Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 13

 

гр.Сливен, 01.02.2019 г.

 

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети януари, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА                                                                      

 

 

При секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 656 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. П. процесуален представител на В.Д.В., ЕГН ********** *** против решение № 1254/31.10.2018г. по гр.д. № 3327/2018г. на Сливенския районен съд, с което въззивникът е бил осъден да заплати на въззиваемия Н.И.К. ЕГН ********** *** сумата от 1000.00 лв. неимуществени вреди по предявен иск по чл. 45 от ЗЗД, както и 350.00 лв. деловодни разноски.

Решението е обжалвано изцяло като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че от събраните по делото доказателства не се установявало противоправно поведение нито на 12.09.2015 г., нито на 14.09.2015 г. Колегите на ищеца са му се били присмивали, защото ответникът бил взел жената на ищеца, а не поради инцидентите на 12.09.2015 г. и на 14.09.2015 г. Твърдението на ищеца за противоправно поведение на ответника било изцяло недоказано. Освен това съдът не бил взел под внимание обстоятелството, че ищецът е полицейски служител и като такъв се предполага, че има по - висок праг на търпимост и толерантност спрямо поведението на останалите членове на обществото. Освен това съдът неправилно бил определил и размера на присъденото обезщетение. Без да е изслушана медицинска експертиза, необосновано съдът бил приел, че у ищеца било установено „депресивно разстройство вследствие действията на В.". Съдът нямал специални знания в областта на психологията. От свидетелските показания се установявало, че промяната в поведението на ищеца в голяма степен се дължало на тежкия развод, който той бил изживял. Присъденият размер на обезщетението от 1000.00 лв. бил изключително завишен и не отговарял на претърпените от ищеца вреди ( ако действително били налице такива). Бил нарушен принципът на справедливостта. Моли се да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли предявения иск. Алтернативно се иска да се намали размерът на присъденото обезщетение.

Страната не е направила доказателствени или процесуални искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба.

         В с.з.въззивникът редовно призован, не се явява и не се представлява.

В с.з. въззиваемия редовно призован не се явява. Представлява се от адв. Ченалов, който оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира деловодни разноски.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 05.11.2018г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 19.11.2018 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата се явява неснователна.

По делото е предявен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД. В разпоредбата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД е посочено, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил други му. За да се уважи иска е необходимо да се докаже, че ответникът по него е извършил деяние, което е противоправно по своя характер, с това деяние да е причинена вреда – имуществена или неимуществена и да е налице причинно – следствена връзка между поведението и вредата. Необходимо е да е налице и вина у деликвента. Необходимо е увреждащото деяние да е извършено виновно. Без вина няма отговорност. За да е налице вина е необходимо лицето да съзнава, че съответното деяние ще предизвика определен вреден резултат и да иска или допуска настъпването на този резултат.

В чл. 45 ал. 2 от ЗЗД е посочено, че във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.

В настоящия случай е налице противоправно деяние, с което на ищеца е причинена вреда. Като следствие от клеветническите действия изразяващи се в подаване на неверен сигнал за употреба на физическа сила, непристойни действия и нанасяне на обидни думи, както и отправяне на заплаха за убийство извършени на 12.09.2015 г. от въззивника на въззиваемия е бил съставен предупредителен протокол по ЗМВР, било е образувано дисциплинарно производство, той е бил разпитван, не е работел активно.

Всичко това довело до негативни преживявания у ищеца, тъй като били засегнати неговата чест и достойнство. Той се затворил. Колегите му го подигравали, че освен, че е с бившата му жена със сегашните си действия жалбоподателят ще го остави и без работа. Въззиваемият се обезверил. За близо година станал друг човек – спрял да излиза и не бил контактен като преди. Посоченото по – горе представлява неимуществени вреди, които въззивникът противоправно е причинил на въззиваемия.

Налице е причинно - следствена връзка между поведението на ответника и вредоносните за ищеца последици.

В случая няма доказателства, които да оборват презумцията за вина у жалбоподателя, поради което следва да се приеме и че тя е налице.

Всичко това обосновава основателността на предявения иск. Следва да се прецени доколко исковата претенция за обезщетяване на вредите е била основателна. Преценката се извършва по реда на чл.52 от ЗЗД – по справедливост. Предвид характера на претърпените страдания – притеснение за уволнение, злепоставяне пред колеги и общество, безсилие, и периода за който те са били търпени – около една година, съдът намира, че е справедливо размера на обезщетението да е 1000.00 лв., така като е присъдил и първоинстанционния съд. Обстоятелството, че въззивникът си е позволил да злепоставя служител на полицията още повече мотивира съдът да приеме за справедливо посоченото по – горе обезщетение.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на възизваемия деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 500.00 ( петстотин) лева..

 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1254/31.10.2018г. по гр.д. № 3327/2018г., по описа на Сливенския районен съд  като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

         ОСЪЖДА В.Д.В., ЕГН ********** *** да заплати на Н.И.К. ЕГН ********** *** деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 500.00( петстотин) лева адвокатско възнаграждение.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.