РЕШЕНИЕ
№ 1029
гр. С., 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание
на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20221000500283 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 260098/1.11.2021г, постановено по гр.д.№ 25/2021г по описа на
Софийски окръжен съд, е отхвърлен като неоснователен иска по чл.432, ал.1 КЗ, във вр. във
вр. с чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД и по чл.497, ал.1 т.2 КЗ, предявен от С. С. М. с ЕГН
********** срещу „Застрахователна компания Лев Инс” АД с ЕИК ********* за сумата в
размер на 100 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от С. С. М. болки и
страдания от смъртта на нейния брат Й. С. Д., вследствие настъпило на 28.10.2020г. ПТП и
наличие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по полица
№BG/22/120002946871, ведно със законната лихва, считано от 28.10.2020г. до окончателното
изплащане на сумата. Осъдена е на основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД, чл.52
ЗЗД и по чл.497, ал.1 т.2 КЗ, „Застрахователна компания Лев Инс” АД да заплати на С. С.
М. сумата от 60 000,00 лева (шестдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за
претърпени от Н. Д. Н. болки и страдания от смъртта на нейния син Й. С. Д., вследствие
настъпило на 28.10.2020г. ПТП и наличие на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ по полица №BG/22/120002946871, ведно със законната лихва, считано от
09.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявеният иск за
разликата до пълния му предявен размер. Осъдена е на осн. чл.78 ал.1 ГПК „Застрахователна
компания Лев Инс” АД да заплати на С. С. М. сумата от 120лв., представляваща деловодни
разноски, съразмерно с уважената част на исковете. Осъдена е на осн. чл.78 ал.1 ГПК и
чл.38, ал.2 от ЗА, „Застрахователна компания Лев Инс” АД да заплати на адвокат С.К. Н.
сумата от 2330лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство по делото. Осъдена е на осн. чл.78, ал.3 от ГПК С. С. М. да
заплати на „Застрахователна компания Лев Инс” АД сумата от 600лева, представляваща
1
съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част на исковете. Осъдена е на осн. чл.78, ал.6
от ГПК „Застрахователна компания Лев Инс” АД да заплати по сметка на Софийски
окръжен съд сумата от 2400лева, представляваща държавна такса.
Решението е обжалвано от С. К. Н., чрез адв.С. Н. от САК, в частта му, с която е
отхвърлена исковата й претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на нейния брат Й. С. Д., в частта му, с която е отхвърлена исковата й претенция за
разликата от 60 000лв. до 200 000лв. за обезщетение за претърпени от Н. Д. Н. болки и
страдания от смъртта на нейния син Й. С. Д.. Възразява, че неправилно е приложен чл.52
ЗЗД и е определено обезщетение за неимуществени вреди в занижен размер, тъй като
отношенията между майката и сина й са били много близки, живеели заедно, като загубата
за нея е непрежалима. Майката не е успяла да преживее загубата и е починала от мъка. Сочи,
че отношенията с брат й са били много близки. Излага доводи, че не са съобразени
съдебната практика и лимитите по застрахователните обезщетения. Възразява, че
неправилно е приложен чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като вина за настъпването на ПТП има изцяло
водачът на лекия автомобил, алтернативно, че определеният принос на пострадалия е във
висок размер и следва да се намали. Претендира да се отмени решението в обжалваната му
част и да се уважат исковите претенции. В писмените бележки на процесуалния
представител на въззивницата се поддържат доводите, изложени във въззивната жалба.
Ответникът-„Застрахователна компания Лев Инс” АД, представлявана от юрк. М.В., е
оспорил въззивната жалба.
Решението е обжалвано и от „Застрахователна компания Лев Инс” АД,
представлявана от юрк. М.В., в частта му, с която е осъдена да заплати на С. С. М.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000лв., ведно със законната лихва от
9.02.2021г. Сочи, че водачът на застрахования лек автомобил няма вина за настъпването на
ПТП, тъй като същото е било непредотвратимо. Излага доводи, че не е посочено от кои
обстоятелства е направен извод, че водачът на лекия автомобил е извършил нарушения на
правилата за движение, които са довели до загуба на контрол върху превозното средство.
