№ 131
гр. Ихтиман, 17.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Александър К. Трионджиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно
наказателно дело № 20241840200423 по описа за 2024 година
Делото е образувано въз основа на жалба, подадена от А. Д. Г., ЕГН **********, чрез
пълномощника адвокат К. А., против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“. С електронния фиш
на жалбоподателя, на основание чл. 139, ал. 7, във вр. чл. 179, ал. 3а, във вр. чл. 187а, ал. 5 от
ЗДвП, е наложена глоба в размер на 1800 лева. Жалбата е постъпила в съда на 08.08.2024 г.
Жалбоподателят, чрез своя процесуален представител и посредством депозираната
жалба, излага подробни съображения, според които оспореният електронен фиш е
неправилен и незаконосъобразен, като настоява същият да бъде отменено.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като не се
явява и неговият процесуален представител. Преди това от процесуалният представител е
постъпила молба, в която е изразено и становище по съществото на производството.
В последното съдебно заседание се явява процесуален представител на наказващия
орган – юрисконсулт К.. Юрисконсултът, в своята пледоария настоява жалбата да бъде
оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено.
Районна прокуратура – Самоков, Териториално поделение – Ихтиман не изразява
становище по случая.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице,
спрямо което е издадено атакуваният електронен фиш, в установения от закона срок и
същата е депозирана пред надлежния съд.
От събрания доказателствен материал може да се приеме, че е реализирана следната
фактическа обстановка, а именно:
На 18.11.2022 г. в 10:49 часа е установено нарушение №
EEE9A6C23D8D3A9AE053031F160AA6DE с ППС Влекач МАН ТГХ, регистрационен номер
*, с техническа допустима маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО А6, в състав
с ремарке с общ брой оси 5, с общо допустима максимална маса на състава 40000, в община
1
Костенец, за движение по път А-1, км. 54+150 в посока нарастващ километър, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена
дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, защото за него няма валидна маршрутна
карта или ваидна тол декларация за преминаване, като нарушението е установено с
устройстгво № 20031, представляващо елемент от електронната система за събиране на
пътни такси. Във връзка с извършеното административно нарушение е наложена глоба на А.
Д. Г. в размер на 1800 лева.
В електронния фиш изрично е посочено, че ако в 14-дневен срок се плати
компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 в размер на 750 лева санкционираното лице може да се
освободи от административнонаказателна отговорност и с плащането на таксата в срок
електронният фиш ще бъде анулиран. По този начин на санкционираното лице изрично е
предоставена възможност да заплати компенсаторна такса и да избегне
административнонаказателната отговоронсот.
По делото е представено решение № ********** от 19.02.2024 г. на Директора на
Национално тол управление, с което е анулиран, на основание чл. 187а, ал. 5 от ЗДвП
електронен фиш № **********, издаден срещу „*“ ЕООД.
Не се установява на 18.11.2022 г. процесниото моторно превозно средство да е
преминало през други участъци от пътната инфраструктура на страна, без да е била
заплатена дължимата тол такса за тях, във връзка с което да са издадени и други електронни
фишове и да са направени други статични изображения.
За да се произнесе по жалбата, съдебният състав съобрази следното:
Издаденият електронен фиш формално съдържа всички необходими реквизити, които
се изискват, като в него е посочено какво е нарушението и на какво основание се налага
съответната санкция.
От текста на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, а така също и от текста на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП,
може да се направи извод и че по отношение на нарушения по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП може
да се издаде електронен фиш, с който нарушителите да бъдат санкционирани. В този смисъл
е Решение № 922 от 12.07.2024 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 663/2024 г. В
същото време съдът приема, че по делото няма данни и доказателства, от които да се
направи извод за неизправност на устройството, посредством което е извършено
заснемането на превозното средство.
От материалите по делото може да се приеме и че превозното средство попада в
категория, за което е дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП и че то е засечено именно на
18.11.2022 г., в 10:49 часа, по път А-1, км 54+150, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, като за него не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗП за преминаване по платената
пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние:
1. такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни
средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно
превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа;
2. такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3;
заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине
разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото
разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното
пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на
изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя
в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните
2
му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.
Правилото на мл.10б, ал. 3 от ЗП гласи, че тол таксата се заплаща от собственика или
ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща
технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7, 7а и 9,
като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да
измине определено разстояние между две точки.
В текста на чл. 10б, ал. 4 от ЗП е посочено, че размерът на дължимата за плащане тол
такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по
реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна
маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено
от него разстояние по определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно
средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или
ползвателя му.
На основание чл. 10, ал. 7 от ЗП е приета Наредба за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние С наредбата, на
основание чл. 10б, ал. 4, изречение второ от ЗП, се определят и начините за изчисляване и
заплащане на дължимите тол такси.
Според санкционната норма на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП водач, който управлява пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва
с глоба в размер 1800 лева.
Разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко
установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи.
Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за
отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от
системата.
Съгласно чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в
отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от
собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно
средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното
превозно средство е управлявано от трето лице. Тоест, възможно е, ако в хода на
административно-наказателното производство се установи, че превозното средство е
управлявано от конкретно физическо лице, същото да бъде санкционирано.
В чл. 139, ал. 7 от ЗДвП е посочено, че водачът на пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от
платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
От материалите по делото става ясно, че за процесното превозно средство не е била
3
заплатена дължимата тол такса за едни сегмент в един участък/, а именно – на 18.11.2022 г.,
в 10:49 часа, на път А-1, км. 54+150. В този смисъл е Становище на отдел „Управление на
информационната система и инфраструктурата“, АПИ, което в проведеното открито съдебно
заседание е приобщено като доказателство, а така също и приложената към него таблица с
данни за движение на ППС В административната преписка не е представена друга извадка,
както и не е ангажирано и друго доказателство по делото, от които да е видно, че на
съответната дата са извършвани и други нарушения със същото превозно средство. В
представена към становище таблица с данни за движение на ППС е отразено, че процесният
автомобил е бил засечен на други сегменти на дата 18.11.2022 г., като действително не се
установява в 10:49 часа да е засечен. Това идва да покаже, че от доказателствата по делото се
установява, че само в 10:49 часа е пропуснато подаване на декларация. Тоест, не може да се
направи извод, че през целия ден, респективно – през целия маршрут в Република България
или че през продължителен период от време превозното средство е било управлявано и се е
движило по пътищата на страната в нарушение на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗП и на
наредбата, приета на основание чл. 10, ал. 7 от ЗП. По този начин се установява, че
неподадената декларация в 10:49 часа е изолиран /единичен/ случай.
В Становище на отдел „Управление на информационната система и
инфраструктурата“, АПИ е записано, че неплатената такса за съответния сегмент – рамка
20031, е в размер на 2.73 лева. Така представеното становище следва да се вземе предвид,
тъй като в него се съдържа релевантна информация за настоящия спор, а именно – каква е
била неплатената такса за съответния сегмент, заради която такса е издаден процесният
електронен фиш.
В чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е предвидена глоба във фиксиран размер, а именно – 1800
лева. Така предвиденият от законодателя фиксиран размер на глобата не дава възможност на
наказващия орган да съобрази тежестта на всяко конкретно нарушение и да наложи
пропорционална, съответна и справедлива административна санкция. В същото време
текстът на чл. 189з от ЗДвП предвижда, че за нарушения по ЗДвП не може да се прилага чл.
28 от ЗАНН. Именно в нормата на чл. 28, във вр. пар. 1,т. 4 от ЗАНН е посочено, че за
маловажен случай административно наказание не се налага.
От друга страна, обаче, в практиката на СЕС и по-конкретно в решението по Дело C-
497/15, към което е присъединено и Дело C-498/15, е посочено, чрез даване отговор на
поставените към съда въпроси, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО (има се предвид чл. 9а
от Директивата преди редакцията и изменението на същата) трябва да се тълкува в смисъл,
че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от
наказания като разглежданата в главното производство, която предвижда налагането на
фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително
заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и
тежестта им и член 9а от Директива 1999/62, изменена с Директива 2011/76, трябва да се
тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност допуска
система от наказания като разглежданата в главното производство, която въвежда обективна
отговорност. По този начин от съдържаноето на решението на СЕС може да се направи
извод, че нормата на 179, ал. 3а от ЗДвП противоречи на европейското законодателство и на
практиката на СЕС, тъй като липсва възможност за пропорционалност между степента и
характера на извършеното нарушение и размера на наложената санкция. В този смисъл са и
мотивите към Решение № 506 от 18.04.2024 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. №
200/2024 г., Решение № 611 от 13.05.2024 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 279/2024
г., Решение № 895 от 10.07.2024 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 433/2024 г.
Решение № 895 от 10.07.2024 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 433/2024 г. и
Решение № 922 от 12.07.2024 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 663/2024 г.
Също така, независимо от наложената имуществена санкция, юридическото лице,
4
посредством оспорения електронен фиш, е задължено да заплати и такса по чл. 10б, ал. 5 от
ЗП, която такса е изчислена в размер на 119 лева. Не става ясно, обаче, в конкретния случай
как точно е изчислен размерът на таксата от 119 лева и кои са били отправните точки, които
са използвани за изчисляването й.
Предвид всичко изложено дотук, съдебният състав стига до извода, че наложеното с
оспорения електронен фиш наказание противоречи на изискванията за пропорционалност,
въведени включително и с практиката на СЕС посредством решението по Дело C-497/15,
към което е присъединено и Дело C-498/15, което обстоятелство е основание за отмяна на
електронния фиш.
Отделно от горното, процесното деяние може да се приеме и за малозначително по
смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, която норма би могла да намери приложение в
административно-наказателното производство по силата на препращащата разпоредба на чл.
11 от ЗАНН. В контекста на чл. 9, ал. 2 от НК при наличие на малозначителното деяние не е
налице административно нарушение, тъй като деянието не разкрива никаква степен на
обществена опасност поради своята малозначителност или неговата обществена опасност е
явно незначителна и заради това не може да се квалифицира като административно
нарушение. В настоящия случай става ясно, че превозното средство не е преминало през
територията на страната без за него да са заплатени дължимите такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, а
само в един участък /по отношение на един сегмент/ не е била изпратена декларация за
отчет. От друга страна в същия ден, за който се твърди, че е извършено нарушението,
превозното средство е засечено от други сегменти на тол системата. Всичко това идва да
покаже, че въпросното деяние се отличава с малозначителност, поради което не подлежи на
санкциониране по административен ред. В горния смисъл са част от мотивите на Решение
№ 1511 от 5.12.2023 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 960/2023 г.
Електронният фиш подлежи на отмяна и на още едно основание, а именно – не става
ясно как наказващият орган е приел, че именно физическото лице А. Д. Г. е управлявал
процесният автомобил на 18.11.2022 г. Действително, по делото е представено решение №
********** от 19.02.2024 г. на Директора на Национално тол управление към АПИ, с което е
анулиран, на основание чл. 187а, ал. 5 от ЗДвП, електронен фиш № ********** издаден
срещу „*“ ЕООД, като в решението е отразено и че е постъпила декларация от законния
представител на „*“ ЕООД, в която се сочило, че А. Д. Г. е бил водач на автомобила.
Подобна декларация, обаче, не се съдържа в административната преписка, нито пък в нея се
намират други доказателства, удостоверяващи кой е бил шофьор на превозното средство към
18.11.2022 г. По този начин остава неизяснено обстоятелството как действително
наказващият орган е установил, че именно жалбоподателят е този, който е извършил
нарушението.
Изложените до тук обстоятелства налагат извод, че оспореният електронен фиш
подлежи на отмяна.
Предвид изхода на производството, жалбоподателят има право на сторените от него
съдебни разноски. От приложени писмени доказателства става ясно, че договореното
адвокатско възнаграждение е в размер на 480 лева без ДДС /с ДДС 576 лева/, в който смисъл
е представения Договор за правна помощ на лист 84 от делото. В същото време от
съдържанието на разписката на лист 85 от делото, а така също и от съдържанието на
преводното нареждане на лист 87, се установява, че не жалбоподателят А. Д. Г. е платил
адвокатското възвнаграждение, а същото е изплатено от „*“ ЕООД. От друга страна не са
представени доказателства, от които да е видно, че преди това именно А. Д. Г. е предоставил
на „*“ ЕООД сума в размер на 576 лева и че същата е следвало да послужи за заплащане на
дължимото от него възнаграждение. По този начин доказателствата по делото
удостоверяват, че не А. Д. Г. е платил договорения адвокатски хонорар и ако с настоящото
решение съдът му присъди сумата от 576 лева, чрез задължаване на наказващия орган да му
5
я плати, то би се стигнало до неоснователно обогатяване от негова страна, защото страна
може да иска възстановяване на такива разноски, които тя действително е извършила. С
оглед на горните съображения, съдът не дължи произнасяне по въпроса, касаещ съдебните
разноски, представляващи платена адвокатско възнаграждение, дължими на жалбоподателя.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №
**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдневен срок от
съобщението му на страните, като жалбата се подава до Административен съд – София
област, чрез Районен съд - Ихтиман.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
6