Решение по адм. дело №2045/2025 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и исканията на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.20а, ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и Наредба №5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /Наредба №5/27.02.2009г./.

2. Образувано е по жалба на “ИВКО 2014“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: с. Трилистник, община Марица, област Пловдив, ул. “7-ма“ №2, представлявано управителя – П. М. И., чрез адвокат П., срещу Уведомително писмо изх. № 02-160-2600/1796 от 11.06.2024 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021, издадено от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие” /ДФЗ/, с което на жалбоподателя е отказано изплащането на субсидия (наложено е намаление) в размер на 24781,77 лв. по заявление за подпомагане с уникален идентификационен номер (УИН) 16/180621/24804 за кампания 2021 по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци -картофи, лук и чесън (СЗ-КЛЧ).

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност и нищожност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Иска се преписката да бъде върната на ответника за постановяване на законосъобразен акт по заявлението на жалбоподателя. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

3. Ответникът – заместник изпълнителен директор на ДФЗ, чрез юрисконсулт П. М., поддържа становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

5. Дружеството – жалбоподател е земеделски производител по смисъла на §1, т.23 от ДР на ЗПЗП, респ. по смисъла на чл.4, §1, б.“а“ от Регламент (ЕС) №1307/2013, както и по смисъла на чл.3, т.1 от Регламент (ЕС) 2021/2115, считано от 01.01.2023г. Регистрирано е под уникален регистрационен номер (УРН) 718740 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).

От страна на “ИВКО 2014“ ЕООД е подадено общо заявление за подпомагане с вх. №19530820 от 26.04.2021г. и УИН 16/180621/24804, ведно с таблица на използваните парцели 2020 г. - общо 1 брой парцел (блокове на земеделско стопанство), с площ от 6,16 ха и култура “картофи“ (код 150000).

П. З. за подпомагане 2021 с УИН 16/180621/24804 от 11.05.2021г., с което от страна на “ИВКО 2014“ ЕООД са заявени за подпомагане по схема за единно плащане на площ (СЕПП); по схема за преразпределително плащане (СПП); по схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП); по схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП); както и по СЗ-КЛЧ, общо 2 парцела (БЗС), с площ от 14,75 ха и култура “картофи“ (код 150000), съгласно Таблица на използваните парцели 2021 и Таблица на заявените площи по схеми и мерки 2021.

На 04.02.2022г. в Областна дирекция - Пловдив ДФЗ постъпило заявление с вх. № 02-161-2600/124 от П. М. И. - управител на “ИВКО 2014“ ЕООД, според което поради заболяване същият е изпуснал срока за подаване на фактури за реализирано количество картофи за кампания 2021г. Към заявлението били приложени копие на фактури, амбулаторен лист и болничен лист. Според Амбулаторен лист № 1751 от 01.02.2022г., издаден от д-р Л. К. по повод извършен първичен амбулаторен преглед на П. М. И., на същия е поставена диагноза увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия. Отразена е Анамнеза: “болка в кръста ирадираща към десен крак не може да ходи посетен от частен невролог с уринитор по повод неподвижността му прилагани инжекции с пълен обем терапия от днес с лека чувствителност и чрез проходилка …..“. Според Болничен лист №Е20213509325, издаден на 01.02.2022г. от “Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ – доктор Левена Кирева“ ЕООД, на П. М. И. е поставена диагноза “увреждания на межпрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб“; диагноза по МКБ М51.1; причина за неработоспособността- 01 общо заболяване; режим на лечение - домашен-амбулаторен; всичко отпуск в календарни дни 12; в отпуск от 24.01.2022г. до 04.02.2022г.

Видно от представените заверени копия на общо 33 броя данъчни, същите били издадени от “ИВКО 2014“ ЕООД към трети лица за периода от 28.06.2021г. до 17.12.2021г., с предмет на доставките “картофи“, “картоф. пресен“, както и “включен транспорт [рег. номер]“.

6. По така подадените заявления било издадено Уведомително писмо с изх. № 02-160-2600/1796 от 13.01.2023г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021, издадено от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие” /ДФЗ/, което на “ИВКО 2014“ ЕООД било отказано изплащането на субсидия (наложено е намаление) в размер на 24 781,77 лв. по заявление за подпомагане с уникален идентификационен номер (УИН) 16/180621/24804 за кампания 2021 по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци -картофи, лук и чесън (СЗ-КЛЧ).

