№ 16
гр. София , 11.05.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Величка В. Маринкова
Членове:Даниела Г. Талева
Кристина Е. Гюрова
като разгледа докладваното от Даниела Г. Талева Въззивно частно
наказателно дело № 20211100601736 по описа за 2021 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен състав, в
разпоредително заседание на единадесети май две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
КРИСТИНА ГЮРОВА
при участието на секретаря ……….. и прокурора ………, разгледа
докладваното от съдия ТАЛЕВА в.н.ч.д. дело №1736 по описа за 2021 год., за
да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.249, ал.3 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК вр. глава
ХХІІ от НПК.
С определение, постановено в открито разпоредително заседание на
19.03.2021г., съдът е констатирал, че на досъдебното производство са били
допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения, ограничили
правото на защита на обвиняемия, които налагат прекратяване на съдебното
производство по НОХД №16969/20г. по описа на СРС, НО, 133-ти състав.
Срещу определението на първоинстанционния съд, в
законоустановения срок, са постъпили частен протест от прокурор при СРП и
частна жалба от адв. Д.П., в качеството му на повереник на пострадалия П.Б..
1
В протеста се изтъква, че атакуваното определение на СРС е
неправилно, тъй като отчетените от съда като допуснати на досъдебното
производство съществени процесуални нарушения не са такива и по никакъв
начин не е нарушено правото на защита на обвиняемия Н.Б. с внесения в съда
обвинителен акт. Посочва се, че в обвинителния акт в максимална степен е
стеснен периода на извършване на деянието, който е очертан като „началото
на 2016г.“ и същият не може да бъде по-конкретно посочен, защото самият
пострадал не е в състояние да посочи точна дата, на която твърди да е
извършено инкриминираното деяние. Излага се още, че не е съществено
процесуално нарушение непосочването на вида оръжие, което се твърди
обвиняемият да е насочил към пострадалия при отправяне на заканата „Ще
застрелям някого…“, доколкото от използвания израз става ясно, че не се
касае за пръчка или хладно оръжие. По тези съображения се иска отмяна на
атакуваното определение и връщането на делото в съда за продължаване на
съдопроизводствените действия.
С частната жалба също се иска отмяна на определението на районния
съд. Излага се в жалбата, че непосочването на конкретната дата на
извършване на деянието не е съществено процесуално нарушение, тъй като не
във всеки конкретен казус е възможно конкретизиране на датата на
извършване на деянието. Сочи се още, че периодът от време, посочен в
обвинителния акт, действително е голям, но при положение, че същият не е
конкретно установен, при евентуална реабилитация, изтекли давностни
срокове, съдимост и т.н., същият следва да се тълкува изцяло в полза на
подсъдимия. По отношение на предмета, който обвиняемият е държал и който
е посочен в обвинителния акт като оръжие, се изтъква, че пострадалият е
възприел същия като оръжие и именно по този начин е описан от държавното
обвинение. Допълва се, че съдебната фаза на процеса е централна и в хода на
събиране на доказателствата това обстоятелство може да бъде изяснено. Този
въпрос според жалбоподателя е въпрос по-скоро по същество на делото, а не
съществено процесуално нарушение.
Частният протест и частната жалба са процесуално допустими,
подадени са в законоустановения седмодневен срок от произнасяне на
определението и от лица, които имат право на протест и жалба, насочени са
срещу акт, подлежащ на проверка в производство по въззивен съдебен
контрол.
След като извърши преценка на твърденията, изложени в частния
протест и в частната жалба и служебно извърши цялостна проверка за
наличието на допуснати в досъдебното производство отстраними съществени
процесуални нарушения, по същество въззивният съд намери, че частната
жалба и частният протест са основателни по следните съображения:
2
Честа практика е при невъзможност да се конкретизира датата на
деянието да се посочва период от време, в който се твърди да е извършено
инкриминираното с обвинителния акт деяние. Такъв е и настоящия случай, в
който очевидно представителят на държавното обвинение не е успял в хода
на досъдебното производство да установи конкретна дата на евентуално
извършване на деянието, поради което в обвинителния акт е очертал период
от време, в който твърди то да е било извършено. Това според въззивния съд
не представлява процесуално нарушение, още по-малко от категорията на
съществените, което да е ограничило правото на защита на подсъдимия Б.. И
това е така, защото с посочването на един по-дълъг период от време, какъвто
е описаният в конкретния обвинителен акт, предмет на въззивна проверка,
подсъдимият е длъжен да се брани по едно по-широко по обем обвинение от
обвинението деянието да е извършено на точно посочена дата.
Не може да бъде споделен и втория довод на районния съд за
прекратяване на съдебното производство. Непосочването на конкретния вид
оръжие, което се твърди да е било насочено срещу пострадалия при
отправяне на заканата с убийство, също не съставлява съществено
процесуално нарушение, което да налага връщане на делото в предходната му
процесуална фаза. С настоящия обвинителен акт е повдигнато обвинение
срещу Н.Б. за престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 от НК – закана с
убийство. Видно от съдържанието на внесения в съда обвинителен акт,
заканата с убийство се твърди да е осъществена освен с вербални изразни
средства и с невербални такива, а именно с насочване на оръжие срещу
пострадалото лице. С оглед правната квалификация на деянието, дадена от
прокурора, оръжието не се явява елемент от фактическия състав на
престъплението по чл.144, ал.3 от НК, поради това и липсата на изричното му
описание в диспозитива и в обстоятелствената част на обвинителния акт не
съставлява съществено процесуално нарушение, което да е затормозило
правото на защита на предаденото на съд лице. Твърдяното наличие на
оръжие у подсъдимия и насочването му срещу пострадалия са от значение с
оглед преценката дали евентуално отправената закана с убийство би могла да
възбуди основателен страх у пострадалия за нейното осъществяване. Нещо
повече, от значение за изясняване на всички обстоятелства, относими към
повдигнатото обвинение, е най-вече личното възприятие на пострадалия
досежно наличието на оръжие у сочения като извършител на деянието
подсъдим, а не толкова вида на самото оръжие, доколкото предмет на
доказване като част от фактическия състав на престъплението по чл.144, ал.3
вр. ал.1 НК, е възможността заканата да възбуди основателен страх у лицето,
срещу което е насочена заканата. По тези съображения въззивният съдебен
състав намери, че в настоящия случай непосочването в ОА на конкретния вид
оръжие, което се твърди да е било насочено от подсъдимия срещу
пострадалия, не представлява съществено процесуално нарушение, а това
3
обстоятелство – наличието на оръжие изобщо, както и вида му, евентуално
може да бъде изяснено в хода на съдебното следствие и в процеса по
събиране на доказателства. Още повече, че в обвинителния акт се съдържат
достатъчно фактически твърдения, от които може да се направи извод за вида
на оръжието, което се твърди да е било насочено срещу пострадалия.
С оглед на гореизложеното, протестът и жалбата на повереника на
пострадалия за липсата на допуснати и отстраними съществени процесуални
нарушения, налагащи прекратяване на съдебното производство, се явяват
основателни, а атакуваното с тях определение на районния съд е неправилно
и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение, постановено в открито разпоредително
заседание на 19.03.2021г. по НОХД №16969/20г. по описа на СРС, НО, 133-ти
състав.
ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на процесуалните
действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
4
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1...................
2....................
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5