Решение по КНАХД №1160/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационната жалба на „Гема“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Ракитово, п.к. 4640, обл. Пазарджик, общ. Ракитово, ул. „Христо Смирненски“ № 53, представлявано от К. Й. Т. – управител, подадена чрез адв. Т. АК – Пловдив, против Решение № 64/15.08.2025 г., постановено по АНД № 2/2025 г. по описа на Районен съд – Велинград.

С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 13-2400164/11.04.2024 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на основание чл. 414, ал.3 от КТ, на „Гема“ ООД, представлявано от управителя К. Й. Т., е наложена имуществена санкция в размер на 1800 лв. за нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение, по които се претендира отмяната му.

Ответникът – директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, не се представлява. Постъпило е Становище вх. № 9619/13.10.2025 г. от ст. юрисконсулт С., процесуален представител на ответника, с което моли да се даде ход на делото, оспорва касационната жалба, взема становище по същество. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прилага пълномощно.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при чиято преценка са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

Делото пред Районен съд – Велинград е образувано на основание чл. 226 от АПК, във връзка със задължителни указания, дадени в Решение № 4819 от 13.12.2024 г. по КАНД № 1138/2024 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отменено Решение № 73/30.07.2024 г. на Районен съд – Велинград, по АНД № 151/2024 г.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, Районен съд – Велинград правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а именно, че при извършена проверка на 20.02.2024 г., около 12:00 часа, от контролните органи на ДИТ Пазарджик, съвместно със служители на ОД на МВР Пазарджик в обект на контрол - Дървообработващ цех, намиращ се в гр. Ракитово, Стопански двор, заварили лицето М. А. Б. да престира труд – изнасял дъски от цеха, облечен в работни дрехи (нефирмени – черен панталон, синьо яке и кафяви обувки).

Л. М. А. Б. оказал съдействие на контролните органи и собственоръчно попълнил и подписал декларация по образец на осн. чл. 402 от КТ, в която декларирал елементи на трудово правоотношение, а именно от кога работи на обекта „20.02.2024“, длъжност „общ работник“, работно време „от 11 до 12ч.“, трудово възнаграждение „20 лв. за деня“ и в т. 11 „Получени: копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен писмен трудов договор: не“.

При приключване на проверката на 20.02.2024 г. контролните органи съставили и констативен протокол № 1/20.02.2024 г., в който е описано какво е констатирано в хода на проверката. Протоколът е подписан от управителя на фирмата – В. Г..

Изготвена и връчена е на 20.02.2024 г. призовка на основание чл. 45, ал. 1 АПК, с която се уведомява жалбоподателят, че на 28.02.2024 г. е призован да се яви лично/чрез своя законен представител/или чрез упълномощен представител, в Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик, ул. „Екзарх Йосиф“ №15А, при главен инспектор С. Г. Г., за да представи документи и/или за даване на сведения и обяснения.

При преглед, извършен на 28.02.2024 г. на фирмената документация и след направена справка в информационната система на ИА ГИТ – регистър „Трудови договори“, е установено, че няма регистриран трудов договор сключен между завареното да работи лице и дружеството. Не е представен писмен трудов договор между М. А. В. и „ГЕМА“ ООД, подписан от двете страни, а е представен Граждански договор № 002 от 13.02.2024 г.

Констатирано е, че жалбоподателят, в качеството си на работодател по смисъла на Параграф 1, точка 1 от ДР на КТ, не е уредил отношенията при предоставяне на работна сила, а именно чрез сключване на писмен трудов договор със заварения да работи на горепосочения обект, М. А. В., с [ЕГН], с което е нарушил чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

На 20.03.2024 г. е съставен Констативен протокол № ПР2407605/20.03.2024 г., с който са констатирани множество нарушения на трудовото законодателство. На същата дата е съставен и АУАН (в присъствието на пълномощник) за това, че „Гема“ ООД с ЕИК *********, в качеството си на работодател по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на КТ на 20.02.2024 г., не е уредил отношенията при предоставяне на работна сила, а именно сключване на писмен трудов договор с М. А. В. с [ЕГН], заварен да работи на горепосочения обект, с което е нарушен чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда. Актът е връчен на пълномощника Н. Н. Д. на 20.03.2024 г.

В срока за подаване на писмени възражения е постъпило такова от „Гема“ ООД, чрез управителя В. И. Г., в което заявява несъгласие с АУАН в няколко направления.

На 11.04.2024 г. е издадено и обжалваното НП № 13-2400164 от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, като описанието на нарушението е идентично с това от АУАН. Посочени са същите нарушени разпоредби. При индивидуализация на наказанието е посочено, че размерът на наложената имуществена санкция се обуславя от тежестта на нарушението, високата степен на обществена опасност при нарушаване на конституционно гарантирани права, каквито са трудовите и факта, че в хода на извършената проверка са установени да работят, освен процесното лице, още четири лица без уредени трудови правоотношения. С оглед на горното е наложена имуществена санкция в размер на 1800 лв., на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ. Наказателното постановление е връчено на управителя В. Г. на 19.04.2024 г.

Горната фактическа обстановка съдът е възприел въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. След като ги е обсъдил поотделно и в съвкупност, и е извършил цялостна служебна проверка относно законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно постановление районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като същите съдържат реквизитите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Първостепенният съд е стигнал до извод, че дружеството е осъществило състава на описаното в наказателното постановление административно нарушение, за което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на основание чл. 414, ал. 3 от КТ. Съдът е приел, че случаят не е маловажен с оглед характера на засегнатите обществени отношения, както и че наложеното наказание е съобразено с тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. С тези мотиви Районен съд – Велинград е потвърдил издаденото наказателно постановление.

Настоящият състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

Възраженията в касационната жалба, касаещи пропуски в административнонаказателеното производство по издаването на НП № 13-2400164/11.04.2024 г., както и тези касаещи представения в хода на това производство граждански договор са идентични с тези, изложени и в жалбата до въззивния съд и неоснователността на всяко от тях съдът е обосновал в мотивите на оспореното решение. Касационният състав споделя тези съображения, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях.

Възраженията в касационната жалба относно неизпълнение на указанията, дадени с Решение № 4819 от 13.12.2024 г. по КАНД № 1138/2024 г. на Административен съд – Пазарджик, с което е отменено Решение № 73/30.07.2024г. на Районен съд – Велинград, по АНД № 151/2024г. и делото е било върнато за ново разглеждане са неоснователни. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт при новото разглеждане на делото районният съд е обосновал неоснователността на всички, изложени в жалбата възражения за незаконосъобразност на НП, свързани с твърдените нарушения на процедурата по издаване на АУАН. Направен е и дължимият анализ на събраните писмени и гласни доказателства в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК.

Неоснователно е твърдението, че в производството пред първата инстанция е била нарушена разпоредбата на чл. 226, ал. 2 от АПК като е допуснато повторно събиране на свидетелски показания. Видно от разпоредбите на чл. 83г, ал. 11, чл. 83ж и чл. 84 от ЗАНН при разглеждането на делото пред първата инстанция се прилагат разпоредбите на НПК, където липсва забрана за повторно събиране на гласни доказателства.

Неоснователно е също и искането независимо от изхода на спора на жалбоподателя да бъдат присъдени разноските за адвокатски възнаграждения, направени по АНД № 151/2024 г. по описа на Районен съд – Велинград и по КАНД № 1138/2024 г. на Административен съд – Пазарджик. Съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК при връщане на делото въззивният съд следва да се произнесе по претенциите за разноски, направени пред касационната инстанция. В случая при повторното разглеждане на делото, въззивният съд е потвърдил обжалваното НП и се е произнесъл по искането за присъждане на разноски, направено от страната в полза, на която е постановен съдебния акт при съобразяване с разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.

Ето защо направените оплаквания в касационната жалба, съдът намира за неоснователни, поради което решението на Районен съд – Велинград следва да бъде оставено в сила, доколкото не се установяват релевираните с касационната жалба основания за отмяната му.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане от ответника за присъждане на разноски, съдът намира, че касаторът следва да бъде осъден да му заплати сторените по делото разноски в размер на 130 (сто и тридесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 64/15.08.2025 г., постановено по АНД № 2/2025 г. по описа на Районен съд – Велинград.

ОСЪЖДА „Гема“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Ракитово, п.к. 4640, обл. Пазарджик, общ. Ракитово, ул. „Христо Смирненски“ № 53, представлявано от К. Й. Т. – управител, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, направените по делото разноски в размер на 130 (сто и тридесет) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.