Счита, че техническата причина за настъпване на ПТП е обстоятелството, че велосипедистът
се е намирал в нарушение на чл.80 от ЗДвП в насрещната лента за движение, и в момента, в
който за водача на МПС се е открила видимост към велосипедиста, предвид опасната зона за
спиране, произшествието е било непредотвратимо. Скоростта на управление на МПС е била
съобразена с ограничението.
Излага доводи, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е завишено и
не е съобразено с ППВС №4/1968г.
Претендира да се отмени решението в частта му, с която е уважена исковата
претенция за обезщетение за неимуществени вреди и да се отхвърли същата. В писмените
бележки на процесуалния представител на дружеството се поддържат доводите, изложени
във въззивната жалба.
Въззивните жалби са депозирани в законоустановения срок, от надлежни страни и
против обжалваем съдебен акт, поради което са допустими. Разгледани по същество,
въззивната жалба на ЗК „Лев Инс“ АД е основателна, а въззивната жалба на С. С. М. е
неоснователна.
Ищцата С. С. М. е посочила, че на 28.10.2020г. в гр.Костинброд брат й В. В. З. е
управлявал велосипед и се е движел по бул. „Ломско шосе” в посока към центъра на
гр.Костинброд. Управлявал е велосипеда плътно в дясно в платното за движение посока
с.Волуяк, когато в района на № 6 е бил ударен от лек автомобил „Хюндай И30”, управляван
от В. В. З., нарушил правилата за движение, тъй като е управлявал лекия автомобил с
несъобразена скорост. Собственикът на лек автомобил „Хюндай И30” с peг. № ********, е
сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника със
застрахователна полица №BG/22/120002946871, валидна от 20.10.2020г. до 20.10.2021г.
2
С внезапната смърт на своя брат загубила своя най-близък човек в живота си. Брат
й не е бил семеен и били изключително близки, сплотени и задружни. Нейния брат бил
нейното семейство, приятел и човек, с когото споделяла своите най-съкровени мисли и
чувства, опора в живота й. Внезапната му и неочаквана смърт била тежък и непоносим удар
за нея. След неговата смърт се затворила в себе си и трудно ще може да превъзмогне
сполетялата трагична загуба. Претендирала е да бъде осъдено застрахователното дружество
да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лв., заедно със
законната лихва върху присъдената сума от 28.10.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Ответникът ЗК „Лен Инс” АД е оспорил исковата претенция, като е възразил по
допустимостта й, тъй като по образуваната преписка не са били представени достатъчно
доказателства за изясняване на обстоятелствата.
Възразил е срещу твърденията, че ПТП е настъпило по вина на водача на лекия
автомобил, че велосипедистът е управлявал велосипеда плътно в дясно на платното за
движение, че причина за настъпване на произшествието са субективни действия на водача
лек автомобил „Хюндай И 30“ с per. №********, осъществени в нарушение на правилата за
движение по пътищата, а именно, че автомобилът е бил управляван с несъобразена скорост.
Изложил е твърдения, че при настъпване на процесния транспортен инцидент
велосипедистът се е намирал в лентата, предназначена за насрещното на посоката му
движение, в нарушение на разпоредбата на чл.15, ал.5 от ЗДвП, не се е движел възможно
най-близо до дясната граница на платното, а по средата му, с технически неизправен
велосипед-без работещо и изправно устройство за излъчване на бяла или жълта добре
различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад, както и поставени бели или
жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата, не е бил и с
поставена светлоотразителна жилетка. Бил е под въздействие на алкохол в значителна
концентрация в нарушение на общото правило на чл. 5, ал. 3 от ЗДвП. Тези доводи ги е
навел и при условията на евентуалност като възражения за съпричиняване от страна на
пострадалия.
Оспорил е твърденията за неимуществени вреди, техния интензитет и проявление,
описаните отношения между ищцата и пострадалото лице.
