РЕШЕНИЕ
№ 198
гр. ХАСКОВО, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря К.Г.Н.
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20215600500517 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Община ***,
представлявана от кмета С., срещу Решение №260260/21.05.2021г. на РС- Хасково,
постановено по гр.д.№3487/2019г. по описа на същия съд, в частта с която Община ***, е
осъдена да заплати на П. Р. Д. от гр.*** сумата от 1200лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди вследствие непозволено увреждане от ПТП, настъпило на
22.08.2019г., ведно със законната лихва от датата на увреждането– 22.08.2019г. до
окончателното изплащане.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на
съдебното решение. Жалбоподателят счита, че в хода на първоинстанционното
производство ищецът не е установил настъпването на вреда от претърпяното ПТП и нейния
размер, като подлежащи на доказване елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане. Твърди, че по делото не са били представени доказателства за собствеността на
процесния автомобил, поради което не се установява негативно въздействие върху
имуществената сфера на ищеца. Същевременно намира, че е налице съпричиняване от
страна на ищеца на вредоносния резултат, дължащ се на едновременното му движение с
автомобила в двете ленти на плътното платно. В същата насока са изложени твърдения за
това, че употребяваните от ищеца лекарства влияят върху способността му да шофира и да
1
реагира при екстремни ситуации, възникнали на пътя. Счита, че в хода на
първоинстанционното производство не са били представени доказателства за техническата
изправност на процесното МПС. С тези аргументи моли съда да отмени решението в
обжалваната му част, алтернативно да намали размера на присъденото обезщетение за
имуществени вреди, съобразявайки наличието на съпричиняване на от страна на ищеца.
Претендира сторените разноски и за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор от пълномощника на
въззиваемия- адв.Т.Т., който излага доводи за правилност и законосъобразност на
обжалваното решение. Счита, че в хода на първоинстанционното производство е доказан
фактическия състав на непозволеното увреждане, а размерът на присъденото обезщетение е
справедливо определен. Моли съда да отхвърли въззивната жалба и да потвърди Решението
на РС- Хасково. Претендира за сторените пред въззивната инстанция разноски.
В съдебно производство страните поддържат процесуалните си позиции, заявени на
фазата на размяна на книжа. Страните не сочат нови доказателства.
Хасковският окръжен съд, след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
РС-Хасково е сезиран с осъдителен иск, подаден от П. Р. Д., с правно основание чл.49
във вр. чл.45 от ЗЗД, срещу Община ***, за сумата от 1552.22 лева, представляващи
обезщетение за имуществени вреди, причинени на лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Голф“, с рег.№***, собственост на ищеца, вследствие настъпило на 22.08.2019г. в
гр.*** ПТП, в резултат на пропадане на МПС в необезопасена и неподдържана в безопасно
експлоатационно състояние канализационна шахта, собственост на Община ***, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
Базирайки се на събраните в хода на съдебното дирене писмени /протокол за ПТП рег.
№***г./ и гласни доказателства/показанията на св.Н.М./, както и въз основа на
заключението на вещото лице по приетата САТЕ, първоинстанционният съд приема за
установено от фактическа страна, че на 22.08.2019г. в гр.***, в резултат на пропадане в
необезопасена шахта на пътя, е настъпило ПТП с участието на управлявания от ищеца
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег.№***, от което на същото са
причинени имуществени вреди в размер на 1200 лева.
В мотивите си първоинстанционният съд приел за доказан фактическия състав на
непозволеното увреждане, доколкото по безспорен начин било установено наличието на
настъпило ПТП, нанесените по автомобила щети, както и отговорността на ответника по
делото за репарирането им, доколкото задължение на Община *** е да поддържа пътното
платно на територия на града в безопасно състояние.
Отделно от това съдът намерил за неоснователно възражението на ответника за
съпричиняване на причинените вреди от страна на ищеца. При формиране на този извод
съдът съобразил и коментирал принципната възможност, установена от вещото лице
2
фармаколог по изготвената СМЕ, приеманите от ищеца медикаменти, да повлияят на
реакциите му при шофиране. Въпреки това приел, че причината за настъпване на ПТП била
необезопасената от ответника шахта, в която попаднало едно от колелата на процесния
автомобил, а не неправилната или неадекватна реакция на водача.
Вземайки предвид заключението на вещото лице по приетата по делото САТЕ, съдът
определил дължимото обезщетение в размер на 1200 лева, които Община *** била осъдена
да заплати ведно със законната лихва от датата на увреждането- 22.08.2019г. до
окончателното изплащане, като отхвърлил иска в останалата част до пълния му предявен
размер.
Настоящата въззивна инстанция намира депозираната от Община *** жалба за
допустима като подадена в срок и от активно легитимирано лице, но неоснователна по
същество, а постановеното от РС- Хасково решение- за законосъобразно и правилно. В този
смисъл Окръжен съд- Хасково, на основание чл.272 ГПК, препраща към мотивите на
първоинстанционния съд, излагайки в допълнение следните съображения от правна страна:
Основателността на исковата претенция е обусловена от кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки на фактическия състав на чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, а
именно: противоправно поведение от страна на ответника, вреди, причинени на ищеца,
причинна връзка между двете и вина на ответника, която се предполага, както и
обстоятелството, че ответникът има качеството на възложител на работа по смисъла на
чл.49 ЗЗД по отношение на съответните виновни лица, т.е. че ответникът отговоря за
поддържането на пътната мрежа в изправност за участъка от пътя, където е настъпило ПТП.
Не се спори, че улицата, на която е реализирано процесното ПТП, а именно бул.***, се
намира в населено място- гр.*** и не е част от републиканската пътна мрежа, а представлява
местен път по смисъла чл.3 ал.3 ЗП и като такъв е публична собственост на Община ***
/чл.8 ал.3 ЗП/. Съгласно чл.19 ал.1 т.2 и чл.31 ЗП, именно ответникът е задължен да
осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната
неравност, шахта и пътната настилка около нея, с необходимите пътни знаци, с оглед
предупреждаване на участниците в движението за опасност на пътя/чл.13 ЗДвП/, както и да
отстрани съответни препятствия във възможно най-кратък срок /чл.167 ал.1 ЗДвП./.
Общината, като юридическо лице, осъществява дейностите по чл.31 ЗП и чл.13 ЗДвП, чрез
своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. Установената шахта
/с неприлегнал в гнездото си капак/ на пътното платно представлява "препятствие на пътя"
по смисъла на параграф 1, т.19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното
покритие и създава опасност на движението. Не се споделя възражението на ответника,
релевирано в хода на първоинстанционното производство, че същата е ВиК такава,
доколкото доказателства в тази насока не бяха ангажирани. Дори да се приеме обратното,
следва да се имат предвид разпоредбите на чл.19 ал.1 т.4, б."б" ЗВ и чл.25 ал.3 от Наредба
№4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, чийто анализ отново обуславя извод, че
именно ответната община носи отговорност и е следвало да прояви грижа, като обозначи
3
съответния пътен участък. По делото не се установява тази компрометирана шахта да е била
обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да
продължат движението си /аргумент от чл.52 ал.1 ППЗДвП/, а и да е имало каквато и да е
друга указателна табела или сигнализация. С бездействието си ответникът не е изпълнил
задълженията, произтичащи от разпоредбите чл.31 ЗП и чл.13 ЗДвП и по-конкретно, налице
е бездействие на служителите на Общината, натоварени със задължението да сигнализират
препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечат безопасността на
движението. Поради това и на основание чл.49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за
причинените при процесното ПТП имуществени вреди на автомобила.
Отделно, не се доказват и другите възражения на ответника за такова поведение на
водача на автомобила, което да се намира в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП
и да е допринесло за причиняването на вредоносния резултат. В случаите на съпричиняване
е от значение именно наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. В константната си практика по приложението на чл.51 ал.2
ЗЗД /решение №45 от 15.04.2009г. по т.д. №525/2008г. на II т.о., решение №159/24.11.2010г.
по т.д. №1117/2009г. на II т.о., решение №206/ 12.03.2010г. по т.д. №35/2009г. на II т.о.,
решение №58/29.04.2011г. по т.д. №623/2011г. на II т.о., решение №59/10.06.2011г. по т.д.
№286/2010г. на I т.о., решение №153/31.10.2011г. по т.д. №971/2010г., решение
№169/28.02.2012г. по т.д. №762/2010г. на II т.о. и др. /, Върховният касационен съд
последователно е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от
деликт на основание чл.51 ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по
смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Същевременно в Решение
№169/28.02.2012г. по т.д. №762/2010г. на ВКС, II т.о. е прието, че релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен
принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на
деликвента/ до увреждането като неблагоприятен резултат.
