ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…………./………..2022 г.
Административен съд, Варна, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито
съдебно заседание на пети август две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
Като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 105 по
описа на съда за две хиляди двадесет и втора година, за да се произнесе взе
предвид следното:
С молба с. д. № 11101/15.07.2022 г. пълномощникът на жалбоподателя
адвокат Я.С. е поискал от съда да измени в частта за разноските постановеното
по делото решение № 821/17.06.2022 г. като присъди на доверителя му пълния
размер на договореното и заплатено от него по делото адвокатско възнаграждение.
В указания от съда с разпореждане № 9370/19.07.2022 г.
срок по чл. 248 ал. 2 ГПК община Аксаково, явяваща се насрещна по искането
страна, не е изразила становище.
Като съобрази процесуалната допустимост на искането,
съдът намира следното по неговата основателност:
С постановено по делото необжалваемо решение №
821/17.06.2022 г. съдът е уважил жалбата на Р.К.Г., подадена чрез пълномощника
му адвокат К.М., срещу решение по протокол № 1/03.12.2020 г. на назначената със
заповед № 766/08.10.2020 г. на кмета на община Аксаково комисия по чл. 210 ал.
1 ЗУТ в частта, в която е определено еднократно обезщетение
за безсрочен сервитут на обект Нова въздушна електропроводна линия (ВЛ) 110 kv
п/ст „Варна север“ – п/ст „Каварна“ върху ПИ 37099.61.242 и ПИ 37099.61.243 по
КККР на с. Кичево, община Аксаково, като е
увеличил определеното с решението обезщетение за двата поземлени имота, както
следва: за ПИ 37099.61.242 от 159 лв. /сто петдесет и девет лева/ на 281, 92
лв. /двеста осемдесет и един лева и деветдесет и две стотинки/ и за ПИ 37099.61.243
от 1 014 лв. /хиляда и четиринадесет лева/ на 1 526, 84 лв. /хиляда
петстотин двадесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки/.
При този изход на спора съдът е осъдил ответната по
делото страна община Аксаково да заплати на жалбоподателя Р.К.Г. направените по
делото съдебни разноски в общ размер на 620 /шестстотин и двадесет/ лева.
При определянето на размера на дължимите за
овъзмездяване на основание чл. 143 ал. 1 АПК вр. чл. 219 ал. 1 ЗУТ съдебни
разноски съдът е приел за основателно направеното от пълномощника на ответника
възражение за прекомерност на договореното и заплатено от жалбоподателя
възнаграждение за осъществената по делото адвокатска защита като го е редуцирал
от 800 лв., на колкото според приложените на л. 61 и 62 документи възлиза действително договореното и заплатено
от него възнаграждение за един адвокат за ползваната защита и процесуално
представителство по делото, на минимално предвидения размер от 300 лв. за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес, съгласно чл. 8 ал. 1 т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на
Висшия адвокатски съвет.
Произнасяйки се по този начин по въпроса за отговорността
за разноски, съдът неправилно от една страна е приел, че делото е с материален
интерес, тъй като дали едно дело е с материален
интерес се определя от заявеното в жалбата искане, а видно от жалбата, по която
е образувано производството по делото, в нея е изразено несъгласие с
определеното от административния орган еднократно обезщетение за безсрочния
сервитут върху собствените на жалбоподателя два поземлени имота, без да се сочи
конкретно дължимия за тях размер на обезщетението, който следва да му се присъди
с решението. От друга страна не е съобразен и фактът, че след като предмет на
делото е решение на комисията по чл. 210 ЗУТ, то относно заложените в наредбата
минимални размери на адвокатското възнаграждение следва да се приложи
хипотезата на чл. 8 ал. 1 т. 2 от наредбата, според която за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела по Закона за устройство
на територията без определен материален интерес минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 900 лв.
При това положение, след като заплатеното от жалбоподателя
възнаграждение за адвокатска защита по делото възлиза на 800 лв., то не е имало
основание за редуцирането му от 800 лв. на 300 лв. С разликата от 500 лв.
следва да се увеличи присъденият с решението размер на дължимите за овъзмездяване
на жалбоподателя разноски по делото.
Воден от изложеното, на основание чл. 248 ал. 1 ГПК
вр. чл. 144 АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И
ИЗМЕНЯ В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ постановеното по делото
решение № 821/17.06.2022 г. като УВЕЛИЧАВА от 620 лв. /шестстотин и двадесет
лева/ на 1 120 лв. /хиляда сто и двадесет лева/ размера на сумата, която
община Аксаково е осъдена да заплати на Р.К.Г., ЕГН **********, за направените от
него съдебни разноски по делото.
На основание
чл. 248 ал. 3 изр. второ ГПК определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: