Р Е
Ш Е Н
И Е №20
гр.Пловдив,08.01.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,
гражданско отделение ,Ігр.с.,в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година ,в
състав:
Окръжен съдия:Атанаска
Букорещлиева
при участието на секретаря Елена Ангелова, като разгледа
докладваното от съдията т.д.№673 по описа за 2018г. , за да се произнесе ,взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Й.К.Т. ,ЕГН ********** ,и от Г.Н.Т., ЕГН **********, действащ чрез своя
баща и законен представител Н.Г.Т. ,ЕГН **********, против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК
121718407, със седалище гр. София и адрес
на управление -бул.
„Витоша“ № 89 Б, с която са предявени искове с
правна квалификация чл.226,ал.1 от КЗ /отм./.
Ищците твърдят, че на *** ,около 12:00 часа ,на *** в близост до 283 км настъпило
ПТП, при което лек автомобил марка
„Киа“, модел „Спортидж“ с рег. № А 0660 ММ, управляван от М. Н. Д., напуснал лентата за движение
в посока от *** към *** и навлязъл в аварийната лента, където се намирал
лек автомобил марка „Форд“, модел
„Фокус“ ,с рег. № РВ 9781 РР ,с водач Г.
Н. Т., ЕГН **********, който при сблъсъка починал.
По случая били образувани: ДП №
72/09.03.2014г. по описа на РПУ – ***, гр. ***, прокурорска преписка № 740/2014г. и след внесен обвинителен
акт -нохд № 331 по описа за 2014 г. на ОС – ***. Наказателното производство приключило с влязла в сила присъда
№76 от 24.11.2014 г., с която М. Д. бил признат
за виновен в извършването по непредпазливост на гореописаното деяние – престъпление по чл. 343, ал.
1, б. „в“ във вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Твърди се, че към
момента на настъпване на инцидента
за лекия автомобил марка „Киа“, модел „Спортидж“, с рег. № А 0660 ММ, е била налице
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
по полица №
06/114000474520, валидна от
30.01.2014г. до 29.01. 2015г. и сключена с ответното застрахователно дружество. Ищците предявили
пред застрахователя претенция за изплащане
на обезщетения, по която била образувана
ликвидационна преписка по щета № 43072951400121, но на 22.08.2018 г. с писма изх. № 0-92-11475 и изх. № 0-92-11476 ответникът отказал плащане.
Твърди се ,че между ищците, които са съотв. брат и внук на
починалия при ПТП, и последния са съществували отношения, основани на взаимна обич,
уважение и разбирателство. Братята често се срещали
и между тях се породила особена
близост, а внукът живял в едно домакинство
с починалия си дядо. Посочените обстоятелства ищците считат, че оправдават в достатъчна степен търсенето на обезщетение
за претърпени морални вреди от
загубата на техния близък роднина.
Предвид гореизложеното, се иска
от съда да
постанови решение, с което да се осъди „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД да заплати на
Й.К.Т., ЕГН **********, и Г.Н.Т. ,ЕГН **********, сумата от
по 5 000 лв. /след допуснато изменение в
размера на претенциите по реда на чл.214 ГПК/, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания
от внезапната загуба на техния
роднина- Г.
Н. Т., починал
при ПТП на *** г., ведно
със законната лихва от датата
на увреждането до окончателното изплащане на сумите.
Претендира се присъждане
на разноски.
В законоустановения двуседмичен срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК, ответникът
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, представляван от *** Ю.К., подава отговор.
Оспорва основателността на исковите претенции. Сочи, че с ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на
ВКС кръгът на лицата, които могат
да искат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
близък, бил разширен, но
присъждането на такова обезщетение се допуска по
изключение – само в случаите, в които са налице житейски
обстоятелства или ситуации ,станали
причина за възникването на особена близост между починалия и лицето, което претендира
възмездяване на неимуществени вреди. Ищците и починалият са били
в родствена връзка, която предполага близост и отношения на привързаност и обич, но тази
родствена връзка следва да се
характеризира с изключителност,
която излиза извън рамките на
нормалните, обичайни и естествени взаимоотношения между братя, респ.
