярка по чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ, а заповед за налагане на такава е издадена на 23.01.2023 г., след като той вече е бил в неизвестност). Установена е непредпазлива форма на вината във вид на небрежност, доколкото нарушителят не е предвиждал настъпването на последиците, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Дисциплинарното наказание „порицание” е наложено в минималния срок, предвиден в чл. 200, ал. 2, изр. 2 от ЗМВР. Заповедта е връчена на С.П. на 18.05.2023 г.
По делото са приети като доказателства заверени копия от материалите от дисциплинарното производство. Разпитан е като свидетел В.Д.К. – началник на сектор „Гранично наблюдение” при РДГП – Кюстендил, и член на комисията, определена със Заповед № 4077з-315/17.03.2023 г. на директора на РДГП – Кюстендил, който заявява, че запознаването на комисар П. с обобщената справка е станало в сградата на РДГП – Кюстендил, в присъствието на членовете на комисията, като са му предоставени всички материали по преписката, както и че заповедта за налагане на принудителната административна мярка „връщане” е следвало да бъде издадена от началника на ГПУ – Гюешево в срок от 24 часа от задържането на лицето.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред, и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е основателна по следните съображения:
Процесната заповед е издадена от компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия съобразно чл. 204, т. 4 от ЗМВР. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Спазено е и изискването на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. В хода на проведеното дисциплинарно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да налагат отмяна на обжалваната заповед на това основание. Спазена е процедурата, предвидена в ЗМВР и Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. Заповедта е издадена в съответствие с нормата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Дисциплинарното производство е приключило в срока по чл. 205, ал. 6 от ЗМВР.
Обжалваната заповед обаче е издадена при неправилно приложение на материалния закон. Налице е несъответствие между фактическото и правното основание за налагане на дисциплинарното наказание на жалбоподателя. Твърдяното бездействие на последния за времето от 12:00 часа на 20.01.2023 г. до 23.01.2023 г. във връзка със задължението за издаване на заповед за налагане на принудителна административна мярка „връщане” по чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ не съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, както е приел дисциплинарно наказващият орган, а по чл. 194, ал. 2, т. 2 от същия закон – неизпълнение на служебните задължения. Отделно от това, с приетите за неизпълнени Заповед peг. № 4077з-636/24.08.2015 г. на директора на РДГП – Кюстендил и разпореждане с Писмо рег. № 3282р-10172/07.05.2021 г. на директора на ГДГП не се създават задължения за началника на ГПУ – Гюешево във връзка с налагане на принудителна административна мярка „връщане” по ЗЧРБ. Както бе посочено по-горе, със Заповед peг. № 4077з-636/24.08.2015 г. на директора на РДГП – Кюстендил са оправомощени ръководни длъжностни лица, сред които и началникът на ГПУ – Гюешево, да налагат принудителни административни мерки по ЗЧРБ, а с Писмо рег. № 3282р-10172/07.05.2021 г. директорът на ГДГП е дал указания на директорите на регионалните дирекции „Гранична полиция” във връзка с констатирани пропуски в РДГП/ГПУ при прилагане разпоредбите на ЗЧРБ. По изложените съображения процесната заповед е незаконосъобразна и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК следва да бъде отменена.
На основание чл. 143, ал. 1 от АПК Министерството на вътрешните работи (юридическото лице, в чиято структура е органът ответник) следва да бъде осъдено да заплати на С.П. направените от него разноски по делото в размер на 760 лева (10 лева за държавна такса и 750 лева за адвокатско възнаграждение). Възражението на процесуалния представител по пълномощие на ответника по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК е неоснователно, доколкото заплатеното в случая адвокатско възнаграждение е в минималния размер по чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата редакция (ДВ, бр. 88 от 2022 г.).
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 4077з-614/18.05.2023 г., издадена от директора на РДГП – Кюстендил при ГДГП на МВР.
ОСЪЖДА Министерството на вътрешните
работи да заплати на С.Й.П., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***,
ж.к. „Р в” №*, ет. *, ап. **,
сумата в размер на 760 (седемстотин и шестдесет) лева – разноски по делото.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: