РЕШЕНИЕ
№ 195
гр. Бургас, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Пламена К. Георгиева Върбанова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
в присъствието на прокурора Христина Д. Дамянова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско
дело № 20252100500152 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на
въззивната жалба на процесуалния представител на Ф. Е. А. от гр. *** -ищец
по гр.д. № 6076 /2024 год. по описа на Бургаския районен съд против решение
№ 2411/15.11.2024 год. в частта ,с която е отхвърлена молбата на
въззивницата-молителка на осн.чл.19 ал. 1 ЗГР за промяна на фамилното й
име от А. на Г., както и в частта ,с която при изписването на промененото
собствено име е добавена чертица между двете собствени имена от Ф. на Ф.-Е.
Въззивницата изразява недоволство от решението , като счита същото за
незаконосъобразно ,неправилно и необосновано.
На първо място се сочи ,че молбата е била за промяна в собственото име на
ищцата от Ф. на Ф.Е. ,без поставяне на разделителен знак –разделителна
чертица между двете , а съдът е постановил промяната чрез изписване на
такава разделителна чертица. Счита се за неправилен изводът на
първостепенния съд ,че освен субективното желание на молителката не са
налице обстоятелства,стоящи извън молбата й ,обективирани в
1
действителността ,като се счита ,че именно обстоятелствата от обективната
действителност са формирали желанието й за промяна на фамилното име –
като в този смисъл е изяснената от гласните доказателства фактическа
обстановка ,че след развода на родителите на молителката тя не е поддържала
връзки с баща си и неговите роднини ,тъй като не са се интересували от
нея..Молителката не е имала емоционална връзка с баща си ,нито социални
връзки ,не е получавала внимание от него ,живяла е с майка си в Германия ,а
баща й е създал ново семейство с деца в България .Тя не е била приета от
семейството на баща си.Затова е и желанието й да иска промяна на фамилното
си име ,като иска да заяви принадлежността си към фамилията на хората
,които са й помагали ,включително и финансово, през годините и които са
нейното семейство ,с които е емоционално свързана ,като така иска да заяви и
своята благодарност .В случая желанието й е свързано със заявяване на
принадлежност към фамилията на майка й ,защото именно в това семейство се
чувства като част от тях ,а членовете на едно семейство обикновено носят
еднакво фамилно име.Разликата във фамилните имена на семейството създава
затруднения при индивидуализацията им и обозначаването на родовата им
принадлежност ,поради което се явява важно обстоятелство по смисъла на чл.
19 ЗГР,даващо основание за промяна на фамилното име.Затова и се счита ,че в
частта относно преценката на наличието или не на „важни обстоятелства „по
смисъла на закона мотивите на районния съд са непълни и не съдържат
констатации за липсата или наличието на такива важни обстоятелства
.Постановеното въз основа на непълни мотиви решение е неправилно .
Подчертава се ,че от понятието „важни обстоятелства „ не следва да се
изключва и субективното желание на лицето да носи определено име като
правото му на самоопределяне,в конкретния случай-желание ,свързано с
принадлежност към определена фамилия-тази на нейната майка ,като
исканата промяна няма за цел въвеждане в заблуждение на органите на реда
или определени институции. Счита се ,че от свидетелските показания се е
установило съществуващото противоречие между действителното и
юридическото положение ,което следва да бъде отстранено ,като бъде
допусната исканата промяна на фамилното име на молителката .
Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което молбата
по чл. 19 ЗГР бъде уважена изцяло и бъде допусната исканата промяна в
2
името,което да стане Ф.Е. Е. Г..Не се сочат нови доказателства.
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано
лице против подлежащ на обжалване акт .
Становище от Община Айтос не е постъпило.Участващият в
производството представител на Бургаска окръжна прокуратура счита
жалбата за неоснователна.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Производството е по реда на чл.19 ал. 1 ЗГР и е образувано по молба на Ф.
Е. А. за допускане промяна в личното и във фамилното й име от Ф. на Ф.Е. и
от А. на Г. ,като поддържа ,че промяната се налага от важни обстоятелства по
смисъла на ЗГР.
Законодателството относно имената на гражданите се състои от
императивни правни норми, с оглед функциите на името по
индивидуализация, идентификация и отличаване на лицата едно от друго.
Промяната на името се допуска само при точно определени от закона
основания- сключване на брак, развод, осиновяване и наличието на важни
обстоятелства. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗГР промяната на собствено, бащино
или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на
заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено
неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.
Тези обстоятелства, при които се допуска промяна на името, обаче, не могат
да противоречат на императивните правила, въз основа на които се определят
имената на българските граждани.
В практиката на съдилищата и в теорията е посочено, че правото на име е
субективно, лично и неотчуждимо право, свързано с определен
гражданскоправен субект и е уредено с императивни правни норми, поради
което и промяната на името е регламентирана като потестативно право, което
възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по
предвиден в ГПК ред. В закона не са посочени примерно какви обстоятелства
трябва да се преценяват като важни, за да са основание за промяна на името.
Изхождайки обаче от основните принципи на гражданското право и
обществения морал, част от който е гражданският морал в свободното
3
демократично общество, важни обстоятелства по смисъла на чл. 19 ЗГР ще са
такива обстоятелства, които са направили лично и обществено неудобно и
неподходящо за ищеца носеното на името в частта, в която се иска промяна.
Изхождайки от това разбиране първоинстанционният съд е приел, че в
случая са установени такива обстоятелства по отношение на личното име на
молителката и не са налице във връзка с исканата промяна на фамилното й
име.
Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото
лице, което служи за неговата индивидуализация, идентификация и
отличаване от останалите физически лица, поради което законът допуска да
бъде променяно само по изключение, при наличие на важни обстоятелства,
каквито в случая съдът е счел ,че са налице за личното име на молителката и
е допуснал промяната в собственото й име от Ф. на Ф.-Е..Видно от молбата
обаче молителката е поискала да бъде допусната промяна в собственото й име
от Ф. на Ф.Е.,без поставяне на разделителен знак/чертица/между двете .От
публикациите на Центъра по българска ономастика /наука за изписването на
собствените имена / и Института по български имена ,става ясно ,че
изписването на сложните български имена може да бъде по три начина :
отделно ,с разделителна чертица и слято.В случая в молбата е заявено
изписването на собственото име да бъде разделена ,поради което в частта ,в
която е допусната промана на собственото име на молителката от Ф. на Ф.-Е.
решението следва да бъде изменено ,като за напред изписването на
промененото собствено име да се изписва отделно , а не с разделителна
чертица.
По отношение на решението в отхвърлителната му част ,с което е
отхвърлено искането за промяна на фамилното име на
молителкатапърмоинстанционният съд е приел ,че не са налице важни
обстоятелства по смисъла на чл. 19 ал. 1 ЗГД ,мотивиращи основателност на
исканата промяна .
Настоящият съдебен състав счита решението за неправилно в тази част.
В решение № 77 от 16.02.2012 г. по гр. д. № 344/2011 г., Г. К., ІV Г. О. на
ВКС, е прието, че важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР се
явяват онези, които създават преди всичко затруднения при общуването в
обществото, включително и с държавните институции; тези важни
4
обстоятелства не трябва обаче да са в нарушение на изискванията на чл. 9, чл.
13 и чл. 14 от ЗГР, и на други императивни разпоредби на посочения закон.
Аналогично е разрешен въпросът и в решение № 680 от 11.01.2011 г. по гр. д.
№ 1164/2009 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС – предвид основните принципи на
гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 от
ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на
името лично или обществено неудобно или неподходящо; тази преценка обаче
винаги следва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и чл.
14 от ЗГР (и посочените в тях възможни отклонения) относно начина на
образуване на бащиното и фамилното име на физическото лице.
Името е част от гражданската регистрация на дадено лице и го отличава от
другите лица в обществото и семейството му в качеството му на носител на
субективни права /чл. 1, ал. 3 от ЗГР/. След влизане в сила на Закона за
гражданската регистрация /ДВ. бр. 67 от 27 юли 1999 г./ до изменението на ал.
2 на чл. 19 от същия закон /ДВ. бр. 59 от 20 юли 2007 г./, е регламентирано
единствено, че промяната на име се допуска от съда по писмена молба на
заинтересования, като липсва препращане към някои от особените правила на
удостоверителните охранителни производства /за разлика от чл. 15, ал. 2 от
отменения Закон за имената на българските граждани, който изрично
препращаше към реда на чл. 436 и сл. от ГПК - отм. или действащата
понастоящем редакция на чл. 19, ал. 2 от ЗГР в сила от 1.03.2008 г., според
която лице, придобило или възстановило българското си гражданство, може
да промени бащиното и фамилното си име с наставка -ов или -ев и окончание
съобразно пола му, както и да побългари собственото си име по реда на глава
петдесета "Установяване на факти" от Гражданския процесуален кодекс/.
Следователно молбата за промяна на името или на някой от неговите елементи
се разглежда по общите правила на охранителните производства - чл. 424 -
435 от ГПК (отм.), респективно чл. 530 - чл. 541 от действащия ГПК,
доколкото разпоредбите на ЗГР не препращат към друг процесуален ред.
Същественото за общото охранително производство е, че е едностранно и
безспорно и по своята правна същност представлява съдебно съдействие при
правомерно упражняване на гражданските права, целящо да породи изгодни за
молителя правни последици, без те да представляват същевременно посягане
върху чужда правна сфера.
Както е посочено в мотивите на цитираното и от въззивника-молител
5
решение № 19/08.02.2012г.по гр.д. № 486/2011 г. ,трето г.о. на ВКС
,постановено по реда на чл.290 ГПК: „Както постановената по реда на отменения
ГПК практика на ВКС по прилагането на чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация
/ЗГР/, така и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС дават сходен отговор на
въпроса дали субективното желание на лицето да носи определено собствено име може да се
квалифицира като „важно обстоятелство” по смисъла на посочената разпоредба. Така
например с решение № 1426 от 10.12.2008г. по гр.д. № 396/2008г. V г.о. е прието, че името е
част от личностното самоопределяне на лицата и поради това субективното желание на
дадено лице да носи определено лично име може да се квалифицира като „важно
обстоятелство”. С решение № 138 от 19.03.2009г. по гр.д. № 611/2007г. ІІ г.о. ВКС по този
въпрос е прието, че законът следва да се тълкува в по-широк смисъл, като съдът следва да се
съобрази с наличието на факти от субективно естество, ако исканата промяна не е свързана с
намерение да се въведат в заблуждение органите на реда или определени институции. В
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 507 от 22.10.2010г. по гр.д. № 227/2010г.
ІІІ г.о. ВКС, по въпроса за същността на „важните обстоятелства” по смисъла на чл. 19, ал. 1
ЗГР, е прието, че важни обстоятелства са тези, които са лично и обществено значими. Такива
обстоятелства са например: известността на лицето в обществото с име, с което се
идентифицира; носенето от лицето на различни имена в различни периоди от време в
резултат на станала не по волята му промяна и др.“
Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗГР, фамилното име на всяко лице е фамилното или
бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на
детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на
родителите налагат друго, т. е. семейните, етнически и религиозни традиции
са зачетени в Закона за гражданската регистрация като важно обстоятелство,
налагащо отклонение в общия режим за образуване на имената на българските
граждани. Фамилното име на лицето определя принадлежността му към
семейството - към фамилия с определен произход, значение, история, възраст;
определя принадлежността му към рода; към корените на родословието му.
Членовете на едно семейство обичайно носят еднакво фамилно име, сочещо
родствената им връзка в обществото; принадлежността им към фамилията.
Разликата във фамилните имена на членовете на семейството им създава
неизбежно затруднения както в социален план, така и при
индивидуализацията им и обозначаването на родовата им принадлежност,
поради което се явява важно обстоятелство по смисъла на чл. 19 ЗГР, даващо
основание за промяна на фамилното име.
В случая е установено по делото /от депозираните гласни доказателства
/,че молителката не е имала изгладена никаква емоционална връзка с
6
рожденния си баща /който е напуснал семейството ,докато тя е била твърде
малка/,не е поддържала никаква връзка приживе с баща си ,не е получавала от
него никакво внимание ,грижи ,поддръжка ,не е била подкрепяна нито
финансово от него ,нито емоционално ,не са живели заедно ;молителката от
2013 г. живее с майка си в Германия ,където все още учи ,а баща й е бил в
България ,където е създал ново семейство с деца и тя никога не е била приета
като член на неговото семейство .Това отчуждение между нея и баща й е било
разпространено и по отношение на роднините й по бащина линия – баба ,дядо
и други роднини ,които никога не са я приемали като част от семейството
както преди ,така и след смъртта на баща й ,била е напълно изолирана и
нежелана от роднините си по бащина линия /дори дядо й А. ,чието име носи
като фамилно я изгонил от погребението на баща й/.От друга страна
субективното желание на молителката да носи определено фамилно име /това
на семейството на майка си и чичо си / е свързано със заявяване на
принадлежността й към фамилията на майката ,с която има здрава
емоционална връзка;тя се чувства като част от семейството на своята майка ,а
и това семейство я чувства като част от тях,а членовете на едно семейство
обичайно носят еднакво фамилно име .Свидетелите ,разпитани по делото
,заявяват ,че молителката е приета като част от семейството по майчина
линия ,то именно е помагало при отглеждането й,давало е и финансова
подкрепа /най-вече чичото О. Г./ Както бе посочено по-горе ,разликата във
фамилните имена на членовете на семейството им създава неизбежно
затруднения както в социален план, така и при индивидуализацията им и
обозначаването на родовата им принадлежност, поради което се явява важно
обстоятелство по смисъла на чл. 19 ЗГР, даващо основание за промяна на
фамилното име.С искането си да бъде променено фамилното й име от А. на
Г. молителката иска да заяви принадлежността си към фамилията на хората
,които са помагали много финансово в годините назад ,като иска да има една
и съща фамилия с тях,заявявайки по този начин и своята благодарност и
емоционална свързаност с тях.
Затова настоящата инстанция счита ,че в случая са представени
доказателства за важни обстоятелства ,стоящи и извън волята на
молителката ,обосноваващи нейното субективно желание за промяна на
фамилното й име .
Ето защо в тази част решението следва да бъде отменено и вместо него –
7
допусната исканата промяна ,поради което Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2411 от 15.11.2024 г., постановено по гражданско
дело № 6076 по описа за 2024 г. на Бургаски районен съд, в частта, в която
собственото име на Ф. Е. А. е променено от Ф. на Ф.-Е.,с поставяне на
чертица между двете ,както и в частта ,с която е отхвърлена молбата на Ф. Е.
А. за промяна на фамилното й име от А. на Г. и вместо него ПОСТАНОВИ :
ДОПУСКА промяна в собственото име на Ф. Е. А. , ЕГН
**********,съдебен адрес – Бургас ,ул.“Ген.Гурко“ № 18 ,ет. 3 ,чрез адв.
Ж.Маркова , от Ф. на Ф.Е. /без разделителна чертица/ и във фамилното й име
от А. на Г. ,като занапред името на молителката е Ф.Е. Е. Г..
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на заинтересованите страни
– Община Айтос и Бургаска окръжна прокуратура.
Заверен препис от решението да се изпрати на длъжностното лице по
гражданско състояния при Община Айтос и Бюро съдимост при РС-Айтос за
отразяване на промяната .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8