Решение по дело №1236/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 244, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е след отмяна на влязло в сила Решение № 587 от 20.10.2023 год. постановено по адм. дело № 585 от 2023 год. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на П. П. Б., [ЕГН], ***, [улица], подадена чрез адв. Г., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-0813-000208 от 14.06.2023 год., издадена от Г. Д. Д. – младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Ямбол.

С Решение № 11815 от 04.11.2024 год. постановено по адм. дело № 726 от 2024 год. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, първоначално подадената жалба срещу ЗППАМ № 23-0813-000208 от 14.06.2023 год. на Г. Д. Д. – младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Ямбол, на осн. чл. 244, ал. 2 от АПК е върната за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Пазарджик. Касационната инстанция е приела, че влязлото в сила решение следва да бъде отменено, тъй като са налице предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 1 от АПК - представени са нови доказателства – съдебна химико – токсикологична експертиза с рег. № И – 11310 от 07.12.2023 год. на Военномедицинска академия (ВМА) – София, удостоверяваща наличието на ново обстоятелство, а именно че към момента на извършената проверка – 14.06.2023 год. П. П. Б. не е управлявал МПС след употреба на наркотични/упойващи вещества.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. По делото е постъпила молба с вх. № 10431 от 02.12.2024 год. от адв. Г.-пълномощник на жалбоподателя, с която изразява становище за неправилност на оспорената ЗППАМ, тъй като резултатите от медицинските изследвания не са взети под внимание от органа при издаване на обжалваната заповед. Счита, че предвид заключението на експертизата от ВМА за липса на наркотични/упойващи вещества в кръвта и урината на Б., съдът следва да отмени процесния акт като незаконосъобразен. Претендира разноски за три съдебни инстанции в размер на 3040,00 лева – за държавни такси и адвокатски възнаграждения, обективирани в списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК (л. 24 от настоящото дело). Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски.

Ответникът по жалбата – Г. Д. Д. – младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Ямбол редовно призован не се явява. По делото са постъпили писмени бележки с вх. № 10224 от 26.11.2024 год., в които излага становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя и за трите съдебни инстанции.

Административен съд - Пазарджик, като взе предвид становищата на страните и приобщените по делото доказателствата, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Оспорващият П. П. Б., на 14.06.2023 год., около 15:50 часа, в Община Тунджа на път Първи клас № 7, при село Окоп по РП I-7, до бензиностанция „БУЛ Петролиум“, в посока гр. Елхово, е управлявал МПС – Смарт с рег. № ***, лична собственост и е спрян за проверка служители на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Ямбол. С техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000, с инвентарен номер ARMC – 0066, с тест касета REF – 8323634 и LOT – ARRD – 0981 е тестван за наркотици и техните аналози. Уредът е отчел положителна проба за Амфетамин. Издаден е Талон за медицинско изследване на кръв № 144932, който водачът е подписал и получил. За констатираното нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е съставен АУАН Серия GА № 904825 от 14.06.2023 год. подписан без възражения от нарушителя, в присъствието на двама свидетели и връчен на същата дата на Б.. Въз основа на извършената проверка и констатациите в АУАН на лицето е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2А, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № *** за срок от шест месеца, обективирана в ЗППАМ № 23-0813-000208 от 14.06.2023 г. на Г. Д. Д. – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Ямбол.

Образувано е досъдебно производство № 117 от 2023 год. по описа на Районно управление – Тунджа, пр. пр. № 2588 от 2023 год. на РП – Ямбол срещу П. П. Б. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. По образуваното производство е изготвена съдебна химико – токсикологична експертиза с рег. № И – 11310 от 07.12.2023 год. на ВМА – София. От нея се установява, че във взетите от Б. проби на кръв и урина не се съдържат наркотични/упойващи вещества. В резултат на това с Постановление с изх. № 2588 от 19.12.2023 год. на РП – Ямбол, ДП № 117 от 2023 год. по описа на РУ -Тунджа е прекратено наказателното производство.

По настоящото дело е приложено Постановление с изх. № 2588 от 19.12.2023 год. на РП – Ямбол, ДП № 117 от 2023 год. по описа на РУ -Тунджа.

При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Принудителната мярка, обективирана в оспорената ЗППАМ е наложена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2А се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Ямбол, упълномощен със Заповед № 326з-99 от 01.02.2022 год. на Директор ОД на МВР - Ямбол, е компетентен да налага ПАМ. . Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

Заповедта съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са фактическите основания за издаването й – обстоятелствата, съставляващи нормативно установените материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. чл. 171, т. 2А, б. „б“ от ЗДвП.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното:

Съгласно чл. 171, т. 2А, б. „б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. При настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС под въздействието на наркотични вещества или техните аналози. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай констатациите в акта за установяване на нарушението се опровергават от установените по делото факти в съответствие със събраните доказателства.

В оспорената заповед изрично е посочено, че при съставянето на АУАН, на жалбоподателя е издаден Талон за медицинско изследване на кръв № 144932, който е връчен на лицето на 14.06.2023 год. в 17:00 часа. От приложената по делото експертиза се установява, че в резултат на издадения талон за медицинско изследване, Б. се е явил на 14.06.2023 год. в „Спешното отделение при МБАЛ „Свети Пантелеймон“ – Ямбол и му са взети кръвна проба и урина за изследване на наркотични вещества. Заключението на експертите от ВМА – София е, че от извършените изследвания на предоставените проби кръв и урина на Б. не е установено наличие на наркотични/упойващи вещества. Следователно отразения в заповедта факт, че жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил към момента на установяване на нарушението, се оборва от представения протокол за извършената експертиза и води до обоснован краен извод за липса на елемент от материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ, а именно: управление на МПС под въздействието на наркотични вещества или техните аналози.

Предвид изложеното съдът намира, че оспореният административен акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен поради противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски за три съдебни инстанции е основателна. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 год. по тълк. дело № 6 от 2012 год. на Върховния касационен съд, ОСГТК, разноските, направени от молителя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора. В случая Върховният административен съд е уважил молбата на оспорващия за отмяна на окончателното решение на Административен съд – Пазарджик, поради което съдът следва да се произнесе освен за двете съдебни производства, образувани пред Административен съд – Пазарджик: адм. дело № 585 от 2023 год. и адм. дело № 1236 от 2024 год. (настоящото дело), така и за извънинстанционното производство, развило се пред Върховния административен съд по адм. дело № 726 от 2024 год. Оспорващият е заявил в списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, че за всяка една от трите съдебни инстанции е заплатил адвокатски хонорар в размер на 1 000,00 лев, тоест общо 3 000,00 лева, видно от представените по делата договори за правна защита и съдействие, както и държавни такси, респективно 10,00 лева по сметка на Административен съд – Пазарджик по адм. дело № 585 от 2023 год. и 30,00 лева по сметка на Върховния административен съд. Направеното по чл. 78, ал. 5 от ГПК от ответника възражение за прекомерност на адвокатския хонорар следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Заплатените от оспорващия суми за адвокатско възнаграждение не са прекомерни, а са съобразени с действителната фактическа и правна сложност на делото и съответстват на реално осъществените от упълномощения адвокат процесуални действия, поради което платеното адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен размер. По тези съображения юридическото лице, в чиято структура е издателят на оспорената ЗППАМ - ОД на МВР – Ямбол, следва да бъде осъдено да заплати на оспорващия направените от него разноски за три съдебни инстанции по следните дела: адм. дело № 726 от 2024 год. на Върховния административен съд, адм. дело № 585 от 2023 год. и адм. дело № 1236 от 2024 год., и двете по описа на Административен съд – Пазарджик, в общ размер на 3 040,00 лева.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пазарджик,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0813-000208 от 14.06.2023 год., издадена от Г. Д. Д. – младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Ямбол.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Ямбол да заплати на П. П. Б., [ЕГН], ***, [улица], сумата от 3 040,00 (три хиляди и четиридесет) лева, представляващи съдебно – деловодни разноски за три съдебни инстанции.

Решението, на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на страните.