Предвид нормата на чл.154 ГПК, всяка страна носи доказателствената тежест за
установяване на твърдените изгодни за нея обстоятелства, от които черпи правата и
възраженията си по делото. В този смисъл, в доказателствена тежест на въвелия
възражението за съпричиняване ответник е, при условията на пълно и главно доказване, да
установи наличието на поведение у пострадалия, което да е допринесло фактически и да се
намира в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат- в случая с причинените
увреди на процесното МПС от попадането в необезопасената шахта. В хода на съдебното
дирене, проведено от първата инстанция не са били събрани доказателства за нарушаване
правилата за движение от страна на ищеца при управление на МПС по време на
настъпването на ПТП. В заключението си вещото лице по приетата САТЕ обяснява
предприетите от ищеца действия на пътното платно като „опит на водача да отклони
4
автомобила в ляво от зоната на тротоара, което довело до пресичане на платното за
движение, едва след което автомобилът се освободил от капака на шахтата, пречещ му да
бъде управляван“. Изцяло в тази насока са и показанията на свидетеля очевидец на ПТП-
полицейският служител Н.М. Отделно от това по делото не е установено, че употребяваните
от ищеца медикаменти за понижаване на кръвното налягане са повлияли върху
способностите му да управлява МПС до степен, че да допринесат за настъпването на пътния
инцидент. Такава принципна възможност е била обоснована в заключението на вещото лице
фармаколог по приетата по делото СМЕ. На това обаче изцяло противостои изводът на
вещото лице по изготвената САТЕ, че единствена причина за настъпването на вредите по
автомобила е преминаването му през необезопасено препятствие на пътя, а именно улична
шахта с нарушена цялост. Така изложените съображения обосновават извод за
неоснователност на направените от въззивника възражения за съпричиняване.
Такива са и възраженията, релевирани от Община *** за липса на доказателства по
отношение собствеността на процесното МПС и неговата техническа изправност към
момента на настъпване на ПТП. От приетото като писмено доказателство в
първоинстанционното производство Удостоверение за техническа изправност на ППС с рег.
№*** се установява, че автомобилът е собственост на ищеца и е преминал ежегоден
технически преглед с валидност до 19.09.2019г..
Най-после, неоснователно и е алтернативно въведеното възражение по отношение
определения от първоинстанционния съд размер на дължимото от Община *** обезщетение
за причинените имуществени вреди на процесното МПС. Същото е било определено
коректно от РС- Хасково, при съобразяване със заключението на вещото лице по приетата
САТЕ за наличието на тотална щета, обуславяща дължимия размер от 1200 лева.
Изложеното води до извод за основателност на ищцовата претенция за заплащане от
страна на Община *** на сумата от 1200 лева, представляваща дължимо обезщетение за
имуществени вреди на процесното МПС, възникнали в резултат на реализираното на
22.08.2019г. в гр.*** ПТП поради пропадане в необезопасена шахта на бул.***. По така
изложените съображения първоинстанционното решение, в обжалваната му част, е правилно
и следва да бъде потвърдено.
В конкретния случай правната помощ на въззивника е била оказана при условията на
чл.38 ал.1 т.2 ЗА, а именно в хипотезата на материално затруднено лице. Съдът не
проверява дали действително са били налице условията на чл.38 ЗА. Съгласно разпоредбата
на чл.38 ал.2 ЗА в тези случаи, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в
размер не по-нисък от предвидения в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и по чл.36 ал.2 ЗА, като осъжда другата страна да го заплати.
В разпоредбата на чл.36 ал.2 ЗА е посочено, че този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредбата за съответния вид
работа. В конкретния случай, в чл.7 ал.2 т.2 от същия нормативен акт е предвидено
възнаграждението за процесуално представителство по гражданско дело при интерес от 1000
5
до 5000 лева, да е в размер на 300 лева + 7% за горницата над 1000 лева, т.е. в конкретния
случай- 314 лева, които с оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се
присъдят на пълномощника на въззиваемия адв.Т.Т..
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260260/21.05.2021г. на РС- Хасково, постановено по
гр.д.№3487/2019г. по описа на същия съд, в частта с която Община ***, е осъдена да заплати
на П. Р. Д. ЕГН ********** от гр.*** сумата от 1200лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди вследствие непозволено увреждане от ПТП, настъпило на
22.08.2019г., ведно със законната лихва от датата на увреждането– 22.08.2019г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Община ***, представлявана от Кмета С.Д., да заплати на адв.Т.Т., със
съдебен адрес: гр.***, адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 314
/триста и четиринадесет/ лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6