№ 1628
гр. С., 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С. П. Г.А
при участието на секретаря Д. ИВ. ГР.
като разгледа докладваното от С. П. Г.А Административно наказателно дело
№ 20221110200726 по описа за 2022 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано
въз основа на подадена жалба от ХР. К. М. от гр. С., чрез адв. Т. Г. срещу
наказателно постановление (НП) № СО-Т-Х-21-10-146/14.06.2021 г. на зам.
кмета на СО, с което му е наложено административно наказание на основание
чл.36, ал.1 и чл.35, ал.3 от Наредбата за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Столична община (НРУИТДСО) глоба в
размер на 300 (триста лева) лв. за нарушение на чл.23 от НРУИТДСО.
С жалбата се моли за отмяна на процесното НП като се твърди, че същото
е незаконосъобразно, нецелесъобразно, издадено в нарушение на
производствените правила и целта на закона, като се твърди недоказаност на
твърденията за извършване на търговска дейност, като се твърди, че лицето
ХР. К. М. извършва такава дейност за множество различни дружества, а за
конкретния случай е бил на граждански договор, нарушение на процедурата
по съставяне на акта, нарушения относно формата на НП, неизследване дали
са налице предпоставките по чл.28 от ЗАНН за „маловажност“ на
нарушението. Претендират се сторените по делото разноски.
За жалбоподателя редовно призована се явява процесуален представител,
който поддържа жалбата и по същество в цялост, като прави разбор на
1
доказателствата, намирайки че не става ясно кой е извършителя, като не
ставало ясно дали е като физическо лице от свое име и за собствена сметка
или е служител на търговско дружество. Претендира разноски и се прави
възражение за размера на юрисконсултското възнаграждение, което намира,
че следва да е в минимален размер.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание се
явява процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество
пледира за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно, приемайки от събраните доказателства за безспорно
доказано нарушението и вината на нарушителя, като наказанието било
наложено в границите на наредбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
На 28.02.2021 г. около 15:00 часа свидетелите С. и П. в качеството си на
инспектори при Столичен инспектор при СО при изпълнение на служебните
си задължения извършили проверка в гр. С., „Южен парк“ – трета част,
градинка „Азбукари“ и констатирали осъществяване на търговия от
самостоятелни съоръжения от жалбоподателя на варена и печена царевица,
чипс, минерална вода и детски играчки, като заемал около 4 кв. м. публична
общинска собственост. По време на проверката минавали хора и си купували
царевица. Същият не представил на проверяващите разрешение за
извършване търговия на открито, издадено от кмета на район „Триадица”, на
територията, на който се извършвала търговската дейност. Мястото не е
точка, за която се издава разрешение за ползване на място. По официален път
проверяващите не изискват информация от търговски отдел, а всяка седмица
проверяват в районната администрация „Търговски отдел“ за къде има
разрешителни, както и одобрените точки и разрешителни.
По делото не е приложен съставен констативен протокол за проверката.
Съставен е на 28.02.2021 г. акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) №21-10-146, на жалбоподателя от АНН. ПЛ. С. – старши
инспектор в Столичен инспектор при СО за това, че на същата дата около
15:00 часа в гр. С., „Южен парк“ – трета част, градинка „Азбукари“, извършва
търговия на открито, предлагайки за продан варена и печена царевица, чипс,
2
кестени, минерална вода и детски играчки на съоръжение, заемащо площ от
около 4 кв. м., публична общинска собственост, без разрешение за ползване
на място за извършване на търговия на открито върху терен общинска
собственост, издадено от кмета на район „Триадица“. Като нарушена се сочи
разпоредбата на чл.23 от НРУИТДСО. АУАН е връчен на жалбоподателя на
28.02.2021 г., като е в същия не е вписано възражение.
Със Заповед №СО-РД-09-567/20.06.2013 г. на кмета на СО е наредено
служителите на Столичен инспекторат при СО да извършват проверки по
глава III и глава IV от НРУИТДСО, както и да съставят актове за
установяване на административни нарушения. Приложена е длъжностна
характеристика за длъжността „старши инспектор“, подписана от А.С.. От
служебна бележка се установява, че А.С. към 28.02.2021 г. е била на длъжност
„старши инспектор“ с работно място районен инспекторат „Триадица“.
Въз основа на АУАН зам. кмета на СО, оправомощен въз основа на Заповед
№РД-09-2027/29.11.2011 г. на кмета на СО, като съгласно служебна бележка
на директор на дирекция „Човешки ресурси“ при Столична община от
12.11.2019 г. Д.Б. изпълнява длъжността заместник-кмет направление
„Финанси и стопанска дейност“ при СО и на 14.06.2021 г. е изпълнявал
служебните си задължения, като не е отсъствал поради отпуск, командировка
и т. н., е издал обжалваното наказателно постановление № СО-Т-Х-21-10 -
146/14.06.2021 г.. Същото е било връчено чрез адв. Ив. Е. на 17.12.2021 г.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите писмени
доказателства: заповеди за компетентност, за възлагане на правомощия,
длъжностна характеристика, служебни бележки, както и гласните –
показанията на свидетелите С. и П., които съдът кредитира като логични и
непротиворечиви.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване, както и в срок, доколкото процесното
НП е връчено на 17.12.2021 г., а жалбата е подадена на 23.12.2021 г. чрез
административнонаказващия орган, като съдът счита, че същата е
неоснователна, поради следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
3
НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, установи следното:
АУАН е съставен, а наказателното постановление е издадено от
съответните компетентни длъжностни лица, съгласно представените заповеди
за компетентност, при спазване на изискванията на ЗАНН и в сроковете,
посочени в същия. Установи се, че вписаният в АУАН свидетел П. е била при
констатиране на нарушението, тъй като е участвала със С. при проверката на
жалбоподателя на процесното място и на процесната дата. Предвид, което не
са допуснати процесуални нарушения на ЗАНН. Както акта, така и НП са
съставени, респективно издадени в сроковете по чл.34, ал.2 и ал.3 от ЗАНН.
Налице е идентичност между словесно описание на нарушението и правната
квалификация н същото на първо място, както и между посочената като
нарушена правна норма в АУАН и НП. Поради което не може да се приеме,
че има двусмислие или неяснота относно нарушението, което се вменява на
жалбоподателя, което да бъде отчетено до степен, която да обуславя
нарушаване на негови права и законни интереси и да води до отмяна
процесното наказателно постановление.
Наказателното постановление е напълно обосновано и е подкрепено от
събраните в административнонаказателното производство доказателства,
както и не са допуснати нарушения на материалния закон. Предвид на това
съдът не намира основания за отмяната на атакуваното наказателно
постановление, поради незаконосъобразност и необоснованост.
По безспорен начин въз основа на събраните доказателства по делото се
установява извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина.
Разпоредбата на чл.23 от Наредбата за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Столична община предвижда, че
“търговията на открито се извършва въз основа на разрешение за ползване на
място (по образец), издадено от кмета на района, на територията на който ще
се извършва дейността“.
Посочено е в нормата на чл.19 от Наредбата за реда и условията за
извършване на търговска дейност на територията на Столична община, че
„търговия на открито е търговия на дребно върху терени общинска
собственост - паркове, тротоари, площади, улични платна и други“.
4
Съгласно чл.26 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска
дейност на територията на Столична община при извършване на търговия
по чл. 19, търговецът е длъжен да представи при поискване от контролните
органи, лимитативно посочени документи, като сред тях по т.1 е разрешение
за ползване на място по чл. 23.
От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят от
обективна страна е извършвал търговия на дребно, а именно: продажба на
варена и печена царевица, чипс, минерална вода и детски играчки на
подвижно съоръжение –заемащо площ от около 4 кв. м., публична общинска
собственост, без разрешение за ползване на място за извършване на търговия
на открито върху терен общинска собственост, издадено от кмета на район
„Триадица“ при СО в гр. С., „Южен парк“ – трета част, градинка „Азбукари“.
Жалбоподателят. От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй
като жалбоподателят не е притежавал и не е предоставил на служители на
Столичен инспекторат при СО, сред които и свидетеля С., които са
извършвали проверката, разрешение по чл.23 от НРУИТДТСО за ползване на
място (по образец), издадено от кмета на района, на територията, на който се
извършва дейността, конкретно СО, район „Триадица“.
Ето защо съдът намира, че от събраните по делото непротиворечиви
доказателства се установява осъществяването на нарушение от обективна и
субективна страна от жалбоподателя.
Не се установи от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е
работил за друго лице по трудов или граждански договор, каквито доводи
бяха изложени по същество от процесуалния му представител. Липсват и
приложени доказателства в тази насока, както по
административнонаказателната преписка, така и към жалбата.
Съобразно правилото на чл. 23 НРУИТДТСО, търговия на открито се
извършва въз основа на разрешение за ползване на място (по образец),
издадено от кмета на района, на територията на който ще се извършва
дейността. Съответно, за извършване на търговия без разрешение чл. 23
НРУИТДТСО се налага административно наказание по чл. 36, ал. 1
НРУИТДТСО.
Разпоредбата на чл.36, ал.1 от НРУИТДСО предвижда глоба от 300 лв. до
2 000 лв. за нарушение на чл. 23 от НРУИТДСО.
5
Съдът не установи, че жалбоподателя е работил за друго лице по
граждански или трудов договор.
При определянето на административното наказание са спазени
изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, като е наложено на
жалбоподателя съответното на извършеното нарушение, предвидена в
наредбата санкция: глоба в размер на 300 (триста лева) лв. Санкцията е
определена в минималния размер. Като намира, че с така определената по вид
и размер санкция ще бъдат постигнати целите на наказването, посочени в
чл.12 от ЗАНН.
Съдът споделя изложените съображения във възивната жалбата, че
административнонаказаващия орган не е изложил съображения защо приема,
че не са налице основания случая да се приеме за маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, но с това не са нарушени правата на подведеното под
административнонаказателна отговорност лице, тъй като и от съда се дължи
произнасяне и дали са налице основания да се приеме, че конкретното
административно нарушение е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Предвид на това съдът не намира основания за отмяната на атакуваното
наказателно постановление, поради незаконосъобразността му, както и за
изменението на същото. Не са налице и основания за прилагане нормата на
чл.28 от ЗАНН, касаеща маловажност на деяние, тъй като липсват основания
да се приеме, че се касае за деяние, което е с по-ниска степен на обществена
опасност от останалите от този вид.
Поради гореизложеното наказателното постановление като акт по чл.58д,
т.1 от ЗАНН като законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание
чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, като са налице предпоставките на чл.63, ал.9 от
ЗАНН, а именно не са налице основания за неговата отмяна или изменение.
С оглед изхода на производството претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски се явява
основателна. Същата се е представлявала от юрисконсулт на СО, който се е
явил в проведеното съдебно заседание, но самото дело се преценя, че не
такова с фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно
заседание, поради което съгласно чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН, във вр. с
чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определи размер на юрисконсултско възнаграждение от 80 (осемдесет
6
лева) лв. за процесуалното представителство пред въззивната инстанция по
делото.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № СО-Т-Х-21-10-
146/14.06.2021 г. на зам. кмета на СО, като законосъобразно.
ОСЪЖДА ХР. К. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул. „------
III“№ --- да заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА сумата в размер на 80
(осемдесет лева) лв. за разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- гр. С. на основанията предвидени в
НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7