РЕШЕНИЕ  

 

№                              31.10.2014 г.            Град  Пазарджик

 

 

В       И  М  Е  Т  О        Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, ХІ граждански състав

На  първи октомври две хиляди и  четиринадесета   година

В   публично  заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА

 

СЕКРЕТАР:В.Н.               

Като разгледа докладваното от Районен съдия Ралинова

Гражданско дело №533 по описа за 2014  година.

 

   Производството е по реда на чл.422 от ГПК.

              В депозираната  искова молба от „ПИМО-СВ" ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул. „Братя Миладинови" №** представлявано от  управителя НСГ, със съдебен адрес гр.Пазарджик, ул. „Иван Вазов" № ****. И.П.  срещу   П. Б** Г., ЕГН **********,***,  се излагат обстоятелства, че на 08.06.2012 г. ищецът подписал с длъжника предварителен договор за замяна на недвижими имоти като "ПИМО-СВ"  ООД  се задължило да прехвърли на ответника 1/20 идеална част от УПИ IX-2047 в квартал 69 "А" по плана на гр. Пазарджик, ул. „Металик“ № ***** с площ на целия имот 427 кв. м., при съседи: ПИ 2073, ПИ 2075 и от две страни улици, ведно със самостоятелни обекти от построената в имота жилищна сграда, състояща се от партерен етаж, първи, втори, трети и мансарден етаж, както следва: АПАРТАМЕНТ   №15, находящ се на мансарден етаж, с площ на апартамента 124 кв. м., при съседи: изток - улица, запад - двор, север - улица и юг - стълбище и ап. 14, и ГАРАЖ и СКЛАД № 2 на ниво партер, с площ от 20 кв. м., при съседи: изток - гараж и склад  №3, запад - гараж и склад № 1, север - улица, юг - склад № 3 и склад               №4, ведно с припадащите се на двата обекта идеални части от общите части на сградата.Твърди се, че в замяна на този имот длъжникът се задължил да прехвърли  на ищцовото дружество ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 55155.55.13 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик, адрес на поземления имот: гр. Пазарджик, местност «МАЛЪК ЯКУБ» с площ на имота: 1225 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: За търговски обект, комплекс, при съседи на имота: 55155.55.12, 55155.55.14 55155.55.15, 55155.55.2, 55155.55.7, 55155.55.49, както и да заплати сумата 3000 евро за уравнение на дяловете. В чл. 7 от предварителния договор се уговорили, че за виновно неизпълнение на задълженията, в т. ч. задължението за заплащане на сумата от  3000 евро, неизправната страна дължи неустойка за неизпълнение в троен размер на тази сума. Твърди, че на 11.09.2012г. с  ответника сключили окончателен договор за замяна на горепосочените недвижими имоти с нотариален акт №145, том V, peг. № 6750, дело № 796/2012 г. по описа на нотариус Веселина Гагова. На 03.10.2012 г. длъжникът платил по банков път сумата 2381,23 лева /или 1217.50 евро/ като останали неплатени 1782,50 евро, или 3482,96 лева. Ищецът твърди,че съгласно на чл.7 от предварителния договор дължимата сума  била в троен размер, или общо 10 458.78 лева.Излагат се подробни съображения  за подадено в Районен съд - гр. Пазарджик заявление по реда на чл. 410 от ГПК,по което съответно било образувано ч.гр.д. 88/2014г. по описа на Районен съд Пазарджик  и издадена Заповед за изпълнение по силата на която ответникът бил осъден да заплати на ищцовото дружество сумата 10 458.78 лева, представляваща остатък от непълно изплатено парично задължението за заплащане на сумата 3000 евро по чл. 2 и 3 от предварителен договор за замяна на недвижими имоти от 08.06.2012 г., дължимо в троен размер съгласно чл.7 от договора, ведно със законна лихва върху тази сума ,считано  от 09.01.2014 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и сторените разноски.

           Във връзка с изложеното се моли  съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че към 09.01.2014 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/, в полза на „ПИМО-СВ“ ООД, по отношение на длъжника  П. Бориславов  Г.  съществува вземане, съобразно Заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № ******по описа на Районен съд - гр. Пазарджик, въз основа на предварителен договор за замяна на недвижими имоти от 08.06.2012 г. а именно: 10 458.78 лева -  остатък от непълно изплатено парично задължението за заплащане на сумата  3000 евро  по чл. 2 и 3 от предварителен договор за замяна на недвижими имоти от  08.06.2012 г., дължимо в троен размер съгласно чл. 7 от договора , ведно със законната лихва върху тази сума , считано от 09.01.2014 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.Претендират разноски в заповедното производство.Претендират и разноски в настоящото производство.