между дядо
и внук. Ответникът счита,че в настоящия случай липсва такава трайна,
постоянна и дълбоко емоционална връзка. Първият ищец- Й.К.Т. е живял в отделно
домакинство от това на починалия
си брат. Честите срещи между тях са нормални
за отношения между братя и не
могат да обосноват изключителни, специални основания за присъждане на
обезщетение. Вторият ищец- Г.Н.Т. не е бил навършил
и година към момента на смъртта
на дядо си,
поради което житейски не би
било възможно да изгради дълбока
и трайна емоционална връзка с починалия си дядо на
такава възраст. За него грижи полагат
родителите му. Ето защо, естествената родствена връзка межди братя,
респ. между
дядо и внук предполага тези лица да търпят
морални вреди от загубата на
близък роднина, но това не
е достатъчно да им бъде
признато право на парично обезщетение
във връзка с тази загуба. Наред
с гореизложеното, ответникът оспорва размера на претендираното
застрахователно обезщетение ,като прекомерно завишен и неотговарящ на критерия за
обезщетяване на неимуществените вреди по справедливост съгласно чл. 52
от ЗЗД, както и на обществено-икономическите условия в страната. По отношение на акцесорната
претенция за присъждане на законна
лихва от датата на деликта
*** г. прави възражение
за изтекла кратка тригодишна погасителна давност.
Направено е от ответника искане за присъждане на разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност ,намира следното:
Установява се от представеното заверено копие на присъда ,постановена по
нохд №331/2014г. на ОС-*** /влязла в сила на
09.06.2015г./ ,че подсъдимият М.Н.Д. е признат за виновен в това ,че на ***г.
,около 12ч. ,на *** в близост до км 283 /на част от *** , преминаваща през
територията на Община *** ,обл. ***/ ,при управление
на МПС- лек автомобил марка „Киа“, модел „Спортидж“,
с ДК № А 0660 ММ, е нарушил правилата за движение по пътищата ,установени в
разпоредбите на чл.20, ал.1 и чл.58,т.3 от ЗДвП, и по непредпазливост е
причинил смъртта на Г. Н. Т. ,поради което и на основание чл.343, ал.1, б.”в” ,вр. с чл.342, ал.1, вр. с чл.54 и
чл. 58а ,ал.1 от НК е осъден на една година и осем месеца „лишаване от свобода”,
като на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наложеното наказание е
отложено за срок от четири години.
Не е спорно по делото и се установява
от приетите удостоверения за родствени връзки ,издадени от Община ***, че
ищците Й.К.Т. и Г.Н.Т. са съотв. брат и внук на Г. Н.
Т. ,починал при настъпилото на ***г. пътно- транспортно произшествие.
За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди вследствие смъртта на Г.Т., по делото са събрани гласни доказателства посредством показанията на
свидетеля К. С. Т.. Същият заявява ,че познава ищеца Й.Т. и неговия брат Г. от
много години ,били са в приятелски отношения. Твърди ,че връзката между двамата
братя била изключително силна ,те поддържали много близки отношения ,уважавали
се, разбирали се ,били привързани един към друг, не е имало пререкания помежду
им. Г. бил грижовен ,справедлив и отговорен човек, стожер на рода Т., морална
опора на членовете на семейството .Ищецът получавал голяма подкрепа от брат си
,винаги се съветвал с него ,когато трябвало да вземе някакво решение,
заведението ,в което работел ,било направено с помощта на Г.. Внезапната смърт на
Г. причинила изключителни болки и страдания на неговия брат. След инцидента Й.
се променил ,станал съвсем различен, посърнал ,бил уплашен ,тъй като бил лишен
завинаги от опората ,която получавал от брат си, болката от загубата му и до настоящия момент не е отшумяла. Твърди се
още от свидетеля ,че семейството на пострадалия Г.Т.
било сплотено и задружно. Същият живеел заедно със сина си Н. и неговото
семейство. Година преди кончината му се родил внукът му Г. ,който носи неговото име. Пострадалият
Т. бил грижовен и любящ дядо,обграждал с внимание и обич внука си. При срещите
със свидетеля у детето се връщал споменът за неговия дядо и то чувствало
липсата му
Няма спор между страните относно наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” за увреждащия автомобил
„Киа Спортидж“, с ДК№А 0660 ММ .Застрахователният
договор е сключен със застрахователна полица №06114000474520 и е със срок на
действие от 30.01.2014г. до 29.01.2015г.
Установява се ,че ищците са подали до „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД заявления за изплащане на застрахователни
обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди ,като с писма от
22.08.2018г. същите са уведомени ,че им се отказва плащането на обезщетение.
При така установената фактическа обстановка, от
правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл.226,ал.1 КЗ /отм./,
увреденият ,спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя.
Според чл.223 ,ал.1 от КЗ /отм./
,застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди.
В случая се установи ,че на ***г.
е настъпило пътно -транспортно произшествие ,предизвикано от виновния водач М.
Н. Д., при което е починал Г. Н. Т. -брат на първия ищец и дядо –на втория. С
влязла в сила присъда №76/24.11.2014г., постановена по нохд
№ 331/2014г. на Окръжен съд-*** ,подсъдимият Д. е признат за
виновен за извършеното престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр.
чл. 342, ал. 1 от
НК и му е наложено съответното
наказание.
С оглед на това и съгласно чл.300 от ГПК, доказани се явяват обстоятелствата на настъпване на
пътното-транспортно
произшествие, противоправността
на деянието, извършено от прекия причинител , и вината на
последния.
Доказа се и че към датата на процесното пътно-транспортно произшествие е съществувало
валидно застрахователно правоотношение по отношение увреждащия автомобил „Киа Спортидж“, с ДК №
А 0660 ММ.
Спори се по делото, с оглед възраженията
на ответника ,по въпроса
дали ищците имат право да получат обезщетение
във връзка със загубата на своя близък родственик .
С ТР №1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата ,посочени в Постановление №4/1961 г. и Постановление №5/1969 г.- на Пленума на ВС ,и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
В мотивите на ТР е
прието, че обезщетение следва да се присъди само тогава,
когато може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е доказало съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и че настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет
и продължителност/ морални болки и страдания. Отчетено е, че според
традиционните за българското общество семейни отношения, братята и
сестрите, съответно бабите /дядовците и внуците, са част от най-близкия
родствен и семеен кръг, а връзките помежду им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато се установи, че
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между тях е станала
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае
право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната
връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна
степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението,
залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай
на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
В конкретния случай съдът приема
за доказани ,чрез показанията на свидетеля К.Т. ,които следва да се кредитират
,като обективни ,добросъвестни и основаващи се на непосредствените му впечатления,
търпени от ищеца Й.Т., значителни по интензитет, неимуществени вреди от внезапната
загуба на неговия брат –Г.. Установи се ,че между братята е съществувала
изключително силна ,пълноценна и хармонична връзка ,същите са били са
привързани един към друг , имали са
много близки отношения ,основани на разбирателство ,уважение и взаимопомощ.
Неочакваната смърт на Г.Т. е лишила ищеца от обичта, подкре-пата и опората ,която той е получавал
от своя брат. Тежката загуба ,която е понесъл Й.Т., се отразила негативно върху
неговото емоционално и психическо състояние ,същият бил съкрушен ,променило се
поведението му.
При така установеното се налага извод ,че
ищецът Й.Т. е претърпял за продължителен период от време болки и страдания с
висок интензитет, които са в пряка причинно-следствена връзка с виновното противоправно деяние на водача ,управлявал лекия автомобил „Киа Спортидж“, и затова следва да бъдат овъзмездени по реда на
чл.226,ал.1 КЗ/отм./. Съобразявайки вида и характера на настъпилите за ищеца
вреди и доколкото обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в
относително пълен обем болките, страданията и другите нематериални последици, възникнали
от неправомерното деяние, съдът намира ,че предявеният от Й.Т. иск се явява
основателен и доказан за пълния предявен размер от 5000 лв.
Въз основа на събраните по делото
гласни доказателства обаче не може да се обоснове извод за особено тежки и
интензивни вреди за втория ищец-Г.Н.Т. вследствие смъртта на неговия дядо.
Детето е било на много ниска възраст /около една година/ към момента на
инцидента и нито се твърди ,нито се установява да е създадена помежду им трайна и дълбока емоционална връзка. Отношенията между тях са
типичните и нормални като между дядо и внук, ищецът е получавал грижи и
внимание от пострадалия ,който е бил привързан към него. Действително, внезапната
смърт на Г.Т. е лишила завинаги детето от обичта ,помощта и грижите на дядо му
,както и от възможността да изживеят заедно и споделят още много моменти и
събития, които биха имали като членове на едно семейство. Но при липсата на
конкретно установени обстоятелства ,сочещи на претърпени морални вреди, надхвърлящи
по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
предявеният иск от Г.Н.Т. се явява недоказан и неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
По отношение на претенцията за присъждане на законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно чл.86 от ЗЗД ,при
неизпълнение на парично задължение лихвите се дължат от деня на забавата, а
според чл.84,ал.3 от ЗЗД ,при задължения за непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана.
Доколкото отговорността на
ответника замества деликтното обезщетение ,то лихвата
за забава се дължи от деня на увреждането. Основателно обаче се явява
възражението , заявено в отговора на исковата молба, че част от претенцията за
лихви е погасена по давност, тъй като съобразно разпоредбата
на чл.111, б.“в“ от ЗЗД, вземанията за лихви се погасяват с изтичане на
тригодишен давностен срок. В случая исковата молба е депозирана в съда на 04.09.2018г. ,при което се
налага извод, че вземането за лихви е погасено по давност за периода от *** до
04.09.2015г. Следователно, на основание чл.84 ,ал.3 във вр.
с чл.86 от ЗЗД, върху дължимото обезщетение от 5000лв. на ищеца Й.Т. следва да
се присъди обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 04.09.2015г.
до окончателното изплащане на сумата .В останалата част акцесорната
претенция ще следва да бъде отхвърлена ,като погасена по давност.
В исковата молба се съдържа
искане за присъждане на разноски ,но при липса на доказателства такива да са
направени ,не следва да се присъждат разноски в полза на ищеца Й.Т..
Заявено е и искане определяне на адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38, ал.2 вр. с ал.1,т.1 от ЗА за адвокат В.М.,
осъществил безплатно процесуалното представителство на ищците,което не се
поддържа от същия в пледоарията по съществото на спора и затова адв. възнаграждение не се присъжда.
Предвид отхвърляне на предявения
иск от втория ищец- Г.Н.Т. и на основание чл.78, ал.3 и ал. 8 от ГПК, същият, действащ
чрез неговия баща и законен представител-Н.Т., следва да бъде осъден да заплати
на ответника -„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв. ,определено
по реда на чл.37 от ЗПП във вр. чл.25, ал.1
от Наредба за заплащане на правна помощ.
На основание чл.78,ал.6 от ГПК,
ответното застрахователно дружество следва да заплати по сметка на ПОС
дължимата държавна такса в размер на 200лв., съобразно уважената част на
заявените претенции.
По изложените съображения ,съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление-гр. София ,бул.
„Витоша“ № 89 Б, да заплати на Й.К.Т. ,ЕГН ********** , с адрес-*** ,сума в размер на 5000 /пет хиляди/ лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди- болки и
страдания вследствие загубата на неговия брат Г. Н. Т., ЕГН **********, починал
при пътно-транспортно произшествие, станало на ***г., предизвикано от виновен водач
М. Н. Д. при управление на лек автомобил марка „Киа“, модел „Спортидж,“ с рег. № А 0660 ММ, застрахован в „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД със застрахователна полица №06114000474520, ведно със законната
лихва върху присъденото обезщетение, считано от 04.09.2015г. до окончателното
изплащане на сумата ,като ОТХВЪРЛЯ искането на Й.Т. за присъждане на законната
лихва върху главницата за периода от *** до 04.09.2015г. ,като неоснователно.
ОТХВЪРЛЯ ,като неоснователен, предявения от Г.Н.Т., ЕГН **********, действащ
чрез своя баща и законен представител Н.Г.Т. ,ЕГН **********, с адрес-*** ,против
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище гр. София и адрес
на управление -бул. „Витоша“ № 89 Б, иск за осъждането на ответника да заплати
на ищеца сума в размер на 5000лв. ,представляваща обезщетение за претърпени от
последния неимуществени вреди- болки и страдания вследствие загубата на неговия
дядо Г. Н. Т., ЕГН **********, починал при пътно-транспортно произшествие,
станало на ***г., предизвикано от водач М. Н. Д. при управление на лек
автомобил марка „Киа“, модел „Спортидж“ с рег. № А
0660 ММ, застрахован в „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, със застрахователна полица
№06114000474520.
ОСЪЖДА Г.Н.Т., ЕГН **********, действащ
чрез неговия баща и законен представител Н.Г.Т. ,ЕГН **********, с адрес-***
,да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление –гр.София, бул. „Витоша“ № 89 Б, сума в размер на 100 /сто/лв.-
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление –гр.София, бул. „Витоша“ № 89 Б, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския окръжен съд, сумата от 200/двеста/лв.
-дължимата за производството държавна такса.
Присъденото на ищеца Й.К.Т. ,ЕГН **********, обезщетение да се изплати от ответника „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД , ЕИК *********, по следната банкова сметка: ***: *** IBAN: *** ,
с титуляр – Й.К.Т..
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: