Р Е Ш Е Н И Е  №

     гр. Враца, 15.10.2018 год.

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав, в публично заседание на девети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ДОНКОВА

 

при секретаря Валя Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1905 по описа на съда за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.318 и сл. ГПК, във вр. чл.49 СК.

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.49, ал.1 СК - за прекратяване на брака между съпрузите с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство, без произнасяне по вината, по чл.56 СК - за ползването на семейното жилище и по чл.53 СК - за фамилното име на съпругата след развода.

В исковата молба ищецът М.А.Д. твърди, че с ответницата И.З.Д.  имат сключен граждански брак, считано от 30.07.1989 г., но от години не поддържат брачни отношения, като всеки живее свой собствен живот. Ищецът твърди още, че от брака имат едно пълнолетно дете – А.М.Д., роден на *** г.. По отношение на семейното жилище, находящо се в с.Г., общ.К., ул.“В.**излага, че същото е лична негова собственост, поради което моли да бъде предоставено за ползване от него. Твърди, че имуществените отношения с ответницата ще уредят в друг процес. Заявява, че не претендира издръжка от ответницата и не желае да му дава такава. Изразява желание последната да носи предбрачното си фамилно име З.. Не желае съда да се произнася по вината за разстройство на брака. При тези фактически твърдения отправя искане към съда да прекрати брака между страните с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата, чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител, в който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска по чл.49, ал.1 СК. В тази насока се оспорва изложеното в исковата молба с доводи, че не се установява по безспорен начин настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Не възразява представените с исковата молба писмени доказателства да бъдат приложени по делото, като заявява, че ще се ползва от тях. Не оспорва предявените искове за ползване на семейното жилище и фамилното име на съпругата след развода.

В хода на устните състезания ищецът, чрез процесуалния си представител моли за уважаване на исковите претенции.

Пред съда ищецът лично заявява, че не може да живее заедно със съпругата си. Имат непреодолими различия и не са в състояние да ги преодолеят. Взаимоотношенията им са силно влошени.

В хода на устните състезания, след изслушване на допуснатите по делото гласни доказателства, особения представител на ответника изразява становище за наличие на предпоставките на чл.49 СК.

След преценка на събрания доказателствен материал и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложения по делото оригинал на удостоверение за граждански брак, издадено от  Община Враца въз основа на акт за граждански брак № 347 от 30.07.1989 г. е, че на 30.07.1989г. в гр.Враца М.А.Д. и И.З.З. са сключили граждански брак, като след брака съпругата е приела да носи фамилното има на съпруга си - Д..

От показанията на разпитания по делото свидетел Магда Миленова Ангелова /майка на ищеца/ се установява, че още през 2000 г. е била свидетел на скандали между съпрузите. Сочи, че отношенията им „не са добри“, „все се карат“. След това двамата заминали за Испания и тя няма преки впечатления от взаимоотношенията им, но знае, че от няколко месеца съпрузите не живеят заедно. Разказва, че синът й М. е криел от нея за отношенията със съпругата му, но сега й разказал всичко. Разказва още, че И. /настоящ ответник/ не й говори от две години, но преди една година й се обадила по телефона и казала, че ще даде пари на някой, който да пребие М. и свидетелката ще го гледа в инвалидна количка. Свидителката сочи, че от брака съпрузите имат едно дете – А.М.Д., роден през 1990 г., както и че семейното жилище в с.Г., ул.“В.**е собственост на М., на когото тя и баща му са го прехвърлили. Според свидетелката съпрузите не биха могли да се съберат да живеят отново заедно и не вярва, че могат да заздравят брачната си връзка.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.49, ал.1 СК.

Като конкретно основание за разстройството на брака се навеждат доводи за неразбирателство, влошени взаимоотношения между съпрузите и настъпила фактическа раздяла.

Настоящият съд намира, че от анализа на събраните по делото гласни доказателства, се навежда извода, че брачната връзка между страните е изпразнена от съдържание, което налага нейното прекратяване. Страните живеят разделени от няколко месеца, но безспорно се установява, че от повече от 15 години взаимоотношенията между тях не са добри. Липсва взаимност, разбирателство и обща грижа за семейството. С оглед предходното, следва да се приеме, че брачната връзка е лишена от съдържание и не може да се приеме, че тя може да бъде заздравена. Изложеното дава основание на съда да приеме, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, което налага неговото прекратяване.

Искане за произнася по въпроса за вината за разстройството на брачната връзка не е направено, поради което съдът не дължи разглеждането на този въпрос.

Съгласно разпоредбата на чл.322, ал.2, изр.2-ро ГПК с иска за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата. Видно от събраните по делото гласни доказателства е, че страните имат едно дете – А.М.Д., който вече е пълнолетен, поради което съдът не следва да се произнася относно родителските права, личните отношения и издръжката му.

Страните не претендират издръжка един от друг, поради което този въпрос също не следва да се разглежда с решението по делото.

По иска с правно основание чл.56, ал.1 СК:

В настоящия случай само ищецът е заявил искане за предоставяне ползването на семейното жилище. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че собствеността върху същото е прехвърлена на ищеца от неговите родители. Установява се още, че от повече от 15 години ответницата не живее в България. С оглед предходното искането на ищеца следва да бъде уважено.

По иска с правно основание чл.53 СК.

На основание чл.322, ал.2 ГПК с решението по иск за развод съдът задължително се произнася и по небрачния иск за фамилното име на съпрузите. От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак се установява, че ответницата е приела фамилното име на съпруга си – Д.. За запазване на брачното име е достатъчно волеизявлението на лицето, което променя името си. В настоящия случай това не е сторено, поради което и на основание чл.326 ГПК във вр. чл.53 СК, съдът приема, че ответницата за в бъдеще следва да носи предбрачното си фамилно име З..

По разноските:

Съгласно чл.329, ал.1, изр.2-ро ГПК при липса на установена по делото вина на съпрузите разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.  При образуване на делото са представени доказателства за внесена държавна такса в размер на 25,00 лева /на основание чл.6, т.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/. На основание чл.6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса в размер на 40,00 лева за решаване на делото, вносими поравно от страните /по 20,00 лева от всеки от тях/. В хода на устните състезания ищецът, чрез процесуалния си представител е заявил, че поема всички разноски по делото, но не и такси. Следва да се има предвид обстоятелството, че държавните такси представляват публично вземане и се заплащат от задълженото лице.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА на основание чл.49, ал.1 СК развод между М.А.Д., ЕГН ********** и И.З.Д., ЕГН **********, сключили граждански брак на 30.07.1989 г., за което е съставен акт за граждански брак № 347/30.07.1989 г., като дълбоко и непоправимо разстроен.

ПОСТАНОВЯВА семейното жилище, находящо се в с.Г., общ.К., обл.Враца, ул.“В.**да бъде предоставено за ползване на съпруга М.А.Д., ЕГН **********.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата И.З.Д., ЕГН ********** да носи предбрачното си фамилно име – З..

ОСЪЖДА на основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и чл.329, ал.1 ГПК М.А.Д., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - гр.Враца сумата от 20,00 лева, представляваща държавна такса при решаване на делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и чл. 329, ал. 1 ГПК И.З.Д., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка Районен съд - гр.Враца сумата от 20,00 лева, представляваща държавна такса при решаване на делото.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – гр.Враца.

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: