МОТИВИ към присъда от 16.09.2019г по НОХД №
5631/ 2018г. по описа на Варненския
Районен Съд
ХХIII наказателен състав
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по депозиран от Варненска Районна
Прокуратура обвинителен акт срещу Б.Д.В.-ЕГН
********** , за
престъпление от общ характер
по чл.129 ал.2 вр. ал.1
вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК , за
това, че на 05.02.2018г. в гр. Варна,
като непълнолетен, но след като могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, чрез нанасяне на удари с ръце и крак в
лицето причинил на Р.О.Х. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
лявото рамо на долната челюст на ниво 2,3 леви долни зъби, при което 3 долен
ляв зъб попада в ивицата на счупване, счупване на
дясното рамо на долната челюст в областта на ъгъла, като 8 долен десен зъб
попада в ивицата на счупване, впоследствие е екстрахиран, които травматични
увреждания с обусловили трайно затруднение във функцията на дъвченето и говора
за период не по-малък от 2 месеца, при благоприятно протичане на оздравителния
процес.
По
делото като граждански ищец бе конституиран св. Р.Х., който лично и чрез процесуалният си
представител предяви против подсъдимия гр.иск в
размер на 9 000лв. в едно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното им изплащане, за претърпените от него
неимуществени вреди. Предявеният граждански иск бе приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес.
Производството по делото се проведе
при условията и реда на глава 27 от НПК, като по искане на подсъдимият бе
проведено съкратено съдебно следствие
при условията на чл.371 т.1 от НПК.Същият изрази съгласие да не се провежда разпит на вещото лице Д. Ганчев, изготвил съдебно-медицинската
експертиза по делото.Съгласие за това бе дадено и от другите страни в процеса.Съдът
намери , че това действие по разследването
е извършено при условията и реда
предвиден в НПК, поради което одобри изразеното съгласие да не се провежда
разпит на посоченото вещо лице , като
обяви , че съдържанието на експертното
заключение ще се ползва при
постановяване на присъдата.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа предявеното
против подс. В. обвинение и счита , че
същото е доказано с оглед събраните в хода на досъдебното производство и
съдебното следствие доказателства.Анализирайки гласните и писмени доказателства
по делото, прокурорът счита за доказано както авторството на деянието, така и
механизма на причиняване на телесната повреда, като същевременно отчита липсата
на данни деянието да е било извършено при условията на неизбежна отбрана или на
афект. Поради това и пледира подс.
В. да бъде признат за виновен за
извършеното от него деяние и да му бъде
наложено наказание «Лишаване от свобода» при условията на чл.54 от НК към
средния предвиден в закона размер,
изтърпяваното на което да бъде отложено с изпитателен срок от 2
години. Представителят на ВРП счита, че
гражданският иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен в размер,
преценен от съда.
Процесуалният представител на гр.ищец
Р.Х. - -адв. В. , се присъединява към становището на прокурора относно
вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия.Тя
прави самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства , свързани с
претърпените от пострадалия болки и страдания и тяхната продължителност във
времето и пледира гражданският иск да бъде уважен изцяло, както и да бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Подс. Б.В.
участва в производството лично и с надлежно упълномощен защитник. В хода на
досъдебното производство се е възползвал от правото си да не дава обяснения по
случая.В хода на съдебното следствие разказва за случилото се на 05.02.2018г.,
като не отрича, че е нанесъл удари с юмруци и крак в лицето на св.Р., но сочи,
че не е причинил умишлено счупването на челюстта. С последната си дума подс. В. заявява, че не му е приятно, това, което се е
случило.
Процесуалният представител на
подс. В.– адв. Ст.И., в пледоарията си също приема за безспорно
установено нанасянето на телесната повреда от подсъдимия, но акцентира върху
обстоятелството, че между В. и пострадалия преди това е имало вербална
комуникация, като твърди, че подсъдимия е бил провокиран и раздразнен. В
заключение защитата предоставя на съда да прецени дали телесната повреда е
причинена умишлено и при каква форма на умисъла, да прецени и правната
квалификация на деянието, и едва след това да бъде преценен справедливия размер
на гражданския иск.
След
преценка на събраните в производството релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подс.Б.В. бил роден на ***г.През 2018г. той бил ученик в
десети клас на ВМГ-Варна със среден успех и незадоволително поведението, като
му били налагани наказания за неизвинени отсъствия.Подс.В.
се водел на отчет при ИДПС от 10.07.2015г. за нанесена телесна повреда по
хулигански подбуди.На 31.03.2017г. той отново бил извършител на подобно деяние
и спрямо него били предприети възпитателни мерки по чл.13 ал.1 т.5 от ЗБППМН.
Св.Р.Х. и св.П.А., на когото казвали «П.» ,
били приятели.На 05.02.2018г. около 18.00-18.300ч. те отишли в двора на училище
«Йордан Йовков», намиращо се в гр.Варна, на ул.»Екатерина Симитчиева»,
за да играят футбол.По същото време в друга част на училищния двор, в близост
до намираща се там беседка имало друга компания младежи-момичета и момчета,
които редовно се събирали там.Това били подс.Б.В., приятелката му св.В.М., св.С.Т.,
св.Б.Й., св.Д.Т. и други.Те забелязали играещите на топка две момчета.Св.Т. ,
св.М. и св.Т. познавали св.Х., който бил
малко по-голям от тях и до седми клас учел в същото училище. Момичетата
познавали и св.А., който често се заяждал с другите и им се подигравал.
Подс.В. имал братовчед на име „Себастиян“, който преди
около 4-5 години му се бил оплакал за това, че св.А., го „ тормози“.Това се
било случило при празнуване на рожден ден.За това, когато подс.В. видял св.А.,
решил да отиде при него да се разберат.Подсъдимият тръгнал към двете момчета, а
св.Т. го придружил.Когато стигнал до играещите с топка, подс.В. се насочил
конкретно към св.А. и му казал, че иска да поговорят.Св.А. му отговорил
„Добре“.Тогава подсъдимият му припомнил случката с братовчед си и го попитал
дали се прави на интересен.Същевременно обаче св.Х. видял, че подс.В. е със
стиснати юмруци и като цяло поведението му е заплашително.Свидетелят знаел, че
неговия приятел е претърпял операции на
главата и тъй като и неговата майка била епилептичка, знаел какви сериозни
последствия за здравето може да има нанасянето на удари.За това св.Х. застанал
между св.А. и подс.В. и го попитал дали е дошъл да се бие.Подсъдимият му
отговорил, че е дошъл да говори с „П.“.Св.Х. отново го попитал дали е дошъл да
се бие и му казал „Ако искаш да се биеш, ще е с мен!“.Последвала кратка размяна
на реплики, като св.Х. казал на подс.В., че и той е удрял Себастиан когато са
били малки, защото бил много дразнещ .Подсъдимият нищо не отговорил, а
свидетелят отново го попитал дали е дошъл да се бие.Тогава подс.В. отговорил
„Да“ и нанесъл удар с юмрук в лицето на св.Х..Свидетелят също се защитил, като
му нанесъл няколко удара.Подс.В. от своя страна
продължавал да го удря с юмруци , като нанесъл и удар с крак в областта на лицето на св.Х..Междувременно,
св.А. и св.Т. също се сбили, като и те си нанасяли удари с ръце .Случващото се
било видяно от св.Т., св.Д. и св.Й., които се приближили до момчетата, но не се
намесили.След кратко подс.В. и св.Х.
спрели да се бият.Същото направили и св.А. и св.Т..Подсъдимият и св.Т. се
върнали при своите приятели.Св.Х. усетил , че му тече кръв от устата и след
като си съблякъл дрехата, за да не я изцапа, отново отишъл при подсъдимия , тъй
като искал да продължат да се бият. Той
попитал подс.В. „това ли беше“ и тогава свидетеля разбрал, че всъщност
му е счупена челюстта, защото не можел да говори правилно.Останалите също
видели, че от устата на свидетеля тече кръв , че има видима деформация на
челюстта и че не може да говори.Подс.В. обаче нямал
желание да продължат да се бият и заедно с приятелите си си тръгнали.В
следствие на боя той имал само леки охлузвания.
Св.Х. от
своя страна заедно със св. А. веднага
отишли в Спешния център към МБАЛ „Св.Анна“-Варна.Докато изчаквали св.Х. да бъде
приет за преглед, св.Т. се обадил на майка си и й разказал какво се е
случило.Тя на свой ред се обадила по телефона на майката на св.Х.-св.Г. Х.,
която пристигнала в болничното заведение.Лицето на св.Х. вече било почистено,
но по него още имало следи от кръв.Тъй като при проведения преглед се
установило, че челюстта му е счупена, трябвало да се направи преглед от лицево-челюстен хирург. На следващата сутрин
св.Х. и неговата майка отново посетили болнично заведение, били направени
съответните рентгенови снимки и била насрочена операция.Свидетелят посетил и
отделението по „Съдебна медицина“, където след извършен преглед било
установено, че двете му устни са отекли, червеникаво кръвонаседнали
по лигавичната повърхност.В областта между втори и
трети леви долни зъби била установена рана с неравни ръбове, като била налице
дислокация.Налице била и асиметрия на лицето, с изразен оток в областта на
дясното рамо на долната челюст и дясната буза.Лявата ушна мида била червеникаво
кръвонаседната по предна и задна повърхности.От направените
рентгенографии се установило счупване на долната
челюст на ниво втори-трети леви долни зъби и пред ъгъла на дясното рамо, с
разместване на фрагментите.Било дадено заключение, че установени травматични
увреждания са резултат на действието на твърди тъпи предмети и била могли да
бъдат получени при удари с юмруци.
След
инцидента по отношение на св.Х. били извършени редици медицински
интервенции и манипулации, като след
извършената му оперативно репозиция и фиксация на фрагментите на долната челюст в правилно
анатомично положение , на 07.02.2018г. бил шиниран с еластична междучелюстна фиксация, която на
08.02.2018г. била заменена с твърда.На 14.03.2018г. назъбните
шини били свалени.През периода, в който челюстта му била фиксирана, св.Х. се хранел трудно, като приемал
изключително и само течна храна.В последствие, след сваляне на шините,
продължавал да изпитва болки , като имал и леки затруднения при изговаряне на
думите поради екстрахирането на два зъба.
Междувременно, по подаден от св.А. сигнал, било образувано и настоящото
досъдебно производство.Сигнал за случилото се бил подаден и до Държавна агенция
за закрила на детето.
За
изясняване на фактическата обстановка от Директора на ОУ „Йордан Йовков“ били
изискани записи от охранителни камери, монтирани на фасадата на училището.След
предоставянето на записа, била изготвена докладна записка, в която било
посочено, че записите обхващат част от двора на училището, че са черно-бели и с
много лошо качество.На тях е било видяно, че в двора на училището има групичка
младежи.В един момент едно момче от групата се отделя и тръгва към вътрешността
на двора, където се спира при други две момчета.При тях отива и още едно
момче.Четиримата стоят около минута и половина в близост един до друг, след
което се раздвижват и изчезват от екрана.На записа било видяно, че група деца
тръгват в посоката, в която са се изместили четирите момчета , а след около
40-50 секунди групата се върнала на първоначалното си място.След около минута всички
се разпръснали и изчезнали от кадъра.На записа не се виждал бой между
момчетата.
В хода на разследването е била
назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза, чието заключение , като
дадено обективно, компетентно и пълно,
неоспорено от страните и приобщено към доказателствата по делото по реда
на чл.283 вр. чл.373 ал.1 от НПК, съдът кредитира изцяло.От него се установява,
че св.Х. в
следствие на нанесените му на 05.02.2018год. удари, е получил следните кръвонасядания по лигавицата на двете устни,
травматични отоци в областта на двете устни, разкъсно
контузна рана между 2 и 3 леви долни зъби в областта
на венеца, счупване на лявото рамо на долната челюст на ниво 2, 3 леви долни
зъби, при което 3 долен ляв зъб в ивицата на счупване, счупване
на дясното рамо на долната челюст в областта на ъгъла, като 8 долен десен зъб
попада в ивицата на счупване, впоследствие е екстрахиран, кръвонасядане в
областта на лявата ушна мида.Установените травматични увреждания са резултат на
действието на тъпи предмети. Те биха могли да бъдат получени при удари , реализирани в областта на лявата половина
на брадата и лявата ушна мида , по начина посочен от пострадалия- при удари с
юмруци и ритник. Според вещото лице
счупването на долната челюст е обусловило трайно затруднение във функцията на
дъвченето и говора за период не по-малък от 2 месеца при благоприятно протичане
на оздравителния процес.В своята съвкупност останалите описани травматични
увреждания са определили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
За изясняване на обстоятелството дали
подс.В. е бил в състояние да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, в хода на делото била назначена съдебно-психиатрична
експертиза.От заключението й, поддържано от вещото лице в съдебно заседание, се
установява, че подсъдимият не страда от психично разстройство и че при него не
са налице анамнестични и клинични белези за
зависимост към алкохол и психоактивни вещества.Той не е бил в състояние на
краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието и не страда от
умствена недоразвитост.Поради това и
вещото лице приема, че подсъдимият към момента на извършване на деянието е бил
в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.По отношение на В. е била назначена и изготвена комплексна съдебно-психиатрична
експертиза с психологическо изследване, чието заключение, поддържано от вещите
лица в съдебно заседание, съдът кредитира като обективно, компетентно и пълно.От
него се установява, че подс.В. е в т.нар. юношеска възраст, при която нараства
самостоятелността и тя се търси активно.Градят се нови форми на социална
свързаност- приятелства, интимна връзка, принадлежност към субгрупа.В
същото време, на прага на стабилизиране на личностовите
черти и особености, се оформят модели на специфично тийнейджърско поведение.При
подс.В. са били установени черти на т.нар. поведенчески неустойчив юноша, с на
моменти по-слаба воля, емоционален спектър и разнообразни, но по-повърхностни интереси.При него е била установена
неустойчивост и по-лесна възбудимост.В ситуации на фрустрация
той се е презентирал като открит и директен, като е
склонен да коригира несправедливости в реакциите на отстрещната
страна, но в допустими граници.Действен и активен, с възможности за намиране на
решения за справяне с проблема.Склонността за корекция на несправедливости в
реакциите на отстрещната страна в ситуации на фрустрация , е възможно, при аналогичен отговор, да
въздейства възбуждащо и нараняващо достойнството и честолюбието на подс.В. и да
премине във физическа самоотбрана или агресия.Вещите лица са категорични, че с
оглед данните за личността на подсъдимия, той не е извършил деянието поради
лекомислие или увлечение.Като лекомислие се оценява недостатъчната зрялост и
възможност на непълнолетния пълноценно да обмисли някои от своите предстоящи
действия и да оцени тяхната евентуална противоправност,
а също и последиците от собственото си поведение.В тази хипотеза от съществено
значение са интелектуалните качества на извършителя, но също и степента, в
която той е могъл да възприеме обективните обстоятелства от конкретната
фактическа обстановка, за да анализира същностните характеристики на деянието.В
случая при подс.В. е било установено наличие на съответен за шестнадесетгодишна
възраст интелектуален капацитет.Увлечението на свой ред представлява
ситуационно редуциран волеви капацитет за самоконтрол и въздържане от
противоправно поведение, възникнал на фона на непълнолетната възраст на дееца и
изводимите от нея емоционална незрялост, кататимно
мислене и недостатъчен опит за справяне в комплицирани случаи.Той е обусловен
от въздействащ върху психичния живот конкретен фактор, за който е присъщо да
повлиява по-силно непълнолетни лица, така че възникналия у тях импулс за
реализиране на деянието преодолява задръжките.В механизма на действията на
подс.В. , вещите лица не са установили те да са извършени поради
увлечение.Поради това и с категоричност заявяват, че деянието не е извършено
поради лекомислие или увлечение.
Подс.
Б.Д.В. е
роден на ***г***, български гражданин, с основно образование, не женен,
ученик.Към момента на извършване на деянието не е бил осъждан за извършени от него престъпления от
общ характер и не е бил освобождаван от наказателна отговорност. Известен е на
органите на МВР като извършител на две деяния, свързани с причиняване на
телесни повреди и спрямо него е била приложена мярка по чл.13 ал.1 т.5 от
ЗБППМН –поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на гласните доказателства по делото –от
обясненията на подс. В.,
от показанията на св.П.А. и св.Г. Х. дадени в хода на съдебното
следствие, от показанията на св. Р.Х., св.С.Т., св.Д.Т., св.В.М. и св.Б.Й.,
депозирани в хода на съдебното следствие, от показанията на св. Р.Х., св.С.Т., св.Д.Т., св.В.М. и св.Б.Й. от досъдебното производство, приобщени на
основание чл.281 ал.5 и ал..4 вр. ал.1
т.1 и т.2 пр.2 от НПК, , от заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство съдебно- психиатрична и комплексна съдебно-психиатрична експертиза
с психологическо изследване и
показанията на вещите лица в съдебно заседание, от заключението на
изготвената съдебно-медицинска експертиза, приобщена на основание чл.371 т.1 от НПК, както и въз основа на писмените доказателства по досъдебно
производство № 221/2018г на І РУП-Варна,
инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК – докладна записка за извършено
престъпление, копия от медицински документи, характеристични справки за подс.В.
и св.Т., копия от медицински
документи, протокол за разпознаване на
лица и фотоалбум към него, справка за съдимост , докладни записки, писмо от
Държавна агенция за закрила на детето, и други,
които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви по
отношение на главните факти, и съвкупният им анализ не налага различни
изводи.
За да приеме описаната фактическа
обстановка съдът взе предвид събраните по делото гласни доказателства, тяхната
относимост и обвързаност с обективно установените увреждания на св. Х., описани в съответната медицинска
документация.
Безспорно е, че на 05.02.2018г. между подс.В.
и св.Х. е имало конфликт, първоначално само вербален, а в последствие и
физически, на който са станали свидетели техните приятели.От всички
доказателства по делото, в това число и от обясненията на подс.В., които съдът
кредитира, се установява, че именно подсъдимият е нанесъл удари с юмруци и крак
по тялото на пострадалия и по –конкретно в областта на лицето и долната му
челюст, в следствие на което на св.Х. са били причинени телесни увреждания.
Този извод съдът прави въз основа на показанията на всички разпитани свидетели,
като съобразява че св.А. и св.Т. са били в непосредствена близост до подсъдимия
и пострадалия и са възприели развитието на конфликта от началото до края.Те,
както и св.Х. , и подс.В., потвърждават,
че между двете момчета първоначално е имало разменени реплики, че именно подсъдимия е нанесъл на
пострадалия първия удар и че е последвала размяна на удари между двамата, а и
между самите А. и Т..Поради това съдът
кредитира показанията на тези свидетели и обясненията на подс.В..Очевидци на
тези действия са станали и св.Д.Т. ,
св.В.М. и св.Б.Й..Св.Т. и св.Й. също потвърждават, че подс.В. първи е посегнал
и е ударил св.Х. в лицето, че са продължили да си нанасят удари, а след
прекратяване на боя пострадалия е имал кръв по устата и не е говорел нормално,
а е фъфлел.Поради това съдът кредитира заявеното от тях в хода на съдебното
следствие, както и показанията им от досъдебното производство, приобщени към
доказателствата по делото.Съдът не кредитира показанията на св.В.М. от
досъдебното производство, прочетени на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК в частта, в която сочи, че св.Х. първи е нанесъл удар на подс.В., доколкото
противоречи на останалите доказателства по делото в тази насока и се
опровергава от тях, включително и от обясненията на подсъдимия.Съдът не
кредитира и показанията на тази свидетелка , дадени в хода на съдебното
следствие, в които сочи, че не е видяла размяна на удари между подс.В. и св.Х.,
тъй като са вътрешно противоречиви, житейски нелогични и се опровергават от
заявеното от нея в хода на досъдебното производство.Поради изложеното до тук,
съдът намира, че от цялата доказателствена съвкупност извършените от подсъдимия спрямо пострадалия
действия, респективно упражненото от него насилие, довело до настъпване на
съставомерния резултат, са безспорно установени.
При така
установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Подс. Б.Д.В. е осъществил състава на
престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. Чл.63
ал.1 т.3 от НК , за това, че
на 05.02.2018г. в гр. Варна, като непълнолетен но
след като могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, чрез нанасяне на удари с ръце и крак в лицето причинил на Р.О.Х.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявото рамо на долната челюст
на ниво 2,3 леви долни зъби, при което 3 долен ляв зъб попада в ивицата на
счупване, счупване на дясното рамо на долната челюст
в областта на ъгъла, като 8 долен десен зъб попада в ивицата на счупване,
впоследствие е екстрахиран, които травматични увреждания с обусловили трайно
затруднение във функцията на дъвченето и говора за период не по-малък от 2
месеца, при благоприятно протичане на оздравителния процес.
От обективна страна изпълнителното
деяние на престъплението е осъществено от подсъдимият чрез действия- нанасяне
на удари по лявата част на лицето на св.Х., и по-конкретно в областта на
челюстта му, в следствие на което е получил счупване на лявото рамо и дясното
рамо на долната челюст, в съответните области, довело и до последващо
екстрахиране на осми долен десен зъб.
Всичко това е обусловило трайно
затруднение във функцията на дъвченето и говора за период , не по-малък от 2 месеца, т.е. от
наказателно-правна гледна точка се квалифицира като средна телесна повреда по см.чл.129 ал.2 от НК. Обстоятелствата, свързани с
авторството на деянието , механизма на причиняване на телесната повреда и
нейните медико-биологични характеристики се доказват с категоричност от всички
писмени и гласни доказателства по делото и не се оспорват.
Всички
събрани по делото доказателства категорично сочат, че преди началото на
физическият конфликт между подс.В. и св.Х. е имало размяна на реплики.Подс.В. и неговите приятели сочат, че причината подсъдимия
да отиде при играещите на топка две момчета , е било намерението му да говори
със св.А. за проявено от него назад във времето лошо отношение към братовчед
му.Когато подс.В. е отишъл при «П.» , той е бил със стиснати юмруци и външният
му вид е бил възприет като заплашителен както от страна на св.А., така и от
страна на св.Х..Поради това и пострадалия, който е по-голям на години от
останалите момчета, и който е знаел за здравословните проблеми на приятеля си,
е решил да се намеси , «за да не стават проблеми» / л.55/.Безспорно е също
така, че св.Х. на няколко пъти е попитал подс.В. «Дошъл си да се биеш ли?»,
като в крайна сметка подсъдимият му отговорил «Да» и го ударил с юмрук в
лицето, с което започнала физическата част на конфликта.Св.Т. в показанията си
в хода на съдебното следствие сочи, че според него с репликите си пострадалия е
провокирал подс.В..В обясненията си подсъдимия също сочи, че св.Х. се е намесил
докато той е говорел със св.А. и го попитал «Ти кой си, за бой ли си дошъл?»,
както и че когато за трети път го е попитал дали иска да се бият, той му
отговорил «да» и го ударил/ л.79 гърба/.От анализа на тези гласни доказателства
може да се направи извод, че от една страна св.Х. се е опитал да предпази
приятеля си да не участва в сбиване за да не пострада сериозно, а от друга, че
от думите на пострадалия подс.В. се е почувствал провокиран и предизвикан.Това
обаче по никакъв начин не може да доведе до извод, че деянието му не е укоримо . По делото няма каквито и да било доказателства, а
и от естеството на разменените между момчетата реплики, не може да се направи
извод, че подс.В. е бил предизвикан от пострадалия с насилие, с тежка обида, с
клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било
възможно да настъпят тежки последици за подсъдимия, за да се приеме, че
деянието е било извършено в състояние на силно раздразнение.Няма каквито и да
било обективни данни, от които да се направи извод и за наличието на афект у подсъдимия.Поради
това съдът намира, че изречените от страна на пострадалия думи по отношение на В.
не са били с такова съдържание и с такъв висок интензитет на предизвикателност,
че подсъдимия да се е почувствал « длъжен» да започне да му нанася
удари.Безспорно е , че когато «двама човека искат да се бият, те винаги ще се
сбият « и че ако св.Х. бе счупил челюстта на подс.В., местата им щяха да бъдат
разменени, както твърди защитата в пледоарията си.В случая обаче предмет на
разглеждане са действията на подс.В., който е причинил на св.Х. средна телесна
повреда.Обстоятелството, че се е почувствал провокиран от неговите думи от една
страна се обуславя от младежката му възраст и характерови
особености, като видно от проведеното му психологическо изследване конфликтен
потенциал при него притежават хората, които са с чувство за превъзходство и го
провокират, а от друга дава основание да се приеме, че деянието не е извършено
хулигански подбуди.
От
субективна страна , съдът намира че подс.В.
е извършил деянието при пряк
умисъл.Съобразно съдебната практика и теория при телесната повреда деецът
трябва да съзнава, че извършва действие, което според използваните начини и
средства е от естество да причини увреждане на здравето и телесната цялост на
друго човешко същество и да съзнава най-общо, че деянието слага началото на
причинния процес на телесното увреждане на жертвата.В чл.11 ал.2 от НК
законодателят е предвидил, че умишлените деяния се извършват при пряк или
евентуален умисъл.При прекия умисъл деецът иска, желае и цели настъпването на
обществено опасните последици, а при евентуалния той се е насочил към нещо
друго, но ги допуска като един допълнителен , страничен резултат, като това
допускане означава безразличие, съгласие и примиряване с настъпването на
последиците.При евентуалния умисъл престъпния резултат не се предвижда като
неизбежно настъпващ, но деецът се примирява с неговото настъпване, като
проявява безразличие към настъпването на един страничен резултат, който не се
обхваща от неговата цел.
В конкретния
казус , от гласните и писмени доказателства по делото по безспорен начин се
установява, че подс.В. е нанесъл удари с
юмруци и с крак в областта на лицето на св.Х., в следствие на което долната му
челюст е била счупена. Не може да се приеме, че подсъдимия не е предвиждал
настъпването на обществено-опасните последици от извършеното, доколкото от
начина на нанасяне на ударите, тяхната сила и насоченост, може да се направи
извод, той е целял настъпването на
съставомерния резултат, а именно причиняването на телесна повреда на
пострадалия.Действително, подс. В. заявява, че « не е било умишлено да му счупя
челюстта», а просто го е ритнал.Това обаче не означава, че деянието му е
извършено по непредпазливост.При непредпазливостта, и по-конкретно при
престъпната самонадеяност , деецът следва да е бил убеден, че обществено опасните
последици няма да настъпят, тъй като е взел мерки за предотвратяването им.В
случая доказателства за това по делото няма, а напротив- всички удари на подс.В.
са били съсредоточени в главата на пострадалия, който видно от медицинската документация, не е имал
наранявания в други части на тялото.Поради това и като съобрази практиката на
ВКС, която е категорична , че когато при
нанасянето на ударите деецът е целял да причини един вид телесна повреда, но е
допускал, че може да настъпи и по-тежък резултат, и въпреки това не се е
отказал от деянието, той следва да отговаря за такава по характер телесна
повреда, каквато е настъпила, съдът намира, че подс.В. е извършил деянието
умишлено.
Квалифициращият елемент по смисъла на чл.63 ал.1 т.3 от НК съдът прие за
доказан с оглед на възрастта на подс.В., който към момента на извършване на
деянието не е бил навършил 18 години, т.е. бил е непълнолетен и е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, видно от
заключението на назначените му съдебно-психиатрични експертизи.
С оглед
на това и съобразно събраните в производството доказателства, както и на
основание чл.303 ал.2 от НПК , съдът
призна подс. Б.В. за виновен в
извършването на престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието
съдът съобрази следното:
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства по отношение на подс. В. съдът отчита данните, че
същият е бил регистриран в ДПС като извършител на деяния, свързани с
причиняване на телесни повреди и че по този повод по отношение на него му е
била наложена мярка по чл.13 ал.1 т.5 от ЗБППМН.Като смекчаващи обстоятелства съдът съобрази чистото му
съдебно минало, младата му възраст,
изразеното в последната му дума, макар и по странен и лаконичен начин,
негативно отношение към извършеното от него, както и направените от него
самопризнания.На следващо място съдът съобрази и данните за характеровите
особености на подс.В. , обективирани в заключението на изготвената комплексна
съдебно-психиатрична експертиза.От нея е видно, че той е контактен, отзивчив,
на моменти по-лесно възбудим и променлив, с някои лидерски черти в поведението
си.При направените му психологични тестове е било установено, че когато
разсъждава спокойно той е склонен да се въздържа и да осъществява контрол на
поведението си, но в ситуации на фрустрация може и да
стане агресивен.Подобни по-лесно провокиращи се реакции внасят смут и страхове
в него от допускане на грешки в социалната среда.Семейството за подс.В. е опора
и сигурност, като е започнал да прави анализ на личността си и да е самокритичен
към постъпките си. С оглед на изложеното до тук, като взе предвид високата степен на
обществена опасност на престъплението ,
както и не високата степен на обществена опасност на личността на
подсъдимия съдът прие , че са налице многобройни смекчаващи
отговорността му обстоятелства и прецени, че следва да наложи на подс. В. наказание при условията
на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК. На
посоченото законово основание и след редуциране на предвиденото наказание в хипотезата на чл. 63 ал.1 от НК, съдът наложи на подс. Б.В. наказание „Пробация” с което замени
наказанието „Лишаване от свобода” . При определяне на мерките и тяхната
продължителност съдът съобрази данните за личността на подс.В. и
по-конкретно необходимостта от по-интензивно въздействие върху него с оглед
постигане на целите на специалната и генералната превенция.Поради това и
определи следните пробационни мерки - „
Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 9 месеца с периодичност на явяване и подписване 2 пъти
седмично и „Задължителни срещи с
пробационен служител” за срок от 9
месеца.
По отношение на предявения граждански иск :
Като
съобрази законният принцип, че деликатната отговорност следва наказателната, и
предвид осъдителното си произнасяне за извършеното от подсъдимия престъпление , съдът прецени като доказан по
основание предявеният от св. Х. граждански иск за обезщетение на
претърпените от деянието на подс. В.
неимуществени вреди.Обсъждайки размера на обезщетението, съдът прецени
заключението на съдебно-медицинската експертиза, съобразно която на св. Х. е била причинена средна телесна повреда, продължителността на провежданото лечение , документирано със съответните
епикризи и обективирано в показанията на
самия пострадал и на неговата майка-св.Г.Х.,
интензитета на претърпените болки и страдания непосредствено след
причиняване на противоправния резултат , както и последиците от него, които са оказали негативно влияние върху
нормалното протичане на живота на
пострадалия.От посочените свидетелски показания , а и от тези на св.А., се
установява, че св.Х. около два месеца се е хранил с течна храна, че е отслабнал
значително, както и че и към момента продължава да изпитва дискомфорт при
дъвчене и говорене.Поради тези съображения
съдът прецени, че обезщетение в размер на 3 000лв. в пълна степен ще
репарира претърпените от Х. физически и емоционални болки и страдания,
поради което осъди подсъдимия да заплати на пострадалия посочената сума заедно
със законната лихва от датата на извършване на деянието до окончателното й
изплащане. В останалата му част до претендираните
9 000лв., съдът прецени гражданския иск за неоснователен и недоказан,
поради което и го отхвърли в тази му част.
На осн.чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди
подс.В. да заплати направените по
делото разноски в размер на 624,84лв. в
полза на ОД на МВР-Варна, 130лв. В полза на ВРС и държавна такса върху размера
на уважения граждански иск в размер на 120лв. , а съобразно направеното искане
и сумата от 500лв. за правна защита и съдействие в полза на св. Х..
Като причини за
осъществяване на деянието съдът възприе незачитане на установения в страната
правов ред и на личността.
Мотивиран от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: