№ 167
гр. С.З., 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Гражданско дело №
20225500100635 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл.108 от ЗС във вр. с чл.55- 59 и чл.82-
86 от ЗЗД.
Постъпила е Искова молба вх.№ 10809/12.10.2023г. от ищеца- търговския
субект „Си-ес-си Транс'' ЕООД, гр.С., против ответника- също търговски
субект ЕТ"Й.Й.-104", гр.Мъглиж, обл.Старозагорска, в която се твърди че той
е собственик на товарен автомобил ВОЛВО ФХ 42 ТБ / VOLVO FH 42/-
влекач, с ДК № СН1362ВН, рама № YV2AS02A09B543134, двигател №
В13190928А1А, дизел, оранжев/сив металик на цвят, който е предоставил за
ползване на ответника през м.март 2018г. с устната уговорка по- късно да го
закупи. Заявява, че впоследствие той е пожелал отевтника да му възстанови
владението върху веща, както и да му бъде заплатено обезщетение за времето
в което ответникът е ползвал тази вещ, но ответникът не е изпълнил искането
на ищеца и не му е предал товарния автомобил. Счита, че към настоящия
момент ответникът държи без основание собствената му вещ, пореди което
следва да му я върне, и тъй като през целия период от датата на предаване на
веща до сега ответникът е ползвал собствеността на ищеца, като се е обогатил
неоснователно за негова сметка, спестявайки разходите които би заплатил за
ползването на такъв влекач, и съответно ищецът е пропуснал да реализира
ползи, равняващи се на доходите които би получил от ползваната вещ.
1
Поради което моли съда да установите, че ищецът е собственик на процесния
товарен автомобил ВОЛВО- ФХ 42 ТБ и да осъдите ответника да му върне
собствеността и владението върху този автомобил, както и да му заплати
сумата от 1000 лв., представляваща сумата с която ответникът се е обогатил
за негова сметка, ползвайки процесния автомобил в периода от 01.04.2019 г.
до настоящия момент/12.10.2022г./, ведно със законната лихва върху тази
сума, начиная от датата на предявяване на иска в съда/12.10.2022г./ до
окончателното окончателното погасяване на задължението. Претендира и
всички свои направените по делото съдебни и деловодни разноски. В този
смисъл са и пледоариите на двамата му процесуални представители- адвокати
по делото. Не е представил списък на разноските си по чл.80 от ГПК. В
дадения му от съда 1- седмичен срок не е представил писмена Защита по
делото.
В законния 1- месечен срок по чл.131- 133 от ГПК ответникът ЕТ"Й.Й.-
104", гр.Мъглиж, обл.Старозагорска е подал писмен Отговор на ИМ вх.№
12531/21.11.2022г., с който отхвърля предявените против него вещни и
облигационни претенции на ищеца, заявява, че никога ищецът не му бил
предавал фактическата вещ върху процесния товарен автомобил- влакач, той
никога не го е ползвал, никога не бил извършвал транспортни услуги, а само
търговия с товарни автомобили, никога не бил притежавал лиценз за превоз
на товари, никога не е водил преговори за покупка на процесния камион,
ответникът бил предоставял на ищеца камиони под наем, не му е била
връчвана покана за връщане на процесния товарен автомобил, и не се бил
обогатил с незаконна ползване на тази чужда движим вещ, за да му дължи за
това претендираното парично обезщетение. В този смисъл са и пледоариите
на процесуалния му представител- адвокат по делото. Представил е Списък на
разноските си по чл.80 от ГПК. В този смисъл е и писмената му Защита в
дадения му от съда 1- седмичен срок.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата
и доводите на всяка от страните, и като взе предвид приложимите по казуса
материално-правни и процесуални норми, намери за установено и доказано
по несъмнен и безспорен начин следното:
ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКОВЕТЕ:
2
Съдът намира, че предявените от ищеца против ответника
ревандикационен иск по чл.108 от ЗС и облигационен иск за неоснователно
обогатяване по чл.55- 59 от ЗЗД са процесуално допустими, родово и местно
подсъдни на настоящия първоинстанционен ОС-Ст.Загора, исковата молба е
редовна, отговаря на формалните законови изискванията по чл.127, чл.128 и
чл.129, ал.1 от ГПК, и не са налице абсолютни процесуални пречки по
смисъла на чл.129, ал.2- 6 и чл.130 от ГПК. Исковете са родово подсъдни с
оглед цената на движимита вещ, местно подсъдни по седалището и адреса на
управление на ответния ЕТ, и следва по тях съдът да се произнесе по
материалното същество на споровете между страните с настоящото
първоинстанционно съдебно Решение.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са два обективно и
субективно съединени иска.Исковата претенция е за връщане/ревандикация/
на претендирания недвижим имот, находящ се в гр.С.З. по реда на чл.108 от
ЗС и присъждане на парично обезщетение за неоснователно обогатяване по
реда на чл.59 от ЗЗД.
Искът по чл.108 от ЗС е иск на невладеещия собственик срещу трето
лице, което владее вещта без правно основание. За да бъде уважен този иск,
ищецът следва да докаже кумулативното наличие на три задължителни
предпоставки: че е собственик на вещта-предмет на иска; че вещта се намира
във владението или държането на ответника и че ответникът владее или
държи вещта без правно основание. При тези доказателства настоящия
първоинстанционен съд приема, че ищецът е доказал собствеността си върху
процесния камион, но не е доказал по несъмнен и безспорен начин
установяването на фактическа власт върху него и не се установи и доказа
ответникът да го държи или владее без правно основание.
Видно от събраните по делото писмени доказателства се установи, че
съгласно Удостоверение изх. № 20/15.09.2022г. на ЗАД „Алианц България“,
Свидетелство за регистрация на МПС от 18.02.2014г., Решение №
161/02.04.2018г. на КРС, Договор за спогодба от 16.08.2017г., Ведомости за
заплати от м.01, м.02 и м.03.2019г., Справка за предприятието през 2018г.,
Проверка за валиден периодичен технически преглед от 18Л1.2022г„ Писмо
рег. № 6283/21.12.2022г. на ИА „Автомобилна администрация“- София,
Писмо рег.№ 804000-436/16.01.2023г. на ОД на МВР - С. и Писмо изх. №
3
МДТ- 1152/03.01.2023г. на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община –
С., Справка изх. № 10-00-44/26.01.2023г. на Гаранционен фонд — София и
Справка рег. № 1862/30.01.2023г. на ГД „Гранична полиция“ – София,
ищецът е собственик на процесния товарен автомобил и по делото липсват
данни да го е отчуждил до днешна дата. Самият процесен товарен
автомобил/влекач/ понастоящем е в неизвестност за двете страни, за вещото
лице и за съда.
Съгласно събраните по делото гласни доказателства/показанията на
разпитаните общо 2 бр. свидетели/, се установява от показанията на свидетеля
С. Н. Ч. той е бил работник при ищеца Х.Д. от гр.С., в периода от 2010 г. до
2020г., като шофьор на камиони марке Волво, Мерцедес и Скания. Познава
ответника Й.Й., като продавач на камиони на околовръстния път в гр.К..
Ищецът Х.Д. вземал/купувал/ от ответника Й.Й. камиони, лично не е
присъствал на договорите, а той и другите шофьори ги карали. Спомня си за
закаран от него камион от ищеца в базата на ответника, марка Волво, модел
ФН- 13, червено на цвят, регистрационен номер 13 – 62 със С.ска регистрация
през м.04.2018г. Тогава предал казмиона и ключовете му на ответника Й.Й.,
понеже ищецът Х.Д. му казал да даде само ключовете, защото имало още
нещо да се разберат, за да се приспаднат някакви първоначални пари от
вноска и остатъка да се даде на Х.Д.. Не е виждал пари да се дават за този
камион. През м.юли 2018г. ходил да види и да се вземе някакъв друг камион,
на друго място в авто- къщатга, също седлови влекач. По- късно посещавал
същата база на ответника на другата година през м.01.2019г., за да взема друг
камион, като въпросното Волво не било вече там и този камион повече не го е
виждал. Моделът на Волвото бил ФГ или ФХ-13. Когато оставял камиона,
бил само влекача, нямало никакви поражения по камиона и когато го оставил,
той бил в движение. Според него камиона бил на 600 и няколко хиляди км,
произведен през 2012- 2013г. и е бил докаран от Г..
