РЕШЕНИЕ
Номер 692/21.11. Година 2018 Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд Втори наказателен състав На седми ноември Година 2018 В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ
КОТЕВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
Секретар Биляна Миткова
като разгледа докладваното от съдията административно-наказателно дело № 01760 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Обжалван е електронен фиш /ЕФ/, серия К, № 2049146 на ОД на МВР-П., с който на М.М.С., с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лв /шестотин лева/ на основание чл. 189 ал.4, вр. с чл.182 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушаване на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, извършено на 03.05.2018 г. в гр. П., до бензиностанция Д..
Жалбоподателят М.М.С. с бланкетна жалба моли ЕФ да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. Лично не участва в хода на съдебното производство, в което не се представлява и от свой процесуален представител.
Въззиваемата страна ОД на МВР-П.– редовно призована, не изпраща представител за съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е неоснователна.
От фактическа страна:
На 03.05.2018 г. по път І-6, в посока от гр. Радомир към гр. София се движел лек автомобил “БМВ 320Д” с рег. № *******. До бензиностанция Д., намираща се в кв. Бела вода в гр. П., бил извършван контрол на скоростния режим на движещите се моторни превозни средства /МПС/ с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-М, с радар № 576, монтирана в полицейски автомобил, в стационарен режим. В 13:50 часа колата преминала през обсега на радарното устройство на автоматизираното техническо средство TFR1-М. Последното фиксирало скорост на движение 97 км/ч, която след приспадане на допустимата грешка била редуцирана на 94 км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скоростта на движение било с 44 км/ч.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място, полицейският служител изготвил протокол съгласно чл. 10 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение.
При направена справка в
централна база–КАТ било установено, че собственик на цитираният лек автомобил,
чиято скорост на движение е отчетена, е жалбоподателят М.М.С..
За констатираното нарушение против него е издаден от ОД на МВР-П. процесния електронен
фиш серия К, № 2049146, като за нарушаване на чл. 21, ал.1 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено на основание чл. 189 ал.4, вр.
с чл. 182 ал.1 т.5 от ЗДвП административно наказание "глоба" в размер
на 600 лв /шестотин лева/.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: справка от централна база данни- КАТ, доказваща, че жалбоподателят е собственик на автомобила, чиято скорост е била фиксирана, разпечатка от показанията на радарното устройство – кадри от клип № 1461/03.05.2018 г., установяващи, че на 03.05.2018 г. в 13:50 часа лек автомобил с рег. № ******* е засечен със скорост, която съвпада с обективираната в ЕФ, протокол за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, протокол от проверка № 46-ФМИ от 22.02.2013 г. на Български институт по метрология и протокол № 4-29-17 от 25.10.2017 г. за последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол “TFR1-М”.
От правна страна:
Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, а именно: посочено е мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на доброволното й заплащане. В случая разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН, визираща необходимите реквизити на наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал.4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. В подкрепа на този извод е и легалното определение на електронен фиш, съдържащо се в т. 63 от ДР на ЗДвП, а именно, че като електронен документ, той има безспорно авторство, което не следва да бъде изрично посочвано. За същият, макар и съобразно нормата на чл. 189, ал.11 от ЗДвП, да е предвидено, че е своеобразен аналог на наказателно постановление, то това е единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е въвел пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им /предвид реквизитите, визирани в чл. 189, ал.4 от ЗДвП/, нито във връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо и след като в чл. 189 ал.4 от ЗДвП не е предвидено като задължително условие посочването на датата на издаване на електронния фиш, то липсата на такава не представлява съществено процесуално нарушение на изискванията към формата и съдържанието на ЕФ.
