№ 114
гр. Габрово, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, 1-СЪСТАВ - ВЧНД МЯРКА, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело
№ 20224200500106 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Й.С., чрез проц. представител адв. С., против
решение № 74/22.12.2021 г., постановено по гр.д. № 193/2021 г. по описа на Районен съд
Трявна.
Твърди се, че съдът допуснал съществени процесуални нарушения, тъй като докладът
не бил точен. Не била разпределена правилно доказателствената тежест, не били посочени в
доклада безспорните обстоятелства. Не били обсъдени представените по делото банкови
извлечения, от които се установява, че на 13.09.2018 г. жалбоподателят е внесъл по своя
лична сметка сумата от 30530 лв., от банката са преведени 40 000 л., след което по сметка на
ЧСИ е платена цялата продажна цена от 70030 лв.след като обсъдил всички доказателства, с
изключение на посочените, съдът изяснил фактическата обстановка, но направил
неправилни правни изводи. В жалбата се твърди още, че потребителският кредит, получен
от ищеца, е за закупуване на имот, който не е жилищен и не е за задоволяване нуждите на
семейството. Поради това тази сума има личен характер, поради което изводът на съда е
неправилен. Неправилен бил и извода относно дарените на ищеца от роднини суми, с част
от които в размер на 35 000 лв. е платен остатъка от продажната цена. В жалбата е цитирана
практика на ВКС, според която при решаване на спора на кого е дарена определена сума,
следва да бъде отченено между кои лица е сключен договорът за дарение, в случай, че е
сключен между единия съпруг и негови близки и той е изразил воля да получи дарението, не
1
може да се приеме, че по силата на този договор подареното придобива и другия съпруг.
Освен това ответницата не оспорва, че дарените суми са били за нейният съпруг. Твърди се
също, че от всички събрани по делото доказателства се установява, че съпругата няма
никакъв принос в придобиването на процесния имот, с което е оборена и законовата
презумция.
Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с
което предявеният иск да бъде уважен, като бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В срок е постъпил писмен отговор, с който жалбата се оспорва, като
неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
оспорения съдебен акт, а по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, а разгледано по същество – неправилно.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото приема
следното от фактическа и правна страна.
Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание чл.23 ал.1 СК.
Безспорно е между страните, че са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 13.08.2017
г. и
прекратен с влязло в законна сила на 28.07.2021 г. решение №906/28.07.2021 г. по гр.д.
№1220/2021 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
С постановление за възлагане на недвижим имот от 13.08.2018 г. по изпълнително дело
№20117340400078 по описа на ЧСИ с рег.№*** на Камарата на ЧСИ, на Й. СТ. СВР. е
възложен недвижим имот в с. ****, Община Трявна, подробно описан в исковата молба. за
сумата от 75 000,00 лв. Постановлението за възлагане е влязло в законна сила на 13.10.2018
г. Сумата от 75 000,00 лв. е преведена по банкова сметка на ЧСИ З. В., както следва: на
07.09.2018 г. са преведени като задатък 5000,00 лв. от банкова сметка на ищеца Й.С. в
„Юробанк България“АД; на 13.09.2018 г. са преведени 70 030,00 лв. от банкова сметка на
ищеца Й.С. в „Уникредит Булбанк“АД.
За установяване произхода на средствата, с които е закупен имота, по делото са
представени договори за дарение на парична сума с нотариална заверка на подписите рег.
№4308/30.11.2012 г. по описа на нотариус с рег.№** на НК, К.П. С.а е дарила Й. СТ. СВР. с
парична сума в размер на 9500 лв., №4216/30.09.2014 г. по описа на нотариус с рег.№** на
НК, К.П. С.а е дарила Й. СТ. СВР. с парична сума в размер на 9350 лв., рег.
№4568/09.08.2018 г. по описа на нотариус с рег.№** на НК, С.Й. С. е дарил Й. СТ. СВР. с
парична сума в размер на 9400 лв.,рег.№5341/13.09.2018 г. по описа на нотариус с рег.№**
на НК, С.Й. С. е дарил Й. СТ. СВР. с парична сума в размер на 9900 лв.
Представен е и договор за потребителски паричен кредит №3331760/04.09.2018 г.,
2
сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД и Й. СТ. СВР. за потребителски
кредит в размер на 40 000,00 лв. Пред първоинстанционния съд е установено, че ищецът е
управител на „*** 99“ЕООД с основна дейност в продължение на около 20 години внос и
продажба на автомобили. Ищецът е заявил, че е закупил имота в с. **** на свое име, но с
намерение да развива търговска дейност с него, тъй като фирмата му има кредит, поради
което не може да получи друг.Поради това взел кредит като физическо лице и закупил
имота на свое име.
Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства, чрез разпит на
свидетели на ищцовата страна Т.К., М.С., Д.П. и С.С.. Според техните показания, преди да
сключат граждански брак страните живели на съпружески начала в продължение на около 4
години. Живеели в жилището на ищеца в гр. В.Търново.Разделили се в началото на 2020 г.,
когато ищецът се изнесъл от семейното жилище. През време на брака им всеки от двамата
работел и получавал доходи от работата си, като ответницата изкарвала пари за себе си.
Ежемесечните сметки за ток, вода, телефони били заплащани от ищеца.Ищецът имал
желание да придобие имот в планински район, който да направи къща за гости за да има
още едно бизнес начинание, освен продажбата на автомобили. Средствата за закупуването
на имота в с. **** ищецът получил чрез кредит в размер на 40 000 лв., а другите пари били
подарени от баща му и баба му/св. К./Според св. М.С., имотът е закупен със заем и събрани
пари от ищеца и от бизнеса му. Според св. Д.П. ищецът закупил къщата чрез кредит и с
негови собствени пари.Свиделете сочат, че преди раздялата съпрузите били нормално
семейство, тя готвела и чистела.
Обосновано първоинстанционният съд не е ценил като доказателства представените
по делото фактури за направени разходи от „Д.К. 99“ЕООД, за които се твърди, че са във
връзка с направения ремонт след придобиване на процесния имот за преустройството му в
къща за
гости, тъй като тези факти са извън предмета на спора.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
правни последици, а именно: придобивната стойност на имота; размера на вложените
средства, които имат личен произход по смисъла на чл. 22 СК и са еквивалентни на
придобивната стойност на спорния имот – изцяло или отчасти; влагането им за
придобиването на процесния имот. Ищецът носи и тежестта да обори презумпцията за
съвместен принос по чл. 21, ал. 3 СК /в този смисъл р. № 218/01.12.2016 г. по гр. д. №
1872/2016 г. и р.№ 69/13.05.2019 г. по гр. д. № 3436/2018 г. на ВКС, първо г. о. /.
С оглед доказателствата по делото, съдът намира, че в случая ищецът е доказал
посочените факти .Имотът, предмет на настоящия спор, е придобит на 13.09.2018 г., когато
е безспорно, че страните са били съпрузи. От представеното по делото постановление за
възлагане на недвижим имот е установена цената на процесния имот, която е в размер на 75
000 лв. Ищецът твърди, че цената е платена чрез потребителски кредит, предоставен на Й.С.
и изплащан от него, в размер на 40 000 лв.Останалата сума от 35 000 лв. също са негови
3
лични средства, получени чрез дарение от негови близки.
Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 4 от Тълкувателно решение № 5 от
29.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 5/2013 г., ОСГТК, при плащане на цената със заемни
средства, когато задължението за връщането им е поето солидарно от двамата съпрузи за
нуждите на семейството, между съпрузите възникват облигационни отношения /чл. 32, ал. 2
СК/. В този случай изплащането на заема с лични на единия съпруг средства не променя
възникналото в съпружеска общност вещно право. Изложеното не е приложимо за
настоящият случай, тъй като заемните средства са предоставени на единия от съпрузите и
най-вече не са използвани за придобиване на имот за нуждите на семейството. От
показанията на разпитаните свидетели се установи, че закупеният от ищеца имот е
предназначен за развиване на търговска дейност, като къща за гости и не е свързан с
нуждите на семейството. В него никога страните не са живели като семейство. Установи се,
че семейното жилище се намира в гр. В.Търново, в което ответницата е останала да живее и
след като е било напуснато от ищеца. От гласните доказателства се потвърждава соченото и
от ищеца, че кредитът е изтеглен не за нуждите на семейството. По делото не се събраха
други доказателства, които да опровергават този извод. Ответницата с отговора и по-късно в
хода на делото, никога не е твърдяла, че е влагала и свои средства в заплащане цената на
имота. Представено е удостоверение от Д“РСЗ“ гр. Ловеч, от което е видно, че за периода от
2017 г. до 2020 г., З.И. е получавала трудово възнаграждение в размер на от 555 лв. до 830
лв. месечно. Изложеното е в съответствие с показанията на св.С., която заявява, че „тя си
изкарваше за нея си пари“. Не са навеждани твърдения от страна на И. за наличие на други
източници на средства, които да е придобила и вложила в закупуването на процесния имот.
Единственото, което се сочи, е че е участвала в почистването на къщата и избора на
обзавеждане, след придобиването.
Представени са и нотариално заверени договори за дарение, от 9.08.2018 г. за сумата от
9400 лв., 13.09.2018 г. за 9 000 лв., дарени на ищеца от неговия баща, както и два договора
за дарение от 2014 г. и 2012 г. за сумите, съответно 9 350 лв. и 9500 лв. – дарени от неговата
баба. Тъй като ищецът поддържа, че средствата за закупуване на процесния имот са
придобити от него по дарение от близки, за да се обори установената в чл. 21, ал. 3 СК
презумпция за съвместен принос е необходимо да се установи по делото, че тези средства са
дарени лично на ищеца и че именно дарената сума е вложена за покупката на процесния
имот. Поради това, относно твърдяния произход на средствата, на доказване подлежи
обстоятелството, че в полза на ищеца е дарена определена сума и намерението на
дарителите е било сумата да се предостави само на него, а не и на семейството като цяло.
Съгласно трайната практика на ВКС, при решаване на въпроса на кого е дарена определена
парична сума следва да бъде отчетено между кои лица е сключен договорът за дарение. Ако
договорът за дарение е сключен между единия съпруг и неговите близки и е изразено
съгласие само този съпруг да бъде надарен и само той е изразил воля за приемане на
дарението, не може да се приеме, че по силата на този договор подареното придобива и
другия съпруг, който не е страна по договора за дарение. В този случай другият съпруг не
4
придобива права.Преценявайки приетите доказателства по делото - четири договора за
дарение, съдът намира, че се установяват твърденията на ищеца, че сумата от общо 38 150
лв. е дарена на него от баща му и баба му и представлява лично имущество по смисъла на
чл. 22, ал. 1 СК.
На 13.09.2018 г.Й.С. внася в своя лична сметка BG****** сумата 30 050 лв./л.20/с
вносна бележка, приложена по делото. На същата дата от същата сметка по сметка на ЧСИ е
преведена цялата покупна цена на имота в размер на 70 030 лв. Сумата от 5000 лв., платен
задатък също е преведена от лична сметка на ищеца/л.18/. При тези данни и съобразявайки
останалите писмени и гласни доказателства, съдът намира, че паричните средства общо в
размер на 75 000 лв./ кредит и дарение/, са вложени в покупката на процесния имот, с което
презумпцията за съвместен принос е оборена чрез проведеното от ищеца доказване.
Установи се, че паричните средства, вложени в придобиването на имота са били лична
собственост на ищеца. Налице е пълна трансформация на лично имущество по смисъла на
чл. 23, ал. 2 СК.
Чрез иска по чл. 23, ал. 1 2 СК се преодолява презумпцията на чл. 21, ал. 1 СК за
имуществена общност по отношение на придобитото по време на брака вещно право и се
цели да се признае изключителна лична собственост на онзи от съпрузите, който е вложил
свои лични средства, по отношение на които другият съпруг няма принос в набирането им.
Поради това при този иск не се ценят обстоятелствата, свързани с приноса на другия съпруг
чрез работа в домакинството, тъй като се изследва единствено характерът на вложените
средства. Приносът в придобиване на имуществото чрез участие в домакинството е от
значение за иска по чл. 29, ал. 3 СК при определяне на по-голям дял от общото имущество.
В случая приносът следва да се изразява в участие при набирането на средствата, с които е
закупен имотът, каквито твърдения и възражения ответницата не е направила. Съдът
приема, че ищецът опровергава презумпцията на чл. 21, ал. 1 СК за имуществена общност
по отношение на процесния имот, поради което искът е основателен и на Й.С. следва да се
признае изключителна лична собственост върху него. Изводи в противната насока не могат
да бъдат направени въз основа на изложеното от ответницата и доказателствата по делото.
Тъй като първоинстанционният съд е достигнал до други изводи, решението следва да
бъде отменено, като неправилно.
С оглед изхода на спора З.И. следва да бъде осъдена да заплати на Й.С. направените
разноски за двете инстанции – 1000 лв., заплатено адвокатско възнаграждение и 93.62 лв.
държавна такса за първата инстанция и 48.22 лв. държавна такса пред въззивния съд – общо
1141.84 лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ решение № 74/22.12.2021 г., постановено по гр.д. № 193/2021 г. по описа на
Районен съд Трявна, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З. СВ. ИЛ., ЕГН **********, от гр.
Велико Търново, ул. „***“ ** , съдебен адрес: гр. Велико Търново, ул. „*****, че Й. СТ.
СВР., с ЕГН **********, от гр. Велико Търново, ул. *****, съдебен адрес: гр. Велико
Търново, ул. „****“ ** *** е изключителен собственик поради трансформация на лични
средства на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КК и КР
одобрени със заповед №РД-18-775/28.11.2017 г. на ИД на АГКК, находящ се в с. ****,
Община Трявна, с площ 1263 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/, при граници: имоти с
идентификатори ******, заедно с намиращите се в него сгради: СГРАДА с идентификатор
***.1 със з.п. 86 кв.м., брой етажи – 2, с предназначение – ЖИЛИЩНА СГРАДА-
ЕДНОФАМИЛНА; СГРАДА с идентификатор ***.2 със з.п. 90 кв.м., брой етажи – 2, с
предназначение – ДРУГ ВИД СГРАДА ЗА ОБИТАВАНЕ; СГРАДА с идентификатор ***.3
със
з.п. 49 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение – ДРУГ ВИД СГРАДА ЗА ОБИТАВАНЕ;
СГРАДА с идентификатор ***.4 със з.п. 52 кв.м., брой етажи –1, с предназначение –
ХАНГАР, ДЕПО, ГАРАЖ, на основание чл.23 ал.1 СК.
О СЪЖДА З. СВ. ИЛ., ЕГН **********, от гр. Велико Търново, ул. „***“ ** , съдебен
адрес: гр. Велико Търново, ул. „***** да заплати на Й. СТ. СВР., с ЕГН **********, от гр.
Велико Търново, ул. ***** , съдебен адрес: гр. Велико Търново, ул. „****“ ** **
направените разноски по делото в размер на 1141.84 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6