В показанията си свидетелят Г. Д.Г. сочи, че познава ищеца Х.Д. от
много време, тъй като бил идвал на базата, където работел южно от
Промишлената зона на гр.К., южно от Топливо, да взема от там товарни
автомобили под наем. Последно идвал преди 2- 3 г. Спорен него никога
ответника Й.Й. не е извършвал превоз на товари, а само продавал и отдавал
под наем на камиони- влекачи и полуремаркета. Основно купувал от Г.,
някога от Ч. и И.. Не бил присъствал на договорки и не бил виждал такова
4
МПС/камион- влекач Волво/ в базата. Нямало логика ответника Й.Й. да е
вземал от Х.Д. камион, защото той ги отдавал под наем. Работил е при него
от 2003г. до м.08.2014г. След това бил назначен в другата фирма "Темелков
Авто"- ЕООД на същия собственик- ответника Й.Й. и към днешна дата
подължава да работи там, като продавач- консултант и все още съм на тази
длъжност. Той нямал правомощия и нямал поглед върху документооборота.
Не се било случвало някой да оставя камион, за да гарантира плащането и
задълженията си. Полагал му се е платен годишен отпуск и почти всяка
година ползвал по 14 - 20 дни такъв. Не бил виждал такова МПС червено
Волво- влекач със С.ска регистрация.
Съдът кредитира в значителна степен показанията на всички тези
свидетели, тъй като те не са в преки родствени отношения с която и да е от
страните, показанията са им вътрешно непротиворечиви, в значителна степен
съответстват помежду си, подкрепят се от събраните по делото многобройни
писмени доказателства и липсват по делото каквито и да са данни някои от
свидетелите да са пряко или косвено заинтересовани от изхода на настоящия
спор, независимо от известни техни бивши и настоящи взаимоотношения със
съответните им работодатели- страни по делото.
Съгласно тези писмени и гласни доказателства се установи, че процесния
товарен автомобил е бил докаран от първия свидетел Г. Д.Г. в автокъщата на
ответника и той е оставил там само ключовете му, без талона и другите
документи. По- късно влекачът вече не се е намирал при ответника.
Посочения от свидетеля седлови влекач марка Волво, червен на цвят, модел
ФН- 13, със С.ски регистрационен номер 13 – 62, в значителна степен съвпада
с процесното Волво, с ДКН СН 13-62 ВН, като разликата е в цвета/оренжев-
сив металик/ и в точното наименование на модела ФХ-42- ТБ.
Видно от текста на заключението на приетата по делото съдебно-
техническа експертиза и от устните пояснение на вещото лице в последното
открито съдебно заседание по делото на 27.04.2023г. се установява и доказва
по несъмнен начин, че при камионите марка Волво, производствения цвят на
процесния влекач Волво ФХ-42 ТБ е „червен корал“, съществува процесната
модификация ФХ-13/като числото 13 показва работния обем на двигателя от
12 777 куб.см./, числото 42 в модификацията ФХ-42-ТБ означава влекач с 2
оси и 4 гуми, и не съществува модификация ФХ-14. Същевременно средната
5
пазарна цена за покупко- продажба на претендирания за ревандикация
товарен автомобил е 30 847 лв. и наемната му цена за претендирания период
от 01.04.2019г. до 12.10.2022г. е в размер на общо 35 000 лв.
По принцип за да бъде проведен успешно ревандикационен иск по чл.108
от ЗС е необходимо безспорно да е доказано от ищеца, че той е предал на
ответника фактическата власт върху вещта. При събиране на писмените и
гласни доказателства по делото не бе доказано от ищеца твърдяното от него
реално предаване на процесния влекач от ищеца на ответника. За да бъде
уважен иска за защита на собствеността по чл.108 от ЗС е необходимо и
задължително да се докаже, че ищецът е собственик на вещта, предмет на
иска, че вещта се намира във владение или държане при ответника, и че
ответникът владее или държи вещта без правно основание. В случая по делото
не не се доказа, че има реално предаване на вещта, че ответникът ползва и
упражнява фактическа власт върху нея, липсват и доказателства за
основанието, на което ищецът бил предал на ответника вещта, следователно
липсват двете предпоставки, за да бъде уважен този вещен ревандикационен
иск. Относно доказване реалното предаване на вещта, особено в отношенията
между търговци/каквито са и двете страни по делото/ е задължително да се
издават писмени документи, удостоверящи сделка, в случая се твърди от
ищеца, че той е имал уговорка да продаде влекача на ответника. Тези
твърдения на ищеца останаха недоказани, тъй като при търговска продажба
тръбва да има наличие на проформа-фактура, по която ако не се плати
продаваната вещ, сделката се счита за развалена, а ако се плати, се издава
фактура. Предаването на вещта става с приемо-предавателен протокол,
подписан от двете страни или техни упълномощени представители, а не със
свидетелски показания и то за движима вещ с цена над 5 000 лв.
