РЕШЕНИЕ №
Гр.Плевен ,15.07.2020 г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О Д А
Плевенски окръжен съд ,търговско отделение , в публично
съдебно заседание
на тринадесети юли , през две хиляди
и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
При секретаря Д. Г. и
в присъствието на Прокурора
................., като разгледа докладваното
от Съдията Данчев т.д.№ 263 / 2019 г. по описа на ПлОС и за да
се произнесе взе предвид:
С исковата
молба от „***** „ ЕООД – гр.София е
предявен срещу „**** „ ЕООД гр.Плевен ,представлявано от управителя Д. К. Ц.,
иск с правно осн. чл. 327 от ТЗ
за сумата 46 912,16 лв., представляваща неплатена цена на продадени и предадени на купувача
изолационни материали , върху която се претендира и лихва за забава от
предявяване на иска до окончателното плащане на сумата ,както и иск по чл. 86
от ЗЗД с цена 13 087,84 лв. представляваща частична мораторна лихва върху горната главница за
последните три календарни години
преди датата на завеждане на
исковата молба. В с.з. на 13.07.2029г. е предприето от ищеца изменение на тези две
искови претенции ,като първата от тях е намалена до размер на 41 670,78
лв. , а акцесорната е намалена до размер на 12700,06лв.
Като съобрази
изложеното в исковата молба съдът приема ,че се касае за търговски спор по
смисъла на чл. 365,т.1 от ГПК,тъй като се претендира изпълнение на задължението
на купувача по търговска сделка-рамков
договор за продажба ,сключен между две
търговски дружества във връзка с упражняваната от тях дейност,който
впоследствие е новиран с договор за револвираща
стокова кредитна линия, отразен в нот.акт № 77/ том ІV,рег.№ 2118 дело
467 от 2012г. на нотариус В.П. . Поради това съдът приема, че делото следва да
се разгледа по реда на глава –тридесет и втора от ГПК - Производство по търговски
спорове.
С допълнителна ,
уточняваща молба от 09.01.2020г.,ищецът е уточнил претенцията си за мораторна
лихва ,че е за периода от 27.11.2016г. до подаване на исковата молба-
27.11.2019г. и че този акцесорен
иск е предявен като частичен.
На основание
чл.118, ал.1 от ГПК, съдът намира, че с оглед цената на иска, е родово
компетентен по смисъла на чл.104, т.4, от
ГПК да разгледа делото.
Ищецът в
исковата молба сочи ,че по силата на
сключен рамков договор № 18 / 01.07.2006г. за покупко-продажба на стоки
/хидроизолационни материали / е продал и предал на ответника изолационни
материали на обща стойност 51 065,35 лв. за които са били издадени фактури и
които стоки не са били заплатени от купувача на продавача.Твърди се също така ,че по този повод страните са постигнали съгласие
да новират горепосоченото задължение под формата на револвираща стокова
кредитна линия ,която договореност е била отразена в нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № *** , том *** , рег.№ ***
дело № *** от 29.10.2012г. на нотариус В. П., като договорения общ максимален
размер на стоковия кредит е 55000 лв. с краен срок за погасяване на целия дълг-
30.11.2014г. с годишна лихва върху усвоената ,но неплатена част- основния
лихвен процент на БНБ за периода плюс 6 ,00 пункта надбавка годишно ,с
неустойка за забава в размер на 0,3 % върху размера на дължимата забавена сума
за всеки просрочен ден ,при срокове за погасяване и размери на погасителните
вноски подробно описани в нот.акт. Твърди се също така ,че за обезпечаване на
вземането на ищеца ,от Т. М. Т. в качеството и на ипотекарен длъжник е била учредена договорна ипотека върху
недвижим имот в гр.Плевен ,като страните са се споразумели ,че при неплащане на
дължимата сума в срок ,кредиторът има право да събере вземането си от
ипотекирания недвижим имот по съответния ред.Ищецът твърди ,че до крайния срок
за погасяване на задължението- 30.11.2014г., а и до датата на подаване на
исковата молба ответникът не е изпълнил паричното си задължение по издадените
фактури ,материализиращи доставки по сключения договор на обща стойност 46
912,16 лв. Поради това се прави искане за осъждане на ответника да заплати главницата в размер на усвоената част от стоковия кредит - 46 912,16
лв. ,както и лихва за забава върху тази главница в размер на 13 087,84 лв.
Претендират се и направените от ищеца деловодни разноски в този процес.
В даденият му
двуседмичен срок за писмен
отговор ,който в случая съдът приема ,че е изтекъл на 17.12.2019 г. ответникът
е подал писмен отговор. Според него предявените искове са допустими ,но
неоснователни и се оспорват изцяло по основание и размер.
Ответникът счита ,че страните по делото не са сключили
договор за новация ,тъй като не са налице елементите на такъв договор ,както и
характерните за него последици, свързани с погасяване на съществуващ дълг и
неговите акцесорни задължения ,както и възникване на негово място на нов дълг .
Отделно от това е
изразено становище ,че вземанията на ищеца произтичащи от фактурите издадени за
периода от 09.05.2012г. до 23.10.2012г. са погасени по давност .Сочи ,че
съгласно чл. 5 от рамковия договор за покупко-продажба № 18 / 01.07.2006г.
задължението за заплащане на всяка закупена стока по всяка отделна продажба е
следвало да се извършва не по-късно от 30 –то число на текущия месец в
който е продадена стоката. Позовава се
на изтекла петгодишна погасителна давност за всяко отделно вземане за цената на
продадената по всяка отделна фактура стока ,като по последната фактура от
23.10.2012г. за сумата 2342,47 лв. ,което задължение е било с падеж
30.10.2012г. тази погасителна давност е изтекла на 30.10.2017г.
Отделно от това
ответникът твърди ,че задълженията по две от фактурите- № ****/ 15.10.2012г. и
№ *****/23.10.2012г. са заплатени на ищеца по банковата му сметка ,като
плащанията са направени на 20.11.2012г.- 2000лв.,на 28.11.2012г.- 898,91 лв. и
на 07.12.2012г.- 2341,47лв. по втората фактура.
Ответникът счита ,че
като валидно задължение по твърдяната от
ищеца новация следва да се приемат само задълженията за продадена стока по
фактурите след датата на новацията – 28.10.2012г. , а именно тези от
31.10.2012г. до 16.03.2013г. ,които са на обща стойност – 9 959,11 лв.
/изброени са 6 бр. фактури / ,която сума е следвало да заплати до 31.07.2013г.
до която дата заедно с това се твърди ,че е следвало да бъде заплатена част от
продажната цена ,като общият размер на уговореното частично плащане е възлизал
на 11 500лв. Счита се също така ,че на 30.11.2014г. не е настъпил падеж на
плащанията по сочените от ищеца фактури , а само на последната част в
размер на 7500лв.от общата продажна цена от 55 000лв.
Ответникът освен това счита ,че между страните е налице договор за
продажба на стоки с отложено плащане , като е предвидено изпълнение на
части, а не договор за паричен кредит
. По отношение на фактурите ,издадени през периода 31.10.2012г. до 16.03.2013г. отново се
сочи,че е следвало да бъдат заплатени най-късно до 31.07.2013г. , поради което
счита, че и вземанията по тях пък са погасени по давност към 31.07.2018г.,с
оглед на което не се дължи и сумата 9
959,11лв.
При условията на
евентуалност се развива и друго становище - в случай, че се приеме, че
новацията обхваща и задълженията по фактурите от периода 09.05.2012г. до
16.03.2013г. общо за 46 912,16 лв. ,то се иска това задължение да се намали с
платените суми по двете фактури № *****/
15.10.2012г. и № ****/23.10.2012г. в
резултат на което остава задължение в размер на 41 670,78 лв. ,което съгласно
приетия в нотариалния акт план за разсрочено плащане на стоките, този размер
плащане се явява дължимо до дата 30.09.2014г. Поради това се развива тезата
,че задълженията за заплащане на части с падежи от 30.11.2012г. до 30.09.2013г.
,които са в общ размер на 41 670,78 лв. са погасени по давност към 30.09.2019г.
, а пък сумите ,които са били дължими на
31.10.2014 г. / 2500лв./ и на 30.11.2014г./ 7500лв./ не са дължими въобще ,тъй
като не са били извършвани продажби за тези суми. Оспорва се изцяло и
акцесорната претенция за мораторна лихва,като и в т.сл. се позовава на
погасителна давност по чл. 111б.“в“ от ЗЗД , а евентуално и на чл. 119 от ЗЗД.
Постъпила е и
допълнителна искова молба в която е взето отношение по направените от ответника
твърдения и възражения .Акцентира се върху това ,че всички стари задължения на ответника в размер на 51 065,35 лв. , произтичащи от рамковия договор за продажба
на хидроизолационни материали са били подновени с обективирания в нотариалния
акт договор за стоков кредит . По отношение стойността на стоките, получени от
ответника след датата на сключване на нотариалния акт ,се счита ,че те се добавят към общата сума на стоковия кредит
,съответно извършените плащания също се отразяват върху общия баланс.
Постъпил е и
допълнителен писмен отговор от ответника в който се развива тезата ,че
претендираните вземания в размер на 46 912,16 лв. представляващи стойност на
продадените стоки по фактури ,посочени от ищеца в справката по чл. 366 от ГПК
са погасени изцяло със сключването на договора за новация. Едновременно с това
,обаче ,се развива отново и тезата че не
е налице същинска новация ,тъй като
разликата между старото и новото задължение не засягала някои от съществените
му елементи, а освен това не е била ясно изразена волята на страните за
погасяване на задължението по договора за покупко-продажба от 01.07.2006г. , а
“ предвиждало заменянето му със създаване на ново задължение с неустановено и
регламентирано различно по основание и предмет съдържание в рамките на 55 000
лв. „
Прави се и
възражение за нищожност на договорката за цесия , инкорпорирана в НА ***/
29.10.2012г.Впоследствие в с.з. се установява ,че е била допусната грешка от
ответника , като се имало предвид не нищожност на договорка за цесия , а нищожност на договора за новация поради
заобикаляне на закона.
Между страните по делото всъщност не е спорно ,че е имало сключен рамков договор № 18 / 01.07.2006г. за
покупко-продажба на стоки / хидроизолационни материали / и че в изпълнение на
този договор „**** „ ЕООД е продало и предало на купувача „***** „ ЕООД
изолационни материали на обща стойност 51 065,35 лв. ,за които продажби са
били издадени фактури за всяка отделна продажба на стоки,които фактури са
издадени за извършените отделни продажби до 29.10.2012г. ,както и че на 29.10.2012г. е сключен в нотариална форма вложеният на л. 32 и 33 от делото договор за
учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот № 77*** том ІV рег.№ ** дело № 467 от 2012г.- на
нотариус В. П..
Съществуването на
такова старо задължение в общ размер на 51 065,35 лв. , произтичащо от
посочения рамков договор № 18 /
01.07.2006г. за покупко-продажба на стоки /изрично е признато от длъжникът „****
„ ЕООД ,като е инкорпорирано в посоченият нот.акт№ *** том *** рег.№ *** дело № 467 от 2012г.- на
нотариус В. П. – в т. 1.1 от неговото съдържание.
Налице е ,обаче
спор между страните по делото относно характера на договора ,отразен в т. 1.2
от същия нотариален акт ,като според ищеца този договор представлява договор за
новация ,докато според ответника отразената в т.1.2 от нотариалния акт
договорка не представлява новация ,тъй като тъй като не били налице елементите на такъв договор ,както и
характерните за него последици, свързани с погасяване на съществуващ дълг и
неговите акцесорни задължения ,както и възникване на негово място на нов дълг.
Според съда , обаче
,макар действително да се констатира известна непоследователност , вътрешна
противоречивост, а и непълнота в изразената от страните воля по отношение на
съществените елементи на сключения от тях договор , отразен в нотариалния акт
,то все пак при тълкуване волята на страните по договора отразена в цялото
съдържание на процесния нотариален акт , се налага извод ,че е налице обективна
новация по смисъла на чл. 107 от ЗЗД при която едно съществуващо старо парично
задължение ,произтичащо от рамковия
договор № 18 / 01.07.2006г. за
покупко-продажба на стоки,определено от страните по взаимно съгласие като
изискуемо и ликвидно в размер на 51 065,35лв. се заменя с друго задължение
,което се различава от старото не само по своя размер / новото вече е
55 000 лв. / и по предвидения срок за неговото погасяване ,но така също се
различава и по своето основание ,като новото основание е посоченият в т. 1.2 от
нотариалния акт договор за револвираща стоково –кредитна линия с общ максимален
размер 55 000 лв. и с краен срок на погасяване на целия дълг 30.11.2014г.
Договорът за револвираща
стоково –кредитна линия се различава от рамковия договор № 18 / 01.07.2006г. за покупко-продажба на
стоки и именно в това се състои възникването на ново ,различно облигационно
правоотношение по което се дължи на мястото на старото облигационно
правоотношение / рамковия договор за покупко-продажба на стоки / ,като старото облигационно правоотношение и
произтичащото от него задължение се погасява , а на негово място възниква ново
парично задължение ,произтичащо вече от договор
за револвираща стоково –кредитна линия.Последният договор не е изрично уреден в
Търговския закон ,като същият съдържа
елементи както на рамков договор за продажба на стоки ,така и на договор
за продажба на стоки на изплащане ,но не се изчерпва само с тези елементи ,тъй
като за разлика от тях предвижда в
рамките на срока на действие на този договор
възможност за многократно
получаване от купувача на стоки на кредит ,чиято цена да бъде заплащана
отсрочено или разсрочено ,стига да не се надвишава посоченият в договор
максимален размер стоковия кредит от 55 000лв. Или купувачът може да
получи за срока на действие на такъв договор за револвиращ стоков кредит
неопределен брой пъти стоки на обща максимална стойност 55 000 лв. ,без да
трябва да заплаща цената им при предаването на стоките, стига разбира се преди получаване на
следващата партида стоки ,да е заплатил на продавача стойността на получените
преди това стоки ,така ,че общият размер на текущото и актуално парично
задължение на купувача по договора да не надвишава лимита от 55 000 лв.
Поради това съдът намира ,че страните по
делото ,които са подписали нот.акт№ ***
том *** рег.№ *** дело № 467 от 2012г. на нотариус В.П.са новирали едно
валидно и съществуващо старо задължение ,произтичащо от рамковия договор за
покупко-продажба на изолационни материали ,като са го заменили с друго парично
задължение ,произтичащо вече от договора за револвиращ стоков кредит .Самите
страни изрично и достатъчно категорично
са изразили намерението си за новиране чрез използваните в нотариалния
акт изрази „ се съгласиха да новират „ описаното в т.1.1 от нот.акт старо
задължение и достатъчната индивидуализация на новото задължение чрез посочване
на неговото основание –друг по характера си договор за револвираща стоково-кредитна линия ,
неговия размер и условия за неговото погасяване .
В т.вр. напълно
неоснователно е възражението на ответника по иска за нищожност на договора за
новация поради „заобикаляне на закона „.При порока „заобикаляне на закона „ по
смисъла на чл. 26,ал.1 от ЗЗД е необходимо да се търси постигане на
определена,забранена от закона
цел,но чрез използване на
разрешени от закона правни способи.В случая ответникът не обосновава наличие на
заобикаляне на закона ,тъй като не сочи и не установява наличието на такава
забранена цел ,която страните по договора да са целели да постигнат чрез сключването на
един разрешен от закона договор ,какъвто е договора за револвираща
стоково-кредитна линия ,който както беше посочено по-горе ,макар да няма
изрична правна уредба ,не е забранен от закона.
След положителния
отговор на въпроса налице ли е валидна новация ,отразена в т.1.2 от нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот № *** , том *** , рег.№ ** дело № 467 от 29.10.2012г.
на нотариус В. П., остава да се изследва и да се отговори на въпроса какъв е актуалният
размер на новираното задължение ,произтичащо от въпросния договор за
револвираща стоково-кредитна линия от 29.10.2012г. ,като се съобразят и
извършените след 29.10.2012г. доставки на стоки ,както и извършените от
ответника плащания.
За отговора на този въпрос ,съдът е допуснал
изготвянето на съдебно-икономическа експертиза ,изготвена от в.л. Т.И. ,която
беше приета от съда в с.з. на 13.07.2020г. , без възражения от страните по
делото .Според нея всички фактури ,които са посочени в представената с исковата
молба справка за формиране на задълженията /посочени в табличен вид на л. 106
от делото /,които са на обща стойност 46 912,16лв. са включени в дневниците
за покупки по ЗДДС при ответното дружество „*****„ЕООД. Това обстоятелство
,заедно с факта ,че процесните фактури са подписани от представител на купувача
на стоките за получател на тези стоки на изрично посочена дата за тяхното
получаване,дава основание да се приеме ,че отразените в тези фактури стоки
действително са били продадени на купувача ,както и че са получени от него.
От друга страна
,купувачът е този върху когото лежи доказателствената тежест да установи ,че е заплатил цената на продадената
му и доставена стока . В случая ,вещото лице установява / в т. 3 от
заключението си / ,че отразените в счетоводството на ответното дружество фактури за покупки към 31.12.2018г. са
възлизали общо на 41 670,78 лв. ,след като от сумата 46 912,16 лв. са
били заплатени по банков път от ответника 2 фактури –фактура № ****
/15.10.2012г. и фактура № ****/ 23.10.2012г. ,като плащанията па тези две
фактури са били извършени след подписване на нотариалния акт на 29.10.2012г.
Тези плащания не са били отразени при ищеца ,като той чрез пълномощника се не
оспорва тяхното извършване и признава изрично в с.з на 13.07.2020 г.
извършеното от ответника плащане по тези две фактури,поради което и намалява
исковата си претенция с тяхната стойност. Доказателства за извършени други плащания от
страна на ответника няма.