Ищцата Н. Д. Н. е посочила в исковата молба, че на 28.10.2020г. в гр.Костинброд,
синът й Й. С. Д. е управлявал велосипед и се е движел по бул. „Ломско шосе” в посока към
центъра на гр.Костинброд, плътно в дясно в платното за движение посока с.Волуяк, когато в
района на № 6 е бил ударен от лек автомобил „Хюндай И30”, управляван от В. В. З., който
се е движел по бул.”Ломско шосе”, посока с.Волуяк. Виновен за настъпване на ПТП е
водачът на лекия автомобил, който с действията си е нарушил правилата за движение по
пътищата, като е управлявал лекия автомобил с несъобразена скорост и е ударил
велосипедиста.
С внезапната смърт на сина си загубила най-свидната си и скъпа рожба, която има.
Синът й бил морален стожер за семейството. Живеели заедно и били задружни и сплотени.
Преди неговата трагична загуба били в прекрасни отношения. Той бил нейната опора.
Загубила по нелеп начин своя син, а това е най- тежкото в живота-да преживееш детето си.
Мъката й по него е безгранична и е съкрушена. Често разглежда неговите снимки и плаче ,
като чака всеки момент да влезе в стаята. Претендирала е да бъде осъдено ответното
3
застрахователно дружество, в което е бил застрахован процесният лек автомобил, да й
заплати сумата от 200 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди за претърпените болки
и страдания.
Ответникът е оспорил твърденията за близост, задружност, сплотеност и
непрекъсната безконфликтна връзка между ищцата и пострадалото лице, както и за
настъпване на неимуществени вреди, надвишаващи възприеманата по човешка презумпция
нормална реакция на скръб. Оспорил е предявената искова претенция за неимуществени
вреди и по размер като изключително завишена.
С решението съдът е отхвърлил исковата претенция на ищцата С. С. М. като е приел,
че не е доказала претърпени неимуществени вреди от смъртта на брат си, и е уважил
частично исковата претенция на Н. Д. Н. за сумата от 60 000лв., като е приел, че
възражението за съпричиняване е основателно в размер на 50%.
По делото са предявени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, по които
застрахователят отговаря за причинените вреди от застрахования, поради наличието на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за застрахования лек автомобил.
Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, включва 1.ищецът да е от
кръга на лицата, на които се дължи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
близък 2. този близък на ищеца да е участвал в застрахователно събитие, покрито от
застраховка, което да е причинило смъртта на близкия на ищеца 3. да е налице застраховка
„Гражданска отговорност” на виновния причинител при ответника 4. ищците да са
претърпели неимуществени вреди.
Не се спори пред въззивната инстанция, че ищцата С. С. М. е сестра на починалия
при процесното ПТП Й. С. Д., а Н. Д. Н., е негова майка, починала в хода на производството
и на нейно място е конституирана наследницата й С.С. В., че отговорността на виновния за
ПТП водач е била застрахована при ответното дружество.
Спори се дали са налице условията за ангажиране на отговорността на
застрахователното дружество, размера на присъденото обезщетение и на съпричиняване от
страна на пострадалия.
Видно от представения констативен протокол за ПТП с пострадали
лица от 28.10.2020г. на посочената дата лек автомобил „Хюндай И30” с peг. №
********, управляван от В. В. З., застрахован при ЗК „Лев Инс“ АД със застрахователна
полица №BG/22/120002946871 е ударил Й. С. Д., управлявал велосипед, при което е
настъпила смъртта последния.
От заключението по САТЕ се установява, че на 28.10.2020г., към 18:06 часа, в зоната
на населено място - гр. Костинброд, на кръстовище, образувано между второкласен път №81
от републиканската пътна мрежа и изхода от общински път, свързващ село Балша и
гр.Костинброд, при сухо асфалтово покритие, дневна светлина, нормална видимост,
излизайки от изхода на път, намиращ се в дясно на ВП.81, по посока Костинброд - София,
със скорост 49 километра в час се е движил лек автомобил „Хюндай И30”, с регистрационен
номер ********, управляван от В. В. З..
Пътното платно в този участък е било съставено от две отделни платна за движение в
противоположните посоки, всяко с по две пътни ленти за движение в съответната посока,
всяка лента с широчина по 3,70 метра, отделени една от друга със слабовидима единична
4
прекъсната линия „М 3”. В дясно от дясната лента за С. се е намирала ускорителна лента за
ППС, пътуващи по пътя, свързващ с.Балша с гр.Костинброд и включващи се в ВП №81 за
посока към гр. София. Същата към момента на ПТП не е била отделена от дясната пътна
лента с пътна маркировка и общата широчина на тази лента е била 8,30 м., като същата в
посока към гр. София се е стеснявала и на 120 метра, след приетия в протокола за оглед ОР1,
напълно се е вливала в дясната пътна лента на ВП №81. В десния край на ускорителната
лента, на около 45 метра след изхода на общинския път, се е намирала задната част на
полуремаркето на спрян товарен състав.
Придвижвайки се по гореописания начин, водачът на лекия автомобил е предприел
действия за заобикаляне на товарния състав и навлизане в дясната лента за движение по ВП
№81, при което, когато челната част на автомобила се е намирала на около 29 метра преди
мястото на удара, към водача на автомобила се е открила видимост към дясната част на
дясната пътна лента за движение по ВП №81. Със скорост около 10 километра в час се е
движил велосипед с водач Й. С. Д., със съдържание на алкохол в кръвта 2,66%. Водачът на
автомобила З. е задействал спирачната система за аварийно спиране, но независимо от това
в мястото, определено в експертизата като „място на удара”, удар между дясната челна част
на автомобила и предната гума на велосипеда е настъпил. Преди настъпване на удара
автомобилът се е движел със скорост 49 км/ч., към момента на удара се е движил със скорост
около 26 километра в час, а велосипедът със скорост около 10 километра в час, при което
велосипедът и велосипедистът са качени на предния капак на автомобила и главата на
велосипедиста е достигнала челното панорамно стъкло на автомобила. Така след около 7
метра, автомобилът се е установил в място, където е описан в протокола за оглед на
местопроизшествие, а велосипедистът е бил отхвърлен непосредствено пред челната част на
автомобила и вследтвие на удара е починал от получените телесни увреждания. Вещото
лице е посочило, че опасната зона за спиране на лекия автомобил при движение със скорост
от 49км/ч е 33 метра, поради което при неравенство 29 към 33 –откриване на директна
видимост между водачите на автомобила и на велосипеда ПТП за водача на автомобила е
било непредотвратимо. Към момента, в който водачът на автомобила е реагирал на аварийно
спиране, челната част на автомобила се е намирал на 29 метра от мястото на удара. Към този
момент велосипедистът се е намирал на 6 метра преди мястото на удара, при което към
момента, в който за водача на автомобила се е открила директна видимост към
велосипедиста, разстоянието между челната част на автомобила и велосипеда е било
35.5метра. В съдебното заседание вещото лице инж.А. Д. е уточнило, че директната причина
за възникване на ПТП е движението на велосипедиста в зоната на платното за насрещно
движение, като наличието на товарен състав, установен там, не е пречила на видимостта.
Дори и да е спрял автомобилът на някакаво разстояние от мястото на удара, то отново е щял
да настъпи ударът. Автомобилът е имал възможност за някаква друга реакция освен спиране.
Водачът на автомобила дали е имал възможност да избегне удара като направи някакви
движения, според вещото лице е неясна, но е можело да се окажат неправилни.
По делото са ангажирани гласни доказателства, като свидетелят Й. Й. е дал
5
показания, че е видял ПТП между лек автомобил и велосипедист през 2020 г., като точната
дата не си спомнял. Прибирал се от С. от работа, следобяд, между 5 и 6 часа. Бил спрял на
влизане в Костинброд, започнал да следи движението по пътя. Видял, че пред него на
другата страна покрай пътя минал човек с велосипед. По едно време излязла една кола от
пътя откъм селата и видял, че бутнала велосипедиста. Слязъл от колата, отишъл натам и
видял, че човекът не мърда. Спрели и други хора. ПТП-то станало в светлата част на
денонощието. Велосипедистът се движел срещу движението, посока С., карал в насрещното.
Точно на излизане от Костинброд има път, който излиза от селата Голяновщи и
Драговищица. Не знае дали е щял да тръгне в посока град Костинброд или да завие в
посока село Балша. По начина на движение на велосипедиста не можел да каже дали е бил
под въздействие на алкохол. При катастрофата идващият насреща лек автомобил бил на
къси светлини. Лекият автомобил излязъл от село Балша, защото има две ленти, които са на
излизане от Костинброд, а човекът с колелото карал в ускорителната лента. Смята, че е
имало фар на колелото, защото като отишъл натам след удара видял, че на колелото има
фар. Карал в ускорителната лента, но мисли, че камион бил спрял в ускорителната лента и
той си карал покрай него.
Въз основа на обсъденото заключение по САТЕ и уточненията на вещото лице в
съдебното заседание на 24.09.2021г. се установява, че причина за настъпването на ПТП са
действията на велосипедиста, който се е движел в зоната на платното за насрещно движение.
Въз основа на заключението на вещото лице по САТЕ не може да се приеме, че е
установена вината на водача на лекия автомобил, а като конкретна причина за възникване на
ПТП вещото лице сочи действията на велосипедиста, който се е движел в зоната на платното
за насрещно движение, с което е нарушил чл.80, т.2 от ЗДвП, съгласно която разпоредба е
следвало да се движи най-вдясно в платното за движение. Изрично вещото лице е заявило в
писменото заключение, че ударът е бил непредотвратим за водача на лекия автомобил,
поради това, че попада в опасната зона за същия. В съдебното заседание е посочил, че е
възможно водачът на автомобила да е имал и друга реакция, но не е уточнил каква, а и е
изразил съмнение в нейната полезност и правилност. Недоказано е твърдението, че е
нарушил правилата за движение, тъй като се е движел и с разрешена скорост от 49 км/ч.
Въз основа на изложеното следва да се приеме, че по делото не е доказано
противоправно поведение на водача на застрахования лек автомобил, поради което исковите
претенции по чл.432, ал.1 КЗ следва да се отхвърлят като неоснователни.
Като е достигнал до частично различни изводи първоинстанционният съд е
постановил неправилно решение, което следва да се отмени на основание чл.271 ГПК в
частта му, с която е уважена исковата претенция С. С. М., като наследник на Н. Д. Н., за
преживените от нея неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на сина й за сумата
от 60 000лв, ведно със законната лихва от 9.02.2021г до окончателното изплащане на сумата
и да се постанови, че се отхвърля исковата претенция по чл.432, ал.1 КЗ в тази й част. В
останалата му обжалвана част решението следва да се потвърди по изложените от
въззивната инстанция мотиви.
С оглед изхода на спора и на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. следва да бъде осъдена С.
С. М. с ЕГН ********** да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК ********* сумата от 450лв.
за юрисконсултско възнаграждение за пред въззивната инстанция и допълнително на
6
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 450лв. за разноски пред първата инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260098/1.11.2021г, постановено по гр.д.№ 25/2021г по описа на
Софийски окръжен съд, В ЧАСТТА му, с която е осъдена на основание чл.432, ал.1 КЗ, във
вр. с чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД и по чл.497, ал.1 т.2 КЗ, „Застрахователна компания Лев Инс”
АД да заплати на С. С. М. сумата от 60 000,00 лева (шестдесет хиляди лева), представляваща
обезщетение за претърпени от Н. Д. Н. болки и страдания от смъртта на нейния син Й. С. Д.,
вследствие настъпило на 28.10.2020г. ПТП и наличие на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ по полица №BG/22/120002946871, ведно със законната лихва,
считано от 09.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата, в частта му за разноските, с
изключение на присъдените в размер на 600лв. в полза на ЗК „Лев Инс“ АД, за които е
осъдена С. С. М., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, предявен от С. С. М. за сумата
от 60 000,00 лева (шестдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени от Н.
Д. Н. болки и страдания от смъртта на нейния син Й. С. Д., вследствие настъпило на
28.10.2020г. ПТП и наличие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по
полица №BG/22/120002946871, ведно със законната лихва, считано от 09.02.2021г. до
окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. С. С. М. с ЕГН ********** да заплати на
ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК ********* сумата от 450лв. за юрисконсултско възнаграждение за
пред въззивната инстанция и допълнително на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 450лв. за
разноски пред първата инстанция.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7