Същевременно видно от прието по делото, като официално писмено
доказателство Удостоверение изх.№ 20/15.09.2022г. от ЗАД„Алианц
България“- АД, София, при изготвянето му и дадената застрахователна
оценка на „моментното техническо състояние“ на процесния влекач, същият е
представен от ищеца на служител на застрахователното дружество за оглед,
за да се оцени моментното му техническото състояние като превозното
средство към 15.09.2022г. Което доказва, че превозното средство не се намира
във владение на ответника и исковете против ответника се явяват
неоснователни.
6
Наред с това в хода на съдебното дирене по делото не се доказа по
несъмнен и категоричен начин на коя конкретна дата и през коя година е бил
евентуално предаден процесния влека/дали през 2018г. или през 2019г./. Още
повече, че в самата искова молба има противоречиви заявления- нуждата на
ответника от влекач била възникнала през м. март 2018г., а в петитума се
твърди, че ответникът е ползвал процесния автомобил в периода от
01.04.2019г. до настоящия момент. Свидетелят на ищеца С. Ч. твърди, че през
м.април 2018г. е карал влекач Волво модел ФХ- 13, червен цвят и е видял
такъв през м.юни 2018г. Наред с това има съществени разминавания при
индивидуализацията на движимата вещ относно действителния цвят на
влекача и този по документи, има разминаване и в модела на превозното
средство- в големия талон е записано, че същият е „оранжев/сив металик“, а
свидетелят говори за „червен“ влекач. Дори в исковата молба в
обстоятелствената част и в петитума ищецът моли съда да му се върне
владението върху Волво ФХ 42 ТБ цвят „оранжев/сив металик“.
Не се доказано от ищеца в хода на съдебното дирене, въпреки
назначената и приета без никакви възражения от никоя от страните по делото
автотехническа експертиза, че именно това е процесната вещ, която ищецът
твърди, че е предал на ответника. Експертизата сочи, че по рама влекачът е с
производствен цвят „червен корал“, свидетелят Ч. говори за „червено“ МПС
модел ФН- 14/каквото не съществува в моделната гама на камионите Волво/,
а свидетелят Г.ев не е виждал въобще такова на паркинга на ответника. Стана
ясно, че и свидетелят Ч. познава лицето Г. Г.ев, който очевидно е бил на
паркинга, когато св.Ч. е ходил, за да взима камиони за дейността на своя
работодател- ищеца „Си- ес-си Транс“- ЕООД. Недоказано остана ищцовото
твърдение, че цветът на камиона се бил променил с течение на времето.
Безспорно се доказа по делото, че за процесният влекач няма данни да се е
движил законно в страната и в чужбина и да е бил използван за
транспортната дейност на ищеца, каквато той не отрича, че извършва.
Ищецът не доказа също така, че процесното МПС е годно да се използва за
транспортна дейност, тъй като при пълната липсва на задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“, считано от 03.05.2017г. и липса на
валидна „зелена карта“, считано от 03.05.2017г., липса на платени данъци за
периода от 2018г. до 2022г., липса на данни за включване в списък към
7
лиценз на определен превозвач, липса на извършен технически преглед,
считано от 14.01.2018г., липса на данни това МПС да е напускало пределите
на Р. България. Прекратяването на задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ поради „Невнесена вноска“ и предвид писмо изх.№ 10-00-
44/26.01.2023г. от Гаранционен фонд за наложен върху превозното средство
запор от 19.06.2021г. сочат, че още от 2017г. ищецът се е дезинтересирал от
процесния влекач и той не е могъл да си служи с него при осъществяване на
дейността си. Следователно няма как и защо ответникът да приеме негодна
вещ, която няма как да използва в търговската си дейност за продажба или
отдаване под наем на такива МПС.
По делото липсват каквито и да са твърдения, данни или доказателства,
че ищецът по някакъв писмен или устен начин е искал връщане на вещта от
ответника през всичките тези години от 2017г. до 2022г.- например с покана,
писмо или по друг някакъв начин.
Безспорно бе доказано по делото, че ответникът не извършва
транспортна дейност с товарни автомобили, поради което ищцовото
твърдение, че бил предал процесното МПС за транспортни нужди на
ответника и за евентуална продажба, остана недоказано.
Самият свидетел Ч. потвърди, че ищецът „Си-ес-си Транс“ ЕООД е
взимал камиони от ответника, а не обратното, не се установи и доказан по
несъмнен и безспорен начин по делото ответникът да е получил и ползвал
никога за транспортна дейност процесния седлови влекач.
Неоснователно и недоказано остана исковата претенция за присъждане
на обезщетение за ползване на процесното МПС от ответника, което се
приравнява от ищеца на наемно правоотношение, понеже ищецът не доказа,
че е предал вещта и не е издавалл данъчна фактура за дължимата сума,
съответно и за лихвите върху едни такива евентуални суми.
Следователно искът на ищеца против ответника за предаване владението
на собствения му товарен автомобил по чл.108 от ЗС се явява изцяло
неоснователен и доказан, и той следва да бъде изцяло отхвърлен, ведно с
всички законни последици от това.
По отношение на облигационната искова претенция по чл.55- 59 във вр. с
чл.82- 86 от ЗЗД за заплащане на парично обезщетение за обезщетяване на
пропуснатия наем на движимата вещ, съгласно чл.55- 59 от ЗЗД, всеки, който
8
се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с
което се е обогатил, до размера на обедняването, като това право възниква,
когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. За да бъде
уважен един такъв иск е необходимо по делото да бъде установено, че е
налице обедняване на ищеца и обогатяване на ответника, които състояния да
са свързани т.е. да произтичат от един общ факт или от обща група факти. В
конкретния случай е установено, че ответникът не е ползвали процесната
движима вещ на ищеца без основание, поради което не е лишил собственика
й, както от ползването на процесния имот, така и от правото да получават
граждански плодове от него- да го отдадат под наем, за процесния
претендиран период от време. Поради което втория облигационен иск в
размер на 1 000 лв. също се явява неоснователен и недоказан, и следва да се
отхвърли изцяло, със законните последици от това. Във връзка с това и
обективно съединеният облигационен иск с правно основание чл.82- 86 от
ЗЗД, като акцесорен следва съдбата на главния иск- т.е. следва да бъде
отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан.
Във връзка с изхода на делото и съгласно чл.78, ал.2 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника всички разноски по делото за
възнаграждение на един пълномощник- адвокат в размер на посочената в
Списъка по чл.80- 81 от ГПК сума в размер на общо 3 400 лв.
Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва в
2- седмичен срок от датите на връчването му на всяка от страните, чрез
настоящия първоинстанционен Окръжен съд- гр.С.З. пред въззивния му
Апелативен съд- гр.Пловдив.
Ето защо предвид всички гореизложеното и на осн. чл.108 от ЗС във вр. с
чл.59- 55 и чл.82- 86 от ЗЗД, първоинстанционният ОС- гр.Ст.Загора
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Си-ес-си Транс'' ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.С., мест. „Среди дол" против ЕТ"Й.Й.-
104", ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.Мъглиж,
обл.Старозагорска, ул. „Лев Попов" № 84 относно товарен автомобил ВОЛВО
ФХ 42 ТБ / VOLVO FH 42/ -влекач, ДК№ СН1362ВН, рама №
YV2AS02A09B543134, двигател № В13190928А1А, дизел, оранжев/сив
9
металик на цвят, за :
1.Признаване за установено, че ответникът владее или ползува без
правно основание собствения му товарен автомобил, и за осъждане на
ответика да му върне собствеността и владението върху този товарен
автомобил по чл.108 от ЗС, и
2.Осъждането на ответника да му заплати сумата 1 000 лв./хиляда лева/
парично обезщетение за неоснователно обогатяване за сметка на ищеца,
ползвайки процесния товарен автомобил в периода от 01.04.2019г. до
12.10.2022г., ведно със законната лихва върху сумата 1 000 лв., начиная от
датата на предявяване на иска в съда/12.10.2023г./ до изплащане на
задължението по чл.55- 59 във вр. с чл.82-86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Си-ес-си Транс'' ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.С., мест. „Среди дол" да заплати на ЕТ"Й.Й.-104",
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.Мъглиж,
обл.Старозагорска, ул. „Лев Попов" № 84 сумата 3 400 лв./три хиляди
четиристотин лева/ разноски по делото за възнаграждение на един
пълномощник- адвокат.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му
на всяка от страните, чрез ОС- Ст.Загора пред ПАС- Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
10