В едномесечния срок за отговор  ответникът е депозирал писмен отговор, като е заявил, че  предявеният иск е неоснователен, не се спори, че има сключен предварителен договор, по силата на който трябвало да се направи замяна на недвижими имоти, като „ПИМО-СВ” ООД прехвърли имота, описан подробно в исковата молба, в замяна на което ответникът трябвало да му прехвърля ПИ с идентификатор   55155.55.13 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Пазарджик с площ на имота 1225  кв.м., и да доплати сумата от 3000 евро, като сделката трябвало да бъде сключена до 01.09.2012 год. /т. 5 от предварителния договор/. Твърди  ответника, че по вина на ищеца „ПИМО-СВ” ООД сделката не била сключена в уговорения срок, защото имало недовършени строителни работи /дограми, стъклопакети, шпакловка/, нямало и акт №15.Твърди се, че окончателния договор бил сключен на 11.09.2012 год., а на 03.10.2012 год. превел на ищеца сумата от 1000 паунда или 1217.50 евро, която представлява  - 2381.23 лева.Твърди, че в окончателния договор никъде не се споменавало  че дължи тази сума /по негово настояване/, поради изричната му уговорка с управителя на фирмата Нешко Гергов да не се пише това, тъй като имали споразумение за някои строителни работи, които още не били завършени, като в тази връзка забавил и плащането на сумата, отразена в т. 2 от предварителния договор.Твърди,  че въпреки, че не е отказвал да плати остатъка от тази сума, без да го покани предварително, ищецът подал заявление по чл.410 ГПК, по което било образувано  ч.гр.д. № ***** год. и била издадена заповед за изпълнение за сумата от 10458.78, представляваща  тройния размер на неплатения остатък от 1782.50 евро или 3482.96 лева. Счита, че не дължи неустойка за забава, защото съгласно чл. 96 ЗЗД „Когато кредиторът е в забава, рискът преминава върху него, ако и длъжникът е бил в забава, той се освобождава от нейните последици.” Забавата на кредитора се състояла в неоказване на необходимото съдействие, без което не би могъл да изпълни задължението си по договора /чл. 95 ЗЗД/, а именно да сключат сделката и да плати сумата за уравнение по т. 3 от предварителния договор.Сочи, че в тази връзка е и практиката на ВКС. Твърди, че освен това несключването на договора в уговорения срок довело до претърпени от ответника щети, защото искал да тегли кредит, като ипотекира  недвижимия имот, предмет на замяната, като се надявал това да стане през лятото на 2012 год., но поради цитираната по-горе забава от страна на ищеца, договора за кредит бил сключен през м. април 2013 год., поради което  му отпуснали по-малка сума, а се наложило да извади и документите още веднъж, което било свързано с допълнителни  разходи. По-малката сума /която му отпуснали/  на кредита вероятно се дължала на това, че междувременно паднали цените на имотите или може би се е променила политиката на банката, но в резултат   получил два пъти по- малък кредит от това, което първоначално му обещали.

Районният съд,като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и писменият  отговор  и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено следното:

От приложеното ч.гр.д.№ ******  по описа на ПРС, се установява,че ищецът е подал заявление на 9.01.2014 година и е била издадена Заповед за изпълнение №20/10.01.2014 година,с разпореждане,длъжникът П. Б*** Г.  да заплати  на „ПИМО СВ“  ООД сумата от 10 458.78 лева –/представляваща неизпълнение на задължение по т.2 от предварителен договор,сключен на 8.06.2012г.,която сума съобр. т.7 се дължала в троен размер /, ведно със законната лихва,считано от подаване на заявлението - 9.01.2014г.,както и сумата от 860 лева разноски по делото.

В депозираното  на  31.01.2014г. възражение от П.Г. по ч.гр.д.№****. ПОС,се установява,че ответника е вписал само че не дължи изпълнение по издадената заповед.

По делото е депозиран  предварителен договор за замяна на недвижими имоти от 8.06.2014г.,според който договор,страните –ищеца и ответника се задължават да сключат окончателен договор за замяна  до 1.09.2012г. на посочени недвижими имоти,като ответника П. Б**** Г. се задължава освен да прехвърли имота и да заплати сумата от 3000 евро на ищеца за уравнение на дела.

В т.5.2 страните са уговорили,че в случай на обективна невъзможност да се изповяда окончателния договор в предписаната от закона форма в срока-1.09.2012г.,ищецът и ответника са се уговорили,да се явят пред нотариус при първа възможност независимо от изтичането на срока.

В т.7 от посочения договор е уговорено от страните,че при виновно неизпълнение на задълженията по чл.1,2 и 3 – неизправната страна дължи неустойка за неизпълнение в троен размер на платената сума по т.2 и т.3.

Представен е и нотариален акт №145 том V н.д.№**** от който се установява,че страните са сключили окончателен договор на 11.09.2012 година.

Ищецът е представил и констативен акт за установяване на годността за приемане на обекта от 4.03.2013г. на цялата сграда в която ответника е придобил апартамент и удостоверение №97/15.08.2013г. за въвеждане в експлоатация на същата сграда.

Ответника е представил нот.акт №176 том ІІ рег.№2671 н.д. №**** на нотариус Веселина Гагова,за учредяване на договорна ипотека от ответника Г. с „Банка ДСК“ за сумата от 21 000 лева.

При така установената фактическа обстановка,съдът приема следното от правна страна:

Уважаването на иск с правно основание чл.422 от ГПК,се предпоставя от установяване на съществуването на вземането.Затова в тежест на ищеца е да установи,съществуването на вземането,чрез ангажиране на съответните доказателства.Допустимостта на този специален установителен иск за установяване на вземането,се обуславя от следните предпоставки:когато в хипотезата на издадена заповед за изпълнение длъжникът възрази срещу нея,за да бъде установено със сила на присъдено нещо,че вземането относно,което е подадено заявление по реда на заповедното производство съществува.Касае се за специален установителен иск,който по силата на чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК,следва да се счита предявен от момента на подаване на заявлението.

Ответника е депозирал възражение,в което не е изложил никакви обстоятелства,записал е,че не дължи сумите.Искът е предявен в дадения  срок,поради което е допустим,подаден в законоустановения срок,и е частично основателен, по следните съображения:

Съгласно чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне основанието за заплащане на неустойка за неизпълнението на договор, е: наличие на валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението, уговорена неустойка. С оглед основателност на претенцията за присъждане на неустойка, следва същата да е била уговорена от страните, кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни при двустранните договори, длъжникът виновно да не е изпълнил изцяло договора или да го е изпълнил лошо или със забава.

Претенцията на ищеца е оформена  на основание сключен предварителен договор от 8.06.2012 година с ответника,съобразно който при подписването на окончателния договор с нотариален акт ,ищеца е следвало да получи сумата от 3000 евро.

Не се спори между страните,а и видно от нотариален акт №145 от 11.09.2012г.,към момента на извършване на замяната  на недвижимите имоти сумата не е била  заплатена.Безспорно е между страните,че ищецът е получил  сумата от 2381.23 лева /или 1217.50 евро/ на 3.10.2012г., т.е. получил е непълно и неточно изпълнение.Претендира се неизпълнение на договора и на основание чл.7 от същия ищеца претендира разликата до 3000 евро-  1782.50 евро или левовата равностойност според ищеца  - 3482.96 лева,при това съобразно посочения член 7 ищеца претендира трикратния размер - 10 448.88 лева.

За  да бъде ангажирана пълната отговорност на длъжника за заплащане на договорената между страните неустойка за неизпълнение на договора по чл.7, е необходимо длъжниковото неизпълнение да е последица единствено на неговото виновно поведение. Когато такова не е налице, а изпълнението е станало невъзможно по причина, която не може да му се вмени във вина, длъжникът се освобождава от отговорност. А след като това е така, то не е налице и основание за присъждане на договорената  неустойка, защото в тежест на длъжника не е възникнала отговорност за обезвреда на кредитора, която да може да бъде ангажирана, включително и по реда на чл. 92 ЗЗД, с която хипотеза се брани  и ответника,твърдейки,че окончателния договор е бил сключен след изтичане на срока по вина на ищеца /вместо на 1.09.2012г. на 11.09.2012г./,които доводи на ответната страна са несъстоятелни,тъй като страните не са уговорили заплащане на неустойка при несключване на договора в определения срок/.

