№ 44524
гр. София, 12.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110136311 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ищеца чрез процесуалния му предствител – адв. Ф., с
която иска изменение на постановеното решение в частта за присъденото адв.
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Поддържа, че съдът неправилно е
определил стойността на договора за кредит, а оттам и размера на дължимото адв.
възнаграждение, като счита, че същото следва да бъде изчислено върху стойност от
6255,01лв.
Ответната страна не е подала отговор.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и доводите на молителя,
намира следното:
Молбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, като по
делото е представен списък по чл. 80 ГПК /л. 85/, макар в конкретната хипотеза да не е
необходим, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна по следните съображения:
В пълно съответствие с практиката на ВКС - ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 60505 ОТ
20.10.2021 Г. ПО Т. Д. № 72/2021 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 561
ОТ 25.10.2022 Г. ПО Ч. Т. Д. № 2162/2022 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС и др. , в
постановеното по делото решение съдът е приел, че цената на иска за нищожност на
договор за кредит е стойността на договора, равняваща се на уговорения кредит.
Неговата стойност е размерът на предоставената заемна сума и не включва размера на
дължимите лихви, неустойки и др. под. вземания. В случая размерът на отпуснатия
заем е 2400лв., поради което и дължимото адв. възнаграждение, определено по реда на
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г., възлиза на 540лв., колкото е определено и
присъдено с решението. Обстоятелството, че ищецът в исковата молба е посочил като
цена на иска сумата от 6255,01лв. е ирелевантно и няма обвързващо съда значение,
като същата може да бъде определена и при решаване на делото – чл. 70, ал. 3 ГПК. В
случая съдът намира, че процесуалният представител на ищеца съзнателно цели
неправомерно завишаване цената на главния установителен иск с оглед извличане на
по-голяма полза от делото, което е недобросъвестно поведение в нарушение на чл. 3 от
ГПК.
По изложените съображения, молбата е неоснователна.
1
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 313477/06.11.2023г. за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2