7. По жалба на "ИВКО 2014" ЕООД с решение № 1369/13.02.2025 г., постановено по адм. дело № 1812 по описа за 2024г. на Административен съд – Пловдив било отменено Уведомително писмо с изх. № 02-160-2600/1796 от 13.01.2023г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021, издадено от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие” /ДФЗ/, в частта му, с която на жалбоподателя е отказано изплащането на субсидия (наложено е намаление) в размер на 24 781,77 лв. по заявление за подпомагане с уникален идентификационен номер (УИН) 16/180621/24804 за кампания 2021 по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци -картофи, лук и чесън (СЗ-КЛЧ), и преписката била върната за ново произнасяне. За да отмени този административен акт съдът намерил, че в рамките на развилото се производство по издаване на посоченото уведомително писмо са допуснати съществени нарушения на процесуланите правила, тъй като жалбоподателят не е уведомен за започналото административно производство по издаването му, съгласно изискванията на чл.26 от АПК; на жалбоподателя не е осигурено право на участие в производството, съгласно чл.34 от АПК; уведомителното писмо е издадено при липсата на доказателства, подкрепящи залегналите в процесния акт констатации, съгласно разпоредбите на чл.36 от АПК; актът издаден при съществени нарушения на изискванията за форма на административния акт, установени от разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, предвид непосочването на фактически и правни основания, послужили за издаването му.

8 В изпълнение на решение № 1369/13.02.2025 г., постановено по адм. дело № 1812 по описа за 2024г. на Административен съд – Пловдив било издадено оспореното в настоящото производство Уведомително писмо изх. № 02-160-2600/1796 от 11.06.2024 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021, с която на жалбоподателя отново е отказано изплащането на субсидия (наложено е намаление) в размер на 24 781,77 лв. по заявление за подпомагане с уникален идентификационен номер (УИН) 16/180621/24804 за кампания 2021 по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци -картофи, лук и чесън (СЗ-КЛЧ). Видно от мотивите на УП, в изпълнение на задължителните указания на съда, в таблица 4 изрично е посочена като причина за недопустимост – не е подадена декларация по чл.32 от Наредба №3 от 17.02.2015 г. Под таблицата е отбелязано, че ДФЗ не изплаща финансова помощ на кандидатите по схемите по чл.30б от Наредба №3 от 17.02.2015 г., които не са подали декларация по образец за произведената продукция до 31.01.2022 г.

9. Разглежданата в настоящото производство жалба на “ИВКО 2014“ ЕООД, срещу Уведомително писмо изх. № 02-160-2600/1796 от 11.06.2024 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ била отхвърлена с решение № 1369/13.02.2025 г., постановено по адм. дело № 1812 по описа за 2024г. на Административен съд – Пловдив. Този съдебен акт е отменен с решение № 8663/15.09.2025г., постановено по адм. дело № 3912/2025г. на ВАС и делото е върнато за ново разглеждане. Касационната инстанция е дала задължителни указала при новото разглеждане на делото да се съобрази, че при изяснения спора от фактическа страна представянето на документите за реализираната продукция, както и подаването на изискуемата декларация със закъснение от 3-дни не представлява основание за направеното намаление на цялата заявена за подпомагане сума, тъй като такова основание не е предвидено в действащото законодателство на Република България, нито пък е предвидено в правото на Европейския съюз. В случая разпоредбата на чл. 32, ал. 6 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. следва да се тълкува в съответствие с разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Регламент /ЕС/ 640/2014 на Европейския парламент и на Съвета. В цитираната разпоредба е посочено, че с изключение на случаите на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, посочени в член 4, подаването на заявление за помощи или искане за плащане в съответствие с настоящия регламент след крайната дата за такова подаване, определена от Комисията въз основа на член 78, буква б) от Регламент /ЕС/ № 1306/2013, води до намаление от 1 % за всеки работен ден на сумата, на която бенефициерът би имал право, ако заявлението е било подадено в срок. Ако такова закъснение възлиза на повече от 25 календарни дни, заявлението или искането за плащане се считат за недопустими и на бенефициера не се предоставят помощ или подпомагане.

От друга страна следва да бъде отбелязано, че съгласно чл.77, ал.1 т.2, б.“г“ от Регламент /ЕС/ 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета не се прилагат административни санкции, когато засегнатото лице може да докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че не носи отговорност за неспазването на задълженията по §1, или ако компетентния орган установи по друг начин, че съответното лице няма вина. В случая дружеството е представило пред ДФЗ “Земеделие“ доказателства, удостоверяващи основателна причина за закъснението – амбулаторен лист, болничен лист, както и 33 броя фактури за реализирана продукция, които не са били взети предвид от административния орган.

10. За удостоверяване компетентността да издава актове от категорията на процесния, ответникът представа заповед № 03-РД/3203/24.07.2023г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на основание чл. 20, т.1, т. 2 и т. 3 , чл. 20а, ал. 1, 2, 4 ,5 и ал. 6 от ЗПЗП на длъжностното лице, издало процесното УП са делегирани правомощията да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба №5/27.02.2009г.

IV. От правна страна:

11. Не се формира спор по обстоятелството, че в срока по чл. 32, ал. 6 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г., жалбоподателят не е представил изискуемата по чл. 32, ал. 1 декларация за произведената продукция през годината на кандидатстване и документи, доказващи нейната реализация, в съответната областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие". Същите са представени на 04.02.2022 г., след изтичането на нормативно определения срок от 01 до 31.01.2022г.

Според чл. 32, ал. 1 Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (обн., ДВ, бр. 16 от 27.02.2015 г.), кандидатите по схемите по чл. 29, 29а, 30, 30а, 30б, 30в и 31 удостоверяват добиви от заявените площи за заявената култура, като представят декларация и опис по образец, утвърден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за произведената продукция през годината на кандидатстване, както и документи, които доказват нейната реализация.

Съгласно ал. 2 на същата норма, документите, които доказват реализацията на продукцията, по ал. 1 са: фактури при плащане по банков път и фискални касови бележки при плащане в брой, издадени от фискално устройство, когато кандидатите са търговци по смисъла на чл. 1 от Търговския закон; документи с реквизитите по чл. 6, ал. 3 от Закона за счетоводството, когато кандидатите са лица по чл. 9, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, а в случаите по чл. 9, ал. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица – и с реквизитите по чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за счетоводството.

Според ал. 6, в периода от 1 до 31 декември на годината на подаване на заявлението, а за схемата по чл. 30б – в периода от 1 до 31 януари на годината, следваща годината на подаване на заявлението, кандидатите за подпомагане представят документите по ал. 1 лично или чрез представител, упълномощен с нотариално заверено пълномощно, в съответните областни дирекции на Държавен фонд "Земеделие", отдел "Прилагане на схеми и мерки за подпомагане". При смърт на кандидата за подпомагане документите по ал. 1 се подават в посочения период или до 15 дни от датата на смъртта, когато е настъпила преди изтичане на периода, от представител на повече от половината от неговите наследници, упълномощен с нотариално заверено пълномощно.

Съобразно задължителните указание на касационната инстанция, посочената разпоредба следва да се тълкува съвместно с нормата на чл. 13, ал. 1 от чл. 13, ал. 1 от Регламент /ЕС/ 640/2014 на Европейския парламент и на Съвета, според която с изключение на случаите на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, посочени в член 4, подаването на заявление за помощи или искане за плащане в съответствие с настоящия регламент след крайната дата за такова подаване, определена от Комисията въз основа на член 78, буква б) от Регламент (ЕС) № 1306/2013, води до намаление от 1 % за всеки работен ден на сумата, на която бенефициерът би имал право, ако заявлението е било подадено в срок.

Без да се засягат специалните мерки, които държавите членки вземат във връзка с необходимостта от своевременно подаване на подкрепящи документи, за да е възможно планирането и извършването на ефективни проверки, първа алинея се прилага също така относно заявления за подпомагане, документи, договори или други декларации, които се подават до компетентните органи, когато тези заявления за подпомагане, документи, договори или декларации формират основата за изпълняване на условията за допустимост за въпросното подпомагане. В този случай намалението се прилага върху сумата, платима за въпросното подпомагане.

Ако такова закъснение възлиза на повече от 25 календарни дни, заявлението или искането за плащане се считат за недопустими и на бенефициера не се предоставят помощ или подпомагане.

При горната правна регламентация, както е указал и касационната инстанция, следва да се приеме, че в случая представянето на документите за реализираната продукция от жалбоподателя и изискуемата декларация със закъснение от 3-дни не представлява основание за направеното намаление от 100% на заявена за подпомагане сума, тъй като такова основание не е предвидено в действащото законодателство на Република България, нито пък е предвидено в правото на Европейския съюз.

При наличието на представени доказателства за реализирана продукция от заявените за подпомагане парцели контролният орган е бил длъжен да я съобрази като извърши преценка отговоря ли същата на изискванията по чл. 32, ал. 2 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г., както и доказва ли добив, над минималния, съгласно Приложение № 5 към чл.29, 29а, 30, 30а, 30б, 30в, 31 и 32 от Наредба № 3/17.02.2015г., както и заявените за подпомагане площи по схема СЗ-КЛЧ подлежат ли на подпомагане, съгласно чл.30б, ал.2, т.4 от Наредба № 3/17.02.2015г.

Прилагайки последиците по чл. 43, ал. 3, т. 8 ЗПЗП във вр. чл. 19 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014, без да съобрази горните фактически и правни обстоятелства, ответникът е издал краен за процедурата административен акт, който се явява в пряко противоречие с материалноправните норми и целта на закона.

На следващо място, както е отбелязва и касационната инстанция, административният орган е следвало да съобрази и обсъди правилото на чл.77, ал.1, т.2, б.“г“ от Регламент /ЕС/ 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета, според което въобще не се прилагат административни санкции, когато засегнатото лице може да докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че не носи отговорност за неспазването на задълженията по §1, или ако компетентния орган установи по друг начин, че съответното лице няма вина.

В случая жалбоподателят е представило пред ДФЗ “Земеделие“ доказателства, удостоверяващи основателна причина за забавеното изпълнение на задължението по чл. 32, ал. 6 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. – амбулаторен лист, болничен лист, както и 33 броя фактури за реализирана продукция, които са били изцяло игнорирани от административния орган. С тези си действия същият е допуснал и съществено процесуално нарушение като е издал оспорения административен акт при неизяснена фактическа обстановка, в противоречи с принципите за истинност и съразмерност.

Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява основателна.

С оглед правилото на чл. 173, ал. 2 АПК преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне при спазване задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона.

V. По съдебните разноски:

12. Предвид изхода на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски се явява основателна. Същите се доказват в общ размер на 4620 лв., от които 420 лева за държавни такси, 700 лева за възнаграждение на вещо лице и 3500 лева за адвокатска защита за двете съдебни инстанции. Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на претенцията за адвокатския хонорар. Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съгласно чл.8, ал.1, вр. чл. 7, ал. 2 т. 3 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с установен материален интерес от 10 000 до 25 000 лв. – възнаграждението е 1300 лв. плюс 9 % за горницата над 10 000 лв. В случая това възнаграждение се установява в размер на 2630 лева или общо 5264 лева двете съдебни инстанции. Претенцията за възнаграждението за адвокатска защита в случая е под посочения размер, поради което възражението на ответника се явява неоснователно и разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер.

На основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен орган.

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Уведомително писмо изх. № 02-160-2600/1796 от 11.06.2024 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021, издадено от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие” /ДФЗ/, с което на “ИВКО 2014“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: с. Трилистник, община Марица, област Пловдив, ул. “7-ма“ №2, е отказано изплащането на субсидия (наложено е намаление) в размер на 24781,77 лв. по заявление за подпомагане с уникален идентификационен номер (УИН) 16/180621/24804 за кампания 2021 по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци -картофи, лук и чесън.

Връща преписката по заявление за подпомагане с УИН 16/180621/24804 за кампания 2021 на “ИВКО 2014“ ЕООД, [ЕИК], по компетентност на Държавен фонд “Земеделие“ за ново произнасяне, при спазване на дадените от съда задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОПРЕДЕЛЯ срок за изпълнение на съдебното решението от 1 месеца, считано от влизането му в сила.

ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие“ да заплати на “ИВКО 2014“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: ***, сумата от общо 4620 (четири хиляди шестстотин и двадесет) лева, представляваща съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.