В хипотезата на чл. 81, ал. 1 ЗЗД задължението се погасява, а  заедно с това и правните последици от неизпълнението. Плащането на неустойка винаги е последица от виновното поведение на длъжника. Освен като обезпечение, неустойката има и обезщетителен характер за вредите от неизпълнението.

В настоящият случай с превеждане на част от задължението на 3.10.2012г. ответникът е изпаднал в забава по отношение на сумата от 3482.96 лева,тази сума не е заплатена на ищеца нито към момента на депозиране на заявлението ,нито към момента на  завеждане на исковата молба-13.02.2014г. ,като в резултат е уговорена в т.7 неустойка дължима от ответника в троен размер която възлиза на 10 448.88 лева,/ а не претендирания размер от 10 458.78 лева/.

Всичко това води до извода,че предявеният иск е частично основателен  до размера -  10448.88 лева и  следва да се уважи в тази част и се отхвърли за разликата от 9.90 лева.

По разноските в производството по чл.410 от ГПК.

Въпреки,че в исковата молба не е оформена претенция за направените разноски в производството по реда на чл.410 от ГПК,които са общо в размер на 860 лева/общо/.

Съобразно ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК т.12- „Приетото разрешение в т.10в, че присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск по чл.415 ал.1 или по чл.422 от ГПК,а представляват законна последица от уважаването респ. отхвърлянето на иска,предпоставя правомощието на съда в исковото производство да разпредели отговорността за разноските по издаване заповедта за изпълнение“- което означава,че във всички случаи исковият съд дължи произнасяне по разноските,независимо дали са поискани или не.

Пак съобр. ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК т.12 „Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.“

Поради така приетото в т.12 съдът следва служебно да с произнесе с осъдителен диспозитив по отношение на дължимостта на разноски ,които съобразно уважената част от иска са в размер на 859 лева.

По направените разноски в производството по чл.422 от ГПК.

Съобразно чл.78 ал.1 от ГПК,с оглед уважаване на исковата претенция,следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски 210 лв.- ДТ,като съобразно уважената част на иска са 209.80 лева,а на ответника съобразно отхвърлената част от иска,на основание чл.78 ал.3 от ГПК от общо платените 500 лева,следва да му бъдат заплатени -0.47 лева,поради което по компенсация следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 209.33 лева.

            Воден от горното Пазарджишкият   Районен съд,

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

По иска на „ПИМО-СВ" ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул. „Братя Миладинови" №8, представлявано от  управителя НСГ, със съдебен адрес гр.Пазарджик, ул. „Иван Вазов" № ** адв. И.П.  срещу   П. Б**  Г., ЕГН **********,***, ПРИЕМА за установено по отношение на ответника П.  Б**  Г., че съществува вземане на „ПИМО-СВ" ООД в размер на сумата от   – 10 448.88 лева - остатък от непълно изплатено парично задължението за заплащане на сумата  3000 евро  по чл. 2 и 3 от предварителен договор за замяна на недвижими имоти от  08.06.2012г., дължимо в троен размер съгласно чл. 7 от същия договора /съобразно издадената Заповед №20/10.01.2014  година по ч.гр.д.88 по описа на Районен съд гр.Пазарджик за 2014 година/,като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 10 448.88 лева до претендирания размер от  10 458.78 лева,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА    П. Б   Г., ЕГН **********,***  да заплати на  „ПИМО-СВ" ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул. „Братя Миладинови" №8, представлявано от  управителя Нешко Спасов Гергов, със съдебен адрес гр.Пазарджик, ул. „Иван Вазов" № **** адв. И.П.,разноски по Заповед №20/10.01.2014  година по ч.гр.д.******* по описа на Районен съд гр.Пазарджик за 2014 година, в размер на 859 лева.

ОСЪЖДА    П. Бориславов  Г., ЕГН **********,***  да заплати на  „ПИМО-СВ" ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул. „Братя Миладинови" №*** представлявано от  управителя Нешко Спасов Гергов, със съдебен адрес гр.Пазарджик, ул. „Иван Вазов" № *** адв. И.П., разноски  в настоящото производство по компенсация в размер на  209.33 лева.

   Решението  подлежи  на обжалване с въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред ПОС.

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: