МОТИВИ по
НОХД № 1672/2017г. по описа на РС – Русе, ІХ н. с.
Районна прокуратура - Русе е повдигнала обвинение и
предала на съд подсъдимите: Б.В.И.,
ЕГН: **********, роден на ***г***, български гражданин, неосъждан, неженен, неработи, със средно образование, постоянен адрес:***,
за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2 вр. с чл. 194, ал. 1 вр.
с чл. 20, ал. 2 НК, а
именно за това, че в периода 06.12.2016г. - 07.12.2016 год. в гр. Русе,
в съучастие като извършител с Е.Т.Й. /помагач/, чрез използване на МПС - лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег № Р 8698 РВ, собственост на Б.В.И.,
чрез използване на технически средства - гаечни ключове и отвертки, отнел чужди
движими вещи — 1бр. топка за скоростен лост в комплект с кожен калъф за
скоростен лост, 1бр. пластмасова конзола /тип барче/ в комплект кожен калъф за
ръчна спирачка и черен подлакътник, 2бр. предни черни сенници за автомобил,
всеки с огледало от вътрешната му страна, 4 бр. постелки за под на лек
автомобил - черни на цвят, 2 бр. декоративни капаци за тонколони, 1 бр.
предрадиаторна решетка с емблема на „Фолксваген“, 1 бр. ляв фар „Bosh“ №
**********, 1бр. десен фар „Bosh“ № 13053000057, 2 бр. пластмасови капаци за с
емблема „Фолксваген“ с № 1H09417800AR и с емблема на „Kdomri“ РММА+АВS, 1 бр.
светлоотразителна жилетка с № 020364, 1 бр. комплект „автоаптечка“, 1 бр.
пластмасов пепелник за лек автомобил, 1 бр. черен кожен несесер с щампа
„В.Търново“, 2 бр. метални дръжки за стъкло за лек автомобил от бял метал с
надпис ,,Wolfsburg/edition“, 1 бр. черна платнена чанта с надпис „Агро“ ведно с
8 броя гаечни ключове и 3 бр. отвертки, 2 бр. говорители за лек автомобил марка
„Pioner Mid HIGH“, черни цвят, 4 бр. говорители за лек автомобил марка „Аlpin“,
1 бр. черна платнена чанта, 1 брой Авто СD плеър марка „ALPIN“, модел IDA-X001
със сериен № DL001V0727499Е70727499В с USB памет, всичко на обща стойност 426
лева, от владението на Л. А.Я. ***, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои и подсъдимия Е.Т.Й., ЕГН: **********, роден на *** ***, български гражданин, неосъждан, неженен, работи,
със средно образование, постоянен адрес:***, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2
вр. с чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 , за
това, че в периода 06.12.2016г. - 07.12.2016г. в гр. Русе, в съучастие
като помагач с Б.В.И. /извършител/, умишлено улеснил Б.В.И. - като му посочил
местонахождението на предмета на престъплението, чрез използване на МПС - лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № Р 8698 РВ, собственост на Б.В.И.,
чрез използване на технически средства - гаечни ключове и отвертки, да отнеме
чужди движими вещи - 1бр. топка за скоростен лост в комплект с кожен калъф за
скоростен лост, 1бр. пластмасова конзола /тип барче/ в комплект кожен калъф за
ръчна спирачка и черен подлакътник, 2бр. предни черни сенници за автомобил,
всеки с огледало от вътрешната му страна, 4 бр. постелки за под на лек
автомобил - черни на цвят, 2 бр. декоративни капаци за тонколони, 1 бр.
предрадиаторна решетка с емблема на „Фолксваген“, 1 бр. ляв фар „Bosh“ №
**********, 1бр. десен фар „Bosh“ № 13053000057, 2 бр. пластмасови капаци за с
емблема „Фолксваген“ с № 1H09417800AR и с емблема на „Kdomri“ РММА+АВS, 1 бр.
светлоотразителна жилетка с № 020364, 1 бр. комплект „автоаптечка“, 1 бр.
пластмасов пепелник за лек автомобил, 1 бр. черен кожен несесер с щампа
„В.Търново“, 2 бр. метални дръжки за стъкло за лек автомобил от бял метал с
надпис ,,Wolfsburg/edition“, 1 бр. черна платнена чанта с надпис „Агро“ ведно с
8 броя гаечни ключове и 3 бр. отвертки, 2 бр. говорители за лек автомобил марка
„Pioner Mid HIGH“, черни цвят, 4 бр. говорители за лек автомобил марка „Аlpin“,
1 бр. черна платнена чанта, 1 брой Авто СD плеър марка „ALPIN“, модел IDA-X001
със сериен № DL001V0727499Е70727499В с USB памет, всичко на обща стойност 426
лева, от владението на Л. А.Я. ***, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
В проведеното съдебно заседание, представителят на държавното
обвинение пледира за доказаност на изложената в обстоятелствената част на
обвинителния акт фактическа обстановка и правна квалификация на деянията, за
които са предадени на съд подсъдимите. Релевира доводи, че приетата за
установена от държавното обвинение фактическа обстановка, напълно се
потвърждава от събраните в хода на производството доказателства, между които е
налице, както фактическа, така и логическа връзка, която обосновава и извода,
че деянието е извършено по начина описан в обвинителния акт и от лицата,
привлечени към наказателна отговорност. При индивидуализацията на наказанието,
което следва да бъде наложено на всеки един от подсъдимите, се предлага за
подсъдимия И. да бъдат отчетени, като смекчаващи вината обстоятелства, чистото
му съдебно минало, признаването на вината и съдействието на органите на
досъдебното произодство, както и да бъде отчетена липсата на отегчаващи такива
като наказанието, което следва да му бъде наложено да бъде ориентирано под
минималния размер, а именно 8 месеца „Лишаване от свобода“, изпълнението на
което да бъде отложено за срок от три години, а за подсъдимия Й., като
смекчаващи да бъдат приети, чистото му съдебно минало, а като отегчаващи
непризнаването на вината и липсата на критичност като наказанието, което да
бъде наложено на същия да бъде в размер на 10 месеца, изпълнението на което да
бъде отложено за изпитателен срок от три години.
Защитникът на подсъдимия Б.В.И.
– адв. С.С., заема становище за недоказаност на престъплението по чл. 195, ал.
1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, за което е
предаден на съд подзащитният и, както и същото да е било извършено по начина
интерпретиран в обвинителния акт, а именно с използване на МПС и в съучастие.
Пледира се подсъдимият И. бъде оправдан в тази част на обвинението, като бъде
приложен чл. 197, т. 3 НК. В подкрепа на тази си теза, защитата инвокира
доводи, че подсъдимите са върнали вещите, предмет на обвинението на техния
собственик, който факт не е бил отчетен от прокуратурата, поради и което
неправилно не е била приложена нормата на чл. 197 НК. Заема становище, че
подзащитният и следа да бъде признат за виновен, за извършено престъпление по
чл. 197, т. 3, вр. чл. 195, т. 4, само за предложение 2, чрез използване на
техническо средство. В тази връзка развива съображения, че след като вещите са
били демонтирани от автомобила, подсъдимият вече е бил установил трайна
фактическа власт върху тях и автомобила, с който е бил подсъдимият, по никакъв
начин не му е бил необходим, за да прекъсне владението върху тези вещи.
Релевира доводи, че деянието не е извършено в съучастие, тъй като другият
подсъдим не е знаел за намерението на подсъдимия И., да отнеме вещите, поради и
което не е налице общност на умисъла. При определяне на наказанието, което
следва да бъде наложено на подсъдимия И., моли, същото да бъде определено при
условията на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55 НК, при многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, а именно ниската възраст на дееца, поради и която същият е
действал лекомислено, липсата на други подобни прояви, обстоятелството, че
същият полага общественополезен труд, оказаното съдействие за разкриване на
обективната истина, възстановяването на отнетите вещи. Твърди се, че при
извършване на престъплението има съпричиняване от страна на пострадалия, който
е оставил МПС, което стопанисва без надзор и без да се интересува от него и е
проявил небрежност, като не е проверил, че е оставил автомобилът отключен и с
отворен прозорец като по този начин не е положил грижа да обезопаси автомобила
и е допуснал безпрепятстваното евентуално посегателство над същия. Твърди се,
че пострадалият е нарушил ЗДвП, като не е заключил автомобила, което ако беше
сторил, подсъдимият нямаше да може да преодолее защитата и да осъществи състава
на престъплението, за което е предаден на съд. Пледира се, че по отношение на
този подсъдим, целите на наказанието по чл. 36 НК са в до голяма степен
постигнати. Моли се на основание чл. 55, т. 2 НК да бъде заменено предвиденото
наказание „Лишаване от свобода“ с пробация.
Защитникът на подсъдимия Е.Т.Й.
– адв. А.Т., моли да бъде постановена присъда, с която подсъдимият Й. да бъде
признат за невинен по така повдигнатото му обвинение и оправдан. Във връзка с
тази си теза, релевира доводи, че така формулираното обвинение срещу нейният
подзащитен нарушава правото му на защита, тъй като в същият от една страна е
било посочено цялото МПС, а после са били изброени конкретни вещи. Извън това,
се излагат съображения, че дори и по така повдигнатото обвинение, предвид
събраните доказателства по делото, не се установява по безспорен и категоричен
начин, участието на подсъдимия Й. в осъществяване състава на престъплението, за
което е предаден на съд. Твърди се, че деянието е несъставомерно от субективна
страна, тъй като не е доказан общност на умисъла и участието на подсъдимия Й. в
изпълнителното деяние и в какво точно се състои съзнанието за подпомагане от
страна на този подсъдим.
Подсъдимият Б.В.И.,
упражнявайки правото си на лична защита и на последна дума, заявява, че се
признава за виновен и моли за справедливо наказание.
Подсъдимият Е.Т.Й.,
упражнявайки правото си на лична защита и на последна дума, моли да бъде
признат за невинен.
Съдът, след като прецени събраните по делото гласни
и писмени доказателства и писмени доказателствени средства, поотделно и в
тяхната взаимна връзка и зависимост и като обсъди инвокираните от страните
фактически и правни доводи, възведени по реда на съдебните прения, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Б.В.И. е роден на ***г***, с постоянен адрес ***,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, не работи,
неосъждан, ЕГН: **********
Подсъдимият Е.Т.Й. е роден
на ***г***, ЕГН **********, българин, български гражданин, неосъждан, не женен,
работи, средно образование, живея в ***, настоящ адрес ***. ***.
Подсъдимите се познавали от
дълги години. През месец декември 2016г. подсъдимият Б.В.И., работел на ***станция,
находяща се в ***, а подсъдимият Е.Т.Й., работел като ***. Когато работните
смени на двамата съвпадали, подсъдимият Й., посещавал работното място на
подсъдимия И.. През месец ноември 2016г., подсъдимият И. споделил на подсъдимия
Й., че си е купил лек автомобил „Фолксваген“ модел „Голф 3“. На 06/07.12.2016г.,
двамата подсъдими били нощна смяна и подсъдимият Й., отишъл на ***станцията при
другия подсъдим, за да пият кафе. Докато двамата си говорили, подсъдимият Й.
споделил, че на паркинга на НАП, има паркиран от дълго време лек автомобил
„Фолксаваген Голф 3“, който бил с допълнително оборудване, което му направило
силно впечатление. Подсъдимият И. проявил интерес и със собствения си лек
автомобил - марка „Фолксваген“, модел
„Голф“ с рег № Р 8698 РВ, около полунощ на 06/07.12.2016г, отишъл до посоченото
му от подсъдимия Й. място, където бил паркиран автомобила, за който му
разказвал другия подсъдим. Подсъдимият Й., на който мястото му, където изпълнявал
служебните си задължения, било именно на този паркинг, също отишъл, заедно с
управлявания от него служебен автомобил. Подсъдимият Й. показал на подсъдимия И.
лекият автомобил и подсъдимият И. отишъл да го огледа. При огледа на
автомобила, подсъдимият И. решил да провери вратите на автомобила и направил
опит да отвори едната от тях, при което тя се отворила. Споделил с подсъдимия Й.,
че автомобила е отключен, като последният го предупредил, да не направи някоя
глупост, като получил отговор, да не се притеснява. След това подсъдимият Й.
получил сигнал и тръгнал.
Подсъдимият И. влязъл в купето на лекия автомобил и
започнал да го разглежда. В автомобила намерил инструменти – отвертки и гаечни
ключове и демонтирал от автомобила следните части: 1 бр. топка за скоростен
лост в комплект с кожен калъф за скоростен лост, 1 бр. пластмасова конзола /тип
барче/ в комплект кожен калъф за ръчна спирачка и черен подлакътник, 2 бр.
предни черни сенници за автомобил, всеки с огледало от вътрешната му страна, 4
бр. постелки за под на лек автомобил - черни на цвят, 2 бр. декоративни капаци
за тонколони, 1 бр. светлоотразителна жилетка с № 020364, 1 бр. комплект
„автоаптечка“, 1 бр. пластмасов пепелник за лек автомобил, 1 бр. черен кожен
несесер с щампа „В.Търново“, 2 бр. метални дръжки за стъкло за лек автомобил от
бял метал с надпис ,,Wolfsburg/edition“, 1 бр. черна платнена чанта с надпис
„Агро“ ведно с 8 броя гаечни ключове и 3 бр. отвертки, 2 бр. говорители за лек
автомобил марка „Pioner Mid HIGH“, черни цвят, 4 бр. говорители за лек
автомобил марка „Аlpin“, 1 бр. черна платнена чанта, 1 брой Авто СD плеър марка
„ALPIN“, модел IDA-X001 със сериен № DL001V0727499Е70727499В с USB памет, които
вещи подсъдимият натоварил в своя автомобил, след което се върнал на работа.
След около два часа, подсъдимият Й. отново посетил
подсъдимия И., на работното му място и видял, че същият подрежда някакви чанти
в багажника си. Подсъдимият И., без да показва на подсъдимия Й., всички отнети
от него части, решил да му подари, част от отнетите от него вещи, а именно 2 бр. говорители за лек
автомобил марка „Pioner Mid HIGH“, черни цвят, 4 бр. говорители за лек
автомобил марка „Аlpin“, 1 бр. черна платнена чанта, 1 брой Авто СD плеър марка
„ALPIN“, модел IDA-X001 със сериен № DL001V0727499Е70727499В с USB памет, които
били в една от чантите, за които обяснил на подсъдимия Й., че са негови и не му
трябват.
На сутринта, около 07.00
часа, след като приключил работа, подсъдимият И., отново с управлявания от него
лек автомобил, се върнал на паркинга при автомобила, от който бил отнел вещите
и демонтирал 1 бр. предрадиаторна решетка с емблема на „Фолксваген“, 1 бр. ляв
фар „Bosh“ № **********, 1бр. десен фар „Bosh“ № 13053000057, 2 бр. пластмасови
капаци за с емблема „Фолксваген“ с № 1H09417800AR и с емблема на „Kdomri“
РММА+АВS, които поставил в своя автомобил и си тръгнал.
Същата сутрин, свидетелят Л.А.Я., който стопанисвал
и управлявал лекия автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № Т 0374 КТ, от който
били отнети вещите, установил за извършената кражба и подал сигнала в
полицията.