Съдът
констатира, че атакувания ЕФ съдържа надлежно описание на нарушението, каквото
изискване съдържа разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Описано е мястото на
нарушението, като са посочени данни за наименованието на пътя, пътния участък,
посоката на движение /към гр. София/. В ЕФ е посочена нарушената разпоредба –
чл. 21, ал.1 от ЗДвП, предвид доказателствата, съдържащи се в
административнонаказателната преписка, за разположението на системата за видеонаблюдение в населено място – до бензиностанция Д. в
гр. П., което изрично е вписано и в изготвения протокол съгласно чл. 10, ал.1
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Ето защо законосъобразно и обосновано отговорността
на М.С. е ангажирана за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Настоящият състав приема, че оспореният ЕФ е издаден за нарушение, установено със система от одобрен тип и технически годна за експлоатация, с оглед цитираните по-горе и приети като писмени доказателства протокол от проверка № 46-ФМИ от 22.02.2013 г. на Български институт по метрология и такъв с № 4-29-17 от 25.10.2017 г. за последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол “TFR1-М”. Същевременно възпроизвеждането на данните в клип № 1461/03.05.2018 г. /снимка/ от автоматизирана система за контрол, изключва намесата на субективния фактор, тъй като за констатирането и заснемането на същите, присъствието или отсъствието на контролен орган на мястото на позициониране на средството за видеоконтрол е без значение за правомерността на прилагането му, защото изображенията се създават автоматично от използваното техническо средство, което има капацитета да заснеме автоматично нарушението, записвайки мястото, датата, точния час на извършване на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, както е предвидено в чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Ето защо прие, че са налице визираните в тази разпоредба условия, за да се издаде процесния ЕФ, а именно: нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, което е било предварително стационарно позиционирано, същото работи на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган, поради което и не се касае за нарушение, констатирано с техническо средство, за което е приложим общият ред за съставяне на акт за установяване на административно нарушение и издаване на наказателно постановление.
Що се отнася до направеното бланкетно възражение в жалбата, че С. не е управлявал автомобилът на посоченото място и време съдът отбелязва следното:
Разпоредбата на чл. 188, ал.2 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност на собственика или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на МПС-то. В случая не се спори, че процесния автомобил е собственост на М.С., т.е. по аргумент от чл. 188, ал.2 от ЗДвП предвиденото по този ред наказание се налага именно на жалбоподателя или на лице, посочено от него на което е предоставил управлението на МПС и за което е длъжен да предостави в съответната териториална структура на МВР писмена декларация със съответните данни и копие на свидетелството му за управление на МПС. Ако не стори това, собственикът е лицето, което следва да понесе административнонаказателната отговорност за извършеното със собственото му МПС нарушение. Жалбоподателят не е реализирал това си право, а и от негова страна не се навеждат възражения, че друго лице е извършило нарушението, както и не са представени доказателства за евентуално упражняване на правото по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са налице последно посочените хипотези и самия факт, че подадената жалба е именно до съда и то срещу процесния ЕФ.
Не са налице и данни, нито твърдения за наличие на други обстоятелства, визирани в чл. 189, ал.6 от ЗДвП, които да предпоставят анулиране на издадения срещу жалбоподателя ЕФ, а именно моторното превозно средство да е било обявено за издирване или същото да е със специален режим на движение. Ето защо и съдът прие, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на М.С. за извършеното нарушение.
По вида и размера на наказанието:
Санкцията за неизпълнение на задължението по чл. 21, ал.1 от ЗДвП е установена в разпоредбата на чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1 от ЗДвП. Последната разпоредба от своя страна диференцирана нейния размер /в шест отделни точки/, в зависимост от превишената стойност на скоростта. Деянието на жалбоподателя е санкционирано на основание чл.189 ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП, която предвижда точно фиксирано по вид и размер наказание - глоба от 600 лева, каквато е била и наложена на С.. Посочената разпоредба обвързва наказващия орган при реализиране отговорността на нарушителя и изключва възможността му за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното съдът намира, че при издаването на обжалвания ЕФ
не е допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния закон, поради
което прие, че е законосъобразен, което води до неговото потвърждаване.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия К, № 2049146 на ОД на МВР-П., с който на М.М.С., с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лв /шестотин лева/ на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл.182 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 03.05.2018 г. в гр. П., до бензиностанция Д..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – П. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИГ