ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3216
гр. Бургас, 23.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно частно
гражданско дело № 20222100501902 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от „РЕКОРД
2013” ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Иван
Боримечката“ № 3, представлявано от адв. Иво Китанов от БАК.
Обжалвано е като незаконосъобразно разпореждане № 10301 от 07.09.2022г.,
постановено по ч.гр.д.№ 5521 по описа за 2022 г. на Районен съд- Бургас, с което е
отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.417 ГПК и изпълнителен лист против „СВЕЖ ВЯТЪР“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Созопол, ул. „Кирил и Методий“ № 46, представляван
от Вера Геннадьева Денисенко – Славова – управител, за сумата от 16 633 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 15.04.2021 година до 29.08.2022 година,
както и претенцията за присъждане на разноски за разликата между сумата 2310, 86 лева до
пълния предявен размер.
Частният жалбоподател намира постановеното разпореждане за неправилно.
Сочи, че вземането е определено по размер при главница 20000 лв., като
заемополучателят дължи ежемесечна лихва, възнаграждение на заемодателя в размер на 5 %
върху заемната сума, което се равнявало на 1000 лв. месечно с натрупване през следващите
месеци до изплащане на цялото задължение. Формирането на размера на договорната лихва
е направено при условията на свободно договоряне между два частни субекта. Вземането е
било определено по размер и всяка от страните го е изчислила преди подписване на
договора при нотариуса и поради това е сключила договора.
Излага доводи, че уговорената договорна лихва не противоречи на добрите нрави,
като същата е значително по – малка от лихата, която начислявали търговските банки в
1
Република България и частните кредитни финансови институции. Лихвата е изчислена за
период от 16 месеца, защото до завеждане на заявлението по чл.417 ГПК са изминали
толкова месеци от изпадането на длъжника в забава.
Моли разпореждането да бъде отменено, като вместо него се постанови издаването на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми,
представляващи договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 15.04.2021 г. до 29.08.2022
г. по Договор за заем от 15.04.2021г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 1616 от
15.04.2021г. на нотариус Сергей Янков, рег. № 542 на НК, с район на действие – Районен
съд Бургас, обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на длъжника,
обективирана в нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот № 101, том I,
рег. № 1620, дело № 90 от 15.04.2021г., вписан в Служба по вписванията – Бургас с вх. №
4810 от 15.04.2021г., акт № 165, том 2, дело 2589.
Частната жалба е с правно основание чл.413, ал.2 от ГПК. Същата е подадена в
законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Ето защо
съдът намира частната жалба за допустима.
Бургаският окръжен съд като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Частно гражданско дело № 5521 по описа за 2022г. на Районен съд- Бургас е
образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК,
подадено от „РЕКОРД 2013” ООД.
Иска се издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против
„СВЕЖ ВЯТЪР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Созопол,
ул. „Кирил и Методий“ № 46, представляван от Вера Геннадьева Денисенко – Славова –
управител, за сумата от 20 000, 00 лв., представляваща главница, дължима по Договор за
заем от 15.04.2021г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 1616 от 15.04.2021г. на
нотариус Сергей Янков, рег. № 542 на НК, с район на действие – Районен съд Бургас,
обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на длъжника,
обективирана в нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот № 101, том I,
рег. № 1620, дело № 90 от 15.04.2021г., вписан в Служба по вписванията – Бургас с вх. №
4810 от 15.04.2021г., акт № 165, том 2, дело 2589, ведно със законната лихва за забава от
подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането, сумата от 16633, 00 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 15.04.2021 г. до 29.08.2022 г., както и сумата
от 4232, 66 лв., представляваща направените по делото деловодни разноски, включително и
адвокатско възнаграждение в размер на 3500 лв. Към заявлението са приложени
пълномощно, квитанция за внесена държавна такса, Договор за заем от 15.04.2021г. с
нотариална заверка на подписите с рег. № 1616 от 15.04.2021г. на нотариус Сергей Янков,
рег. № 542 на НК, с район на действие – Районен съд Бургас, нотариален акт за договорна
ипотека върху недвижим имот № 101, том I, рег. № 1620, дело № 90 от 15.04.2021г., вписан
в Служба по вписванията – Бургас с вх. № 4810 от 15.04.2021г., акт № 165, том 2, дело 2589.
БРС е издал заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК за сумата от 20 000
2
лева, представляваща главница по договора, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението - 30.08.2022 г. до окончателното изплащане,
както и сумата от 2310, 86 лв., представляваща разноски в заповедното производство,
съобразно уважената част от вземането. В останалата част заявлението е отхвърлено с
обжалваното разпореждане.
БРС е изложил мотиви в насока, че вземането не е определено по размер в
приложения нотариално заверен договор за заем. В договор, чл.4 е посочено, че
заемополучателят дължи възнаграждение/ ежемесечна лихва на заемодателя под формата на
възнаграждение в размер на 5 % ежемесечна лихва за срока на заема – 3 месеца, считано от
датата на получаване на заема по сметка на заемополучателя върху целия заем. В тази
връзка не е посочено как е формиран размера на лихвата за посочения в заявлението период.
Изложени са и мотиви, че в частта, в която е уговорена договорната лихва, договорът
противоречи на добрите нрави предвид размера на задължението, който е приблизително ¾
от дълга за период от 16 месеца.
Бургаският окръжен съд приема, че частната жалба е неоснователна.
Разпоредбата на чл.417, т.3 от ГПК постановява, че може да се иска издаване на
заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на
нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно
съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи,
както и задължения за предаване на определени вещи. В настоящия случай към заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение е представен договор за паричен заем с
нотариална заверка на подписите, какъвто документ принципно е годен да породи
процесуалното задължение на съда да издаде заповед по чл.417 от ГПК за незабавно
изпълнение на парично изпълнение при съобразяване на законовите предпоставки за това,
вкл. чл.411, ал.2 от ГПК. Следва да се посочи и че в производството по издаване на заповед
по чл.417 от ГПК съдът проверява формалната доказателствена сила на изпълнителното
основание и не може да се основава на данни, които стоят извън изпълнителното основание
/Така т.4 от ТР № 1/ 28.12.2005 г. по т.д.№ 1/2004 г. на ОСТК на ВКС, ТР № 4/ 18.06.2014 г.
по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Един от мотивите на заповедния съд е, че в заявлението не е посочено как е
формиран размера на претендираната договорна лихва, поради което няма как заявлението
да бъде уважено за същата. Настоящият състав споделя тези доводи. Според изричната
разпоредба на чл.410, ал.2 ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127,
ал.1 и ал.3 ГПК, т.е. необходимо е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се
основава вземането. В този смисъл точната индивидуализация на вземането по основание и
размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за
изпълнение. В случай че в заявлението липсва надлежна индивидуализация на неговото
основание, същото подлежи на отхвърляне, ако заявителят не отстрани допуснатите
нередовности в тридневен срок от съобщението, при което заповедният съд не може да
извлича това основание от приложените към заявлението документи. В хипотезата на чл.417
ГПК обаче, при която съдът се произнася въз основа на представен от заявителя документ, е
3
допустимо основанието и предмета на вземането да се определят въз основа на този
документ, тъй като по смисъла на закона същият е задължително приложение към
заявлението, въз основа на което се издава заповед за незабавно изпълнение, при което
основанието за издаване на заповедта е наличието на годно за изпълнение притезателно
право, удостоверено именно от документа. /Така ТР № 4/ 18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС/.
В същото тълкувателно решение е прието, че може да се издаде заповед за незабавно
изпълнение и за акцесорни вземания, каквото е обезщетението за вреди от неточно
изпълнение на главното вземане, стига основанието на тези вземания да е предвидено в
документа /уговорена неустойка или лихва/, а размерът да е определен в самия документ
или определяем по посочен в него начин /например като процент/. Такива вземания се
основават на посочените в чл.417, т.2 и 3 ГПК документи, тъй като не се установяват въз
основа на данни, стоящи вън от изпълнителното основание.
От изложеното по – горе следва, че може да се издаде заповед за незабавно
изпълнение и за акцесорни вземания, каквото е обезщетението за вреди от неточно
изпълнение на главното вземане, стига основанието на тези вземания да е предвидено в
документа /уговорена неустойка или лихва/, а размерът да е определен в самия документ
или определяем по посочен в него начин /например като процент/. В случая при
съобразяване на уговорките между страните, обективирани в изпълнителното основание, не
се установява нито по основание, нито по размер сумата в този й претендиран размер.
Заповедният съд не може да се основава на данни, които стоят извън документите, посочени
в разпоредбата на чл.417 ГПК, а се води единствено от посоченото в същите. Това само по
себе си е достатъчно основание за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, поради което е ирелевантно да се обсъжда дали
претендирания размер на договорна лихва противоречи на добрите нрави, предвид липсата
на нарочно обективирана уговорка между страните в представения документ по чл.417 от
ГПК.
Следователно, обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото искането за присъждане на разноски е неоснователно, като
правилно първоинстанционният съд е определил разноските съразмерно с уважената част от
искането.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло разпореждане № 10301 от 07.09.2022г., постановено по
ч.гр.д.№ 5521 по описа за 2022 г. на Районен съд- Бургас.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5