В т.вр. следва да се обсъди и възражението на
ответника за изтекла погасителна давност както по отношение на вземането по
главния иск ,така и по отношение на претенцията за лихва за забава. Както се
вижда от заключението на в.л. –т. 4 от него ,при ответното дружество,в неговото
счетоводство всички задължения от 41 670,78 лв. са отписани на 31.12.2019г. със счетоводна
операция поради изтекъл давностен срок ,като е подадена и годишна данъчна
декларация с начислен приход в резултат на това отписване в размер на
41 670,78лв.
Взетата от ответното
дружество счетоводна операция по отписване на горните задължения поради изтекла
давност ,безспорно не обвързва решаващия съд ,тъй като се касае изцяло за правен въпрос ,който е част от предмета на
настоящия търговски спор.По този повод Плевенски окръжен съд намира ,че по
отношение на главното задължение
,произтичащо от договора за револвираща стоково-кредитна линия от 29.10.2012г. не е изтекла петгодишната
погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД ,като се има предвид ,че крайният срок за
погасяване на целия дълг по този договор ,както е посочено в т.1.2 от
нотариалния акт , е 30.11.2014г. С оглед на това петгодишната погасителна
давност по отношение на това задължение би изтекла на 30.11.2019г. Тя , обаче е
била прекъсната с предявяване на настоящия иск ,което както се вижда от датата
върху исковата молба е станало на 27.11.2019г. ,т.е. преди изтичането на
въпросния петгодишен давностен срок.
Що се отнася до претенцията по чл. 86 от ЗЗД
за мораторна лихва ,която според уточнението на исковата молба/ на л. 61 от
делото / е предявена за три години назад
от датата на подаване на исковата молба ,т.е. за периода от 27.11.2016г. до
27.11.2019г. ,то съдът намира ,че за мораторната лихва ,формирана за този
период също така не е изтекла предвидената в чл. 111б.“ в „ от ЗЗД тригодишна
погасителна давност.Поради това и тази акцесорна по характера си претенция
следва да бъде уважена в изчисления от вещото лице размер от 12 700,06 лв.
в какъвто смисъл е предприето и изменението на исковата претенция.
С оглед този изход
на делото - пълно уважаване на двата обективно съединени искове, и на осн. чл.
78, ал.1 от ГПК следва ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца
направените от него деловодни разноски ,които
съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата за
тяхното реално извършване са в общ размер на 5 980 лв.
Поради изложеното ,
Плевенски окръжен съд
РЕШИ :
ОСЪЖДА
на осн. чл. 327 от ТЗ „****„ ЕООД, ЕИК-****,със седалище и адрес на
управление гр.Плевен 5800,ж.к.“***„ бл. **
ет.** ап. ***, представлявано от управителя
Д. К. Ц. да заплати на „**** „ ЕООД, с ЕИК-****,със седалище и адрес на
управление – гр.София 1592 ,ж.к.“**** „ ,ул.“**** „ № ***,представлявано от И.
Т. П. сумата 41 670,78 лв./ четиридесет и една хиляди ,шестстотин и
седемдесет лева, и седемдесет и осем стотинки / , представляваща неплатена цена на продадени и предадени на купувача
изолационни материали по договора за револвираща стоково-кредитна линия от 29.10.2012г.,отразен в нот.акт № ***/ том ***,рег.№
*** дело 467 от 2012г. на нотариус В.П. ,ведно със законната лихва върху тази
сума ,считано от завеждане на исковата молба- 27.11.2019г. до окончателното
изплащане на сумата .
ОСЪЖДА на осн. чл. 86 от ЗЗД „***„ ЕООД, ЕИК-****,със седалище и адрес на
управление гр.Плевен 5800,ж.к.“**** „
бл. ** ет.*** ап. ***,представлявано от управителя Д.К. Ц. да заплати на „****„ ЕООД, сЕИК-****,със
седалище и адрес на управление – гр.София 1592 ,ж.к.“*** „ ,ул.“**** „ № ***,представлявано
от И. Т. П. сумата 12 700,06лв./дванадесет хиляди и седемстотин лева, и
шест стотинки/,представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
27.11.2016г. до 27.11.2019г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК „****„ ЕООД, ЕИК-****,със седалище и адрес на
управление гр.Плевен 5800,ж.к.“*** „ бл.
** ет.** ап. **,представлявано от управителя
Д. К. Ц. да заплати на „*** „ ЕООД, сЕИК-****,със седалище и адрес на
управление – гр.София 1592 ,ж.к.“*** „ ,ул.“**** „ № ***,представлявано от И. Т.
П. направените от ищеца деловодни разноски в размер на 5 980 лв.
Решението може да се
обжалва пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД
: