№ 829
гр. София, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А.Е.Х.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от А.Е.Х. Гражданско дело № 20211110133458
по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от Б.Т. искова
молба, насочена против /фирма/, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искови претенции с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите както следва: 50.00лв. част от
вземане в общ размер на 233.88лв., представляващо неизплатено застрахователно
обезщетение по щета № 0020-165-0027 за вреди върху лек автомобил „БМВ 530 Х
Драйф“ с ДК № ********, причинени от настъпило на 26.04.2021г. застрахователно
събитие, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата, както и сумата от 0.39лв. – мораторна лихва за
периода 15.05.2021г. – 10.06.2021г.
В проведеното по делото първо открито съдебно заседание на 29.10.2021г.,
след формулирано от ищеца искане, съдът на основание чл. 214 ГПК е допуснал
изменение на исковите претенции, чрез увеличаване размера на същите както
следва: размерът на иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ е изменен от
50.00лв. на 233.88лв., а акцесорната претенция с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД е увеличена от 0.39лв. на 1.75лв.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че между
страните са били налични застрахователни правоотношения, породени от сключен
договор за застраховка „Каско“, като предмет на застраховане бил собствения на
ищеца лек автомобил „БМВ 530 Х Драйф“ с ДК № ********. Сочи се, че договорът
бил със срок на застрахователно покритие 31.07.2020г. – 30.07.2021г. Навеждат се
доводи, че на 26.04.2021г., настъпило застрахователно събитие, като застрахованото
МПС попаднало в необезопасена и необозначена неравност на пътното платно /дупка/,
вследствие на което били увредени задната дясна гума и джанта на автомобила. Сочи
се, че веднага била уведомена мобилна група на ответното дружество, но екип не
посетил мястото на инцидента, като се твърди, че на 27.04.2021г., пред дружеството
застраховател било депозирано уведомление за щета, по която била образувана
преписка по щета № 0020-165-0027 за увредените гума и джанта. Твърди се, че ищецът
отремонтирал същия ден автомобила, като заплатил сумата от 96.01лв. за ремонт и
1
275.69лв. – стойността на един брой закупена нова гума с размери 245/45/18 – марка
Continental Premium Contact 6. Сочи се, че на 28.05.2021г., от страна на ищеца е
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 133.82лв., като спорен между
страните останал въпросът следва ли при определяне на застрахователното
обезщетение да се вземе предвид процентът овехтяване на гумата. На следващо място
се сочи, че ответното дружество дължи на ищеца и мораторна лихва върху частично
предявения размер на претенцията за периода от 15.05.2021г. до 10.06.2021г., в размер
на 0.38лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от дружеството
застраховател, с който не се оспорва настъпването на застрахователно събитие, както и
наличието на застрахователно правоотношение между страните за посочения период с
предмет индивидуализирания лек автомобил. Твърди се, че съгласно общите условия
към договора за застраховка „Каско“ при определяне размера на дължимото се
застрахователно обезщетение следва да се вземе предвид процентът овехтяване според
степента на износване и моментното състояние на гумата към датата на настъпване на
застрахователното събитие. Оспорва се твърдението, че при определянето на
застрахователното обезщетение приложение намира Методика към Наредба № 24,
доколкото се сочи, че същата e приложима за застраховки „Гражданска отговорност“, а
процесното обезщетение произтича от застраховка „Каско“. С оглед наведените
доводи за неоснователност на главния иск се оспорва и акцесорната претенция за
мораторна лихва.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумите както следва: 233.88 лв., представляващо неизплатено застрахователно
обезщетение по щета № 0020-165-0027 за вреди върху лек автомобил „БМВ 530 Х
Драйф“ с ДК № ********, причинени от настъпило на 26.04.2021г. застрахователно
събитие, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата, както и сумата от 1.75лв. – мораторна лихва за
периода 15.05.2021г. – 10.06.2021г.
По иска с правно основание чл. 405, ал. 1 ГПК.
С доклада по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните факти и обстоятелства, а именно: че между страните са налични
застрахователни правоотношения, породени от сключен договор за застраховка
„Каско“, по който предмет на застраховане е собствения на ищеца лек автомобил
„БМВ 530 Х Драйф“ с ДК № ********, че срокът на застрахователно покритие е от
31.07.2020г. до 30.07.2021г., че на 26.04.2021г. е настъпило застрахователно събитие,
като застрахованото МПС попаднало в необезопасена и необозначена неравност на
пътното платно /дупка/, вследствие на което била увредена задната дясна гума на
автомобила, че във връзка с увредените джанта и гума при ответника е образувана
преписка по щета № 0020-165.0027, по която е определено и изплатено на 28.05.2021г.
застрахователно обезщетение в размер на 133.82лв., както и че ищецът е сторил
разноски за отстраняване на повредените джанта и гума, а именно 90.01лв. – за ремонт
и 275.69лв. – заплатена цена за един брой гума с размери 245/45/18 – марка Continental
Premium Contact 6.
Спорни по делото са следните въпроси: при настъпване на застрахователното
събитие увредена ли е и джантата на процесния автомобил, какъв е размерът на
дължимото се застрахователно обезщетение, включващо стойността на нова гума, с
включен демонтаж, монтаж, баланс и всички други необходими действия,
включително и изправяне на джанта, както и следва ли да се вземе предвид процентът
2
овехтяване на гумата.
От заключението на вещото лице по допълнително поставената му задача
/заключение л.122/ се установява, че е налице причинна връзка между процесното ПТП
и уврежданията по задната дясна джанта, с оглед механизма на произшествието,
описан в уведомлението за щета /л.8 по делото/.
По отношение размера на дължимото се обезщетение в проведеното на
29.10.2021г. първо по делото открито съдебно заседание, вещото лице направи
уточнение досежно размера на ремонта в хипотезата на подмяна с нова гума,
монтаж, демонтаж, баланс и всички други необходими действия, включително
изправяне на джанта, като посочи че същия е 390.59лв.
Не е спорно по делото, че от страна на ответното дружество е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 133.82лв., като разликата до посочения от
вещото лице размер е 256.77лв. /390.59лв. – 133.82лв. = 256.77лв. / Исковата претенция,
след допуснатото изменение по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК е заявена за сумата от
233.88лв., респективно същата се явява изцяло основателна.
Неоснователно е възражението на ответното дружество, че следва да се вземе
предвид процент овехтяване на гумата. Константна е практиката на ВКС, че
застрахователното обезщетение по застраховка „Каско“ при вреди на имущество е в
размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в
застрахователната полица застрахователна сума. Обезщетението по имуществена
застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума,
съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му
стойност към датата на увреждането. При настъпване на застрахователно събитие в
срока на договора е необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня на
събитието, като при погиване или кражба на МПС този размер е равен на
действителната му стойност – стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество. При изчисляване на размера
на обезщетението, не следва да се прилага коефициент на овехтяване, доколкото
последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. Даденият
принципен отговор на поставения правен въпрос, макар и обоснован с норми от
отменения Кодекс за застраховането – чл. 208, ал. 3, вр. чл. 203, ал. 2 и ал. 4, е важим и
при сега действащия КЗ, с оглед аналогичните разпоредби – чл. 386, ал. 2, чл. 400, ал.
1, касаещи действителната застрахователна стойност и дължимото застрахователно
обезщетение при застраховане срещу вреди / в този смисъл Решение № 60135 от
15.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 1821/2020 г., II т. о., ТК, Решение № 79 от 2.07.2009 г.
на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о., ТК, Решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по
т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК, Определение № 406 от 9.07.2015 г. на ВКС по т. д. №
1869/2014 г., II т. о., ТК, Решение № 141 от 8.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 2140/2014
г., I т. о., ТК, Решение № 285 от 5.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК
и др. /. При сключване на застраховка „Каско на МПС“ се извършва оглед на
автомобила, като застрахователната му стойност се определя от застрахователя на база
състоянието на автомобила, при съобразяване процент овехтяване, години
експлоатация и тн. Същият не се застрахова на база стойността му, при закупуване, за
да се съобразява процент на овехтяване на частите на МПС-то.
В обобщение следва извода, че исковата претенция с правно основание чл. 405,
ал. 1 КЗ се явява основателна за пълния предявен размер от 233.88лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В материалноправната разпоредба на чл. 405, ал. 1 КЗ е законоустановено, че
при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от
3
срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5. Съгласно общите условия на ответното дружество,
приложими за застраховка „Каско“, раздел XIII, ал. 3 застрахователното обезщетение
се изплаща в срок от 15 дни от представянето на всички доказателства по претенцията.
Видно от приложената на л. 16 молба за разглеждане на щетата, същата е входирана
при ответното дружество на 29.04.2021г., респективно считано от 14.05.2021г., същото
е в забава. Акцесорната претенция за мораторна лихва е заявена за периода
15.05.2021г. – 10.06.2021г., като размерът на същата, изчислен с помощта на
компютърна програма върху сумата от 233.88лв. е 1.75лв., за какъвто размер е
предявена претенцията след допуснатото изменение, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК,
поради което искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е изцяло основателен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество
следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ размер на 550.00лв., от
които 50.00лв. – внесена държава такса, 200.00лв. – внесен депозит за вещо лице и
300.00лв – адвокатско възнаграждение в минимален размер.
Без уважение следва да бъде оставено искането на ищеца за присъждане на
адвокатско възнаграждение над присъдените 300.00лв. до претендираните 3000.00лв.,
поради следните съображения: На първо място със становище, входирано в СРС на
26.01.2022г., тоест преди провеждане на последното открито съдебно заседание на
28.01.2022г., от страна на ответното дружество е формулирано възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, което съдът
намира за основателно, доколкото делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, поради което, по аргумент от чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на ищеца следва да се
присъдят разноски за адвокат в минимален размер – 300.00лв.
Становището не е докладвано в проведеното на 28.01.2022г. открито съдебно
заседание, доколкото е постъпило в деловодството, респективно докладвано на
председателя на 180-ти състав на 31.01.2022г., но формулираното със същото
възражение за прекомерност следва да се вземе предвид, тъй като видно от входящия
номер и датата, същото е постъпило в регистратурата на съда на 26.01.2022г., преди
насроченото осз.
На следващо място, за пълнота, следва да се отбележи и следното. Претендира се
адвокатско възнаграждение в размер на 3000.00лв., но от страна на адв. И. е изготвен
единствено отговор на исковата молба, като същата не се яви в двете проведени
открити съдебни заседания, доколкото ищецът се яви лично без процесуален
представител и на 29.10.2021г. и на 28.01.2022г., обстоятелство, което се установява от
изготвените протоколи. Така изложеното обуславя извода, че в полза на ищеца следва
да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, да заплати на Б.Л.Т., ЕГН **********, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ,
сумата от 233.88лв. - представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по
щета № 0020-165-0027/2021г. за вреди върху лек автомобил „БМВ 530 Х Драйф“ с ДК
№ ********, причинени от настъпило на 26.04.2021г. застрахователно събитие, ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 11.06.2021г. до окончателно
изплащане на сумата и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1.75лв. – мораторна
лихва върху присъденото застрахователно обезщетение за периода 15.05.2021г. –
4
10.06.2021г.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на Б.Л.Т., ЕГН **********, разноски в размер на 550.00лв., от които
50.00лв. – внесена държава такса, 200.00лв. – внесен депозит за вещо лице и 300.00лв
– адвокатско възнаграждение в минимален размер.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Препис от решението, ведно със съобщението, да се изпрати на ищеца и по
електронен път на адреса, посочен в молбата от 01.02.2022г.!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5