На 27.02.2017г. около обяд свидетелят Л.А.Я. бил в района
на магазин „Лидъл“, когато видял негов познат – свидетелят Р.Л.Б., който
управлявал лек автомобил като автомобила стопанисван от свидетеля Я., за който
автомобил свидетелят Б. обяснил, че е на негов познат подсъдимия И.. Свидетелят
Я. разпознал, монтираните в купето на автомобила части, които били монтирани
преди това на неговия автомобил и незабавно уведомил полицейският служител - свидетелят
А.М.И. - мл. р-ч в Първо РУ на ОДМВР, на когото били възложени оперативно -издирвателните
мероприятия по производството, образуваното във връзка с неговата жалба.
При проведена беседа от страна на свидетеля А.И. с
подсъдимия Б.И., последният заявил, че не е отнемал вещите, а е бил закупил
същите. Едва след като в резултат на извършено изследване на откритите и иззети
от лекия автомобил, от който са били отнети вещите дактилоскопни следи, било
установено, че същите са оставени от подсъдимия Б.В.И., последният признал пред
свидетеля И. за извършената кражба и с Протокол за доброволно предаване от
01.03.2017г. предал отнетите от него вещи.
С протокол за доброволно предаване от 02.03.2017г. подсъдимият
Й. предал намиращите се в него вещи, предоставени му от другия подсъдим, за
които посочил, че са същите, които подсъдимият И. е демонтирал и отнел от лекия
автомобил.
От заключението на назначената и изготвена в хода
на досъдебното производство Дактилоскопна експертиза, чието заключение съдът
кредитира като компетентно и обосновано, се установява, че две от
дактолоскопните следи, иззети от предна дясна врата и едната следа иззета от
рамката на прозореца до бравата на предна лява врата, са оставени от подсъдимия
Б.В.И..
От заключението на назначената и изготвена съдебно
ценова – икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира, се
установява, че общата стойност на отнетите вещи е в размер на 426 лева.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за
несъмнено установена, въз основа на извършената оценка на събраните в хода на
наказателното производство гласни доказателства - обясненията на подсъдимия Б.В.И.,
приобщени по реда на чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 НПК, находящи се на (лист
80-82 от досъдебното производство), обясненията на подсъдимия Е.Т.Й., приобщени
по реда на чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 НПК, находящи се на (лист
58-60 от досъдебното производство), показанията на
свидетелите А.М.И. (лист 34-37 от съдебното следствие), Л.М.Я. (лист 58), П. Х.
Б. (лист 59), С.Л.Ц. (лист 59), а така също и от писмените доказателства и
писмените доказателствени, приобщени съгласно изискванията на чл. 283 НПК, а
именно: Протокол за оглед на местопроизшествие (лист 6-9 от досъдебното
производство), Експертна справка № 196 (лист 10), Експертна справка № 33 (лист
21), Протокол за доброволно предаване от 01.03.2017г. (лист 25), Протокол за
доброволно предаване от 02.03.2017г. (лист 27), Справка за съдимост на
подсъдимия Й. (лист 62), Автобиография на подсъдимия Й. (лист 63), Декларация
за семейно и материално положение на подсъдимия Й. (лист 64), копие на Трудов
договор № 6/08.11.2016г. на подсъдимия Й. (лист 67), График на автопатрул и
обекти (лист 69-73), Справка за съдимост на подсъдимия Б.В.И. (лист 84),
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия И.
(лист 85), Автобиография на подсъдимия И. (лист 86), Справка за собственост
(лист 89), Копие на договор за военна служба на подсъдимия Й. (лист 54-56) и
Акт за встъпване в служба на подсъдимия Й. (лист 57).
Единствените противоречия, съдържащи се в
доказателствената съвкупност по делото, касаят само и единствено, обясненията
на подсъдимия Е.Т.Й., в частта им, в която същият изнася, че след като видял,
че другият подсъдим подрежда чанти с багаж на работното си място, след
деянието, подсъдимият Й. си купил минерална вода и се е върнал на паркинга на
НАП, а чак на следващото дежурство, което е съвпадало с работното време на
другия подсъдим са се видели и тогава подсъдимият И. е бил предложил на
подсъдимия Й. тонколони и усилвател, за които му заявил, че са били от неговата
кола и обясненията на подсъдимия Б.В.И., в които същият посочва, че именно след
като се върнал на работа с отнетите вещи и докато подреждал същите в багажника
на автомобила си, е предал на подсъдимия Й. плеъра и тонколоните, за които му
обяснил, че са стари и не му трябват.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия Й., в
тази им част, че друга вечер е взел предоставените му от другия подсъдим плейър
и тонколони, а намира същите за защитна теза. В тази им част, обясненията на
подсъдимия Й. са диаметрално противоположни и напълно се сугестират от
обясненията на подсъдимия И., които именно обяснения съдът намира за житейски
логични. В съответствие с правилата на формалната логика е именно изнесено от
подсъдимия И., че е дал тонколоните и плейъра на подсъдимия Й. именно същата
вечер, а не както сочи подсъдимия Й., едва, когато следващ път са им съвпаднали
смените. Изнесеното от подсъдимия Й., че въпреки, че е отишъл да се види именно
с подсъдимия И. и след като е възприел, че същият подрежда нещо в багажника си,
без да разговарят си е тръгнал, без да се сочи основателна причина за това
негово поведение е житейски необяснимо. Още повече, като бъде съпоставено с
предходните осъществили се събития, когато подсъдимият Й., е предупредил
подсъдимият И., след като е разбрал от последния, че автомобила е отворен, да
не направи някоя глупост, което се установява от обясненията и на двамата
подсъдими, което пък от своя страна обосновава извода, че в съзнанието на
подсъдимия Й. е имало представи, че е възможно другият подсъдим да отнеме вещи
от лекия автомобил, поради и което при отиването му при подсъдимия И. на
работното му място, няколко часа след като са се разделили, именно да се види с
него, и след като е възприел, че този подсъдим подрежда вещи в багажника си, да
не се интересува, какви са тези вещи и какво се е случило или най-малкото да го
попита, дали му е харесал ли му е как е направен лекият автомобил, който му е показал,
а да си тръгне веднага е в пълно противоречие с правилата на формалната логика.
По тези причини, съдът кредитира именно обясненията на подсъдимия И., че същата
вечер е дал плейъра и тонколоните на другия подсъдим.
В останалата им част между обясненията на
подсъдимите не са налице противоречия и едновременно с това, същите напълно
кореспондират и се подкрепят от останалия доказателствен материал.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля А.М.И.,
в частта им, касаеща обясненията на подсъдимите, дадени пред него, в хода на
извършените от него оперативни действия по разследването, тъй като в тази
хипотеза, свидетелските показания не могат да бъдат годно доказателство,
доколкото представляват подмяна на едно доказателствено средство, каквото е
обяснението на обвиняем, с друго, а именно свидетелските показания,
преразказващи дадени от обвиняем обяснения, не по реда предвиден в НПК. В
останалата им част, съдът кредитира показанията на този свидетел.
Извън констатираното, в останалата част
доказателствената съвкупност по делото се намира в корелативно единство, поради
и което не се налага да бъдат излагани подробни мотиви, кои доказателствени
източници, съдът кредитира и кои отхвърля.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, изведена от събраните по делото доказателствени източници и
извършената оценка на същите, съдът намира, че от следва да бъдат изведени
следните изводи от
ПРАВНА СТРАНА:
По отношение на подсъдимия Б.В.И., съдът намира,
че доказателствата по делото, налагат единственият възможен и безпротиворечив
извод, а именно, че този подсъдим е осъществил от обективна и субективна страна
съставът на престъплението по чл.
197, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. с чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 НК.
От обективна страна в периода 06.12.2016г. - 07.12.2016г. в гр. Русе, в
условията на продължавано престъпление – на два пъти, чрез използване на МПС -
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № Р 86 98 РВ, чрез
използване на технически средства - гаечни ключове и отвертки, отнел чужди
движими вещи – 1 бр. топка за скоростен лост в комплект с кожен калъф за
скоростен лост, 1 бр. пластмасова конзола /тип барче/ в комплект кожен калъф за
ръчна спирачка и черен подлакътник, 2 бр. предни черни сенници за автомобил,
всеки с огледало от вътрешната му страна, 4 бр. постелки за под на лек
автомобил - черни на цвят, 2 бр. декоративни капаци за тонколони, 1 бр.
предрадиаторна решетка с емблема на „Фолксваген“, 1 бр. ляв фар „Bosh“ № **********, 1 бр. десен фар „Bosh“ № 13053000057, 2 бр. пластмасови капаци за с емблема
„Фолксваген“ с № 1H09417800AR и с емблема на „Kdomri“ РММА+АВS, 1 бр.
светлоотразителна жилетка с № 020364, 1 бр. комплект „автоаптечка“, 1 бр.
пластмасов пепелник за лек автомобил, 1 бр. черен кожен несесер с щампа
„В.Търново“, 2 бр. метални дръжки за стъкло за лек автомобил от бял метал с
надпис ,,Wolfsburg/edition“,
1 бр. черна платнена чанта с надпис „Агро“ ведно с 8 броя гаечни ключове и 3
бр. отвертки, 2 бр. говорители за лек автомобил марка „Pioner
Mid HIGH“, черни цвят, 4 бр.
говорители за лек автомобил марка „Аlpin“, 1 бр. черна платнена чанта, 1 брой Авто СD плеър марка „ALPIN“, модел IDA-X001 със сериен № DL001V0727499Е70727499В с USB памет, всичко на обща стойност 426 лева, от владението
на Л. А.Я. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,
като до приключване на съдебното следствие откраднатите вещи са били върнати.
Непосредствен обект на защита са обществените
отношения, осигуряващи нормалното упражнявана на правото на собственост по
отношение на движими вещи от страна на собствениците и лицата, упражняващи
правомерна фактическа власт по отношение на същите.
Предмет на престъплението извършено от този
подсъдим са чужди движими вещи, подробно индивидуализирани в обвинителния акт,
намиращи се във фактическата власт на лице упражняващо правомерна фактическа
власт върху тях.
Изпълнителното деяние е извършено от подсъдимия И.,
чрез действие, изразяващо се в прекъсване на правомерно упражняваната от лицето,
на което е била предоставена фактическа власт върху същите и установяване на
своя такава, без да е било налице съгласие от страна на това лице.
Деянието е осъществено при наличието на
квалифициращия признак по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 НК, чрез използване на
моторно превозно средство от страна на подсъдимия И., тъй същият си е послужил
с управляваното от него моторно превозно средство марка „Фолксваген“, модел
„Голф“ с рег № Р 8698 РВ, за да превози отнетите вещи и за отдалечаване от
местопрестъплението, с оглед установяване на трайна фактическа власт върху
същите.
Налице е и квалифициращият признак по чл. 195, ал.
1, т. 4, пр. 2 НК, тъй като подсъдимият е използвал технически средства – гаечни
ключове и отвертки, които по своята същност са предназначени за извършване на
технически операции, посредством които е демонтирал вещите.
Касае се за продължавано престъпление, тъй като са
налице две отделни деяния, конкретизирани по време, място и начин на
извършването им, всяко от които поотделно осъществява състава на престъплението
по чл. 195 НК. Деянията са извършени през непродължителен период от време –
няколко часа, при една и съща обстановка и еднородност на вината – пряк умисъл,
като всяко следващо се явява от обективна и субективна страна продължение на
предходното, доколкото са насочени към един и същ обект на наказателноправна
защита, а именно обществените отношения гарантиращи нормалното упражняване на
правото на собственост.
Всяко едно от установените квалифициращи
наказателната отговорност на този подсъдим обстоятелства, се е отразило
съществено върху тежестта на извършеното деяние, поради и което и по аргумент
на противното на чл. 26, ал. 4 НК, цялостната престъпна дейност на подсъдимия
следва да бъде подведена под по-тежкия престъпен състав.
Налице е привилегирования състав на чл. 197 НК, тъй
като отнетите вещи са били върнати в хода на досъдебното производство.
Субект на престъплението е пълнолетно и наказателноотговорно лице.
От субективна страна, деянието е извършено от подсъдимия
И. при форма на вината пряк умисъл. В съзнанието на същия са намерили отражение
представи, относно всички обективни признаци на деянието, включително и
сигурното настъпване на съставомерния престъпен резултат, а именно че
процесните вещи са чужди, както и че не е било налице съгласие от страна на лицето
упражняващо фактическата власт върху процесните вещи, същата да бъде
упражнявана от подсъдимия. Във волево отношение, подсъдимият е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици от извършеното от него деяние и
пряко е целели настъпването на тези последици – прекъсване на фактическата
власт и установяване на своя такава.
От доказателствата по делото не се установява по
изискуемия от закона начин, съгласно разпоредбата на чл. 303 НПК, деянието да е
извършено от този подсъдим в съучастие с подсъдимия Е.Т.Й., който от своя
страна умишлено да е улеснил, чрез съвети и разяснения, извършеното от този
подсъдим деяние. Не се установи да е налице общност на умисъла на двамата
подсъдими. За тези обстоятелства по делото не са налице, каквито и да било
годни доказателства, въз основа на които съдът да изгради вътрешното си
убеждение, че същите са се осъществили.
По изложените съображения, съдът призна подсъдимия Б.В.И.
за виновен в извършването на престъпление по чл. 197, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1,
т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като го
оправда по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
Съдът намира за неоснователни доводите на защитника
на подсъдимия И., за липсата на квалифициращият признак по чл. 195, ал. 1, т.
4, пр. 1 НК, а именно деянието да е извършено, чрез използване на моторно
превозно средство. Подсъдимият си е послужил с управляваното от него моторно
превозно средство, именно за да превози отнетите вещи и за отдалечаване от
местопрестъплението, с оглед установяване на трайна фактическа власт върху
същите. Не може да бъде споделена тезата, че фактическата власт върху вещите е
била установена от подсъдимия, непосредствено след отнемането им, на мястото,
където е било паркирано моторното превозно средство, от което са били отнети
вещите, тъй като реалната фактическа власт върху вещите е установено от страна
на дееца именно с отдалечаване от мястото, където същите са били отнети, за
което той е използвал и управляваното от него МПС, именно за да превози вещите
и да се отдалечи от местопрестъплението. В този смисъл е и задължителното за
съдилищата разрешение, съдържащо се в Постановление № 6/71г. на пленума на ВС,
изм. и доп. с П 7/87г.
По отношение на подсъдимия Е.Т.Й., съдът намира,
че доказателствата по делото, налагат единственият възможен и безпротиворечив
извод, а именно, че този подсъдим е осъществил от обективна и субективна страна
съставът на престъплението по чл.
215, ал. 1 НК.
От обективна страна в
периода 06.12.2016г. - 07.12.2016г. в град Русе, с цел да набави за себе си
имотна облага, придобил чужди движими вещи - 2 бр. говорители за лек автомобил
марка „Pioner Mid HIGH“, черни цвят, 4 бр. говорители за лек автомобил марка „Аlpin“, 1 бр. черна платнена чанта, 1 брой Авто СD плеър марка „ALPIN“, модел IDA-X001 със сериен № DL001V0727499Е70727499В с USB памет, за които предполагал, че са придобити от Б.В.И.,
чрез престъпление, а именно такова по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр.
с чл. 194, ал. 1 НК.
Непосредствен обект на
защита са обществените отношения, свързани с установяване и разкриване на вече
извършено друго престъпление и тези, чрез които се възстановява възможността на
пострадалия да упражнява нормално правото на собственост върху движими вещи.
Изпълнителното деяние е
извършено от подсъдимия, чрез действие, във формата на придобиване предмета на
посегателството, което е извършено чрез установяване върху вещите фактическа
власт, с намерение лично да я упражнява в бъдеще.
Субект на престъплението е
пълнолетно и наказателноотговорно лице.
От субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл. В
съзнанието на подсъдимия са намерили отражение представи, че вещите може да са
били придобити чрез престъпление – кражба. Доказателства в тази насока се
съдържат в гласните и писмени доказателства по делото, приобщени чрез
обясненията на двамата подсъдими и протокола за доброволно предаване на вещите
от страна на подсъдимия Й.. Видно от тези доказателствени средства, подсъдимият
Й. е присъствал в момента, в който другия подсъдим е отворил лекия автомобил,
от който е била извършена кражбата. Самият подсъдим е предупредил другият
подсъдим „да не направи някоя глупост“ и малко след това е получил от другия
подсъдим вещите – прейър и тонколони, които са били в чанта, поради и което в
неговото съзнание са намерили отражение представи, че е възможно тези вещи да
са предмет на кражба, извършена от другия подсъдим, а не както го е уверил
другият подсъдим, че са били негови стари вещи. Във волево отношение
подсъдимият е целял предметът на престъплението да бъде придобит от него.
Налице е користната цел, по този начин да придобие имотна облага, изразяваща се
в стойността на придобитото имуществено благо.
От доказателствата по делото не се установява по
изискуемия от закона начин, съгласно разпоредбата на чл. 303 НПК, подсъдимият
да е осъществил състава на престъплението, за което е предаден на съд. Не се
установи да е налице общност на умисъла на двамата подсъдими.
Доколкото в
обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържа посочване на фактите,
касаещи придобиването на вещите от страна на подсъдимия Й. и обстоятелството,
че се касае за по-леко наказуемо престъпление, то признаването на този подсъдим
за виновен в извършването на престъпление по чл. 215 НК не е нарушило неговото
право на защита, доколкото подсъдимият се е защитавал по тези факти.
По изложените съображения, съдът призна подсъдимия Е.Т.Й.
за виновен в извършването на престъпление по чл. 215, ал. 1 НК, като го
оправда по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 НК.
По вида и размера на наказанието:
При индивидуализацията на наказанието,
което следва да бъде наложено на подсъдимия Б.В.И., съдът съобрази следното:
За състава на престъплението, за което е признат за
виновен този подсъдим, се предвижда „Лишаване от свобода” за срок до осем
години.
При индивидуализацията на наказанието, съдът съобрази
степента на обществената опасност, която разкрива извършеното от този подсъдим
деяние, обществената опасност на този подсъдим, подбудите за извършване на
деянието, а така също смекчаващите и отегчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства.
При преценка обществената опасност на деянието,
извършено от този подсъдим, съдът намира същата за висока, с оглед наличието на
два квалифициращи наказателната му отговорност обстоятелства и факта, че се
касае за продължавано престъпление.
Обществената опасност на този подсъдим, съдът намира
за ниска, предвид това, че същият не е осъждан.
Съдът прецени и обстоятелствата, свързани със
субективната страна на деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за
извършване на деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на
наказанието и невключени като елементи на престъпния състав, възведени
съобразно неговата квалификация.
Като отегчаващи наказателната отговорност на подсъдимия
обстоятелства, съдът отчете упоритостта в умисъла, броя и стойността на
отнетите вещи.
Като смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия
И., следва да бъдат отчетени младата възраст на подсъдимия и критичното му
отношение към извършеното от него деяние.
При отчитане на всички тези обстоятелства, съдът
намира, че на подсъдимия И. следва да бъде наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от една година, изпълнението на което да бъде отложено по реда
на чл. 66 НК, за срок от три години, като именно това наказание в пълна степен съответства
на всички обстоятелства, във връзка с неговата индивидуализация и в пълнота би
постигнало целите, както на личната, така и на генералната превантивна функция
на наказанието и би въздействало възпитателно и предупредително, освен върху
дееца и върху останалите членове на обществото, особено при формираното в
обществото мнение за дефицит на справедливост, във връзка с извършени
престъпления против собствеността на гражданите и занижената наказателна
репресия по отношение на извършителите на такива деяния. Целите на личната и
генералната превантивна функция на наказанието са равноценни и нито една от тях
няма приоритет, поради и при индивидуализацията на наказанието, същото следва
да бъде определено, именно за постигане и на двете цели.
Съдът намира за неоснователни доводите на защитата, че
са налице многобройни по своя характер смекчаващи наказателната отговорност на
дееца обстоятелства, което да обоснове приложението на чл. 55 НК.
На първо място разпоредбата на чл. 58а НК е
неприложима, тъй като самото производство не е по реда на чл. 371, т. 2 НПК, с
признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, за
да бъде приложена разпоредбата на чл. 58а НК при определянето на наказанието, а
е по чл. 371, т. 1 НПК. Отделно от това разпоредбата на чл. 55 НК, изключва
приложението на чл. 58а НК, което следва от разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 НК
Не могат да бъдат споделени и доводите на защитата, че
е налице съдействие от страна на този подсъдим, за разкриване на деянието.
Видно от събраните доказателства, подсъдимият И. е признал за извършеното от
него деяние, едва след като разследващите са установили, че именно неговите
дактилоскопни следи са били установени по лекият автомобил, от който са били
отнети вещите, като преди това, подсъдимият е твърдял, че е закупил същите.
Това обосновава извод, че неговото поведение не е било решаващо за разкриване
на престъплението, а същото е било разкрито без негово съдействие, благодарение
на органите на полицията.
Неоснователни са доводите за съпричиняване от страна
на пострадалия. Изложените доводи от страна на защитата в тази насока сочат
единствено и само на още едно квалифициращо обстоятелства, а именно, такова по
т. 2 на чл. 195 НК. Съгласно разрешението съдържащо се в Постановление №
6/71г. на пленума на ВС, изм. и доп. с П 7/87г. кражба на вещи, които не са под
постоянен надзор има предвид вещи, включително и паркирани на неохраняеми места
автомобили, за които е характерно, че собственикът или държателят на такава вещ
не е в състояние да упражнява постоянен надзор върху нея. В случая, именно
защото собственикът на лекият автомобил не е бил взел всички възможни мерки, за
да предотврати извършването на кражбата, в случая като заключи автомобила си,
то именно поради тази причина, кражбата правилно не е квалифицирана по този
текст, но това не означава, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия
по основния състав на престъплението, което от своя страна да намали
отговорността на дееца. Твърденията за нарушения от страна на държателя на вещта
на задълженията му по ЗДвП са ирелевантни към инкриминираното деяние. В ЗДвП
единственото задължение за водача на паркирано МПС се съдържа в нормата на чл.
96 ЗДвП и му вменява задължение да вземе мерки моторното превозно средство да
не може да се приведе в движение или да потегли само, а не му вменява
задължение да предприеми всички необходими действия, за да препятства възможността
да бъде извършена кражба от същото, което е престъпление от общ характер.
Не представлява и не следва да
бъде отчитано като смекчаващо отговорността обстоятелство и връщането на
откраднатите вещи, тъй като именно това е съобразено при квалификацията на
деянието, с оглед разпоредбата на чл. 197 НК, която предвижда именно по-леко
наказание, при възстановяване на вещите предмет на престъплението, поради и
което това обстоятелство, не следва да бъде отчитано втори път.
Без опора в доказателствата по
делото са и твърденията на защитата, че този подсъдими полага общественополезен
труд, което също да бъде отчетено, като смекчаващо отговоронстта му
обстоятелство. Видно от материалите по делото, към настоящият момент подсъдимия
не полага труд по трудово правоотношение.
При индивидуализацията на наказанието,
което следва да бъде наложено на подсъдимия Е.Т.Й., съдът съобрази следното:
За състава на престъплението, за което е признат за
виновен този подсъдим, се предвижда „Лишаване от свобода” за срок от една до
шест години.
При индивидуализацията на наказанието, съдът съобрази
степента на обществената опасност, която разкрива извършеното от този подсъдим
деяние, обществената му опасност, подбудите за извършване на деянието, а така
също смекчаващите и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
При преценка обществената опасност на деянието,
извършено от този подсъдим, съдът намира същата за по-ниска, с оглед
конкретната форма на изпълнителното деяние, а именно че деецът е предполагал,
че вещите са предмет на престъпление.
Обществената опасност на този подсъдим, съдът намира
за ниска, предвид това, че същият не е осъждан и полага общественополезен труд.
Съдът прецени и обстоятелствата, свързани със
субективната страна на деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за
извършване на деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на
наказанието и невключени като елементи на престъпния състав, възведени съобразно
неговата квалификация.
Като отегчаващо наказателната отговорност на този подсъдим
обстоятелство, следва да бъде отчетено, че същият към момента на извършване на
деянието е работил на длъжност охранител, на когото именно е било възложено да
охранява обекти на дружеството, в което работи и да предотвратява именно такива
посегателства върху тях.
Не могат да бъдат споделени доводите на прокуратурата,
че такова отечаващо отговорността на този подсъдим обстоятелство е
непризнаването на вината и липсата на критичност. Подсъдимият не е длъжен да
признае своята виновност и това негово поведение, при никакви обстоятелства, не
може да бъде приемано като отегчаващо неговата отговорност обстоятелство, тъй
като е част от правото му на защита.
Като смекчаващи наказателната отговорност на
подсъдимия Й. обстоятелства, следва да бъдат отчетени младата възраст на
подсъдимия и възстановяване на предмета на престъплението.
При отчитане на всички тези обстоятелства, съдът
намира, че на подсъдимия Й. следва да бъде наложено наказание в минималния
предвиден в особената част на НК наказание за това престъпление, а именно „Лишаване
от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение да бъде отложено по реда
на чл. 66 НК за срок от три години, тъй като от една страна не бяха установени
многобройни или едно, но изключително по своя характер смекчаващо неговата
наказателна отговорност обстоятелство, обосноваващо приложението на чл. 55 НК
по отношение на този подсъдим, а от друга страна именно това наказание в пълна
степен би постигнало целите на наказанието по чл. 36 НК, както по отношение на
личната, така и на генералната превантивна функция на наказанието, като би
въздействало възпитателно и предупредително, освен върху дееца и върху останалите
членове на обществото.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на двамата подсъдими бяха възложени и направените в хода на
досъдебното производство разноски.
По гореизложените мотиви, съдът постанови своята
присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: